Кати Лерпение, приключенец: Пътувайки, осъзнавам съществуването на доброта у хората

Кати Лерпение, приключенец: Пътувайки, осъзнавам съществуването на доброта у хората

© Katie-Jane L'herpiniere



Избори 2022

Кати-Джейн Лерпение е от онези хора, които преобръщат представите за невъзможното. Бившият британски модел се насочва към изпитанията на волята и физическите възможности и става първата жена, преминала самостоятелно Великата китайска стена (4500 км за 167 дни). Лерпение беше един от лекторите на спортния семинар "Физкултура" и говори пред "Дневник" за трудностите в предизвикателството, живота на пълни обороти и стремежа към постигане на лична свобода.


Как се роди идеята за самостоятелно преминаване на Великата китайска стена?


- Бях на екскурзия във Френските Алпи. Там срещнах един мъж, който беше полярен изследовател. На четвъртия ден от екскурзията започнахме да се разбираме все по-добре и той ме попита дали искам да тръгна с него за Северния полюс. Това не беше обичаен разговор за първа среща и му отговорих: "Не. С какъв акъл бих го направила?"




С времето тръгнахме заедно и станахме двойка. Той ме убеди, че съм способна на много повече, отколкото си мисля, и трябва да тръгна с него за Северния полюс. В крайна сметка се предадох. Не знам защо му се доверих. Той беше много убедителен. Съгласих се да премина Северния полюс с него, но исках да направя нещо по-лесно преди това.


Кати Лерпение, приключенец: Пътувайки, осъзнавам съществуването на доброта у хората

© Katie-Jane L'herpiniere


Преди да се запозная с него, работех като модел. Не бях спортна натура и не бях правила дълги пътешествия. В главата ми се роди идеята защо да не премина Великата китайска стена. Мислех, че не е прекалено дълга, след като хората го правят през цялото време. Не знаех, че ще трябва да извървя 4500 километра.


Вярвах, че ще е забавно. Сякаш имаш лист пред себе си с всички места, които искаш да посетиш, и тя беше едно от тях. Казах си: "Искам да видя Великата китайска стена. Хайде да я извървя." Но всъщност не осъзнавах с какво голямо предизвикателство се захващам. Вместо преминаването на Великата китайска стена можех да отида и да се върна пет пъти до Северния полюс. Беше глупава идея. Моето лесно пътешествие беше пет пъти по-дълго от това, което отказах.


Как хората около вас приеха идеята да се впуснете в това предизвикателство?


- Не го приеха добре. В началото дори в семейството ми правеха залози колко време ще издържа. Бях известна с носенето на много грим и високи токчета, така че никой не вярваше, че ще го направя. Това ме мотивира още повече, за да докажа на всички, че грешат. Вярвам, че всеки друг беше по-изненадан от мен, когато финиширах.


Пред какви трудности се изправихте при преминаването на Великата китайска стена?


- За шест месеца бяха много. Не започнах добре. Още през първата седмица завърших в болница с опасност за живота. Температурите на старта бяха над 40 градуса по Целзий. Получих стомашно разстройство заради замърсената вода. Разболях се за няколко дни и ставах все по-слаба и изтощена от жегата. В крайна сметка колабирах. Партньорът ми изтича през пустинята, за да потърси помощ.


По време на пътешествието ме връхлетя най-силната снежна буря в Китай от 50 години насам. Два-три дни останахме без храна. Замръзвахме при -35 градуса за три месеца в планините, което доведе до измръзвания на части от тялото.


Кати Лерпение, приключенец: Пътувайки, осъзнавам съществуването на доброта у хората

© Katie-Jane L'herpiniere


По-късно отново се озовах в болница заради тежестта на багажа ми. Манекенското ми тяло не беше пригодено за това. Имах свиване на гръбнака, от което загубих инч (2.54 см) от височината ми. Впоследствие ми разтегнаха тялото и всички кости се наместиха.


Имах много трудности, но културно Китай беше по-различна от всичко. Зад всеки ъгъл се откриваше нещо невероятно, пленително и изненадващо. Стената често променяше структурата си. Това ме мотивираше, защото не знаех какво да очаквам.


Но хората бяха най-важната част. Те бяха толкова гостоприемни и приятелски настроени. Когато беше много студено, някои от тях ме приеха в домовете си. Спях и ядях с тях сякаш бях част от семействата им. 99% от хората не бяха виждали човек от Запада. Аз бях два пъти по-висока от тях, с руса коса и лакирани нокти в розово и изглеждах като извънземно. Плашеха се всеки път, когато видеха непознат. Но след това се усмихват и те канят в дома си. За шест месеца нямаше как да научим езика, защото той се променяше от едно населено място до друго. Разбирането ставаше с лицеви мимики и жестове.


Мислехте ли да се откажете в даден момент от предизвикателството?


- През първата седмица бях много близо до това да не продължа и да не съм между живите. Не мисля, че исках да се откажа, но определено бях изплашена да продължа отново. Почувствах, че това е знак, с който ми се казва: "Не си направена за това. Не го прави." Но бях достатъчно инатлива да докажа на всички, че грешат.


Кати Лерпение, приключенец: Пътувайки, осъзнавам съществуването на доброта у хората

© Katie-Jane L'herpiniere


Колкото повече вървях, толкова повече се изпаряваше възможността за отказване. Стигайки по-далеч, не ти се иска да се откажеш и да загърбиш направеното дотук. Преминал си през твърде много болка, за да го направиш. В края вече нямах намерение да спирам. Ходенето стана моят живот. Той беше опростен, защото нямах работа и сметки за плащане. Бях щастлива, че завърших, но и тъжна, че всичко беше приключило.


Преминаването на Великата китайска стена ли запали интереса ви към спортовете за издръжливост?


- Никога повече не се завърнах към модния подиум. Снимам се за спортни издания, но не по начина, по който го правех преди. От момента, в който финиширах, и дори в самолета до вкъщи, планирах следващото ми приключение. Някои от тях, като това в Китай, са повече от спорт, а в други изминавам дълги разстояния с колело, в които се конкурирам с други хора. Тези състезания може да продължат 14 дни без прекъсване и часовникът никога не спира. Спиш, когато си уморен и се храниш, с каквото намериш. Това са състезания за оцеляване.


Няма значение колко време ще отнеме, като най-важен е опитът от новите преживявания и опознаването на различни места. Не съм експерт, нито бегач или колоездач. Просто опитвам нови неща. Няма значение дали ще съм на ски, или ще се катеря, тичам и карам колело,


Любопитството да опитвате нови неща ли е водещо в живота ви?


- Най-голямата ми цел, която ме движи напред, е да използвам максимално времето си. Не обичам да се забия в рутината на ежедневието в продължение на дни, месеци или години и всичко да изглежда еднакво. Също така осъзнавам, че трябва да работя и да печеля пари, за да живея нормално.


Кати Лерпение, приключенец: Пътувайки, осъзнавам съществуването на доброта у хората

© Katie-Jane L'herpiniere


Харесва ми да разчупвам всекидневието, като опознавам нови места, запознавам се с нови хора или опитвам нови спортове. Имам нужда да усещам, че живея на пълни обороти. Повече от всичко ме плаши да минат 20 години и да осъзная, че нищо не се е променило. Определено се наслаждавам на живота.


Откъде събирате пари за нови приключения?


- Работя като уеб дизайнер и правя сайтове. Работя на свободна практика и го правя за себе си. В момента работя усилено, като имам много клиенти. Работя седем дни в седмицата. Мога да работя усилено за парите си и след това да отида някъде за четири месеца. Взех решението да се издържам с гъвкава работа, да изкарам пари и да имам два живота.


Какво си мислите, докато вървите или карате колело в продължение на дни?


- Конкретно при колоезденето карам около 20 часа на ден при състезание. Прекарвам доста време на велосипеда и се опитвам да не мисля за нищо. Тренирам мозъка си да се откъсне от всичко странично. Ако мозъкът ми е твърде активен, усещам болка. Опитвам се да не усещам болка или да изпитвам съжаление към себе си. Ако мозъкът ми е в активно състояние, започвам да мисля дали съм гладна и какво ми се яде. Откъсна ли се, идва момент, в който си казвам: "Кога минаха два часа?" Гледам да се уча как да оставям ума си на спокойствие.


Какво ви мотивира да продължавате да подлагате на изпитание физическите си възможности?


- Зависи от какво естество е изпитанието. В Китай ме мотивираше заобикалящата ме обстановка с факта, че всичко изглежда ново и непознато. Това ме заинтригува достатъчно, за да ме държи мотивирана.


В състезанията за издръжливост няма значение какво виждаш. Там нямаш време да се наслаждаваш на гледки, защото главата ти е забита надолу в земята при карането на колело. Мотивацията е да разбера дали съм способна да издържа физически и психически на натоварването. Нещо като вътрешно изпитание, за да открия границата на възможностите си.


Обичам да правя и двете. Не мога да кажа, че искам да са занимавам предимно със спортове за издръжливост. Понякога се качвам на колелото и карам няколко седмици заради удоволствието, което изпитвам при опознаването на нови култури. Не съм отдадена както някои бегачи, които просто тичат.


Коя е най-страховитата и най-любимата ви случка, която сте преживели при пътешествията ви?


- Случи се, когато бях на ледник в Южна Патагония. Беше ужасно приключение от началото до края заради лошото време. Едно от най-плашещите неща беше да прекарам повечето време в палатка. Бях твърде заета да се занимавам с готвенето, за да обръщам внимание на бурята отвън. Коловете на палатката бяха изтръгнати и докато се усетя, бях в капан. Добре, че екипът ми успя да ме измъкне, за да мога да разказвам сега подобни истории. Палатката ни беше напълно унищожена. Прекарахме пет дни без подслон в търсене на безопасно място.


Експедиция в Патагония

© Katie-Jane L'herpiniere

Експедиция в Патагония


Обикновено любимите ми моменти са свързани с хората. Те са невероятни в ситуациите, когато изпитваш трудност. Любимите ми истории са всички мили жестове на тези хора. Китай беше невероятно изживяване, но дори в състезанията с колело, в които съм карала през нощта, някой спира колата и ти казва: "Господи, видях те по-рано. Ти караш колело и се справяш чудесно. Нося ти пица."


Не изглежда нещо голямо, но определено това са любимите ми моменти. Това вдига настроението ти, когато се чувстваш с наведена глава, и се случва навсякъде по света. Живеем в свят, в който сме зомбирани от новините. Пътувайки, осъзнавам съществуването на доброта у хората.


Кати Лерпение, приключенец: Пътувайки, осъзнавам съществуването на доброта у хората

© Katie-Jane L'herpiniere


Винаги новините по телевизията имат негативна нотка. Бях си изградила мнение, че е опасно да посетя някои страни, но то се оказа напълно грешно. Понякога съм ненужно нервна, когато отивам някъде, заради тези впечатления от новините. Всъщност се чувствам по-застрашена от мястото, където живея. Ако вярвам на всичко по новините, вероятно не бих отишла никъде.


Планирате ли нови приключения?


- Предстои ми да осъществя три големи идеи. През юни ще измина 5000 километра с колело, за да пресъздам оригиналния маршрут на "Тур дьо Франс" от 1991 г. Ще направя обиколка на Франция, като тогава етапите са били много по-дълги - от порядъка на 400 километра. Моите етапи ще бъдат със средна дължина 470 километра. Ще прекарам повече дни на колелото, отколкото продължава съвременната надпревара, но няма от какво да се оплаквам.


Следващото изпитание е 14-дневно състезание по планинско колоездене в Киргизстан. След това през февруари ще бягам 8000 километра през Европа от остров Силиция до Норвегия, без външна помощ. Не го правя за рекорди. Искам да видя някои държави в Европа, които не познавам достатъчно добре. Правя го заради изживяването и ще тичам, защото ходенето ще отнеме твърде много време.

Избори 2022

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK