Казусът "Дефлимпикс" - нарушаване на закона или изнудване за пари

Казусът "Дефлимпикс" - нарушаване на закона или изнудване за пари

© LAP.bg



От 1996 г. законът за физическото възпитание и спорта е претърпял 32 поправки. По традиция разработването и евентуално приемането на нов такъв е обявено за приоритет на всеки спортен министър. Крайният резултат обикновено е пълна загуба на време, а поправките често създават нови казуси, вместо да урегулират съществуващите.


Такъв е случаят със спора между спортното министерство и носители на медали от най-голямото спортно събитие за глухи хора - Дефлимпикс (Deaflympics), които в понеделник излязоха на протест пред сградата на ММС заради отказани и спрени доживотни месечни премии.


От първото си издание през 1924 г. до 1965 г. състезанието е носило името Международно игри за глухи, от 1996 до 1999 г. са е наричало Световни игри за глухи, а през 2001 г. получава официално разрешение от Международния олимпийски комитет (МОК) да използва настоящото си название.




От 1 януари 2013 г. (по времето на Свилен Нейков като спортен министър) в сила влиза изменение в закона за спорта, според което право на месечна премия имат "олимпийски медалисти от игрите за глухи Дефлимпикс и от параолимпийските игри, прекратили активната си състезателна дейности".


Първото недомислие е, че "олимпийски" медалисти могат да бъдат само и единствено носители на отличия от летни и зимни олимпийски игри. (Въпреки че в интернет страницата си спортната федерация на глухите в България (СФГБ) винаги нарича Дефлимпикс олимпийски игри и олимпиада.)


В две писма, изпратени от спортния директор на МОК Кристоф Дюби - първото до служебния министър Петър Стойчев през април 2013 г. и второто до спортния министър в кабинета "Орешарски" Мариана Георгиева, изрично е посочено, че "Дефлимпикс и параолимпийските игри нямат статут на олимпийски игри, състезателите, които участват в тях, не се считат олимпийци, а състезателите, които печелят медали от тях, не са олимпийски медалисти".


(Запитването до МОК за статута им е отправено във връзка с домакинството на България на Дефлимпикс през лятото на 2013 г.)


От олимпийския комитет все пак допълват, че е "важно да се отбележи, че участието и печеленето на медали от параолимпийските игри и Дефлимпикс представлява най-високото спортно постижение" за съответната група спортисти с увреждания.


Казусът "Дефлимпикс" - нарушаване на закона или изнудване за пари

© Associated Press


Първоначално единадесет носители на медали от най-големия спортен форум за глухи получават одобрение за пожизнени месечни премии. Впоследствие екипът на Красен Кралев спира парите на шестима и продължава да изплаща премии само на петимата, които са медалисти след 2001 г. Това са състезателите по борба Ангел Кремов, Илиан Кирилов, Пламен Иванов, Иван Ангелов и Александър Валериев, чието общо пожизнено годишно възнаграждение възлиза на 125 865 лева.


Според закона медалистите от олимпийски игри, параолимпийски игри и Дефлимпикс имат право на еднаква пожизнена пенсия - три минимални работни заплати за страната при златен медал, 90% от три минимални заплати при сребърен и 80% при бронзов.


Министерството оправдава спрените и отказани премии на медалисти преди 2001 г. с факта, че наименованието Дефлимпикс е разрешено от МОК през 2001 г. И твърди, че именно това е причината в закона изрично да е посочено "игрите за глухи Дефлимпикс".


Едно и също ли са Дефлимпикс и международните игри за глухи


"Законодателят не е използвал друго наименование на игри за глухи като например Международни игри за глухите, Международни тихи игри, Световни игри за глухите, както и не е приет текст "аналогични първенства и игри за хора с увреждания", с което приетата норма не може да се тълкува разширително и се отнася само за медалисти от игри "Дефлимпикс", заявиха в понеделник от ММС.


Тук идва вторият голям проблем в приетата поправка през 2013 г., защото ситуацията с параолимпийските игри например е същата. Те получават разрешение от МОК да се наричат по този начин (Paralympics) през 1984 г. A първите игри за хора с увреждания, които официално са се наричали параолимпийски, са в Сеул през 1988 г.


За първата параолимпиада ретроспективно се смятат игрите, проведени в Рим през 1960 г. Тогава обаче това е било деветото годишно издание на международните игри "Стоук Мандевил" (такова е и официалното наименование на състезанието), а в него участват само състезатели с увреждания на гръбначния стълб.


Te носят името си от селцето Стоук Мандевил в Англия, където през 1948 г. се провеждат първите организирани игри за хора с увреждания. Те представляват състезание по стрелба с лък, в което участват 16 парализирани бивши военнослужещи - 14 мъже и две жени. Четири години по-късно се включват участници от Холандия, което превръща състезанието в първите международни игри за хора с увреждания.


За параолимпийси се броят игрите "Стоук Мандевил", проведени в олимпийските 1960, 1964, 1968 и 1972 г. съответно в Рим, Токио, Тел Авив и Хайделберг. (През 1976 г. се наричат олимпиада за хора с физически увреждания, през 1980 г. - олимпиада за хора с увреждания, а през 1984 г. - международни игри за хора с увреждания.)


Игрите "Стоук Мандевил" обаче са се провеждали всяка една година от 1948 до 1975 г., а след това продължават да се провежда всеки път с изключение на олимпийските години и до днес. През 1997 г. променят името си на световни игри за хора в инвалидни колички, а от 2005 г. се наричат световни игри за хора в инвалидни колички и с ампутации (IWAS World Games).


Според международния комитет за спортисти с увреден слух предстоят 23-ите летни игри Дефлимпикс. ММС обаче не е съгласно с това

© www.deaflympics.com

Според международния комитет за спортисти с увреден слух предстоят 23-ите летни игри Дефлимпикс. ММС обаче не е съгласно с това


Така както международният параолимпийски комитет смята игрите "Стоук Мандевил" в Рим през 1960 г. за първа параолимпиада, така международният комитет за спорт за глухи (МКСГ) счита световните игри в Париж през 1924 г. за първите Дефлимпикс. "Дефлимпикс е новото име на световните игри за глухи от 2001 г., но без промяна в статута на проявата", се казва в писмо от МКСГ, което беше показано от протестиращите.


"Дефлимпикс и световните игри за глухи са едно и също. Обиден съм на държавата. През цялото време не съм получавал премия", обясни един от протестиращите - бившият състезател по борба Атанас Димитров, пред "Нова телевизия".


Кралев неколкократно в различни медийни изяви в понеделник и вторник заяви, че екипът му изцяло спазва разпоредбите на закона, а в тях по думите се казвало, че "Дефлимпикс е от 2001 г.". Всъщност в закона никъде не е посочено откога датират игрите, а единствено, че медалистите от тях имат право на пожизнени премии.


За морал или за пари


В понеделник Кралев свика пресконференция по казуса "Дефлимпикс" и заяви, че целта на протестиращите медалисти от най-големия спортен форум за глухи хора е да измъкнат много пари от държавата.


"Сутринта чух коментари (от протестиращите), че не става въпрос за пари, да не говорим за пари, а да говорим за моралната оценка. Става въпрос за пари. Когато не става въпрос за пари, става въпрос за много пари. А тук става въпрос за много пари. Аз не мога да дам морална оценка, парламентът и медиите могат да дадат", каза спортният министър.


На въпрос защо са са били давани премии на шестима медалисти отпреди 2001 г., след като с разпоредбата в закона министерството уж е имало предвид само медалистите, откакто игрите получават разрешение да се наричат Дефлимпикс, Кралев хвърли винаги върху екипа на Мариана Георгиева.


"В началото се подават имената на спечелилите медали от Дефлимпикс. Почват да се изплащат. След това пробват с един (спечелил медал преди 2001 г.), пробват с втори, виждат, че минава нещо, че администрацията не може да се ориентира и от 2014 вече изсипват списъците с 30, 40, 50 души. Нали се сещате, че тези, които са се състезавали през 60-те и 70-те години, са се отказали отдавна от спорта и би трябвало да се започне от тях, ако самите ръководители на федерацията на глухите бяха убедени, че това е коректно", каза Кралев пред "Нова телевизия".


Според Кралев администрацията по времето на Мариана Георгиева е била подведена да отпусна пожизнени месечни премии на спортисти с увреден слух, печелили медали преди 2001 г.

© LAP.bg

Според Кралев администрацията по времето на Мариана Георгиева е била подведена да отпусна пожизнени месечни премии на спортисти с увреден слух, печелили медали преди 2001 г.


А на пресконференцията в понеделник заяви, че "от министър Георгиева са пуснати няколко души, направихме проверки, получихме писмата от БОК, подготвихме се с информация и видяхме, че това не е било в рамките на разпоредбите на закона".


В сайта на ММС беше публикуван списък на 51 души, подали декларация за пожизнена месечна премия. Те са на състезатели, спечелили медали в периода 1957 - 1993 г. Според закона, ако те бъдат признати за участници в Дефлимпикс, трябва да получават премии на обща годишна стойност 1.26 млн. лева. От министерството допълниха, че очакват още десет заявки.


"Хората не са отишли там да искат пари", заяви за "Дневник" дъщерята на Атанас Димитров - Соня, един от организаторите на протеста. "Никой не подскача за пари, става въпрос за морално отношение. Нито един няма конкретни претенции. Те самите не знаят за сумите, които бяха изнесени от спортното министерство", допълни тя. Според нея министерството е публикувало споменатите суми с цел да изкара протестиращите алчни за пари хора, които се опитват да изнудват държавата.


Нейните притеснения са, че медалистите от Дефлимпикс могат напълно да бъдат зачеркнати от списъка с пожизнени премии, когато се приеме нов закон за спорта. "Кой ще получава премии зависи само от текстовете, които ще бъдат приети от народното събрание в новия закон. Чака се оценката за въздействие, преди да бъде внесен за гласуване", обясни Кралев.


В проектозакона, с който спортният министър продължава да се занимава от предишния си мандат, поправката гласи, че право на пожизнени премии имат "олимпийски медалисти, включително и медалисти от игрите за глухи Дефлимпикс и от параолимпийски игри, прекратили активната си състезателна дейност".


Това обаче по никакъв начин не решава казуса, защото единствено се уточнява, че носителите на отличия от Дефлимпикс и параолимпиадите не са олимпийски медалисти. Затова най-вероятно ще има промени по тази точка.


Кралев каза още, че спортната федерация на глухите няма общо с протеста на медалистите. "Дневник" опита да се свърже с член на ръководството на СФГБ, но на посочения телефон отговори човек, който се занимава с организирането на събития и който не даде връзка с хора от управителния съвет.


Трябва ли участниците в игрите за глухи да получават пожизнени премии


"Всички в спортните среди знаем за какво става въпрос. Но тъй като нашето общество е изключително чувствително към социалните проблеми, защото това е социален проблем, а не спортен, и казва: "Да, нали тези хора защитават честта на България, защо да не им се даде. Съгласен съм, но много други спортисти също защитават честта на България", каза Кралев.


Според него игрите за глухи не са по-различни от много други форуми, признати от МОК, като Спешъл олимпикс, световните игри за хора с трансплантации, световните игри за военни или шахматната олимпиада. В МОК членуват около 200 организации като международният комитет за спорт за глухи (МКСГ).


Кралев заяви още, че липсват официални копия на протоколи от състезанията и документ от МКСГ, който да удостовери спортните постижения, посочени в декларациите на състезателите. По думите му такива са поискани многократно от СФГБ, но не са предоставени, а вместо това са изпратени копия от интернет страница на международния комитет, допълнени с информация от българската федерация.


През 2013 г. България беше домакин на Дефлимпикс

© Красимир Юскеселиев

През 2013 г. България беше домакин на Дефлимпикс


Другият проблем, който той посочва е, че "липсва трета страна, административен орган, който да удостоверява завоюваното призова място" и това "дава поредната неяснота". Пожизнените премии на медалисти от олимпийски и параолимпийски игри например са по предложение на Българския олимпийски комитет (БОК). От БОК са заявили, че такъв документ няма как да бъде издаден за световни игри за глухи, защото това "не било част от тяхната компетенция".


Спортният министър изтъкна като съображение срещу даването на такива пожизнени премии и факта, че в Дефлимпикс никога не е имало квалификации или нормативи, а участват всички спортисти, които могат да докажат наличие на увреден слух.


"Но в крайна сметка най-важното е, че така е решил законодателят. Без значение какво е нашето мнение, на изпълнителната власт, дали ние смятаме, че тези хора трябва да получават пожизнени пенсии в такъв размер. Текстът, както казах, е изписан некоректно, без да бъде съобразен. Очевидно трябва да има промяна. Нашите съображения ще ги изкажем по време на дебатите", каза още Кралев.


Грижи ли се България за спортистите с увреден слух


Кралев заяви, че държавата подпомага изключително добре спортистите с увреден слух. Според изнесени от него данни от 2004 до сега СФГБ е получила от министерството 6.8 млн. лева за подпомагане на тренировъчния процес на състезателите и участието им в различни спортни състезания. Изплатените премии за постигнати резултати в този период са на стойност 1.44 млн. лева.


"До момента никой не ми отговори от федерацията, с която иначе сме в отлични отношения, има ли друга държава, която да дават премии на спортисти с увреден слух, дори на състезатели от Дефлимпикс, както го прави България. Аз ще ви кажа - няма. Няма такава държава, намерете държава, която да се грижи толкова за спортистите с увреден слух - пари за подготовка, огромен ресурс, огромен. Сравняваме го с други федерации, които за хиляди спортисти получават същите пари, премии, пожизнени пенсии", заяви министърът.


Казусът "Дефлимпикс" - нарушаване на закона или изнудване за пари

© Красимир Юскеселиев


В крайна сметка обаче в закона е посочено, че медалистите от Дефлимпикс подлежат на пожизнени месечни премии. Също така е факт, че Дефлимпикс и международните игри за глухи са едно и също, колкото и пъти Кралев да повтаря, че не е така.


В момента министерството просто се чуди как да избегне плащането на толкова високи премии. А те са такива, защото един участник в Дефлимпикс може да спечели повече златни медали от един участник в олимпийските игри. Или иначе казано, защото формулировката в закона е недомислена.


Ако наистина най-важно за протестиращите е моралното отношение и както каза Соня Атанасова пред "Дневник" - те биха били доволни и на минимално възнаграждение, тогава може да бъде се постигне компромис за по-ниски премии. (Най-високата пожизнена премия на медалист от олимпийски игри е около 3000 лева). И Кралев, и Атанасова са на мнение, че формулировката в закона е проблемна.


Друг е въпросът дали държавата изобщо иска да дава пожизнени премии на медалисти от Дефлимпикс. Ако се съди от изказванията на Кралев, мнението на министерството е, че по-скоро не трябва. "Това обаче ще решат народните представители", каза той.

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на marks_nazi
    marks_nazi
    Рейтинг: 213 Весело

    Господи,искам и аз едно Варненско ПРАСЕ(мъжко)!#!ако,може да е със звънче;)да е хубаво и разбира от тв джурналистки..да обича и мишо шамара като брат да му е и да се обичат като прасенца...аз ще го гледам като миистър от герб !!само да обича и банска водичка и руски чай

    Долу рушистите и фашистите




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK