Матей Казийски: В Япония предизвикателството е, че сам трябва изисквам от себе си

Матей Казийски е доволен от играта си през сезона в японското първенство

© Георги Кожухаров

Матей Казийски е доволен от играта си през сезона в японското първенство



Намери ли Императора своето място? Една от големите звезди на световния волейбол Матей Казийски втори сезон се състезава в японския "Джейтект стингс" и се чувства много добре. Посрещачът е впечатлен от културата в страната, харесва предизвикателствата на местното първенство (в което всеки отбор има право само на един чуждестранен играч) и се старае да оправдае високите очаквания към себе си.


Засега се получава - отборът му излезе от трудна позиция и за първи път в историята си е на полуфинал в първенството. Предстоят мачове с "Тойота Госей", а победителят ще стигне големия финал.


Казийски заяви в интервю за "Дневник", че вече започва да мисли за това къде ще е през следващия сезон. Голямо значение при вземането на решението ще изиграе това, че през лятото ще става баща.




Волейболистът говори за живота в Япония, за трудностите на езика, за възпитанието на местните фенове. Той отговори и на въпроси, свързани с емоциите около непромененото му решение да се откаже от националния отбор в името на своята кауза, както и с вижданията му за това как може да помогне за развитието на волейбола в България.


Г-н Казийски, как се чувствате в Япония?
- Чувствам се отлично. Сезонът, за съжаление, не върви по най-добрия начин (интервюто беше направено преди последния плейофен уикенд, в който "Джейтект" постигна много ценни победи и стигна полуфиналите). В редовния сезон се класирахме пети и това ни постави в неизгодна позиция, защото тук първите шест играят в плейофите, като спрямо мястото тръгваш с от една до шест точки. Основната ни цел е влизане в тройката.


Информацията, която достига до България е оскъдна. Как оценявате собственото си представяне?
- Сигурен съм, че е много трудно да се намери информация. В това отношение японците са много трудно достъпни - първо, че почти всичко е на японски и второ, много е малко информацията, която се изнася. Аз съм добре, имах доста добри мачове и се надявам до края на сезона да играя по-силно. В сравнение с миналата година категорично се представям по-добре, може би защото съм посвикнал. Вече знам какво да очаквам и какво да не очаквам от отбора и от противниците. Въпреки че се представям по-добре, отборът върви малко по-слабо, което се дължи на това, че не показахме най-доброто от себе си в някои мачове, а и конкуренцията се увеличи и тази година първенството стана малко по-силно. Бяха привлечени някои нови чужденци.


Матей Казийски и неговият "Джейтект стингс" се справиха с голямо предизвикателство и за първия път в историята си отборът е на полуфинал в първенството

© Джейтект стингс

Матей Казийски и неговият "Джейтект стингс" се справиха с голямо предизвикателство и за първия път в историята си отборът е на полуфинал в първенството


Как се гледа на чужденците в първенството?
- Отборите имат само по един чужденец в състава си и доколкото знам, това едва ли ще се промени, защото японците са с твърда позиция по този въпрос. Отношението към нас е много добро. Не говоря само за себе си, защото имах възможността да разговарям с момчета от другите отбори. Да, може би очакванията са не само за добро представяне в мачовете, но също така да сме пример извън залата и в тренировките. Това е много хубаво, защото се създава очакване, което ни кара да се държим на ниво. Първенството е малко по-слабо от това, което се играе в Европа, и ако човек сам не изисква от себе си, е лесно да се отпусне и да регресира. Това, че има само по един чужденец в отбора, ни кара едва ли не да достигаме максимума си във всеки мач.


Какви са впечатленията ви от волейбола в страната?
- Публиката е много различна, много културна. Малко е трудно да се обясни с думи - не са толкова екзалтирани, много по-сдържани са. Това, което на мен ми харесва много, е, че на всички мачове залите са пълни. Те не са големи - има по между 2000 и 4000 души почти на всеки мач. Това се дължи на що-годе доброто представяне на националния отбор. Казвам що-годе, защото все пак не са печелили някакви международни титли, но за техния стандарт се представят все по-добре, което се отразява на местното първенство. Волейболът със сигурност набира скорост спрямо това, което беше преди няколко години. Въпреки че първенството не е на най-високо ниво, е много оспорвано.


Интересното е, че почти всички отбори са собственост на някоя от по-големите компании в региона. Моят клуб, например, е собственост на "Джейтект", която произвежда моторни части. С още едно момче сме единствените професионалисти в отбора. Останалите са първо работници в компанията, а след това волейболисти. Методът на работа е много различен - отборът се събира за тренировка веднъж на ден следобед. В повечето отбори в Европа се тренира двуразово - по веднъж сутрин и вечер. Не е лесно, когато виждаш хората, че идват от работа, очевидно обременени от някакви проблеми и не мислят само за волейбол. Но гледаме да правим максимума от това, което можем.


Българинът е впечатлен от Япония и японците, като казва, че е трудно големите различия в културата да бъдат описани с думи

© Джейтект стингс

Българинът е впечатлен от Япония и японците, като казва, че е трудно големите различия в културата да бъдат описани с думи


Като една от звездите във волейбола, имате ли някоя интересна история с фенове?
- Конкретна история нямам. Но има нещо, което според мен може да се случи само в Япония. След мач, като навсякъде, идват фенове, искат автографи. Нещото, което не съм виждал никъде по света, е, че когато японските фенове искат да се снимат или да вземат автограф, не се скупчват около играча, а се нареждат в редичка без никой да ги кара и чакат чинно да им дойде редът.


Преди първото си заминаване за Япония казахте, че страната винаги ви е била интересна. Сега какво мислите?
- Япония е много хубаво място за живеене. Този свят е толкова различен, че не може да се направи сравнение с Европа. Тук е друга култура, друг начин на живот. Съвсем по друг начин разбират нещата. Човек трябва да го види, за да го усети. С прости думи мога да го опиша като много спокойно, много добре подредено. Но това са неща, които могат да се кажат за много места. Просто по различен начин е спокойно и подредено.


След мач феновете се подреждат в редичка и търпеливо чакат да вземат афтограф, разказва Казийски

© Джейтект стингс

След мач феновете се подреждат в редичка и търпеливо чакат да вземат афтограф, разказва Казийски


Успяхте ли да разгледате страната?
- Преди сезона си отделям време, защото по време на първенството предпочитам да се съсредоточа. Така се чувствам по-свеж по време на мач. Успях да пообиколя по-известните и по-хубавите места. Япония е място, което си заслужава да се посети като турист. С всичко можеш да се оправиш, единственият проблем е, че всичко е на японски. Страшно много ми хареса Хирошима - като град е много хубав, много нов, след като е бил напълно разрушен. Има много историческа информация, особено за бомбардировките, която успява да пипне човек в душата.


Какво ви впечатлява най-много в японците?
- Те са много усърдни в нещата, които правят. Те са - не мога да кажа работохолици, но са много усърдни във всичко. Независимо дали са тренировки или настолна работа. Изключително изпълнителни са. Прави впечатление, защото навсякъде по света можеш да видиш хора, които работят и се стараят, но до такава степен... чак се стига до вманиячаване в детайлите тук.


Как се справяте с японския?
- За съжаление, не успях да отделя толкова време, колкото ми се искаше, за да науча японски. В началото трябваше много да комуникирам с ръководството и отбора и не можех да си позволя да го правя без преводач. А самото присъствие на преводача не ми позволяваше нито да се опитвам, нито да се съсредоточавам да науча японския. Научил съм много думи и бих казал, че се оправям, но на нивото на малко дете.


В отбора на българина само двама са професионалистите, а останалите работят в компанията, която е собственик на клуба

© Джейтект стингс

В отбора на българина само двама са професионалистите, а останалите работят в компанията, която е собственик на клуба


Можем ли да кажем, че Императора (така наричаха Казийски в Италия) си е дошъл на мястото в Япония?
- Сега е точно такъв момент, в който трябва да реша какво ще правя следващия сезон, защото договорът ми изтича. Затова не мога да кажа дали Императора си е дошъл на мястото (смее се).


Доколко предстоящото бащинство ще натежи при взимането на решението къде да играете?
- Със сигурност ще го имам предвид, защото това е нещо, което ще трябва да обмислям отсега нататък.


Колко смятате да продължи кариерата ви?
- Не си слагам лимит. Докато се чувствам добре, ще гледам да играя. За момента нямам нещо, което да ме чака след това, така че в това отношение съм по-свободен. Единственото, което смятам за момента, е да се ориентирам така, че да е най-добре за мен и семейството ми. Засега нямам нищо конкретно - имам контакти от няколко отбора в Италия. Тук се чувствам много добре, но и възможността в първите месеци след раждането на детето ми да съм в Европа също ми се струва примамлива. Затова съм в трудна позиция пред избора, самият аз съм в главоблъсканица. Въпросът е като цяло къде ще са най-добрите условия за мен - не само финансово и логистично. Сега е времето, в което ще претегля всички плюсове и минуси, които ще донесе каквото и да било бъдещо мое решение.


Казийски се колебае къде да продължи кариерата си следващия сезон - в Япония или Европа

© Джейтект стингс

Казийски се колебае къде да продължи кариерата си следващия сезон - в Япония или Европа


В спорта често изявени състезатели с международни успехи се завръщат в родното първенство, за да завършат кариерата си. Мислили ли сте в тази насока?
- Много отдавна, да. Честно-казано в последните години - не, защото се надявам да съм далеч от този момент. Полека-полека се приближавам, макар да се надявам да е далеч това време. Но да, мислил съм. И би ми било изключително приятно. Не знам доколко е реално. Само времето ще покаже.


Досега винаги сте бил непреклонен в решението за оттеглянето си от националния отбор. То обаче съвпадна с исторически събития, които носят много емоции, а едва ли скоро ще се случат отново накуп в рамките на шест години - олимпийските игри в Лондон 2012, домакинството на европейското през 2015 и предстоящото домакинство на световното догодина. Имало ли е момент, в който сте били готов да преосмислите и да се върнете в отбора заради емоцията?
- Ако кажа, че не ми е минавало през главата, ще излъжа. Но всеки път, когато се е стигало до такива размисли от моя страна, осъзнавам, че дори и да направя такава стъпка, никога не бих могъл да я направя 100%. Лично аз имам задръжки и не бих могъл да се отдам напълно на тази кауза, знаейки, че нещо ме гложди отвътре и че нещо не е редно. Нищо не се е променило по тази тема. Надявам се такива събития да стават по-чести, защото първо, е хубаво да се види, че в българския спорт нещо се прави и второ, защото е трудно по друг начин хората да видят другите отбори на какво ниво са.


Казват, че ако искаш промяна, ти самият трябва да си промяната. Извън решението да се откажете от националния какво смятате да правите за развитието на волейбола в България?
- Надявам се нашата работа в школата "Стойчев-Казийски" да се разраства. Не искам да говоря за дългосрочни цели. Сега се надявам да стабилизираме и да развиваме школата. Впоследствие да я разпространим в други градове. За момента смятам, че това е достатъчно. Когато имам повече време и възможности, се надявам да направя повече.

Ключови думи към статията:

Коментари (14)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Боби Колев
    Боби Колев
    Рейтинг: 1554 Неутрално

    Не го познавам отблизо, но му симпатизирам.

    Ни най-малко не бих го обвинил, че реши да напусне националния. (както и на Берба, впрочем)

    Имат си принципи, отстояват ги.

    Пожелавам му здраве и успехи!

    http://www.bbc.com/news/magazine-37612083
  2. 2 Профил на Barurumm
    Barurumm
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Националният отбор е на въодушевените българи в залата и пред телевизорите, а не на Ганев, Лазаров и другите мутряги в ръководството. Мисията би могла да е отвъд очевидното, но всеки с разбиранията си. Казийски ще е запомнен като велик волейболист, български по периферията. Лазаров -ДС мутра. Толкоз за историята

  3. 3 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4126 Весело

    Успех на него и отборът му в Япония на полуфинала.

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  4. 4 Профил на Teaser
    Teaser
    Рейтинг: 374 Неутрално

    Голям играч и голям човек. Успех на Матей!

  5. 5 Профил на neut
    neut
    Рейтинг: 504 Неутрално

    "В отбора на българина само двама са професионалистите, а останалите работят в компанията, която е собственик на клуба"

    Къде е попаднал нашият човек? В полупрофесионален отбор ли?

    In the forest all animals are equal except a few that are more equal than the rest
  6. 6 Профил на Emil Dimov
    Emil Dimov
    Рейтинг: 217 Неутрално

    [quote#5:"neut"]Къде е попаднал нашият човек? В полупрофесионален отбор ли? [/quote]

    В отбор където му плащат добре (около милион долара годишно) и се чувства също така добре, а дали играта му там го "кефи" - според мен едва ли!!!!

  7. 7 Профил на tmax500
    tmax500
    Рейтинг: 409 Неутрално

    много го харесвам, но да си сред двамата единствени професионалисти в отбора? Това ли е бъдещето за което мечтаеше Матей? ДОбър си, млад си. Талантлив си... Дерзай бе момче, можещ още!

  8. 8 Профил на Emil Dimov
    Emil Dimov
    Рейтинг: 217 Неутрално

    Можем ли да кажем, че Императора (така наричаха Казийски в Италия) си е дошъл на мястото в Япония? (смее се)!

    В меката на волейбола Италия, Казийски е император, но в меката на "сакето"- Япония, макар и там да има Император той едва ли е такъв?!!!!

  9. 9 Профил на georgi_ww
    georgi_ww
    Рейтинг: 676 Неутрално

    Япония си е едно преживяване, което пожелавам на всеки!

  10. 10 Профил на Убитака
    Убитака
    Рейтинг: 439 Весело

    [quote#7:"tmax500"] ДОбър си, млад си[/quote]
    За волейбола е вече в "старческа" възраст, предвид поста, на който играе.
    Ако либеро или разпределител може да компенсира с опит и техника, то на посрещача се налага да се "надскача" на мрежата с 18 годишни надъхани момчета при всяко разиграване. Като млад Казисйки скачаше над метър и десет и "пипаше" 3.70... Едва ли все още го може...

  11. 11 Профил на primerno
    primerno
    Рейтинг: 269 Неутрално

    До коментар [#7] от "tmax500":

    Така е, но от друга страна е постигнал във волейбола всичко на клубно ниво.

  12. 12 Профил на bombov_saruyar
    bombov_saruyar
    Рейтинг: 688 Неутрално

    Няма място в националния отбор. Да си доиграва останалото му време, където иска. Желая му успех.

    Ако по пътя напред, не помним как сме стигнали до тук, няма да стигнем там, за където сме тръгнали.
  13. 13 Профил на Emil Dimov
    Emil Dimov
    Рейтинг: 217 Неутрално

    Матей Казийски: В Япония предизвикателството е, че сам трябва изисквам от себе си!

    Матю разбрал си, че когато нямаш конкуренция, ако спреш да работиш, за да напредваш - нищо хубаво не те чака. И да, не си разваляй живота, ако обмисляш да се връщаш в България - поне така аз мисля!!!!

  14. 14 Профил на m_todorov
    m_todorov
    Рейтинг: 478 Неутрално

    Матей е постигнал всичко във волейбола. Не го познавам за жалост, но мисля че е добър човек и страхотен професионалист. Желая му успехи! А ръководството на бг волейбола е като останалите чиновници - самочувствие и искания без покритие.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK