Екатерина Дафовска: Все още има желаещи да се занимават с биатлон, но няма къде да тренират

Екатерина Дафовска: Все още има желаещи да се занимават с биатлон, но няма къде да тренират

© LAP.bg



На този ден преди 20 години Екатерина Дафовска спечели първия и единствен златен медал за България от зимни олимпийски игри. Българската биатлонистка печели олимпийската титла в индивидуалния старт на 15 километра от игрите в Нагано през 1998 г. През същата година е избрана за спортист №1 на България. Дафовска има два бронзови медала от световни първенства и три отличия от европейски, включително злато от шампионата в Минск през 2004 г. От осем години тя е президент на българската федерация по биатлон. "Дневник" разговаря с Дафовска преди заминаването й за игрите в Пьонгчанг.


Двадесет години по-късно какви са спомените ви от олимпийската титла в Нагано?


- Това, че стъпих на най-голямото стъпало, е най-незабравимият момент. Да чуя химна на България на олимпийски игри си остава най-трайният спомен. Това е най-голямата мечта на всеки един спортист.




Какви качества са необходими, за да станеш олимпийски шампион в толкова изискващ спорт с голяма конкуренция?


- Вече започвам да се убеждавам, че трябва да ти е писано да станеш олимпийски шампион. Просто малка държава като България не я броят за никаква конкуренция в зимни спортове. Трябват най-вече талант, много труд, правилно да се развие спортистът и вече да имаш късмет в самото състезание, да бъде твоят ден.


Имаше ли очаквания към вас да спечелите олимпийско злато?


- Не. Никой не го е очаквал. Затова и се коментираше, че е било много голяма изненада. Винаги от федерацията са очаквали от мен да имам добро класиране. Дори в договорите ми пишеше до осмо място, като тръгвах на всяка олимпиада. Но никой наистина не е очаквал да бъда на най-високото стъпало. Единствено един руски треньор ми е казвал, че ще стана олимпийска шампионка. Явно е виждал нещо в мен. Това беше около три години преди олимпиадата в Нагано.


Екатерина Дафовска: Все още има желаещи да се занимават с биатлон, но няма къде да тренират

© Associated Press


Казвате, че в договора ви е имало задължения за влизане в топ 8. Какво следваше, ако не успеете да го изпълните?


- По принцип в цялата си спортна кариера може би всяка година съм влизала в топ 8. Не съм си направила труда да видя, но почти от всяко световно първенство и олимпиада съм се връщала с класиране до осмо място поне в едно от състезанията. Бях на 19 години, когато спечелих първия си медал на световно първенство (бел. авт. - сребро в индивидуалното на 15 км в Антхолц през 1995 г.). Едновременно спечелих и медал от световното за юноши и девойки. През 1997 г. отново взех медал от световно за жени и след това на три олимпиади записах първо, пето и осмо място. Така че си ми бяха връчили вечно да имам класиране в осмицата.


Минаха 20 години от вашата титла и 16 от последния български олимпийски медал в биатлона. Колко години още очаквате да минат до следващия?


- Това е нещо, което не мога да си представя кога може да се случи. Може да мине много време. Може пък нещо да се обърне и да се случи още на тази олимпиада. Макар че в биатлона никакви прогнози не мога да дам. Но съдя по себе си - когато вземеш медали от световни първенства, след това вече е по-реално да мислиш и да имаш надеждата, че можеш да спечелиш нещо голямо. Но когато все още не сме стигнали до този етап - да се качват нашите състезатели на стълбичката на световно първенство, трудно е да се мисли за олимпиада. На този етап нашите мъже са стигали до четвърто, пето, шесто място на световни. Дай, Боже, да стигнат вече и до почетната стълбичка.


Казвали сте, че това е един от най-евтините златни медали за България. Означава ли това, че условията не са били на много високо ниво в биатлона?


- За вложени пари от държава, от федерация, това е най-евтиният медал. Тогава се състезавахме в много трудни времена за България, по време на кризите и на инфлацията - 95-а, 96-а, 97-а година. Бяха много тежки години за страната. Пътували сме по цели дни с бусове, за самолети не сме си и помисляли. Всички останали - дори не говорим за скандинавците и руснаците - са били на по-високо ниво. Абсолютно може да се каже, че с най-малко пари е спечелен най-важният ни медал в зимните спортове. Това, което се е вложило, не е нищо на фона на другите държави.


Екатерина Дафовска: Все още има желаещи да се занимават с биатлон, но няма къде да тренират

© Associated Press


На какво се дължеше това, че тогава имаше толкова силен женски отбор?


- На поколение. Женското поколение вече вървеше, аз се учех от по-големите и така общо взето ние прихванахме и успяхме да продължим техните добри изяви. И вече с нашето поколение пък приключи женският етап и сега имаме по-добри мъже.


Защо се стигна до там да приключи силното женско поколение?


- Заради липсата на качествени спортисти, които да достигнат до националните отбори. При тези, които бяха след нас и по-късно, нямаше точно това качество, което се изисква за този спорт. Подборът ни е малък, защото сме малка държава с малко клубове. Не можем да се сравним като подбор с големи държави като Русия и Норвегия. Няма как да искаме да имаме добри спортисти в две направления при положение, че имаме толкова малък подбор.


Когато вие бяхте активна състезателка, повече ли клубове се занимаваха с биатлон и повече ли като цяло бяха трениращите биатлон?


- Клубовете са едни и същи. Просто организацията по наше време беше изцяло държавна политика. Двете зимни спортни училища - в Самоков и в Чепеларе, бяха водещи и съответно имаше конкуренция, което създаваше доста високо ниво. Сега всичко това е разрушено и се работи единствено и само в клубовете.


Можете ли да направите съпоставка между условията за българските състезатели тогава и сега?


- Всяко време си е специфично. Но сега определено са подсигурени доста по-добри условия. И като облекло, и като екипировка, и като пътувания. Сега пътуват много повече със самолети, не се изисква такива дълги часове стоене затворени в бусовете, каквито на нас ни е коствало. Пътували сме по 24 часа до Австрия. Сега дори с бус да тръгнат, има магистрали и ще пристигнат за 14 часа. От страна на облекло, екипировки също няма никакъв проблем. По наше време дори това е било проблем - да имаш хубави ръкавици, да имаш хубави скиорски обувки.


Екатерина Дафовска: Все още има желаещи да се занимават с биатлон, но няма къде да тренират

© Associated Press


За всяко нещо трябваше да се бориш да си в елита, за да може фирмата да ти го даде. Сега дори и да не се бориш, тези неща ги има. Осигурени са от федерацията изцяло и състезателите не мислят за тези неща. Дори заплащането мога да кажа, че е по-високо. По наше време не се взимаха нито кой знае какви заплати, нито награди. Днешното поколение много повече гледа и на това нещо, така че гледаме да ги подсигурим по-добре и със заплати, и със спонсори. Комерсиално стана вече и поколенията се промениха, докато при нас това не е било приоритет.


По-малко ли са желаещите да се занимават с биатлон сега?


- Може би са малко по-малко. Проблемът е, че най-малко са тези, които стигат до националните отбори. Защото при малките имаме доста деца, но след седми-осми клас и нагоре вече, когато дойде време за национален отбор, много от тях се отказват. Решават, че ще учат и няма да се занимават с такива тежки спортове.


Кое ги отказва? Къде се къса нишката преди националния отбор?


- Поколенията са по-различни. Развитието и на компютри, и на технологии, това нещо може би отдалечава до някаква степен децата. Дали са по-глезени, дали не искат да влагат толкова усилия, или може би родителите са причината, защото подсигуряват изцяло децата си и тогава те нямат нужната амбиция да се докажат и да се борят сами. Не знам.


Не е ли една от причините условията за практикуване на биатлон?


- Така е, да. Като вземем едно Чепеларе, ние нямаме нито едно стрелбище, където можеш да ги закараш децата да тренират този спорт. Развиваме, имаме клуб по биатлон, но се получава тежко положение, в което има желаещи, но няма условия. Има няколко други центрове, където са малко по-добри условията и има стрелбища, но в биатлона специално ни куца материалната база.


Екатерина Дафовска: Все още има желаещи да се занимават с биатлон, но няма къде да тренират

© Associated Press


По ваше време по-добре ли беше положението откъм материална база?


- Тогава беше по-добре, защото нямаше толкова големи изисквания, както сега има за самите стрелбища. Можеха да се провеждат състезания у нас, докато сега изискванията за сигурност се вдигнаха, а в същото време западнаха местата, които трябва да се поддържат - стрелбището в Боровец, в Чепеларе няма нищо.


Какво e положението с центъра в Банско?


- На този етап не отговаря на изискванията за Б категория и е без лиценз. Останалите центрове в Европа вдигнаха много високо летвата и ние изостанахме в един момент. На Банско няма право да се строят постройките, които се изискват за такъв комплекс, който да провежда състезания. В момента нямаме нито един център, който да покрива изискванията.


По-скъпо ли е сега да се поддържат центрове?


- Самата поддръжка не е толкова скъпа, но е скъпо това да се изгради такова съоръжение според изискванията. Това е скъпото. Ние имаме изоставени стрелбища, в които не са се влагали никакви средства от 25 години.


Колко голяма пречка е това за постигането на добри резултати?


- За националния отбор всичко е подсигурено. Те повече от половин година са в чужбина на перфектни условия. Когато са в България, единственото ни място, което е с по-добри условия, е Белмекен. Общо взето за националните отбори има достатъчно финансови средства и могат дори в чужбина да се подготвят при много добри условия.


Екатерина Дафовска: Все още има желаещи да се занимават с биатлон, но няма къде да тренират

© Associated Press


Извън държавното финансиране има ли частен интерес към биатлона?


- На местно ниво имаме няколко клуба с частни инвеститори. Това са съвсем млади клубове - на по една-две години. Федерацията също има три-четири спонсора, които подпомагат дейността. Но частните инвестиции в клубовете са малко и са от съвсем скоро. А те наистина имат голяма нужда, на най-ниско ниво, от финансова подкрепа.


Вероятно това създава проблем и с качеството на треньорите?


- Много треньори в клубове, които имат възможност, се издържат от общини. Но не навсякъде е така и това ги отблъсква. Много от младите треньори, които завършват, не се хващат да работят като треньори, а започва да се занимават със съвсем друго нещо извън спорта. Само от любов към спорта има останали - или много възрастни, или други, които не са за заплата и помогат на добра воля.


Какви са заплатите на треньорите по биатлон?


- Треньорите в националния отбор взимат добри заплати. В клубовете е много ниско нивото. Нямам представа какви точно са заплатите там, защото всяка една община си определя.


По-далеч ли е България сега от големия биатлон, отколкото беше преди 20 години?


- Мисля, че не сме изостанали, защото с това мъжко поколение, което вкарвахме в световния елит, поддържаме нивото. Въпросът е, че все още не сме стигнали до медалите. Но мисля, че успяхме поне да затвърдим, че имаме традиции в този спорт.


Екатерина Дафовска: Все още има желаещи да се занимават с биатлон, но няма къде да тренират

© Associated Press


На какво се дължи наличието на това силно поколение при мъжете и очаквате ли след него да се отвори дупка, както с вашето поколение?


- На таланта и амбицията. Не изключвам да се отвори такава дупка. Но ако се случи, дано да се завърти пак колелото при жените. Не е задължително да имаме силни поколения и в двете направление


След игрите в Сочи казахте, че тежки времена очакват българския биатлон. На същото мнение ли сте сега?


- Малко по-оптимистично гледам. Все пак и аз работя за това нещо да направим някое запомнящо се класиране. В мъжката част имаме шансове, но не мога да прогнозирам. Виждаме, че Краси (Анев) навлиза във форма и се представя добре напоследък. За съжаление на Владо (Илиев) сезонът не му тръгна въобще. Не знам дали ще успее за олимпиадата да преобърне ситуацията. Надеждите са ни най-вече към тях. Плюс Тони (Синапов) и Митко (Герджиков), но те са дебютанти на олимпийски игри.


Защо според вас се получи така с Владимир Илиев след страхотното представяне през миналия сезон?


- Той тази година не слушаше много треньора. В такъв смисъл, че тренираше повече. По принцип той тренира много повече, отколкото му се каже. Малко прекалява с натоварванията и може това да е причината. Притесняваме се, че може би е претренирал. То вече и ние не можем да му помогнем, защото олимпиадата си дойде. Мисля, че този сезон се хвърли малко повече, отколкото трябваше и това може да му изиграе лоша шега.


Мислите ли, че може да намери най-добрата си форма точно в Пьонгчанг?


- Всичко е възможно. И при мен са се обръщали нещата. Целият сезон преди игрите в Нагано ми беше много слаб. Във всички състезания през януари и февруари до самата олимпиада нямах по-предно класиране от 34-о място. Много ми беше зле този сезон и то стрелково не ми вървеше, така че има и такива етапи. Дано се обърнат и при него нещата.


Как оценявате ситуацията в националния отбор сега в сравнение със Сочи, когато имаше доста проблеми - от смяна на треньор до ски?


- Мисля, че сега всичко поне от тази гледна точка е спокойно. И на Краси с личния треньор и масажист, и на другите момчета в националния отбор сме подсигурили всичко на най-доброто ниво. Всичко, което са искали, беше изпълнено. Вече от тях зависи какво ще дадат и направят на олимпиадата. А и нямаше такива промени като в Сочи. Подготовката мина нормално и нямаше сътресения.


Екатерина Дафовска: Все още има желаещи да се занимават с биатлон, но няма къде да тренират

© LAP.bg


Каква е личната ви оценка като ръководител на федерацията по биатлон?


- Вече осма година съм президент на федерацията. В първия мандат това, което ми костваше най-много усилия, беше да изкарам федерацията от финансовото затруднение и задълженията. Изискваше две-три, може би повече години, за да изчистим всичко, което ми бяха прехвърлили като задължения. Вече във втория мандат мисля, че подсигурих доста пари от държавата като бюджети и също така от спонсори, които в България е много трудно да намериш. Това са нещата, които според мен са много по-добре във федерацията в сравнение с преди. Също така заплащането и наградите на спортистите са по-добри, всичко се изплаща навреме, няма забавяния, докато по наше време (като състезателки) трябваше да чакаме по три-четири месеца за заплати. Мисля, че това тотално се промени, поне откакто съм аз начело на федерацията.


Какво искате да подобрите в бъдеще?


- В по-близко бъдеще искам да наблегнем на клубно ниво, на отборите. По някакъв начин и там да се намерят спонсори, за да се развива биатлонът. То е ясно, че само от държавата няма как да стане, но трябва да се опитаме отдолу, от най-ниското ниво да съживим нещата, за да може след десетина години да излезе някое по-талантливо поколение.


А по отношение на материалната база?


- Преди пет години направихме едно стрелбище в Троян, но впоследствие не можахме да довършим втория етап, който беше ролбан. Там може би щеше да стане един летен център, който да отговаря на всички стандарти за международни състезания, включително за летни световни първенства. Но аз не съм се отказала да се боря. Надявам се в следващите години да подсигурим пари за довършването на този проект, защото имаме стрелбище, което стои така недовършено.


Имате ли съдействие за този проект?


- Имали сме разговори (с министерството), но предходните години имаха други ангажименти за други съоръжения. Сега пак ще търсим съдействие. Да видим дали ще можем да се доредим и ние, за да довършим този проект.


Екатерина Дафовска: Все още има желаещи да се занимават с биатлон, но няма къде да тренират

© Живко Ангелов, Капитал


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Незнайко в Слънчевия град
    Незнайко в Слънчевия град
    Рейтинг: 4778 Неутрално

    Къде да тренират? Никъде. Ако тръгнат да строят бази и писти, Орлов мост става непроходим.

    "Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита" Хр. Ботев
  2. 2 Профил на ЙЕИ
    ЙЕИ
    Рейтинг: 1205 Неутрално

    Ако бяха взели някой от ония 5 млн селски проекти можеше нещо да се направи.
    Но без стадиони със стрелбища и ролбани, които през зимата да се ски писти НЯМА как да се случи.
    Децата бягат щото не виждат переспективата. Като чуеш 5 пъти НЯМА и викаш давй да наблягам на ученето и компютрите, щото спортът не храни

  3. 3 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4106 Неутрално

    До коментар [#1] от "Незнайко в Слънчевия град":

    Тренират, тренират, за Чала сигурно не си чувал?! Удивително е, как един такъв малък град развива толкова много спортове и вади имена на световно ниво:

    http://chepelare.org/index.php?page=pages&pid=47 #

  4. 4 Профил на Stanko
    Stanko
    Рейтинг: 327 Неутрално

    Къде да тренират? Никъде. Ако тръгнат да строят бази и писти, Орлов мост става непроходим.
    —цитат от коментар 1 на Незнайко в Слънчевия град


    Бази има ПРЕДОСТАТЪЧНО!!! Просто са в руини!

  5. 5 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 2482 Неутрално

    Тя сподели преди дни в спортен сайт, че за златния медал е получила Форд Ка и гарсониера 40 квадрата.

  6. 6 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4106 Неутрално

    Изключително интервю на Катя! Най-накрая получихме и обяснение защо формата на Влади е трагична.

  7. 7 Профил на ЙЕИ
    ЙЕИ
    Рейтинг: 1205 Неутрално

    До коментар [#4] от "Stanko":

    Абе ти май не схващаш какво означава база. Разни села във Финландия, имат Стадион със стрелбище, ролбан, хотелче за преобличане с паркинг.

  8. 8 Профил на citoyen
    citoyen
    Рейтинг: 1274 Неутрално

    Добре го е казала ! Вече изразих мнението си по въпроса. Има всички дадености само тръпката я няма на всички равнища.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK