© Иван Томов
Алпинистът Иван Томов стана третият българин, изкачил се на Манаслу (8156 м). Той стъпи на върха във вторник рано сутринта, след което се завърна благополучно в базовия лагер.
За Томов това беше втори осемхилядник след Броуд Пик, където се качи заедно с Боян Петров през 2014 г.
Алпинистът разказа за предизвикателството по пътя към върха, като се съгласи впечатленията му да бъдат публикувани в "Дневник". Българинът описа трудностите и научените уроци след преживяването.
И така. Манаслу
Стартирах тази нощ (вторник) в 1.30 и се качих в 6.05 от лагер 4 (7440 м) и си слязох в базов лагер (5000 м) в 13 часа. Изкачих се на 13-ия ден след пристигането в базовия лагер, прекарвайки шест нощи в планината и седем в базов. Това е сухата статистика. Другото няма да е много и е чисто лично мое мнение.
Тези 13 дни не могат да бъдат наречени височинен алпинизъм, по-скоро височинен трекинг. Платихме си по 250 долара за всички въжета до самия връх. Тук е така, ако искаш наистина да се занимаваш с височинен алпинизъм, хващаш си як партньор и правите премиера с изцяло ваш инвентар. За останалите клиенти се прави търг преди началото на сезона в Непал и тази година 7 Summits го спечели и съответно всички останали фирми плащат на тях за всички въжета и стълби по трасето.
След тегавия опит от трите пакистански експедиции Непал и Манаслу ми се сториха рай. В Пакистан: почва ти трекът и забравяш за легло, интернет и всякакви други глезотии. Просто се настройваш, че влизаш в матрицата за 30-40 дни. В Непал: лоджии, села, легла, бира, водка, интернет. Живот навсякъде.
Въпреки че минавахме през превали, над 5000 бяхме постоянно в цивилизация. Същата история и в базов лагер. Интернетът струва 12 долара за два дни, което е супер - планираш да почиваш - ползваш интернет, планираш да ходиш на аклиматизация - никой не те таксува. От долното село Самагаон (3400 м и 2 часа слизане) може да си поръчаш кашон бира, водка, уиски и какво ли не. Дори долнопробна непалска ракия. Аз съм в състава на 33-членна руско-украинска експедиция, така че...
© Иван Томов
Този рай за алпиниста донякъде ме отпусна и допуснах може би единствената си грешка още първата вечер в базовия лагер, но за нея ще спомена накрая, защото не се оказа фатална. Но повлия на някои от решенията ми. Например реших да експериментирам и да се щадя и за пръв път да опитам да изкача осемхилядник само с едно аклиматизационно излизане.
Пристигнахме на 14 септември в базов и на 16 отидохме и преспахме в лагер 1 на 5800 м, на 17 в лагер 2 на 6200 м и на 18 в лагер 3 на 6800 м, като този ден за аклиматизация се разходих до 7050 (исках още една моя теория да докажа, че може да се изкачи 7000 без аклиматизация, разбира се, не всичко и невинаги, много е относително, на Аконкагуа тотално се провалих).
На 19 си слязох в базовия лагер и започна прозорец от лошо време, който продължи до 23. Още на 18 септември върхът беше разпечатан от шестима шерпи и двама клиенти, така нареченият fishing team (хората отговорни за въжетата), и следващите два дни още двама души се качиха от нашата агенция. Всичките, разбира се, с биберони и детегледачки по лагерите.
© Иван Томов
Ще спомена за нашия клиент Азнаур и шефа на агенцията ни. Те пристигнаха в петък, стояха в базов лагер до неделя заради Пуджата и в понеделник отидоха в лагер 1 и преспаха там. На другия ден Чатур с шест кислородни бутилки, всяка по 4 кг, и целия багаж на Азнаур се изстреляха в лагер 3, починаха си няколко часа и в 7.30 вечерта започнаха кислородната атака. На другия ден в 7.22 бяха на върха и си слязоха в лагер 1 и оттам в базовия лагер.
Според мен, ако ще използваш всички прелести на шнорхела и не ти дреме как ще се изкачваш, то това е начинът. Идваш в базов и за пет-шест часа си свършваш работата. Явно не "Ред бул", а кислородът дава криле.
Така тръгнахме в лошо време на 23 септември към лагер 1. На другия ден се прехвърлихме в лагер 3. Тук на мен ми дойде идеята да опитаме атака от лагер 3. Вече се бе случвало на Броуд пик и сега условията бяха в пъти по-благоприятни - пъртина до върха, елементарен терен, наличието на лагер 4, където можехме да вземем глътка въздух и да продължим.
Уви, казахстанецът и унгарецът, с които бях в един отбор, не ме подкрепиха, твърде уморени се били чувствали от прехода от 5800 до 6800. Изкушавах се сам да се пробвам, но бях взел под крилото си казахстанеца. Беше му първи осемхилядник и допускаше доста грешки, основно бързане, когато не трябва, и неверие в собствените си сили. Така заложихме на "бетонното" изкачване от лагер 4 и на 25 септември се изместихме там.
Казахстанецът искаше да стартираме в полунощ, но го озаптих и тръгнахме в 1.30. Дори това беше твърде рано. Температурата на въздуха -17 градуса, вятърът 30 км/ч, усещане за -25. Поотвикнах от подобни студове, особено на височина между 7500 и 8000. Това ме накара да вървя с моето си темпо, иначе съвсем замръзвах. По пътя изпреварих всички, тръгнали в 23.00, 00.00 и 1.00 часа. Единствено преди мен стъпиха горе трима души, стартирали в 22.30 ч.
И аз се озовах в позицията на Боян да блъскам пъртина на разни кислородаджии и шерпите, отказваха да вървят пред мен, а на мен ми бе твърде студено, за да се правя също на ударен. Вятърът беше толкова силен, че замиташе следите буквално 10-15 м зад мен. Така в 6.05 се озовах горе. Първите трима тъкмо слизаха. Бях сам, нямаше кой да ми направи и една снимка, а резултатите от самоснимачката са, меко казано, неудовлетворителни. Две от трите ми батерии на фотоапарата се разредиха, въпреки че ги пазех във вътрешния джоб на пухенката си. Затова и почти няма снимки.
© Иван Томов
Постоях горе на върха вероятно не повече от 5 минути. Ръцете ми премръзнаха от опитите ми да направя някоя снимка без ръкавици. Тръгнах надолу, събрах две палатки от лагерите 3 и 4 да ги улесня момчетата и си слязох в базов днеска (вторник). Това е в общи линии късичката ми почивка.
А, щях да забравя грешката си в началото, моралът налага да го кажа, за да не би някой друг също да стъпи върху същата мотика. НИКОГА НЕ ХОДЕТЕ С ЧЕХЛИ В БАЗОВ! Аз си позволих този лукс и това за малко да ми коства всичко. Спънах се през нощта в едни камънаци покрай палатка си. Всички бяха заспали, омотах се с един парцал и така изкарах до сутринта. На другия ден лекарят на 16-членната кубинска експедиция ми каза, че е за шиене и е най-добре да приключвам с всичко и да си ходя, тъй като практически няма как да избегна инфекциите и на височина 5000 м всичко зараства много бавно.
Все пак излезе разбран, проми ме, доколкото можа, намаза ме с йодова паста, превърза ме и на другия ден с шише обезболяващи и бинт тръгнах да се аклиматизирам. Слава Богу, не ме боля и не използвах никакви хапчета и превръзки по лагерите. Но можеше и да нямам този късмет. Те така. Лесна и бърза експедиция. Самият връх е елементарен, нещо като 1.5-2 пъти по-голям от Ленин. Днеска изброих само четири рапела надолу, до самия връх не използвах никаква осигуровка. Ясно ми е, че ледопадът всяка година е различен, но тази година беше доста по-неприятен от предходни години според стари участници и шерпи.
© Иван Томов
Виж видео 
thenomad
Рейтинг: 426 НеутралноТази статия не става за четене. Много зле е написана. Не обвинявам Иван Томов, той все пак е алпинист, а не писател.
Peni Nikol
Рейтинг: 7157 ВеселоС чехли може само в апартамента.
glavatar
Рейтинг: 543 НеутралноМного приятно четиво, наистина!
****
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.
пустиняк
Рейтинг: 616 НеутралноИ приятно и полезно. Много народ се е запътил към Хималаите. Вече 8000-ците станаха модни и възможни. Чайка - вожд и учител на Цацаров & Гешев. Не съм ЗА пРезидента а ПРОТИВ мафията и беззаконието да управляват в България!
penetrating
Рейтинг: 5979 НеутралноМного синтезирано, но понякога се губи смисълът и трябва да се помисли, в което няма нищо лошо :). Браво На Иван Томов! Най-добре да не си носи чехли следващия път :)
Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert''zms15783''
Рейтинг: 528 НеутралноДо коментар [#5] от "пустиняк":
Ами заминавай ако си подготвен щото може да останеш зян.
Kras Zareg
Рейтинг: 237 НеутралноОбичам пътеписи, но тази статия не ми хареса. Няма я емоцията от преживяното, а за мен тя е най-важна да се опише. Всичко е систематезирано, като дори датите са написани само като числа. Интересно би било да се направи като: Ден 1-ви: , Ден 2-ри и т.н., като за всеки ден се опишат трудностите и постигнатите цели, та дори и как са се напили цялата група, та да му хрумне да излиза от палатката само по чехли. Нещо като дневник на преживяното.
Иначе, браво на Иван Томов! Пожелавам му здраве и още много върхове за покоряване!
charlesdegaulle
Рейтинг: 1058 ВеселоЛуди глави...
pet_fire
Рейтинг: 5730 НеутралноПри някой алпинисти изкачването на 8-хилядници е станало зависимост
султана глаушева
Рейтинг: 352 НеутралноМного ми хареса лафа “кислородаджии”😊
Мърфи е оптимист!abdelhaqq
Рейтинг: 868 НеутралноДо коментар [#1] от "thenomad":
בני אתה אני היום ילדתיךна мен пък ми беше любопитно да чета как мислят алпинистите. включително и изрази като "блъскам пъртина"...
Georgi Yordanov
Рейтинг: 703 Неутрално.... друго си е със специфичната терминология - украсено, надъхващо, описателно, красноречиво, ... ;) :)
Да правим каквото трябва, пък да става каквото ще!dedo pepo
Рейтинг: 1341 НеутралноДо коментар [#8] от "Красимира":
Точно в този свой, собствен стил , Иван е изразил своя мироглед и възприятия, както и чудесни хрумки за някои специфични, професионални определения и наблягане на страничното, невидимото. Това е интересното. Хайде де: ден първи, ден втори ...тра-ла-ла. Браво, Иване - продължавай да катериш и пишеш, ще те чета с удоволствие.
vmware
Рейтинг: 237 Неутралноинформационно, но доста просташко.
vaskoangelov
Рейтинг: 237 НеутралноНещо едвам преглътнах този пътепис :/
rapidfire
Рейтинг: 1451 НеутралноДо коментар [#12] от "abdelhaqq":
It is nice to be important, but it's more important to be nice!Всъщност, най-често употребяваният израз е "бия пъртина", ама на тая височина терминът "блъскане" като чели е по-подходящ.
1107a
Рейтинг: 466 НеутралноРуско-Украинска експедиция, селото се казва Самогон...
Важното е, че е жив и здрави е успял.
galapagas
Рейтинг: 767 НеутралноСвикнахме с разказите на Боян Петров, които се четат като приказка, а този е малко по-различен. Нищо, хората са различни, няма проблем. Важно е да си дойдат живи и здрави.
betona
Рейтинг: 1160 Неутралнодобър стил , разказ. голям успех. браво!
наи ми напраиха густуто :
" ... лоджии, села, легла, бира, водка, интернет. Живот навсякъде." не случаино ората са казали че мангизите вартят света, че либофта го варти два пъти по бързо а пиинето - най бързо :))
"Така заложихме на "бетонното" ". че на какво друго :))
До коментар [#12] от "abdelhaqq":
ама май още не са се научили да пиат сливова :)
Митев
Рейтинг: 1336 Неутралнона мен пък ми хареса разказчето! Иван да продължава, ама умната по върховете!... И да не взима под крилото си казахтанци, нито никакви други, ами по-скоро да се уреди да е в по-опитна група алпинисти!
И нагоре!
Митев
Рейтинг: 1336 Неутралнона мен пък ми хареса разказчето! Иван да продължава, ама умната по върховете!... И да не взима под крилото си казахтанци, нито никакви други, ами по-скоро да се уреди да е в по-опитна група алпинисти!
И нагоре!
betona
Рейтинг: 1160 НеутралноДо коментар [#21] от "Митев":
естесвено бе митев! иван е мъж на ниво, чудесен алпинист а и има шансовете ако иска да стане българскиа хемингуей. това последното според мен ич не е важно. и щото тука форумците са на високо интилектуално ниво - сиреч търсят и намират пот всеки вол поне две телета - нека кажиме че казваме туй сириозно.
но проблем има с второто ти изричение. виж сега драги митев. то в тия алпииски планини е като в форума - сиреч не може всичко да е както ти се иска. то и ти сигор искаш не бетона ами некои друг да ти е форумен приател ама тва са реялностите. айде, и само нагоре.
alehandro77
Рейтинг: 486 НеутралноИ на мен ми харесва-просто и ясно, без излишна показност или детайли.
Корупцията е новия социализъм! Нямаш връзки, нямаш пари.