Засили ли се държавата към строежа на "кокетно стадионче" за 100 млн. лева

Засили ли се държавата към строежа на "кокетно стадионче" за 100 млн. лева

© LAP.bg



Ще има нов, няма да има нов. Ще бъде тук, ще бъде там. Ще ремонтираме този, няма да го ремонтираме. В последните години темата за бъдещето на националния стадион периодично изплува, съпътствана от разнопосочни послания.


Сега отново тя е в центъра на вниманието. Преди близо месец министър-председателят Бойко Борисов подхвърли във Варна, че ако футболните национали продължат да играят добре и ако постигат резултати, то догодина държавата може да им направи "едно кокетно ново стадионче". Пак тогава премиерът спомена и сума - стотина милиона лева.


Преди два дни Борисов пристъпи още крачка напред и призова спортните журналисти за съдействие, като помоли те да започнат обществено обсъждане, за да се чуе мнението на хората. "Едно обсъждане да направим. Националният стадион нужен ли е на това място? Вие го направете, за да не излезе "Някой иска да направи"... знаете приказката. Всеки мач блокира София, а то има почти всяка седмица. На това място този национален стадион върши ли работа? Ще се построи нов, а това може да се използва за друга тема. Просто давам идея", каза министър-председателят.




Фотогалерия: Българските футболни "бижута", които останаха само на картинка >


Показателна е и оценката на министъра на спорта Красен Кралев, който дълго твърдеше, че няма смисъл да се прави нов стадион, но вече промени мнението си и се съгласи с Борисов. Изпълнителният директор на БФС Борислав Попов заяви пред "Дневник", че "определено има нужда" от нов стадион.


В момента изглежда, че премиерът опипва почвата за построяването на стадион в София. Това обаче поставя много важни въпроси. Необходим ли е нов стадион? Кой и как ще го направи? Къде ще бъде изграден? Как ще се издържа? И какво ще стане с намиращия се в центъра на столицата "Васил Левски"?


Засега директни и задълбочени отговори от отговорните страни липсват, но въпреки това има насоки.


Време ли е


Да. Това поне се разбира от отговорите на Борисов, Кралев и БФС.


В момента националният отбор по футбол играе домакинските си мачове на "Васил Левски" в София. При това благодарение на много компромиси от УЕФА, тъй като съоръжението е едва от трета категория и не отговаря на важни изисквания, но пък други подходящи стадиони няма. Проблемите са много, като най-големите са свързани с липсата на достатъчно паркоместа, с големия брой непокрити седалки на стадиона, с малкия брой ВИП места, липсата на телевизионни студиа и други.


Последният голям ремонт на 43-хилядния "Васил Левски" приключи през есента на 2002 г. През 2015 г. бяха направени подобрения за общо 1 млн. лева, като това включи смяна на терена, поставяне на ново табло и подмяна на поливната система.


"Стадионът е морално и концептуално остарял", посочва Попов от футболния съюз. Строен преди десетилетия и разположен в центъра на непрестанно развиващия се град, "Васил Левски" вече по-трудно се вписва в градската среда, когато дойде време за важни и посетени мачове.


Освен на националния отбор, съоръжението приема срещи на елитните "Славия", "Септември", понякога "Витоша", както и на втородивизионния "ЦСКА 1948", които нямат свои лицензирани стадиони.


"ЦСКА - София" игра там това лято срещу "Копенхаген" в квалификациите от Лига Европа. "Васил Левски" задължително се използва за дербитата между червените и "Левски", които са съпроводени от немалки промени и ограничения в движението около стадиона. Пролетната серия от три дербита в работни дни в рамките на месец се оказа изпитание за организаторите и за софиянци.


И ето че темата отново беше вкарана в дневния ред. Националният отбор не се е класирал на голямо първенство от Евро 2004. Две победи в новосъздадения турнир Лига на нациите обаче създадоха трепет и дадоха повод на Борисов да каже, че "ако футболистите ни радват" и се класират за европейското, могат да заслужат нов стадион. "Първо да зарадват народа, да има желаещи да ходят. Мисля, че стотина милиона могат да се отделят за един нов стадион да им направим, но да има защо", обясни той.


Кралев каза преди три години, че министерството на спорта, което чрез дружеството си "Национална спортна база" ЕАД е практически собственик на стадиона, не е правило проекти за нов национален стадион. Тогава той говори за планове за изграждане на козирка над сектор В на "Васил Левски", като част от плановете за дългосрочното ползване на съоръжението. В следващите две години мнението му беше същото.


През декември 2016 г. министърът на спорта заяви: "Предпочитам да инвестираме пари в по-малки зали, които да обезпечат по-малките областни центрове и да има повече зали за подготовка, отколкото в национален стадион. Няма състезание, което не можем да си позволим на този стадион. Шампионска лига няма никакъв проблем да се играе, теренът е в отлично състояние". Тезата му се запази и през 2017 г.: "За всяка държава е изкушение да има такъв нов стадион, но аз съм привърженик на еволюционния подход на развитие, а не на революционния. Защото като нямаш никаква спортна инфраструктура, а сложиш такъв стадион, какво от това?"


Държавата и БФС изглежда гледат в една посока - към изграждане на нов стадион

© LAP.bg

Държавата и БФС изглежда гледат в една посока - към изграждане на нов стадион


Сега обаче подкрепи идеята на Борисов. "Това е една добра новина, която показва, че държавата е адекватна. Там, където има успехи, веднага се реагира с помощ от наша страна с изграждане на спортна инфраструктура. Тридесет години държавата не беше дала нито един лев за футбола. През последните три години направихме близо десет стадиона, ред е и на националния отбор. Когато има и добро представяне, съвсем естествено е да ги стимулираме, да подпомогнем", каза Кралев пред "Нова" на 12 септември.


Едно кокетно стадионче


Ако все пак се стигне до решение за напускане на "Васил Левски", трябва много добре да се прецени какъв стадион е необходим, къде и как да бъде изграден, кой и как ще го стопанисва и изпълва със съдържание. Спортно-развлекателният бизнес се разви много, а това превърна стадионите в нещо много повече от места, където в събота или неделя се играе футболен мач. Съвременните, модерни съоръжения са добре премислени с дългосрочна стратегия, защото в противен случай могат да се окажат обречени.


Попов обясни, че преди няколко години чуждестранна компания е направила анализ на българския футбол и е преценила, че е икономически обосновано евентуалният нов стадион да е за 25 000 души, като да има възможност капацитетът му да се увеличава до 30 000.


Преди време в свой проект в София германската IFS изтъкна, че за да излиза сметката, на стадиона трябва да играят не само националите, но и клубни отбори, като за предпочитане е там да бъде някой между ЦСКА и "Левски".


Другият ключов елемент в пъзела е местоположението. "Обичайно е националният отбор да играе в столицата", каза изпълнителният директор на БФС, като припомни, че има и малки изключения.


Тенденцията е стадионите да се строят в края на града, но с лесен достъп. "Има примери - колко големи отбори по света имаха такива стадиони. Един Мюнхен - помните къде беше, и то уникален стадион. Развалиха го, изнесоха го извън града или на място, където няма задръствания и отива метрото, и го решиха", заяви Борисов.


Той посочи, че има идеи къде може да бъде преместен стадионът, но по думите му най-напред спортната общественост трябва да прецени, че това е правилно решение.


На 13 септември "Дневник" изпрати въпроси до Столичната община за възможните места, на които би било подходящо да се построи нов стадион, но не получи отговор. През октомври миналата година главният архитект на София Здравко Здравков посочи, че между метростанциите "Обеля" и "Сливница" може да се изгради стадион.


Проектите на Христо Стоичков и неговите партньори от 2011 г. за изграждането на нов национален стадион и реконструкцията на "Септември" и "Пловдив"

© Красимир Юскеселиев

Проектите на Христо Стоичков и неговите партньори от 2011 г. за изграждането на нов национален стадион и реконструкцията на "Септември" и "Пловдив"


Добре отъпканият път


В последните години имаше серия идеи и предложения за това къде да се направи нов стадион. През 2011 г. Христо Стоичков доведе испански инвеститори и представи готови архитектурни проекти за стадиони, като предвиденият за национален беше кръстен "Арена на розата" и трябваше да е до летището.


Година след това бившият главен архитект на София Петър Диков заяви, че се проучват общо пет терена за строителството на нов стадион. Основният приоритет на общината бил съоръжението да се изгради в близост до станция на метрото, с което да покрие един от основните мотиви за него - избягването на задръстванията в центъра на града. Сред възможните варианти влизали терени в кв. "Враждебна", военния комплекс на Четвърти километър, както и стадионите "Георги Аспарухов", "Славия" и "Българска армия".


Плановете бяха стадионът в "Овча купел" да е като този на "Майнц"

© IFS

Плановете бяха стадионът в "Овча купел" да е като този на "Майнц"


Най-близо до осъществяване изглеждаше проектът на германската IFS. Тя предложи да построи стадион в "Овча купел" на мястото на стадион "Славия". Компанията дори подписа десетгодишен договор с БФС през 2014 г., според който всички национални отбори трябваше да играят там мачовете си.


Нещо повече - с проекта за този стадион БФС кандидатства да вземе срещи от европейското първенство през 2020 г. Кандидатурата се провали, а изграждането на стадиона така и не започна.


От думите на Борисов се разбра, че той говори за държавна инвестиция. Попов също каза, че става въпрос за инициатива на държавата и че БФС няма средствата, с които да се включи дейно в изграждане на стадион.


Ако се пристъпи към хода със построяване на ново съоръжение, важен ще бъде и въпросът какво ще стане с "Васил Левски". Засега в тази насока има най-голяма неяснота.


Част от изискванията на УЕФА за категории 3 и 4
Категория 3

Игрище с дължина 105 метра и ширина 68 метра.
Осветление с яркост 1200 лукса хоризонтално и 750 лукса вертикално съотношение.
Без места за правостоящи.
Минимален капацитет от 4500 места.
Турникети и електронна система за контрол на билетите. (един турникет на всеки 660 седалки).
Минимум 75 ВИП места и ВИП зона.
ВИП паркинг със 100 места.
Зона за работа на журналистите с 30 обособени позиции, плюс 15 позиции за фотографи около терена и 30 седящи места за журналисти с 15 бюра.
Платформа за централната камера с размери 4 метра широчина и 2 метра дълбочина, достатъчна за две камери.
Пет коментаторски пулта и две студиа за телевизионни екип
Зона за интервюта след мачовете: общо четири всяка с размери четири на три метра.
Минимален брой места в залата за пресконференции: 30


Категория 4
Игрище с дължина 105 метра и ширина 68 метра.
Осветление с яркост 1400 лукса хоризонтално и 1000 лукса вертикално съотношение.
Без места за правостоящи.
Минимален капацитет от 8000 места.
Турникети и електронна система за контрол на билетите. (един турникет на всеки 660 седалки).
Минимум 100 ВИП места и ВИП зона.
ВИП паркинг със 150 места.
Зона за работа на журналистите с поне 30 обособени позиции, плюс 20 позиции за фотографи около терена и минимум 60 седящи места за журналисти с 30 бюра.
Платформа за централната камера с размери 6 метра широчина и 2 метра дълбочина, достатъчна за три камери.
Десет коментаторски пулта и две студиа за телевизионни екип, едното от които с изглед към игрището.
Зона за интервюта след мачовете: общо четири всяка с размери четири на три метра.
Минимален брой места в залата за пресконференции: 50

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK