Какво преживява организмът, когато човек бяга 36 часа без прекъсване

Какво преживява организмът, когато човек бяга 36 часа без прекъсване

© Георги Даскалов



Някои хора тичат, за да стигнат някъде, други бягат за удоволствие, а трети - за да открият докъде се простират възможностите им.


През уикенда Красимир Георгиев предизвика себе си в името на благородна кауза, като бяга на пътека в продължение на 36 часа без прекъсване. Той и екипът му успяха да съберат повече от 16 хиляди лева, които ще отидат за тренировъчен лагер и участие на деца в световната олимпиада "Игри за победители" в Москва - състезание за деца, преборили рака.


Положените физически и психически усилия на ултрамаратонеца обаче трудно могат да бъдат измерени в числа. Вероятно мнозина от страничните наблюдатели ще насочат вниманието си върху крайния резултат от изпитанието, но малцина биха разбрали за настъпващите процеси в тялото и съзнанието на Георгиев по време на 36-часовото бягане - почти без почивка и с 23 минути сън.


Подготовката




Идеята за 36-часовото благотворително бягане на пътека идва спонтанно в главата на Георгиев... докато тича на пътека. Той има опит в ултрамаратони с дължина над 200 км при екстремни условия - от Антарктида до пустинята Сахара и Долината на смъртта. Решава, че 36 е идеалното число за него и започва подготовка.


"На пътека съм тичал малко над осем часа и си мислех дали няма да е лудост да се пусна за повече време. Дванадесет часа ми се стори малко. Където са осем, там са и 12. Замислих се за 24 часа, но си казах: "Хайде да са 36", заяви Георгиев пред "Дневник".


Едно от кратките слизания от пътеката - за разтягане.

© Георги Даскалов

Едно от кратките слизания от пътеката - за разтягане.


В подготовката си той редува бягане на пътека и плуване по няколко часа на ден в продължение на месец. Не изключва определени храни от диетата си, а се придържа към балансирано хранене.


"Като разбрах, че ще правя това предизвикателство, естествено започнах да тичам на пътека. Знам, че мога да тичам повече от 200 км и да стоя буден, но ми трябваше да съм на пътека, за да свикна. Ставах сутрин, имах малка закуска и отивах във фитнеса да тичам час или няколко. След това отивах да плувам още един час. После разтоварвам и така всеки ден", каза Георгиев.


Какво се случва с организма


По време на изпитанието Георгиев е спал 23 минути, като е имал три по-големи почивки по около 15 минути и пет спирания по две-три минути за разтягане на мускулите. Тези почивки обаче не са достатъчни за "зареждане на батериите", като тялото и мозъкът остават активни през всичките 36 часа.


Най-важно при дългите и изморителни бягания е контролираният прием на храна, вода и соли, които се изхвърлят от тялото при потене. В даден момент може да се стигне до прекъсване на връзката между мозъка и тялото.



"Енергията, която е необходима за съкращаването на мускулите, първоначално идва от гликогена, който е складиран в черния дроб и депата, които се намират в мускулите. Тази енергия обаче стига за много кратко време. Тъй като мозъкът се храни изключително много с глюкоза и гликоген, който идва от черния дроб, в момента, в който гликогенът като запаси в черния дроб достигне 40%, мозъкът започва да изпраща сигнали до всички не животозастрашаващи системи и органи да минат на авариен режим на работа", обясни пред "Дневник" Наталия Величкова, която подготвяше планинските бегачи Антония Григорова и Кирил Николов-Дизела за бяганията им за рекорд от Ком до Емине.


Тя сподели, че най-важното в такъв момент е "да се излъже мозъкът", че има достатъчно глюкоза и храна за него, за да не изпраща сигнали до останалите мускули и органи, които участват в бягането. Паралелно с това тялото е поставено под огромен стрес и мозъкът се опитва да го премахне, като "саботира" различни органи и системи.


"Първото нещо, което саботира, е храносмилателната система. Човек отказва да се храни. Това е, защото мозъкът иска да прекрати този стрес, на който е подложен, и изцяло да спре да приема храна", заяви Величкова.


Гурме за ултрабегачи и "бягане" с главата


Стресът на мозъка може да бъде преодолян с храна, която да предизвика зрително любопитство в организма. Тя включва множество подправки и различни вкусове, които имат за цел да отворят апетита на бегача.


Надписът на татуировката на Георгиев гласи: "Болката е временна, отказването е завинаги".

© Георги Даскалов

Надписът на татуировката на Георгиев гласи: "Болката е временна, отказването е завинаги".


"В зависимост от това на какъв етап е бягащият, преценявам на място какво точно да му дам. Сега при последните четири часа гледах храната да е предимно въглехидратна. Те се усвоят най-бързо и през цялото време кръвната захар е на правилното ниво, за да може мозъкът да е спокоен и да има енергия. Въпреки това всичко е строго индивидуално и няма някаква специална рецепта", каза още Величкова.


По време на бягането Георгиев е имал физически проблеми. През нощта в петък срещу събота той е почувствал болки в корема, а след това е имал и проблем с коляното. Когато тялото обаче откаже, на преден план идва психическата устойчивост на бегача.


"Винаги става нещо, когато тичаш толкова километри. Дали ще е корем, коляно или глезен, важното е да продължиш. Не съм си и помислял, че ще се откажа. Бориш се и продължаваш. Така съм се научил и не навеждам глава. Ако се откажа и сляза от пътеката, ще се мразя до края на живота си", каза Георгиев пред "Дневник".


Наталия Величкова приготвя храната за Георгиев по време на изпитанието.

© Георги Даскалов

Наталия Величкова приготвя храната за Георгиев по време на изпитанието.


При изразходването на гликогена, организмът се обръща към мастните запаси, които са в огромни количества в човешкото тяло. При изчерпване на тези запаси, тялото започва да разгражда белтъци, т.е. да се храни от мускулите.


"Самият състезател може да колабира. Вливаме го и се възстановява. Вливанията най-добре възстановяват организма - солеви разтвори, протеини и аминокиселини", обясни бившият доктор на националния отбор по лека атлетика Ангел Лозанов за "Дневник".


"Всеки час приемах таблетки сол, вода и храна. Това е една въртележка, едно скоростно влакче. Важно е главата ти да е там, защото тялото след 200 км не може вече. Всичко отива по дяволите, ако не си психически подготвен. Трябва да ти е неудобно и да те боли. Няма какво да се залъгваш. Важното е гадното да ти стане приятел, защото иначе не се получават нещата", завърши Георгиев.


Какво преживява организмът, когато човек бяга 36 часа без прекъсване

© Георги Даскалов

Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на tokkay
    tokkay
    Рейтинг: 563 Неутрално

    "Болката е временна, отказването е завинаги"

    Ще си го "открадна".

    No Pain No Gain
  2. 2 Профил на galio
    galio
    Рейтинг: 716 Неутрално

    Изключително постижение!

    https://www.youtube.com/watch?v=-vMgXV26PQM
  3. 3 Профил на waterfall
    waterfall
    Рейтинг: 929 Неутрално

    Голям мъж! Въпросът е обаче тези натоварвания как се отразяват дългосрочно на организма - той е перфектна машина, но са нужни точните грижи. дано да успява да се справя по най-добрия начин с това във всичките активности. Страхотно е да минеш отвъд границата на собствените си възможности - такава, каквато си си представял че има.

  4. 4 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1672 Неутрално

    Какво преживява организмът, когато човек бяга 36 часа без прекъсване

    Организмът установява, че тялото е много зле с акъла.

    /не се чете/
  5. 5 Профил на chepokalipsis
    chepokalipsis
    Рейтинг: 922 Неутрално

    До коментар [#4] от "Тони Шнайдера":

    Разсмя ме, мерси, няма нищо по-добро от това, рано сутрин.

  6. 6 Профил на Панайот Панайотов
    Панайот Панайотов
    Рейтинг: 1140 Любопитно

    "Болката е временна, отказването е завинаги"Ще си го "открадна".
    —цитат от коментар 1 на tokkay


    Pain is inevitable. Suffering is optional
    Харуки Мураками , също добър бегач освен писател.

    Относно Краси и постижението му - изискват се нечовешки физически и психически усилия да устоиш 36 часа на еднообразието на пътеката. Казвам го като човек, който бяга и маратони, и дори имам и ултрамаратон за гърба си (50 км), но това - бягането на пътека е нечовешко трудно. Сред природата и другите участници е съвсем различно и мотивиращо.

    Fun is just point of view.
  7. 7 Профил на tokkay
    tokkay
    Рейтинг: 563 Неутрално

    До коментар [#6] от "Панайот Панайотов":

    Мразя да бягам на пътека. Не съм маратонец, обикновен любител на средни бягания съм, но само на открито. Само да излекувам криво-ляво коляното и отново се пускам. 2017 бе супер каръшка, контузия след контузия, дано новата е по-нормална.

    No Pain No Gain
  8. 8 Профил на Imeto mi
    Imeto mi
    Рейтинг: 573 Неутрално

    "При изразходването на гликогена, организмът се обръща към мастните запаси, които са в огромни количества в човешкото тяло. При изчерпване на тези запаси, тялото започва да разгражда белтъци, т.е. да се храни от мускулите." - Това не мисля че е докрай вярно. Мазнините са основно вода. Мускулите се раграждата много по-лесно

  9. 9 Профил на Stefab
    Stefab
    Рейтинг: 170 Неутрално

    Всъщност целия цитат е:
    Pain is temporary. It may last a minute, or an hour, or a day, or a year, but eventually it will subside and something else will take its place. If I quit, however, it lasts forever.
    Ланс Армстронг

    Браво на Краси! Който иска да се доближи до това усещане в България вече възможности бол: Витоша 100, Персенк ултра, Пирин ултра, Трявна ултра и пр. Заслужава си!

  10. 10 Профил на Панайот Панайотов
    Панайот Панайотов
    Рейтинг: 1140 Неутрално

    До коментар [#6] от "Панайот Панайотов":Мразя да бягам на пътека. Не съм маратонец, обикновен любител на средни бягания съм, но само на открито. Само да излекувам криво-ляво коляното и отново се пускам. 2017 бе супер каръшка, контузия след контузия, дано новата е по-нормална.
    —цитат от коментар 7 на tokkay


    Абсолютно съм съгласен относно мнението ти за пътеката. Аз миналата година през Януари и Февруари имах бягания във зала, тая година гледам дори и върл студ да е навън, да нямам бягане на закрито, освен ако не е изключително гадно навън.

    Fun is just point of view.
  11. 11 Профил на babyroo
    babyroo
    Рейтинг: 746 Весело

    Малко съм смутен. Не може да се пишат подобни абсурди:
    "прекъсване на връзката между мозъка и тялото"
    "не животозастрашаващи системи"
    "Вливаме го и се възстановява" ....това е НОНСЕНС!!!
    Още: Стресът на мозъка може да бъде преодолян с храна, която да предизвика зрително любопитство в организма. Тя включва множество подправки и различни вкусове, които имат за цел да отворят апетита на бегача. А ся де, зрително любопитство в организма? Само, ако не знаеш, че зрението е в МОЗЪКА, а той е част от ОРГАНИЗМА!!!
    Последно, не по важност: При изразходването на гликогена, организмът се обръща към мастните запаси, които са в огромни количества в човешкото тяло. При изчерпване на тези запаси, тялото започва да разгражда белтъци, т.е. да се храни от мускулите. Формално се мобилизират и двете, но в съвсем друга времева размерност - трябват дни и седмици тежък дефицит.
    До #8. След костите, мазнините съдържат НАЙ МАЛКО вода, но е вярно, че мускулите страдат не след, а успоредно с мастните депа при недостиг на енергия.

    roo
  12. 12 Профил на shemet
    shemet
    Рейтинг: 381 Весело

    До коментар [#4] от "Тони Шнайдера":

    Много готино казано.
    Обаче това води до яко самонадрусване, тааакааа чеее ...
    Който не го е изпитвал той не знае.
    Иначе преклон пред бягането на пътека. Даже не искам и да си го представям колко безумно скучно е. Едно е да бягаш навън сред природата съвсем друго е в една стая- като хамстер във въртележка. Човек трябва да има наистина голяма глава за тая работа, че да побере всичката тая воля :))

    shemet
  13. 13 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 9637 Любопитно

    Много добра кауза, браво за Красимир Георгиев, а тялото няма на къде да върви без главата.

  14. 14 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 429 Неутрално

    бесспорно краси първо може да бяга и второ е голем бегач. но беганета на пътека е просто метафора на обзелото съвремения западен чоек тотално малуумие. краси да вземи да даде малко бесплатни часни ороци на тия дето шляпаха до него.

  15. 15 Профил на jelev_jelqzko
    jelev_jelqzko
    Рейтинг: 911 Неутрално

    Няма вид на бегач.Не мога да повярвам.Ако го бях видял преди бягането щях да спя до пътеката но да се уверя че ще е прав на нея поне 12 часа.
    Определено съм изненадан.+++++++++++





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK