Филип Лхамсурен, приключенец: Никога не гледам далеч към финала, защото съм тук и сега

Филип Лхамсурен, приключенец: Никога не гледам далеч към финала, защото съм тук и сега

© abandonedroads.com



Приключенецът Филип Лхамсурен продължава самостоятелната си експедиция в Амазония. Той започна последния етап от пътешествието си, като преди него разказа пред "Дневник" за впечатленията си до момента.


Лхамсурен започна предизвикателството си в края на май. Цялостният му маршрут включва над 5000 км в девствената природа на най-голямата тропическа гора в света и спускане по Амазонка до вливането ѝ в Атлантическия океан. Очакванията са пътуването да продължи около шест месеца. Лхамсурен се движи сам – с кану, колело или пеш, и осигурява прехраната си сам. Ако успее в начинанието си, той ще стане третият пътешественик в света, преминал със собствени сили през амазонската джунгла.


Какви са впечатленията ви до момента?




- Може да се каже, че експедицията върви по план. Има непредвидени неща, но най-важното е, че съм здрав и се чувствам добре. Вече се натрупва умора, имам и няколко травми. Тежко е. Знам, че отстрани изглежда сякаш "пердаша" етапите, но не е така.


Преди експедицията се подготвихте добре, но имаше ли нещо, което ви изненада дотук?


- Разбира се, винаги има изненадващи неща. Но аз съм подготвен за тях. В тази експедиция три пъти ми мина през ум да се откажа, което е доказателство колко е трудно. Първият път беше, когато вървях през наводнената джунгла. Трудно е да се движиш, когато водата ти е до кръста. Това беше в началото на май, когато нивото на водите около реките беше много високо.


Другите два пъти бяха, когато се движех с колело през амазонските пътища - черни, глинести пътища. Наглед звучи лесно, но проблемът е обезлесяването около тях, което е в много големи размери - няма сянка, реките са обърнати, няма как да ловиш риба и се получава микропустиня, чието място не е там. Подлагаш се на 50-градусови жеги. Това почти ме отказа - тръгнал си за джунглата, но нея я няма. Картите на сателита показват обезлесяването и аз съм запознат с него, но те са отпреди една-две години, а темповете, с които се обезлесява гората са много големи. И когато си в това нещо, ставаш жертва на аномалиите. Липсата на вода прави така, че няма къде да се изкъпеш, а тук спазването на хигиена е много важно, защото иначе се разболяваш. Това са такива малки неща, които обаче са важни. Все едно на 8000 метра да ти падне ръкавицата.


Филип Лхамсурен, приключенец: Никога не гледам далеч към финала, защото съм тук и сега

© abandonedroads.com


Как се справихте с тези тежки мигове?


- Винаги знам, че когато свърши етапът и си почина, ще искам още. Винаги продължавам напред. Човек е такъв - не му е чуждо да се колебае. Продължавам, защото не знам друг начин да съществувам. Както обичам да казвам - винаги тръгвам с малко, но се връщам с много повече.


Готов ли сте за заключителния етап?


- Сега предстои най-тежкото, защото този етап включва каране на колело, ходене пеш и гребане по реки. Етапът е труден и защото теренът не е картографиран и е трудно да се подготвя за него. Трябва да се движа малко "на сляпо". Етапът ще е 800-1000 км и ще продължи около месец. Очаквам в половината от времето да нямам сателитна връзка, тъй като гората е много гъста и няма открито небе. Трудно ще е, но нямам търпение да съм в гората, в дивия свят, защото това е моята цел. Цивилизацията напредва много и ако след десет години някой иска да направи това, което правя аз сега, няма да може, защото няма да има гора. За момента само Западна Амазония в Бразилия е все още запазена, защото дори в националните паркове не се спазват закони, реките се обръщат от златотърсачи.



Кои са незабравимите мигове дотук?


- Най-красивите мигове са тези, в които съм успял да завърша етап и да се видя с Румен (фотографът, който съдейства на Лхамсурен с логистиката и участва в заснемането на филм за експедицията). Моментът да срещнеш приятел, е безценен. За мен всяка вечер и всяка сутрин са благословени, защото съм жив и здрав, а това е най-важното. Ценно е да пиеш чиста вода, да ядеш чиста храна. Тези неща ме радват, това са великите моменти. За мен всеки ден е месец тук - изпълнен е с много неща и с обрати.


Първият етап беше един от най-дивите и предложи нещата така, както си ги представям - първична джунгла, диви реки, притоци... Времето беше много дъждовно, много бури имаше. И въпреки всичко направих рекорд - 1000 км по Рио Негро ги минах за рекордно време. С такава лодка това не е правено. Рекордът не ми е бил цел, просто се борех със стихиите и стигнах бързо.


Филип Лхамсурен, приключенец: Никога не гледам далеч към финала, защото съм тук и сега

© abandonedroads.com


За какво мислите, докато вървите сам през джунглата?


- В джунглата постоянно трябва да си нащрек, да внимаваш какво се случва. Съзнанието понякога "отлита" и пътува към следваща експедиция, например. Но никога не желая горещо достигането до финала, защото съм тук и сега. Не трябва да мисля, че съм го минал. Трябва да го извървя докрай, да ми е трудно и да ме боли и да съм в тази болка. За мен финалът е много далеч. Досега съм минал 4275 км, а ми остават 800-1000 и това е много. Сега живея ден за ден и инстинкт за инстинкт. Затова не мога много да се рея. Просто трябва да съм внимателен.

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1931 Неутрално

    Доста откачена работа, но винаги е имало хора навити да я вършат и други хора, навити да ги финансират.
    Иначе браво на човека, това си е героизъм в чист вид, само не е ясно в името на какво.

  2. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  3. 3 Профил на Cara Mia
    Cara Mia
    Рейтинг: 1900 Неутрално

    До коментар [#2] от "Прyкопи":

    За Босия:Доколкото знам е много зле,загубил е 20 кг,но по - страшното е , че продължава гладната стачка!

  4. 4 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 9871 Неутрално

    Екстремното е в съзнанието. Останалото са подробности...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  5. 5 Профил на Petak
    Petak
    Рейтинг: 824 Неутрално
  6. 6 Профил на samoedin
    samoedin
    Рейтинг: 2146 Неутрално

    Най - жалкото наистина е, че топенето на дествената гора в Амазония е стремглава тенденция и ако не бъде спряна ще се отрази сериозно на климата на цялата ни планета !





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK