Станимир Беломъжев - ориентировачът, който стигна световния връх без компас

© Станимир Беломъжев / Facebook

Христофор Колумб тръгнал за Индия, но... открил Америка. Понякога объркването и случайността водят до големи неща.

Не такъв е случаят на Станимир Беломъжев, който стана световен шампион в средната дистанция на ски ориентирането. За разлика от откриването на Америка при неговия успех няма нито объркване, нито случайност. Напротив - той дойде с много работа, постоянство и надграждане след предишните медали от световни първенства (два сребърни и един бронзов).

Ски ориентирането е малко познат спорт в България, който обаче изисква много - и във физическо, и в психическо отношение. Наличието на ски бягане като ключов фактор моментално извежда на преден план асоциацията, че в него най-силни са скандинавци и руснаци. Което е факт.

В тази картина Беломъжев успя да се утвърди като един от основните състезатели. И да дочака историческия момент, в който да сбъдне мечтата си - направи го преди дни на световното в Красноярск.

Криеница в гората или изискващ спорт - що е то ски ориентиране

"Много як спорт, който освен физически развива и психически човека и възможностите му да взима решения. Освен това е изключително важно, че е в природата, всеки път на различно място", казва накратко Беломъжев пред "Дневник".

В този спорт обаче няма "накратко". Основната идея е да преминеш в точно определен ред през всички поставени контролни точки в непознат терен. Това означава да се изкачваш, да се спускаш, да преминаваш през гора, през реки... и по възможност да не се губиш.

© Станимир Беломъжев / Facebook

Всеки участник получава топографска карта с точките, през които трябва да мине. Но това се случва едва 15 секунди преди старта. В това време освен да се запознае с нея, той трябва да я постави на табло, прикрепено към екипировката си, както и да се придвижи до старта.

"Зависи колко си сръчен. В най-добрия случай имаш общо 10 секунди да гледаш картата преди началото и да си избереш вариант. Основната идеята при нас е с поглеждането на картата да направим снимка в съзнанието си и по време на карането да си я представим", разказва Беломъжев.

"На тренировка на средна дистанция гледам картата повече от 30-40 пъти. Ако сметнем, че всяко поглеждане е по секунда, това са 30-40 секунди. На това световно първите шест бяхме в 40 секунди, така че всяко поглеждане е изключително важно", допълва той.

По трасето предварително е направен лабиринт от следи. Задачата на състезателите е да изберат възможно най-подходящия вариант, за да преминат бързо през точките.

"Висшият пилотаж е да се намери балансът между скорост на каране и мисловния процес, когато пулсът ти е много висок. Максималният пулс, който съм вдигал по време на тренировки този сезон, беше 195 удара. Сега на световното два пъти стигнах 199 удара. По време на средната дистанция средният ми пулс беше 94% от максималния. Така че предизвикателството е това да можеш да мислиш, когато организмът изпраща всичкия кислород към мускулите", обяснява световният шампион.

Любопитен момент е, че когато една страна получи домакинство за дадено състезание, съответният терен става забранен за състезателите. Те получават стари карти, за да добият представа за района и могат да гледат Google Earth.

Отскоро е позволено ползването на джипиеси, но Беломъжев посочва, че технологиите не носят предимство. "Ако можеш да четеш картата, го правиш много по-бързо, отколкото компютърът ти помага".

Изкуството е да си представиш картата в триизмерен вариант. "Да си представиш релефа в съзнанието, да видиш кое е изкачване, кое е спускане и да прецениш какви са ти физическите възможности и кой вариант е най-добър - дали да преминеш по-напряко, но през хълм или пък да обиколиш, но по равен терен."

Беломъжев дори не използва компас в зимните състезания. Обяснява, че опитът го е научил да се ориентира по слънцето къде е север, което му помага да е по-бърз по трасето.

Семейната мечта

Беломъжев е воден от наглед простичка мисъл: "Трябва да победиш себе си. Ако го направиш, тогава побеждаваш всички."

Той е израснал в семейство на спортисти и от малък започва да се занимава със ски бягане. След това се насочва към ски ориентирането.

© Анелия Николова

"На 16 години станах европейски шампион и разбрах, че това е моят спорт. Тогава усетих подкрепата на моите родители, но не е насаждана грандоманска идея да стана световен шампион. Просто подкрепата им беше движещата сила. Занапред искам да продължа да се занимавам с този спорт, защото искам да стане по-популярен в България, а и виждам потенциал да влезе в олимпийската програма."

Мечтата беше сбъдната в Красноярск, където участваха всички най-добри в спорта. Елитът в ски ориентирането включва 20 състезатели, които могат да спорят за медалите.

Подкрепата на семейството е основен фактор, но е малка част от всичко необходимо по пътя до световния връх. Ключово, разбира се, е пълното себераздаване. Беломъжев участва в 40 състезания годишно, а самите стартове са чакани с нетърпение, защото вадят състезателя от тежкия тренировъчен процес.

"След почивката през април започват дълги, бавни, монотонни тренировки от май до средата на септември-октомври, когато е кулминацията. В лагерна обстановка съм стигал до 8 часа дневно тренировки. За нас 5 км кросче сутрин е като "Здравей". След това има още две тренировки за издръжливост, има сауна, басейн", казва ориентировачът.

"Тази година минах 14 000 км или около 980 часа", продължава той и добавя: "Обичаме състезателния период, защото тогава разпускаш. Ти си като състезателен кон - бягаш и след това почиваш".

А под "почиваш" има предвид, че ги няма монотонните тренировки. В неговия случай времето около състезанията включва много друга работа по подготовката на ските, по простата причина, че екипът му е двучленен - той и баща му Иван.

© Станимир Беломъжев / Facebook

Още нещо, което показва колко значим е успехът му - всички останали състезатели разполагат поне с ваксмайстор. А при споменаването на необходимостта от масажист в екипа си, Беломъжев се оживява като дете, надяващо се да получи сладолед. "Ако имам такъв човек, съм сигурен, че минимум с 5-10% ще си подобря резултата. Няма как - мускулът като се "гипсира", като събере лактат, ти ако ще да имаш волята на Арнолд Шварценегер, мускулите ти казват, че не могат повече. Ти викаш "Айде, давай", но после се гледаш на камерата как се влачиш и нищо не правиш. В такъв момент по-добре спри и почини два дни."

Подготовката на ските, за която се грижи баща му, е цяла наука. Беломъжев има 20 чифта ски, като се правят десетки комбинации с вакса, за да се създаде идеалният вариант за самото състезание спрямо условията, снега и трасето. Той посочва, че разликата между хубавите и отличните ски е около минута на половин час състезание.

А щеките? Те са просто консуматив. "Като клечки за зъби са. Тази година съм счупил към седем-осем чифта щеки, просто защото не са съобразени с нашия спорт."

В тази бройка не влизат щеките, които българинът счупи в емоцията си при преминаването на финала на световното. "Емоцията може би беше по-различна от това, което скандинавците са свикнали да виждат. Беше спонтанно. Просто финиширах и тази емоция излезе от мен."

Олимпийският ключ

Българинът спечели титлата в най-гледаното онлайн състезание в историята на ски ориентирането. Близо 80 000 зрители са проследили надпреварата в средната дистанция, обявиха от международната федерация.

"Това беше най-доброто световно първенство, организирано от международната федерация. Усещането беше такова, все едно сме олимпийски състезатели. Досега проблемът беше, че нашият спорт не е гледаем. Но с напредването на технологиите това може да се промени и ориентирането да стане достъпен спорт за зрителите чрез камери в гората и джипиеси", казва Беломъжев.

Голямата цел е ски ориентирането да влезе в олимпийската програма, каквито опити се правят. Надеждата на българина е това да стане за Пекин 2022. Проблемът засега е, че интересът е съсредоточен в Европа и по-малко в Азия (Китай и Казахстан) и САЩ. "Има ли интереси, има и финансиране. Това е пътят, по който трябва да се върви", смята той, макар да оценява, че "няма неопетнен олимпийски спорт".

По думите му в неговия спорт никога не е имало хванати с допинг. "Той не е олимпийски, няма наградни фондове и съответно се обезсмисля ползването на забранени стимуланти. Мен ме проверяват всяка година по седем-осем пъти."

Статутът на ски ориентирането обуславя и по-слабото финансиране. Беломъжев е получил около 20 хил. лева от държавата тази година, а казва, че за целия сезон са му необходими над пет пъти повече. Той сам полага усилия да си намери спонсори, но обикновено получава откази основно заради това, че спортът не е популярен.

Оценява, че в лицето на "Соломон" и швейцарската "Спонсер" има партньори, които му помагат с екипировката и най-основните хранителни добавки за възстановяването му.

Сега прави всичко по силите си, за да улови мига и да спечели доверието. "Искам спонсорите да ме подкрепят като световен шампион." Другата му цел е да привлече децата към спорта и да предизвика вниманието към ориентирането в България.

Олимпийското му участие може да се прехвърли в друг спорт. Беломъжев обмисля възможността да се бори за квота в ски бягането за игрите в Пьонгчанг. "Имам желание, не знам дали ще имам възможност заради стартовете в ориентирането следващия сезон." А догодина България ще е домакин на европейско първенство.