Веселин Цинзов - самотният войн на българското ски бягане

Веселин Цинзов - самотният войн на българското ски бягане

© Личен архив



"Това, което прави Веско Цинзов, е най-голямото постижение в българския зимен спорт." Думите са на световния и трикратен европейски шампион по ски ориентиране Станимир Беломъжев и се отнасят за единствения българин в световния елит на ски бягането - Веселин Цинзов.


30-годишният състезател от Самоков няма медали от голямо първенство като Беломъжев, няма световни купи като Радослав Янков в сноуборда, нито дори класирания в първата десетка като Красимира Анев и Владимир Илиев в биатлона.


Вече десет години обаче той продължава да се бори с представителите на големите нации в най-суровия и конкурентен зимен спорт, който в България замира с всяка следваща година. При това без да разполага дори с малка част от това, което могат да си позволят останалите в Световната купа.




"Е, със сигурност не е най-голямото постижение, но... Може би (Беломъжев) го казва, защото в моя спорт конкуренцията е най-сериозна. В биатлона например има стрелба, която оказва голямо влияние. Понякога най-добрите пропускат на стрелбището и това дава шанс на другите. В ориентирането имаш карта и една грешка или миг невнимание те изхвърлят назад. В ски бягането има само ски бягане. От сто човека на състезание най-много на трима-четирима да им се случи да не се чувстват добре. Не повече", разказва Цинзов пред "Дневник".


И сам войнът е войн


За българските състезатели, особено в зимните спортове, е нормално (и логично) да отстъпват като условия и обезпечаване в сравнение с други страни. При Цинзов обаче ситуацията е още по-трудна, защото дори като оборудване (за разлика от биатлонистите например) той е на светлинни години от своите конкуренти.


"Общо взето е много трудно, защото отношението на фирмите е силно казано добро. Да не кажа слабо. Откъм ски, откъм вакси нямам никаква подкрепа. Всичко ми купува федерацията и то не е на добро ниво. Ските ми са даже на средно ниво".


За да има малко по-добри ски в предстоящия олимпийски сезон, Цинзов ще бъде принуден да разменя по два свои чифта за един. Той е сигурен участник в Пьонгчанг 2018, което ще е третата му поредна олимпиада, но за договор с фирма дори не си мечтае.


Веселин Цинзов - самотният войн на българското ски бягане

© Личен архив


"Никой не иска. В Световната купа има драстично по-слаби състезатели от мен, които имат контракт. С мен обаче не желаят, защото съм сам в България. Не мога да им правя реклама. Казват: "Ще ти помагаме с каквото можем, но за контракт - няма как."


Въпреки че силни резултати през годините не са липсвали. Oще в началото на 2010 г. - две години и половина след дебюта си в Световната купа, Цинзов завършва 21-и в преследването на 30 км в Рибинск (Русия). Четири години по-късно идва и най-доброто класиране в кариерата му - 14-о място в масовия старт на 15 км в Шклярска Поремба (Полша).


Допреди този сезон най-добрият български ски бегач дори не е разполагал с ваксмайстор. "Преди това треньорът прави ските, аз сам тествам и каквото излезе. Ако имам 30 км състезание, излизам два часа по-рано и като извадя пет-шест чифта ски, само тестването ми отнема един час", обяснява Цинзов.


За сравнение в състав като норвежкия, който има по осем участници в Световната купа, за всеки състезател отговарят по двама или трима ваксмайстори. А целият екип на Цинзов се състои от точно двама души - един треньор и един ваксмайстор.


"Поне отскоро имам ваксмайстор, който много ми помага. И все пак той не може да смогне хем да маже, хем да тества, така че аз трябва да съм там постоянно. Това няма как да не ме натоварва, защото често правя по 10 километра преди самото състезание. Понякога дори повече, ако има старт в класическия стил, защото там работата с ваксите е по-сложна".


Отделно няма и бюджет за вакси. "Отиваме и си купуваме на място каквото ни трябва, така че нямаме база от вакси, от която да избираме. Имаме само тренировъчни, които са си за ежедневната подготовка."


Друг голям проблем при него е възстановяването. "Лошото е, че не можем да си намерим масажист. Идват и се отказват. Проблемът не в условията, те са добри, но пътуването е много. Трябва да е някой несемеен, млад човек, който може да си позволи да го няма вкъщи по два-три месеца. Така че ползваме масажистите на руснаци, на беларуси, с които сме по-близки."


Липсата на конкуренция


Един от най-големите минуси при Цинзов е, че няма с кого да се конкурира в тренировъчния процес. В националния отбор по ски бягане има 10-12 състезатели, но единственият друг представител при мъжете е 21-годишният Йордан Чучуганов, който тепърва навлиза в Световната купа.


"Това е много голям проблем, защото винаги тренирам сам - абсолютно всяка една тренировка. Останалите винаги тренират заедно и се конкурират. Всяка тренировка им става като състезание. В големите нации е по-трудно да влезеш в националния отбор, отколкото да станеш олимпийски шампион. А ако състезателят е от по-малка държава, се готви с по-големите."


Веселин Цинзов - самотният войн на българското ски бягане

© Associated Press


Цинзов обмисля възможността да тренира с друг национален отбор, като една от опциите е руският, тъй като се познават добре и често са се готвили заедно в България през лятото - на морето, или на Белмекен. Изключва възможността да се състезава за друга държава, особено на тази възраст. "Като по-млад имах предложение да бягам за Турция, но дори не съм се замислял."


Ски бегачът не пожела да разкрие колко му струва финансовото обезпечаване на един сезон, тъй като то се поема изцяло от федерацията - лагери, екипировка, заплата. Той сподели, че с оглед българските възможностите е доволен от това, което получава, с изключение на ските, което по думите му "не зависи много от федерацията".


"Откъм екипировка, дрехи сме много добре облечени. За съжаление няма условия за тренировки на сняг в България и трябва постоянно да съм в чужбина, а бюджетът не ни е толкова голям, защото в крайна сметка нямам толкова добри резултати. Никой не плаща за 20-о или 40-о място."


На практика в цялата Световна купа през изминалия сезон имаше само още един състезател, който се представи на нивото на Цинзов със сходни условия и възможности - румънецът Пол Константин Пепене.


Любовта към ски бягането


Цинзов започва със ски скок, но тежка травма след падане го насочва към ски бягане през лятото на 2001 г. Той учи в местното спортно училище, почти всичките му приятели тренират този спорт и в крайна сметка сам отива да се запише.


"Потръгна ми. През 2003 г. станаха абсолютен републикански шампион. Стана ми интересно, започнах да тренирам по-интензивно. Веднага след републиканската титла ме взеха за проба в националния отбор и така продължавам до днес."


Въпреки че е баща на две деца - на шест и на две години, и му става все по-трудно да бъде далеч от дома, Цинзов казва, че продължава да е много мотивиран и амбициран. По думите му пикът в ски бягането идва след 32-33 години, така че му предстоят още години в Световната купа.


"Не знам как ме търпят още вкъщи. Има много дълги периоди, в които не се виждаме. Вече доста ми коства психически. За състезания - не, там няма какво да ми попречи. Когато дойде старт, съм изцяло фокусиран върху него. Но просто ми тежи, защото и двете деца, като малки, когато замина и се върна след три-четири месеца, дори не ме познават."


Веселин Цинзов - самотният войн на българското ски бягане

© Associated Press


Цинзов споделя, че е щастлив от избора, който е направил със ски бягането, и от начина, по който се е развил животът му. Не се чувства обиден или пренебрегнат, че резултатите му остават незабелязани или че в очите на мнозина може би изглежда "турист" с класиранията си на олимпийски игри.


"Ски бягането не е популярен спорт в България, а и нямаме такава култура в зимните спортове. Хубаво е, че с добрите резултати в последните сезони биатлонът се издигна у нас, дано и ски бягането покрай Тачо да стане по-популярно"


Той обаче няма надежда, че нещо подобно може да се случи със ски бягането. "Няма никакъв интерес от младите. Това е най-лошото. Няма щабове, клубовете не се занимават толкова много, колкото когато бях аз юноша. А и като дойде едно дете и му кажеш да иде да направи 10 км или да бяга три часа, не му е много приятно. При нас няма духа, не духа, -10, -20 градуса - излизаш и тренираш."


Много негови колеги от националния отбор като Антония Григорова и Андрей Гридин се насочиха към ултрадългите бягания, които набират все по-голяма популярност. Цинзов няма подобни планове, въпреки че често се включва да помага и дори беше "пейсър" на Кирил Николов-Дизела при подобряването на рекорда в пробега Ком-Емине.


"Лятото обичам много да бягам и поддържаме връзки с много бегачи, бягаме заедно. Много обичам планински бягания, но толкова дълги - абсурд. За късите планински бягания съм ок, даже имам първи места. Но за нещо дълго - над 30 км дори, не бих се пробвал", казва Цинзов, чийто мисли в момента са изцяло насочени към


Пьонгчанг 2018


Цинзов изпрати един отлично започнал сезон, в който записа две от най-добрите класирания в Световната купа в кариерата си - 22-о място на 10 км в Лилехамер (Норвегия) и 23-о място на 15 км в Клюзаз (Франция), но който самият той определи като провален.


Причината е, че след Нова година хваща вирус, който няколко месеца не му позволява да тренира пълноценно. "Здрав съм, но не мога да тренирам качествено. Отслабнах и физически, от което още не мога да се възстановя. Надявам се като си почина сега, всичко да е наред", обясни ски бегачът.


След изминатите близо 13 000 километра през миналия сезон, Цинзов се готви за (както казват спортистите) активна почивка през целия април. Той обаче има най-много четири дни в година, в което изобщо не тренира. Повече не може да си позволи, защото прекара ли седмица в пасивна почивка, после ще му отнеме цял месец, за да навакса пропуснатото.


Сериозната подготовка за предстоящия олимпийски сезон започва през май с тренировки в България, а през юни заминава за Австрия да се готви на глетчер. "Миналата година за пръв път ходих на глетчер и както се видя в началото на сезона, ми се отрази доста добре."


След това с националния отбор заминават за Финландия, където традиционно прекарват по два месеца. "Там не е много скъпо, наемаме си една къща и се готвим при добри условия. Навсякъде си водим и готвач, защото ни излиза по-евтино"


Цинзов заяви, че подготовката и мислите му са насочени изцяло към олимпийските игри. Противно на логиката, досега той не успява да се представи добре на олимпиадите, въпреки че там водещите нации като Норвегия, Финландия, Русия и т.н. имат с двойно по-малко представители - по четирима.


"Отивам подготвен, но винаги нещо ми се случва - или се разболявам, или нещо друго. На състезание преди олимпиада ставам 29-и или 30-и, което е за мен е ок. Това ми е целта - да бъда в топ 30. Чувствам се много добре и накрая ставам 40-и, 50-и. Надявам се сега всичко да мине нормално. Цели този път няма да си поставям", казва още Цинзов. И все пак в него я има увереността, че място в първите 15 (най-вече в любимата му дисциплина - 15-те километра) е напълно постижимо.

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 9274 Неутрално

    Проблеми си има момчето, но с труд и упоритост далеч ще стигне.

  2. 2 Профил на Amandin
    Amandin
    Рейтинг: 322 Неутрално

    Прекрасен и много интересен спорт, наистина жалко, че не е популярен в България.
    Конкуренцията наистина е страхотна и е много приятно когато гледам любимите си Клаебо, Крог и Устюгов, по контролите да минава и нашето знаме с името на Веско около 20-30-то място. Голямо браво за усилията!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах