Нов закон, стари проблеми: какво бъдеще очаква българския спорт

Нов закон, стари проблеми: какво бъдеще очаква българския спорт

© Дневник



След дълго чакане и големи надежди за промяна българският спорт най-накрая се сдоби с нов закон. Обявен като приоритет номер 1 в програмата на министър Красен Кралев в двата му мандата и писан повече от три години, той беше приет от парламента, а на 18 октомври беше обнародван в Държавен вестник. Новите разпоредби ще влязат в сила от средата на януари, а до една година федерациите, клубовете и другите ангажирани страни ще трябва да заработят по тях.


Министерството на спорта обяви, че законът "променя изцяло философията на досега действащия" и ще помогне "за развитието на спорта за всички и спорта за високи постижения в България" (из съобщението на сайта на ведомството по повод обнародването на текстовете - бел.ред).


Критиците на току-що приетите разпоредби обаче твърдят, че тъкмо философията на управление на спорта не е променена, поради което няма да се решат основните проблеми - осигуряването на добри спортни бази, прекратяването на порочните практики за финансиране чрез клубове фантоми, развиването на масовия спорт и на добри детско-юношески школи, създаващи елитни състезатели.




"Дневник" събра мнения за новия закон и потърси коментар по възникналите въпроси от Министерството на спорта на 18 октомври, но до момента на публикуването на статията отговор няма.


Големият закон


Спор за това, че нов закон за спорта беше необходим, няма. Още през 2014 г., когато за пръв път оглави министерството, Красен Кралев обяви, че иска законодателство, което "ще ни приближи максимално до най-елитните държави в тази сфера". Тогава той обясни, че ще се търси различна система за финансиране, задължения на общините да развиват масовия спорт и да отделят повече пари за него, ограничаване на т.нар. клубове фантоми (които реално не развиват дейност, но са от полза за определени федерации в момент на финансиране), по-строг допинг контрол и т.н. Резултатът през 2018 г. сочи удвояване на обема от законодателни текстове спрямо предишния закон (153 члена срещу 69 досега). Голяма част от тях обаче са с пожелателен характер, а думата "може" фигурира над 80 пъти.


Според проф. Даниела Дашева новият закон не променя философията на стария

© Георги Кожухаров

Според проф. Даниела Дашева новият закон не променя философията на стария


"Нормално беше да има нов закон, тъй като последният и единствен от новото време - от 1996 г., е свършил своята работа и трябваше да се промени. Лошото е, че новият не отговаря на демократичните характеристики на спорта в съвременното общество и ни връща отново в 90-те години на миналия век", коментира пред "Дневник" проф. Даниела Дашева от НСА, бивш министър на спорта в служебния кабинет на Огнян Герджиков и специалист по теория на спорта и спортната тренировка в Националната спортна академия (НСА). Според нея новите разпоредби са раздути, дават прекомерна роля на министъра и отварят вратата към излишно широка административна дейност, така че "вместо да вървим напред със съвременен закон, отново ще тъпчем на място". Тя смята за голям пропуск липсата на "солиден анализ на стария закон", за да се види кое работи и къде има пропуски.


"Не се променя философията на системата, не се изменя действащият модел", е позицията и на депутата от БСП и член на парламентарната комисия за младежта и спорта Иван Ченчев. Той добави, че в хода на дебатите представители на левицата са направили 70 предложения към текстовете, от които са били приети около половината: "Тези обаче, които касаеха промяната на модела, не минаха".


Наемът на базите - повече време и инвестиции


Най-съществената промяна в закона е увеличаването от 10 до 30 г. на максималния срок за безвъзмездно отдаване на спортни обекти и съоръжения, които са държавна или общинска собственост. Срокът важи само в полза на спортен клуб, спортна федерация или обединен спортен клуб, регистриран като юридическо лице с нестопанска цел за общественополезна дейност, а заявителят се задължава до три години да инвестира сума, не по-малка от 50% от пазарната оценка на обекта, когато става въпрос за отдаване над 10 г.


"ЦСКА-София" очакваше новия закон с надеждата да може да модернизира "Българска армия"

© Анелия Николова

"ЦСКА-София" очакваше новия закон с надеждата да може да модернизира "Българска армия"


По време на обсъжданията спортният министър многократно заяви, че промяната засяга всички клубове и целта ѝ е да има равнопоставеност между тях. Отделно според него тя ще стимулира частните инвестиции в спортната инфраструктура.


Сред тези, които обявиха, че очакват промяната, е футболният "ЦСКА - София". Клубът спечели конкурса за базите "Българска армия" и Панчарево и в началото на годината подписа договор за ползването им, като неколкократно заяви, че очаква влизането в сила на новия закон, за да удължи срока на договора. "Дано се споразумеем, но да направим публично-частно партньорство, за да може да инвестираме там. Ние ще си тръгнем рано или късно, но който дойде след нас, поне да сме оставили нещо", каза собственикът Гриша Ганчев в предаването "Код спорт".


Промените в закона следят и във волейболния ЦСКА, който от десетилетия ползва намиращата се в окаяно състояние зала "Васил Симов". Президентът на клуба Александър Попов заяви пред "Дневник", че се надява новият закон да помогне за решаването на проблема със залата. Клубът общува с министерството на спорта, като заявява намерения да вземе съоръжението за 10 г. с готов с инвестиционен план за между 300 и 500 хил. лв.


Волейболният ЦСКА се надява да получи дългосрочно зала "Васил Симов"

© Анелия Николова

Волейболният ЦСКА се надява да получи дългосрочно зала "Васил Симов"


Спорт за всички


Въпреки декларираните намерения масовият спорт отново има съвсем оскъдно място в закона, при това текстът е изцяло с пожелателен характер: "Общините подпомагат приоритетно дейностите в областта на спортa за всички", като условията и редът как да става това се оставят на решения на всеки общински съвет.


"В Европа и по света в повечето случаи общините се грижат за развитието на спорта за всички. Но не знам тук при нас как ще стане, дали общините могат да се справят с тези задачи. Те имат някаква инфраструктура, но ако ще се организират дейности само пожелателно, не е ясно с какви средства ще е", коментира Даниела Дашева.


"Повечето от общините не назначават спортни специалисти, нямат програми за спорт като част от регионалните програми за развитие и отделят за спорта за всички от 1 до 3 лв на жител. Имаше очаквания законът да ги задължи да възстановят детско-юношеските школи, но напразно", смята и бившият зам.-председател на парламентарната комисия за младежта и спорта Вили Лилков

Главната промяна в частта, свързана със спорта в образователната система, е за университетите. Вместо съществуващата Асоциация за университетски спорт (АУС) се създава Национална организация за университетски спорт. "Описано е какви са нейните права и задължения, но не е ясно как ще функционира тя. Ще мине доста време, за да започнат спортните клубове във висшите училища да членуват. Организацията трябва да бъде приета и за член на международната асоциация (ФИСУ). Нещата доста ще се удължат във времето, пък и дали ще бъде призната като правоприемник на АУС", обясни Дашева.

Законът предвижда студентите в степен бакалавър или магистър да имат поне 60 часа спортни занимания годишно. Бившият министър Дашева обаче се съмнява, че това е осъществимо, доколкото университетските спортни клубове ще трябва да се финансират от висшите училища, но не е ясно с какви бюджети. "Някои университети, които имат средства, сигурно могат да си го позволят, но вероятно голяма част няма да могат", отбеляза тя. Предвидена е възможност за подпомагане от Министерството на образованието и науката, но то отново е изцяло пожелателно.


Срещу фантомите


За да ограничи клубовете фантоми, които съществуват само формално, законът предвижда, че за да получи лиценз, една федерация трябва да има поне седем членуващи клуба. За право на държавно финансиране ще се изискват над 15 членове.


Според Иван Ченчев обаче процесът на лицензиране е излишен, защото удължава административния процес и е свързан с подготовката на 27-28 документа, за които се плащат такси: "България е единствената страна в евросъюза, в която федерациите се лицензират, навсякъде другаде те се регистрират". Новият закон обаче прави промяна, като лицензът става безсрочен, но се очаква контролът да е по-строг.


Депутатът Иван Ченчев смята, че законът е излишно голям и създава предпоставки за много административна работа, включително в процеса на лицензиране на федерациите.

© Надежда Чипева

Депутатът Иван Ченчев смята, че законът е излишно голям и създава предпоставки за много административна работа, включително в процеса на лицензиране на федерациите.


Спортните клубове са задължени да имат договор с треньори в съответния спорт (а ако са многоспортови клубове - най-малко по един вид спорт), в който са регламентирани правата и задълженията им. Според министерството това хем ще намали броя на клубовете фантоми, хем ще задържи повече специалисти в спорта.


"Представете си колко треньори на основен трудов договор могат да назначат клубовете - това означава да се плащат осигуровки и всякакви други неща. Не знам колко клуба ще го направят. Ние не можем да намерим учители по спорт за спортните училища, а представете си как ще намерим за клубовете", е гледната точка на Даниела Дашева. Според нея законът не стимулира ангажирането на студенти от НСА в клубовете, за да помагат на треньорите и да трупат опит в професията, което би могло да бъде решение за по-малките клубове, неспособни да осигуряват специализирани кадри на трудов договор.


По думите на Дашева законът пропуска механизма за създаване на т.нар. управленски кадри в областта на спорта, което поставя въпроса как ще се управлява системата без специалисти. Не е регламентирано и доброволчеството, което е ключов елемент на съвременния спорт.


Пропуснатите възможности


Макар при встъпването си във втори мандат Кралев да си постави за цел да "върне науката в спорта", темата почти отсъства от новия закон. Научната дейност е заложена като ангажимент на НСА, спортните катедри на други висши училища, институтите на БАН и... министъра, който може дори да "внедрява научните достижения в областта на спорта в тренировъчния процес". Според Даниела Дашева обаче липсата на специализиран научен център с технологично осигуряване обрича на провал идеята, а с нея и очакванията за сериозни резултати в елитния спорт.


На практика нищо не се променя и в идеята за развитие на спорта за високи постижения. От него отпадна периодично осъжданата идея да се създаде специализирано звено, което да отговаря за подготовката на олимпийските отбори, включително с осигуряването на бази, оборудвани научно, медицински и с модерни съоръжения. Според Ченчев е трябвало да бъде прието предложението да се създадат един или повече национални центрове за централизирана подготовка. Дашева споделя мнението, като казва, че това би дало резултат.


Тя повдига въпроса и за пропуснатата възможност да се погледне в бъдещето чрез стимулиране на детско-юношеските школи. "Отсъства тази цяла област, откъдето идва резервът в спорта. Какво ще правим ние с резерва и искаме ли въобще да имаме такъв? Какво ще правим с младите? Как ще ги стимулираме? Къде освен в спортните училища, които така или иначе са загубили своето значение. Трябваше да се помисли, особено при този демографски срив и всичко друго, което интересува децата в момента", добави Дашева.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK