Питър Томпсън, маратонец: Голяма част от ограниченията ни се намират в главата

Питър Томпсън, маратонец: Голяма част от ограниченията ни се намират в главата

© Peter Thompson



Питър Томпсън е пробягал невероятните 44 маратона за 44 дни в 44 страни. Британецът вярва, че с тичането може да помогне на повече хора да споделят свободно чувствата си. Томпсън беше гост на спортния семинар "Физкултура" и говори пред "Дневник" за обсебващия ефект на бягането и уроците на живота.


Защо решихте да пробягате 44 маратона за 44 дни в 44 страни?


- Предизвикателството се роди от желанието да преоткрия фокуса си в бягането. Тичам повече от десет години, като започнах на 20. Постепенно вниманието ми се насочи в това да бягам по-бързо дори и в маратона. Бях се концентрирал върху скоростта, сърдечния ми ритъм и други подобни фактори. Бях обсебен и бягането престана да ми носи удоволствие.




Реших да променя бягането, като усещах, че трябва да се откъсна към нещо различно. Включих се в инициатива за събиране на пари за програма на хора с проблеми с психическото здраве. Това приключение ми позволи да видя различни места и да се срещна с нови хора.


Имах нужда от ново предизвикателство. Бях пробягал два маратона в Амстердам и мисля, че бях първият финиширал британец. Постигнах нещо значимо и се чувствах горд. Няколко месеца по-късно загубих връзка с приятелите ми, защото бях толкова обсебен да бягам все по-бързо. Осъзнах, че съм загубил представа за реалността и значимите неща в живота ми.


Питър Томпсън, маратонец: Голяма част от ограниченията ни се намират в главата

© Peter Thompson


Аз съм много конкурентен като състезател и не бих се задоволил дори с поставянето на световен рекорд. Ще бъда щастлив за ден, но след това се питам "Какво следва". Исках това изпитание да ми помогне да се откъсна и да събера пари за благотворителност. Също исках да повдигна темата как съзнанието ми влияе върху бягането. Когато се разделих с приятелката ми и загубих връзка с приятелите ми, намразих бягането и не исках повече да го правя.


В продължение на три-четири месеца не се чувствах добре. Имах нужда да се върна обратно към живота и да бъда себе си. Исках да го направя, но по различен и положителен начин. Предполагам, че така се роди идеята за изпитанието. Това беше повратна точка в живота ми.


С какви проекти помагате на хора с проблеми с психическото здраве?


- Досега сме събрали около 90 хиляди паунда от благотворителности, свързани с душевното здраве. Един от проектите се намира в близост до мястото, където живея. Хора с проблеми с душевното здраве посещават градина с цветя за ден или седмица. Намира се на открито и общността от хора е невероятна. Това е специално място, където хората могат да отидат и да излекуват проблемите си.


Другата благотворителност е със статута на национална кампания. Тя има горещи линии за помощ, предоставя много информация и работи съвместно с много хора. Виждал съм много хора с проблеми с психиката в работата си, имал съм много бивши приятелки и приятели, които са се сблъсквали с подобен проблем. Виждал съм през какво преминават, като нивото на подкрепа към тях не е достатъчно. Има подобрение, но разликата между парите, които се харчат за физическото здраве спрямо психическото в една държава, е твърде голяма.


Работата ми с такива хора ми помага да разбера собственото ми психическо здраве. Това ми помага да бъда по-отворен да говоря за чувствата си. Всеки може да извлече полза, ако е по-отворен към споделяне на проблемите си. Приемат те за слаб, ако плачеш или не можеш да се справиш с нещо. Може би съм се заобиколил с хора, които преминават през същите проблеми.


Питър Томпсън, маратонец: Голяма част от ограниченията ни се намират в главата

© Peter Thompson


Когато си в бара с приятели, можеш да споделиш, че имаш проблем в къщата с бойлера или те болят колената. Но много малко хора ще кажат, че са тъжни. Хората не говорят за подобни неща. Важно е да го правят. Много хора страдат в тишина и това ескалира срещу тези, които искат да влязат в живота им.


Мотивира ме опитът да убедя хората да говорят и да бъдат по-отворени. Самият аз съм като затворена книга и винаги изпитвам трудност да споделя чувствата си. По време на предизвикателството се научих да говоря за неща, за които обикновено не го правя. Хората виждат промяната у мен, което е позитивно в личен план.


Какви трудности срещнахте по време на предизвикателството?


- Имах трудности при логистиката, преди да започна. Осъзнах какво означава да премина 44 маратона в 44 страни. Помислих си: "Добре, откъде да започна." Никой не го беше правил преди. Прекарах много, загледан в картата. Планът беше да започна от Русия – държавата, до която беше най-трудно да се придвижа. Времето беше голям фактор, защото потенциално можеше да е много горещо или много студено.


Прекарах месеци в разучаване на разписания за полети, автобуси или фериботи. Често попадах в ситуации, когато влакът или самолетът няма да пътува, и трябваше да се върна и да планирам всичко наново. Получих невероятна подкрепа от приятел, който обиколи Европа с мен. Заедно измислихме маршрута.


Питър Томпсън, маратонец: Голяма част от ограниченията ни се намират в главата

© Peter Thompson


Загубих багажа си още преди да съм започнал. Пътувах до Русия и пристигнах два дни по-рано в Санкт Петербург, но се прекачихме в Полша, където остана багажът ми. Ден преди състезанието бях останал без екипировка. След това имаше автобуси, които не пътуваха, или влаковете закъсняваха.


Една вечер автобусът от Босна до Хърватия беше спрян от пътуване. Успяхме да се качим на такси, за да ни закара през нощта. Нямаше къде да отседнем, а сутринта ми предстоеше маратон. Свързахме се с местния бегачески клуб в Хърватия. Жени от клуба ни приеха и ни подслониха в 3 през нощта.


Пазя много спомени на милосърдни хора, които са разбрали за предизвикателството. Подкрепата от другите ми помогна да го завърша.


Как прие тялото ви голямото физическо натоварване и как се възстановявахте?


- Когато си през повечето време в самолет, краката ти са свити и не можеш да ги изпънеш. Върху глезените и колената връзвах пакети със замразен грах и царевица, за да намаля отока в краката. Опитвах се да спя възможно най-много по време на пътуванията.


Питър Томпсън, маратонец: Голяма част от ограниченията ни се намират в главата

© Peter Thompson


Не знам дали ми е било достатъчно времето за възстановяване, защото нямах друга алтернатива. Нямах масажист или терапевт с мен. Нямах време дори да спра за момент, за да си почина добре. Когато свършех, се връщах до хотела и всичко започваше наново. Всичко беше въпрос на оцеляване. Нямах време за възстановяване и имах контузии, но за щастие желанието ми беше твърде голямо.


Как успяхте да се справите с физическата болка по време на приключението?


- Голяма част от ограниченията ни се намират в главата. Мозъкът ти спира, преди тялото да откаже. Хората рядко се озовават в ситуация, когато стигат по-далеч, отколкото всъщност могат. Ключова роля в приключението ми изигра силата на мисълта. Аз тичах по четири часа на ден и имах цели 20, за да мисля колко ме болят краката. Ако имаш силна психика и голямо желание да постигнеш нещо значимо, тогава тялото ти помага.


Какво да очакваме от следващите ви приключения?


- Идеята е да се състезавам с колоездачите от "Тур дьо Франс". Не буквално, разбира се. Ще тръгна седем седмици преди старта на състезанието и искам да пристигна ден преди края на надпреварата. Планът е да го направя за 70 дни, като тичам по 30 мили на ден, или близо 50 километра. За това време ще изкача три пъти височината на Еверест.


Ще бъде различно приключение. За мен е важно да следвам някаква крайна цел. Тогава съм фокусиран и мотивиран да го направя. Харесва ми идеята да не знам дали мога да се справя с нещо и какъв ще бъде крайният резултат.


Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Боби Колев
    Боби Колев
    Рейтинг: 1140 Неутрално

    Луд умора няма :-)

    Но си е намерил начин да си пасира лудоста като помага и на други.

    Искрени поздрави!

    http://www.bbc.com/news/magazine-37612083
  2. 2 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 10199 Неутрално

    По-голямото предизвикателство е бил очевидно графикът и пътуването. Все пак невероятно постижение!

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK