Филип Лхамсурен - откривателят на забравените пътища, който живее с пулса на природата

Филип Лхамсурен - откривателят на забравените пътища, който живее с пулса на природата

© Филип Лхамсурен



Понякога има срещи с хора, които действат със силата на шамар. Разтърсващо, звучно, но и ободряващо. Такова влияние има Филип Лхамсурен.


И не, не е клише, нито е преувеличено. Дори кратък разговор с човека, живеещ с пулса на природата, може да те накара да се замислиш къде си, какво правиш. Любовта, с която той говори за природата, и начинът, по който живописно рисува с думи невероятни картини от джунглата... Това трудно може да се предаде, но пък дава представа за същността на Филип Лхамсурен.


Той е човекът, който след дни започва солова експедиция в Бразилия, наречена "Прегръдката на Амазония". В продължение на няколко месеца ще се потопи дълбоко в природата, където твърди, че се чувства най-добър и жив.


"Прегръдката на Амазония"




Намеренията му са със собствени сили да мине 5000 км за около шест месеца, като ще следва собствен път и правила. Ще тръгне от запад на изток към Атлантическия океан. Началото ще е почти до границата с Венецуела в горното течение на най-големия приток на Амазонка - Рио Негро.


Ще премине през най-високата част от амазонската джунгла, издигаща се до 3000 метра. Лхамсурен ще разчита единствено на собствените си сили, за да се придвижва. След около 2483 км пеш, на кану и върху колело трябва да достигне до най-южната точка от маршрута – границата с Боливия. От там ще следва диагонал на североизток, за да достигне най-северната точка в плана и крайната си цел в непосредствена близост до друга граница – тази на Френска Гвиана.



"Моята концепция за пътуване се нарича "Забравените пътища", където доминира природата. Движа се преди всичко в диви райони и избягвам човешките хабитати. Взаимодействам си с природата - по пътя ще си ловувам храната", разказа Лхамсурен пред "Дневник" в дните преди заминаването си за Бразилия, където му предстояха около две седмици аклиматизация.


Сега той се надява да надгради това, което е искал да направи преди няколко години, но с някои съществени промени. През 2015 г. той отново е в Амазония, но се отказва, като след няколко обира се е стигнало и до опит да бъде убит. "Тогава тръгнах от самото начало на Тихия океан, прекосих Андите и се спуснах с кану по Амазонка. Имаше много нападения, обири, сателитната ми връзка се разпадна." Тогава се среща с Румен Койнов, който много години живее в най-големия бразилски град в джунглата - Манаус. Той му помага да приключи пътуването си. Сега Койнов, който е фотограф, ще има важна роля в новата експедиция, като в няколко точки ще се включва към Лхамсурен, за да документира приключението му.


Голямата разлика е, че този път маршрутът е подбран така, че да бъдат заобиколени човешките хабитати и евентуалните срещи с пирати и наркотрафиканти. "В басейна на Амазония от 35 години има една необявена война. Не искам тази експедиция да протече като паравоенна мисия. Тъй като там няма пътища, реките са своеобразни магистрали и има хора."


Природата, която носи живота


Когато човек чуе как Лхамсурен говори за природата, всяко обяснение се изпълва със смисъл. "Моите цели винаги са били да бъда насаме с природата. Това за мен е най-голямото училище", обяснява той за избора си на приключение.



И допълва: "От гледна точка на постиженията само двама души са прекосявали сами Амазония. Единият се е движил с каяк - Алън Хофман, през 1979 г., когато времената са били малко по-спокойни. Вторият човек е Майкъл Хорн. В цялата история има около 37-39 души, които са минавали Амазония, но са разчитали на подкрепа. Традиционният начин винаги е от извора на река Амазонка до устието. Аз избегнах от този подход, защото имам своя концепция и правила." Той обаче подчертава, че целта му не е да се бори за постижения.


"В Амазония никога не е имало правила и джунглата е в самите хора. Там е законът на по-силния. Затова експедициите се правят от групи хора. Когато си сам, ти си потенциална жертва. Миналата година една англичанка я убиха точно преди Манаус, докато опитваше да стане първата жена, изминала маршрута самостоятелно", казва той.



Смята, че приключението в Амазония е несравнимо и изискващо, защото човек трябва да разчита само на себе си и на уменията си. "Това не е като осемхилядниците, защото там все пак има повече информация и човешкият фактор не е срещу теб. Амазония е последното кътче на планетата, което има този вид, в който планетата е била, когато е била по-силна от хората. На осемхилядниците се нуждаеш от якета, от кислород, от неща, неща, неща... А когато си в джунглата, си свободен и мнозинството е живата гора, животните в нея, оглушителността на природата. Това е чувство, което много малко хора днес ще изпитат. Това ме зарежда."


Повикът на дивото


Лхамсурен е с монголски корени, като е израснал в Монголия. От там смята, че се заредил с любовта към природата и свободата и е натрупал много ценни умения. Впоследствие е бил готвач, железар, служил е във Френския чуждестранен легион. Определя се за пацифист и разказва, че в армията попада, воден от стремежа си за френско гражданство и по-добри възможности.


"Обожавам препятствията и трудностите, защото те ни учат. Най-големият урок от природата е да бъдеш по-добър човек. Бидейки по-дълго време в града, човек започва да натежава, да е по-груб, по-ленив, нехаен. Природата те прави по-добър и изчиства тези ненужни наслагвания. За мен експедициите са като духовно преживяване", казва той.


Филип Лхамсурен - откривателят на забравените пътища, който живее с пулса на природата

© Филип Лхамсурен


Смята, че истинската подготовка на човек идва от първите седем години и от възпитанието. "Истинският тласък за мен идва от корена - аз съм израснал сред природата, със свободата. Майка ми винаги ми е казвала: "Ако искаш нещо, можеш да го постигнеш."


Всичко, през което е преминал, му е донесло ценен опит, който ще използва в джунглата. Според него недостъпността на тази част от планетата, съчетана с холивудските филми, са довели до изкривена представа за действителността.


"Когато не миришеш на барут, животните те допускат. Плуваш с розови делфини по Амазонка, има змии, има други животни. Чисто поетично природата те допуска. Това е нещото, което винаги търся - тази връзка между човек и природа. За мен богът е природа. Толерирам всички религии, но има една заученост при тях, която контролира в един момент."


Графикът му включва пет дни движение и два дни да ловува. "Храната, когато я хвана, трябва да я опуша, за да я консервирам за следващите няколко дни. Много ми помага това, че съм бил готвач. Всеки опит помага. Дори това, че като дете бях много добър с прашка. Защото така си хващам нещо, което не мога да хвана от водата. Ти не отиваш в джунглата да търсиш храна, а трябва да следваш знаците. Когато видиш пътека, трябва да хвърлиш раницата и да спреш, защото това е магазин. Трябва да се възползваш, защото това ти е шансът. В джунглата няма много едри животни - има антилопи джуджета, капибари, които помагат да разнообразиш речната храна", казва Лхамсурен.


Филип Лхамсурен - откривателят на забравените пътища, който живее с пулса на природата

© Филип Лхамсурен


По думите му е ключово човек да е наблюдателен. Една от хитрините е да гледа какво ядат маймуните, защото те имат същия стомашен тракт. "Храненето не е изобилно - животните се хранят веднъж дневно, човек също. Става въпрос за издръжливост и навици, не е като в града. Придобил съм този навик в Монголия. За древните общества няма такова нещо като запас. Когато станеш сутрин, храна няма и трябва да си хванеш."


По думите му най-голямата опасност в джунглата е тази в собствената ти глава заради предразсъдъците и самовнушенията за опасности. "Страховете те объркват. В джунглата живеят деца, бременни жени, хващат си пирани в реките, за които знаем каква ни е представата от холивудските филми. Всъщност е различно, няма отровни змии на всяко дърво. Има неудобство от хигиената, климата и насекомите. Могат да те побъркат ухапванията от насекомите например. Човек трябва да може да се къпе всеки ден, а там навсякъде има вода."


"Разбира се, че имам страхове", отговаря приключенецът. "Понякога, като паля огън и ме гледат очи, се чудя какво е това. Чувстваш се застрашен, чувстваш се разголен. Човек е бил плячка хиляди години. Много ми трепери брадичката." Но допълва: "Животните не искат да срещат човек. Нощем всичко излиза да ловува, тогава е най-шумно - дискотека. Целта е да опиташ да спиш. Това, което съм учил и в армията, е да бъдеш животно. Да следваш техните закони. Това значи да уринираш около бивака си, да маркираш територия. Те не знаят дали ти имаш зъби или нямаш, но си направил всичко по правилата."


В тази картина за него ключова е мотивацията. "Така се справям с психологическите предизвикателства. Аз не виждам опасности в джунглата. Аз виждам възхитителни неща - виждам пеперуда, голяма колкото семейна пица, чувам песните на птиците... Това ме изкарва от тежкото дишане, от боренето с поредния клон и поредния бързей по реката. Това е като жената, която обичаш - като остарявате, ти не виждаш колко е стара, ти я обичаш. Когато пътуваш със самолет и гледаш отгоре този безкрай на 7 милиона кв. км гора, смътно можеш да си представиш колко е голямо. Но когато си вътре, е абсолютно друга история, защото вътре си загубен", продължава Лхамсурен.


Филип Лхамсурен - откривателят на забравените пътища, който живее с пулса на природата

© Филип Лхамсурен


Заразата към околните


Той е наясно, че повечето хора са различни от него и трудно биха предприели подобна експедиция. Въпреки това се надява да ги зарази със своята любов към природата. Според него е необратим процесът на отчуждаване на човек от природа. "Няма как да се спре консуматорското общество. Едно съзнание се променя много дълго време, но за да се промени, трябва да поискаме да го променим. Няма нужда да спасяваме планетата, а по-скоро да спасим съзнанието си. Защото планетата ще се разболее, ще изригне и ще те изплюе. Тя е супериздръжлива и показва воля на корав алпинист. Най-силното оръжие на хората не е да се борят помежду си, а да се заразяват с положителни примери. Твърде много сме се хвърлили в една посока, пък сме забравили някои основни ценности", казва той.


За Лхамсурен такава ценност е семейството. "Много хора застават зад мен и усещам тяхната енергия. Отделно в природата не се чувствам сам. Моето семейство ме подкрепя. Без подкрепата човек не може да направи нищо. Това е много важно, защото има защо да се върна жив и здрав - има къде да се върна, има при кого да се върна. Ключов е човешкият възел - за мен, ако нямаш здрава връзка, не можеш да правиш здрави неща. Така го чувствам."


Приключенецът вече има две книги, свързани с пътуванията си, като описва първата като по-философска. Намеренията му са след соловата експедиция в Амазония да издаде трета.

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5722 Неутрално

    Браво на човека - има мечта, действа. Браво и на спонсорите му, че са му повярвали...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  2. 2 Профил на пустиняк
    пустиняк
    Рейтинг: 535 Неутрално

    Филип, завиждам ти! Ти си всичко това, което съм искал да бъда но не съм... Успех и дано възкръсналят Бог те пази и закриля!

    Чайка - вожд и учител на Цацаров & Гешев. Не съм ЗА пРезидента а ПРОТИВ мафията и беззаконието да управляват в България!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK