Ерик Макнейър-Лендри, полярен пътешественик: Експедициите на север действат пристрастяващо

Ерик Макнейър-Лендри, полярен пътешественик: Експедициите на север действат пристрастяващо

© Eric McNair-Landry



Канадецът Ерик Макнейър-Лендри (32 годишен) е един от най-младите хора в света, достигнали до Южния полюс (два пъти) в режим на пълна автономност, без никаква странична помощ и без предварително организирани депа с храна, гориво и екипировка по маршрута или пък "заброски" от въздуха. Със ски и кайт е изминал над 15 000 километра в полярните райони. Негов е световният рекорд за преминато разстояние със ски и кайт за 24 часа – 595 км. Лендри беше в България за "Банско филм фест" през миналата година и разказа пред "Дневник" за вълнуващите си преживявания.


Как решихте да се занимавате с екстремен спорт?


- Израснах в доста екстремно семейство. Така че съм започнал още преди да съм се родил. На една от най-вълнуващите снимки е майка ми, която е бременна с мен и се спуска бързо по склона с огромен корем пред нея. Родителите ми се интересуват доста от изследователска дейност. Те са осъществили мечтата да отидат до Бафинова земя (канадски арктически остров в територия Нунавут) и са решили да се установят там. Със сестра ми сме влюбени в мястото.




Да живееш в Арктика улеснява много пътуването в тази част на Земята. Буквално сме играли на мястото, където пристигат изследователи отдалеч. Помня как се криех и ги замерях със снежни топки, когато са идвали в задния ни двор. Друга важна част са местните хора, от които научаваме толкова много неща. Не само как да оцеляваме в Арктика, но и как да се наслаждаваме и да се забавляваме с живота на север.


Моите родители бяха много отворени към това да имаме свободата да правим каквото искаме при неограничено пространство. Още от малък съм израснал с идеята да опознавам какво има от другата страна на планината или да къмпингувам сред природата. Заклевах се, че няма да правя това, с което се занимават родителите ми. Но то просто се случи. Започнахме да правим собствени експедиции със сестра ми и се влюбихме в чувството за свобода.


Експедициите са много трудни. Лишаваш се от неща като телефон и социални медии. Ти си пред едно огромно отворено пространство. Можеш да експериментираш със същността си. Можеш да се върнеш съвсем различен и променен. Експедициите ти позволяват да постигнеш личностно израстване. Те действат и пристрастяващо.


Ерик Макнейър-Лендри, полярен пътешественик: Експедициите на север действат пристрастяващо

© Eric McNair-Landry


Какви емоции пораждат у вас експедициите?


- Голяма емоция ми доставя красотата на природата. Чувството е уникално. Съществуват места, които не си и предполагал, че ще видиш. Тези моменти не могат да се опишат с думи.


Арктика и полярният кръг са едни от най-магическите места на планетата. Минаваш от три градуса през лятото до минус 40 през зимата. Океанът замръзва, земята е покрита със сняг и прилича на повърхността на Луната. През лятото цветята и животните се пробуждат за нов живот. Уникално разнообразие.


Какви са основните перипетии, през които преминавате?


- Всички говорят за препятствията по време на експедиция. Трудностите са важни, защото всеки път, когато ги преодолееш, растеш като човек. Изпитанията са ключовите моменти от експедициите, които ме карат да се връщам отново.


Интересно как имаш много труден ден, но преминаваш през него. Следващият ден е по-труден, но преживяваш и него, независимо дали имаш проблеми вкъщи или другаде. Приключенията действат като ефективна медитация. В много от тях прекарваш до девет-десет часа сам през деня. Опитваш се, колената те болят, както и всеки мускул. Но си казваш: "Виж планината и снега. Спомни си хубавите моменти в живота. Не мисли за проблемите, всичко ще е наред."


Ерик Макнейър-Лендри, полярен пътешественик: Експедициите на север действат пристрастяващо

© Eric McNair-Landry


Другото голямо предизвикателство е студът. Той е много опасен. Много хора се страхуват от студа, но в повечето случаи студът ги кара да се чувстват некомфортно. Много е важно да знаеш кое е некомфортно, но безопасно и кое е наистина опасно. Съвсем нормално е да бъде леко студено. Знаеш, че имаш яке, можеш да бягаш наоколо и си изял достатъчно калории. Некомфортното не бива да те притеснява.


Същото е и със страховете ни. Някои неща са определено плашещи, като големите височини например. Но това не означава, че е опасно само защото изглежда ужасяващо. Влакчето на ужасите е плашещо, но като цяло не е опасно. Инженерите са умни глави и са прекарали доста време, докато го развият.


Как хората могат да преодолеят страховете си?


- Като вървят стъпка по стъпка. Хората ме виждат на върха на моята планина и ме питат: "Как го правиш. Невероятно е." Но те забравят, че съм започнал с къмпингуване пред вратата ми. Няма нужда да отиваш далеч, а просто да започнеш. За съжаление може да отнеме много време, но стъпка по стъпка и ще стане. Във всяка кариера се налага да отделиш време и енергия, за да постигнеш нещо.


Придвижването с малки стъпки е важно, защото ти помага да трупаш увереност. Една вечер в полярния кръг може да бъде студена и некомфортна, но преминаваш през нея и се чувстваш перфектно. Ако го направиш на лагер под Еверест, може да се уплашиш и никога повече да не го повториш.


Друго важно нещо е задължително да правиш грешки. Направил съм толкова много грешки. Веднъж дори си забравих панталоните...Ако се опиташ да правиш кариера в полярния кръг, без да правиш грешки, първата от тях може да те убие.


Виждате ли себе си като пример за подражание за младите?


- Не виждам себе си като човек за пример, но определено нямам избор. Другите хора ме виждат по този начин. Съветът ми към младите е да започнат бавно, защото мечтите изискват много усилия и енергия, за да се осъществят.


Често идеализираме хора, които са получили нещата от живота наготово на сребърен поднос. Усилената работа и отдадеността изминават дълъг път. Ако имаш голяма мечта, трябва да запомниш, че може да отнеме години, докато се осъществи. В същото време по пътя към нея трябва да се забавляваш. Не можеш просто да преминеш набързо към крайната цел и да се надяваш, че удовлетворението от постигането й си заслужава. Трябва да превърнеш пътуването в забавната част или никога няма да имаш мотивация. Ако не се забавляваш в полярния кръг, тогава не бива да си там.


Всички мислят, че най-издръжливите хора са тези, които са страдали най-много. Това е абсурдно. Издръжливите хора са тези, които са преминали през трудностите и след това намират сили да се усмихнат. Това означава да направиш пътуването със стил. Да знаеш, че има риск и нещата, които правиш, са трудни и некомфортни, но трябва да преминеш през тях и да си кажеш: "Перфектно. Все още обичам тръпката. Аз съм избрал да бъда тук."


Какво друго ви дава сили да продължавате да участвате в експедиции?


- Отново ще кажа красотата на природата. Личното израстване също е процес, който никога не свършва.


Едно от правилата, които сме си поставили със сестра ми при експедициите, независимо дали ще са с продължителност 30 или 80 дни, е да останем през цялото време. Никога не се връщаме по-рано от предвиденото, защото обожаваме да бъдем на път. Не знаеш дали, ако си тръгнеш предишната вечер, на другия ден няма да се случи нещо магическо като да видиш полярна мечка или друг представител на дивия свят.


Ерик Макнейър-Лендри, полярен пътешественик: Експедициите на север действат пристрастяващо

© Eric McNair-Landry


Как набирате средства за експедициите?


- Срещам трудности с намирането на спонсори. Изненадващо, но повечето спонсорски сделки се случват при общуване лице в лице. В моя случай National Geographic помага много и финансира всичките ми експедиции. Имам и спонсори на екипировка, с които станахме едно семейство. По всяко време можеш да се обърнеш към някого за помощ с: "Хей, можеш ли да ни снабдиш с една палатка" и отговорът е: "Да, разбира се. Коя си избирате?" За тях е важно, че сме изградили връзка, и знаят, че ще ги рекламираме.


В последните няколко години имах трудност при създаването на книга, продуцирането на онлайн серии, филми и презентации. За съжаление, в медийната сфера няма много пари при създаването на съдържание под някаква форма. Но това все пак помага за финансирането на експедициите. Повечето от тях се осъществяват, независимо дали са изцяло финансирани. Често отиваме на експедиция и когато се върнем, пишем статии, продаваме снимки и правим презентации, за да покрием средствата, които сме вложили. Рисковано е, но си заслужава.


С какво карането на кайт ски е по-различно от всяко друго зимно занимание?


- Чувствам се късметлия, че съм роден в това време, когато кайт ските набират популярност като спорт. Той е сравнително нов и хората не са чували много неща за него.


Кайт ските изцяло промениха обстановката. В самостоятелна експедиция без провизии можеш да изминеш до 5000 километра. Местата, до които можеш да отидеш, и нещата, които можеш да направиш, са изключителни. В добър ден със ски и шейна ще изминеш 20-30 км, а аз държа рекорда за най-голямата измината дистанция за 24 часа с малко под 600 км.


Ерик Макнейър-Лендри, полярен пътешественик: Експедициите на север действат пристрастяващо

© Eric McNair-Landry


Харесвам кайт ските, защото нямам силата да дърпам тежки шейни. С кайта мога да сложа по-голям товар, който обикновено не бих могъл да дърпам с физическата ми сила. Забавлявам се, че кайт ските са въпрос на умения и се различават от повечето зимни спортове, в които физиката е най-застъпена.


Кайт ските могат да бъдат опасни и има елемент на риск, но това също е забавно. Адреналинът е най-добрият начин да останеш топъл. Казваш си: "Толкова е студено" и след това се блъскаш и крещиш: "Човече, трябва да си сваля дрехите. Толкова е горещо."


А какво е да караш кучешки впряг?


- Родителите ми имаха кучешки впряг още когато бях на две. На девет имах възможността да имам впряг с кучета за кратки пътувания. Това е много готин начин, защото пътуваш с група приятели. Ние караме по традиционния начин, като всяко куче има собствена линия, което означава, че има повече спречквания между тях.


Всяко куче има индивидуален характер. Понякога имат лоши дни и се бият едно с друго. Има кучета, които дърпат силно по склона и мотивират по-бавните.


При едно от пътуванията ни всеки от нас беше във впряг с по десет кучета в продължение на 65 дни. Беше ужасно заради неравния лед, като 20 дни карахме по него. Чувствахме се отпаднали. Подпирахме се на шейните от умора и се чудехме как ще успеем. Всеки път едно от кучетата идваше и слагаше главата си в скута ми и ме окуражаваше. Все едно ми казваше: "Погледни ме в очите. Изправи се" и отиваше към другите кучета, които заедно започваха да лаят, сякаш викат: "Хайде, момчета. Можем да го направим."


Тогава всички се изправяхме и продължавахме. Понякога усещаш, че нямаш контрол над кучетата. Те започват да правят нещата на собствена глава и е очарователно да ги гледаш.


Ерик Макнейър-Лендри, полярен пътешественик: Експедициите на север действат пристрастяващо

© Eric McNair-Landry


Надявам се, че в бъдеще хората ще продължат да карат кучешки впрягове, защото това е един от най-добрите начини за придвижване в снега. Минавали сме с кучета през водопади и стръмни скали.


В какви интересни ситуации сте попадали по време на експедиция?


- Едно от най-удивителните места, на които съм бил, е планината Смоки. Карахме кайт ски със сестра ми. Денят беше труден, защото вятърът духаше в лицата ни. Опитвахме да се приспособим и имахме няколко неуспешни опита. Вятърът и теренът се променяха, прекосявайки пейзажа, и не знаеш какво да има пред теб. След цял ден усилия бяхме решени да стигнем до океана.


Стигнахме до него, като по това време той беше замръзнал. Карахме, но усещахме миризмата на пушек и бяхме объркани. Питахме се какво се случва и по някое време спряхме. Беше много задимено и минахме 50 метра до ръба на една скала.


Видяхме океана и разбиващия се лед. В някои части се откъсваха големи блокове с височина около 20 метра. Скалата, на която бяхме, сякаш гореше и пушекът излизаше от процепи. Мислехме си: "Къде попаднахме, като в "Стар трек" сме. Дали това не е друга планета?" Не можехме да осъзнаем къде се намираме. Това беше едно от най-магическите места, на които съм бил някога. Местоположението и странните образувания ни спираха дъха.
Сблъсквали сме се животни, които никога не са виждали хора. Полярните мечки може да изглеждат плашещо, но са много готини. Имахме възможността да се докоснем до някои от тях.


Преживяването да споделиш пътуването с други хора е различно. С експедициите все повече осъзнавам, че можеш да научиш човек на умения, но не можеш да промениш характера му. Най-важното нещо при избирането на членове за екипа е да провериш дали са добри хора. Няма значение дали са обучени или са експерти в определена област. Вие ще бъдете заедно през цялото време.


Хората реагират различно в стресови ситуации. Дори най-добрият ти приятел може да се преобрази, когато има лош ден. Важно е да разбереш на кого можеш да разчиташ при избирането на екип преди началото на експедицията.


Ерик Макнейър-Лендри, полярен пътешественик: Експедициите на север действат пристрастяващо

© Eric McNair-Landry


Ще пробвате ли нов опит за рекорд?


- Бих желал да подобря рекорда, но предпочитам той да остане постижим за останалите хора. Имах късмет с благоприятните условия при поставянето на рекорда в Гренландия. Ако постигнеш най-добро постижение и то е недостижимо, е добре за егото ти, но не помага на спорта. Не искам рекордът да бъде цел на богати и алчни хора. Искам да е честна борба и да накара хората да проявят креативност.


Една от големите разлики при пътуването през снега в сравнение с катеренето е, че катеренето се е нуждаело от технологичен напредък, за да достигне до положението, което представлява в наши дни. Помислете си за екипировката, с която разполагат катерачите. Тя позволява на хората да имат достъп до планината. При карането на кайт ски няма такъв технологичен напредък. Повечето неща, които използваме, са същите в продължение на години.


Това лято се научих да плавам, като започнах от основите. Мисля да правя комбинирани пътувания с лодка, колело или каяк.


В бъдеще искам да прекося Русия с кайт. Пътуването ще има обхват около 8000 километра и предизвикателството е голямо. Искаме да го направим в рамките на един зимен сезон – от падането на снега до стопяването му. Вероятно това е най-амбициозното пътешествие, което някой може да направи за продължително време.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Сд
    Сд
    Рейтинг: 359 Неутрално

    Много е трудно да се пътува дълго по такъв начин.Аз след седмица в чужбина,спане само по летища и други места съм чувствал ,че полудявам.

  2. 2 Профил на One Hour
    One Hour
    Рейтинг: 929 Любопитно

    Какво общо имат летищата със ски и кайт?
    Статията е за полярни пътешествия а не за командировки в чужбина.

  3. 3 Профил на rainbou1
    rainbou1
    Рейтинг: 682 Любопитно

    Това интервю ме накара да се замисля над някои неща от живота (ми)

  4. 4 Профил на rwe33471675
    rwe33471675
    Рейтинг: 1294 Неутрално

    Почти 600км за 24 часа!Лудница!
    Летял съм с парапланер и много бих искал да пробвам и каит ски.

  5. 5 Профил на waterfall
    waterfall
    Рейтинг: 831 Неутрално

    Впечатляващо, красиво, свежо, истинско.

  6. 6 Профил на Мизийски ☦
    Мизийски ☦
    Рейтинг: 770 Неутрално

    Защо такъв тип начинания действат пристрастяващо само на белия човек?

    Спаси, Господи, люди Твоя и благослови достояние Твое, победи православному болгарскому народу на сопротивния даруя и Твое сохраняя крестом Твоим жительство. ☦
  7. 7 Профил на valtoro
    valtoro
    Рейтинг: 2017 Неутрално

    Да пътешества докато е млад, че като остарее няма да си покаже
    носа навън ако е паднал сняг !!!

  8. 8 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 1579 Неутрално

    Защо такъв тип начинания действат пристрастяващо само на белия човек?
    —цитат от коментар 6 на Мизийски ☦



    До коментар [#6] от "Мизийски ☦":

    И защо (най-вече) на КАТОЛИЧЕСКИТЕ и протестански западни народи?

  9. 9 Профил на patilanskomeze
    patilanskomeze
    Рейтинг: 1247 Неутрално

    Защо такъв тип начинания действат пристрастяващо само на белия човек?
    —цитат от коментар 6 на Мизийски ☦


    Интересен въпрос. Може би защото белия човек първи проведе индустриалната революция която създаде условията за изследване на ледените пустини и други диви места, и заедно с наследството на просвещението се появи този малък процент пътешественици които го правят не за да поробят някого или да откраднат нечие злато, а в името на пътуването и на научните открития.

    Мисля че в близките десетилетия "жълтия човек" също ще участва наравно в тези начинания, със същия дух и дисциплина, а живот и здраве, като си оправят бакиите "черния човек" и "кафявия човек", към 22-ри век и те ще го открият това.

    Макар през 22-ти век вече може би ще сме нанотех киборги омешани с изкуствени интелекти и вече съвсем други невъобразими неща ще се случват, но това е друга тема.

  10. 10 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 9502 Неутрално

    "Рисковано е, но си заслужава", много готино и истинско, красиво.

  11. 11 Профил на султана глаушева
    султана глаушева
    Рейтинг: 2513 Неутрално

    Арктика действа пристрастяващо. Но за простосмъртен средна ръка човек разклаща яко финансите. Позволих си екскурзия до Шпицберген. Невероятно. И невероятно скъпо. За съжаление. На юг (Антарктика) било още по-впечатляващо. И в порядъци по-скъпо. Ще остане за другия живот.

    Платената тролщина трябва да бъде криминализирана!
  12. 12 Профил на abdulhazred
    abdulhazred
    Рейтинг: 559 Неутрално

    [quote#9:"patilanskomeze"][/quote]

    Бъркаш се нещо.

    Великите географски открития са много от преди индустриалната революция и нямат нищо общо с нея.

    Жълтия човек не е изследовател, те цяла стена 5000 км направиха и не ги интересува какво има отвъд нея.

    И аз нямам отговор, навремето мислех че е от алчност, но сега знам, че жълтите и черните са не по-малко алчни, но не ги избива да откриват нови светове от това.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах