Тито Томази преобръща представите за придвижване на две колела, като предприема екстремни пътувания сред природата. Тя се превръща в негов дом по време на експедициите, които вдъхновяват французина да опознава нови култури. Томази, който ще гостува в България за фестивала на екстремните спортове "Дни на предизвикателствата", разказа пред "Дневник" за любовта към приключенията, риска и особеностите на спорта.
Кое запали интереса ви към планинското колоездене?
- В началото бях завладян от природата и чувството да преоткривам нови светове. Усещаш, че се зареждаш, чувстваш се малък и в същото време постигаш желаните цели. Пътуването с велосипед е винаги интересно, защото не се движиш бързо, така че имаш време да се срещаш с нови хора. Така можеш да проучиш държавите по различен начин и имаш повече време, за да се насладиш на мястото.
Харесва ми също приключенската част от заниманието, в която натискам до границите на възможностите си. Цялото предизвикателство е интересно, но най-важната част е краят му, когато се връщам и мога да споделя преживяното.
Планинското колоездене хоби или работа е за вас?
- От три години планинското колоездене е моя работа. Имам спонсори, които ми помагат за експедициите и проектите. Работя с тези марки за създаването на съдържание и развитието на нови технологии.
Какво е чувството да се спускате с висока скорост в планината?
- Изживяването е смесица от чувства от скоростта и адреналина, но също го има и усещането за свобода. Щастлив съм да бъда сред природата и да съм част от нея.
Какво място заема рискът в планинското колоездене?
- Винаги е хубаво да се страхуваш, защото страхът ще те измъкне от смъртта. Ако си изплашен, ти си внимателен. Рискът е част от страха. Ако те е страх, тогава взимаш предпазни мерки, за да не умреш.
Никога обаче наградата не е голяма, когато няма риск. Когато не си затруднен, тогава няма риск и усилието е статично. Колкото по-рисковано е дадено занимание, толкова по-опасно е то. Затова трябва да намерим баланса.
За мен рискът се проявява тогава, когато съм сам в планината и трябва да се погрижа за себе си. Ако имам проблем, понякога няма кой да дойде да ми помогне и дори не биха разбрали, че се е случило нещо неприятно.
Винаги карам с резерв и с поведението си гледам да вкарам риска в допустими граници. Рискуваме, защото това ни кара да се чувстваме живи. Понякога обаче трябва да следваме правилата на планината. Тя решава какъв е рискът и ти трябва да решиш дали да го приемеш, или да се откажеш. Не всичко на Земята е направено от човека и затова трябва да се съобразяваме със законите на природата.
Каква е рецептата за кураж?
- Вярвам, че във всеки от нас има по един супергерой. Той се събужда, когато му отвориш вратата за нови предизвикателства. Във всеки човек има огромно количество енергия, с която да постигне мечтите и целите си.
Най-трудното е да скъсаш оковите на страха, когато правиш нещо различно. През повечето време хората се страхуват да започнат нещо ново и така потискат собствения си супергерой. Стоят в комфортната си зона и винаги вършат едно и също.
© Личен архив
Каква физическа и психическа подготовка изисква планинското колоездене?
- Подготовката играе важна роля в експедициите, които предприемам в планината. Основният проблем е голямата надморска височина. Карането в такива условия е трудно, а в спускането заради умората може да загубиш внимание за миг и да претърпиш инцидент, ако не си достатъчно силен.
Подготовката те калява за изпитанията. Тя не е нещо специфично. Просто трябва да прекарваш колкото се може повече време на велосипеда. За да бъда физически подготвен, изминавам 5-6 хиляди километра за година и правя преходи в планината.
Това може да те подготви физически, но след това трябва да си готов и психически за някои трудни дни. Психическата подготовка представлява повече от половината работа. Тя е важна, защото голяма част от приключението се намира в главата ти. Когато си сам в планината, прекараното време може да изглежда по-дълго, ако духът ти не е готов.
На първо място трябва да познаваш себе си добре, за да може да се довериш на възможностите си. Необходимо е още да знаеш причината за това, което правиш. Дори аз изпитвам трудности и в лошите дни се питам защо изобщо го правя.
Важно е да знаеш защо си стигнал дотук. Веднъж научиш ли, душата ти става по-уверена във взимането на решения. Не е задължително да медитираш или да правиш подобни неща, това може да проработи, но най-важното е да познаваш себе си и да знаеш от какво се нуждаеш и какво искаш.
Каква следа оставят приключенията в съзнанието ви?
- Животът може да изглежда различно, когато навлизаме дълбоко в съзнанието си. Подобно на мореплавател, който остава сам в лодката си за месец. Той винаги се връща променен. Чувството е същото, когато разчиташ изцяло на себе си в планината. Променяш се, учиш и се връщаш различен.
Всеки път научаваш нещо ново за себе си, планината и хората. Пътуването е вероятно най-добрият опит да учиш за живота. Правиш го бързо и не е нещо магическо, в което тепърва да откриваш истинското значение на живота. Всеки път се учиш и се превръщаш в по-добър човек.
В допълнение научаваш нещо и за другите хора. Това е нещото, което ми харесва в пътуването. Например в Непал хората са толкова различни. Прекарвайки време с тях, виждаш как живеят и това преживяване те кара да осъзнаеш какви късметлии сме да живеем в Европа. Тук имаме комфорт и всичко необходимо.
Кое приключение ще помните винаги?
- Определено първия път, когато бях в Еквадор. Направих дълъг преход по труден маршрут, като прекосих почти цялата страна. Преминах през много вулкани и села и не очаквах да имам енергията за толкова много невероятни преживявания.
© Личен архив
За пръв път се бях захванал с проект с дължина три седмици. В началото беше стресиращо, като през първите два дни бях уплашен. Но след ден каране, проучване и запознанства с хора, разбрах, че това е подходящото приключение, което съм търсил. Случи се през 2012 г. и е отражение на това, което обичам да правя най-много.
Понякога приключенията не са планирани и идват спонтанно. Зависи от ситуацията, но е важно да си отворен и готов за нови преживявания, като често ми се случват изненади.
Кое е най-красивото място, на което сте карали?
- Перу е много красиво място, обвито с културата на инките и има наистина огромни планини. Когато опознаваш страната, се натъкваш на много селища с храмове. Природата е удивителна, но Непал също не отстъпва по хубост с Хималаите.
Трудно е да се каже кое е най-красивото място, защото френските и швейцарските Алпи и Доломитите в Италия също заслужават да бъдат посетени. Да сравниш подобни места е трудно, защото енергията и вибрацията на всяко са различни. Не опира само до това, което виждаш, а има значение и какво чувстваш.
© Личен архив
Прави ли човечеството достатъчното, за да спаси природата?
- Днес сме големи късметлии да имаме нови технологии и толкова много възможности за приключения върху велосипед. Това е добър начин да се промотира природата, като привлечем вниманието към екологичните проблеми и повишим осведомяването по въпроса.
На някои места можем да видим големи стъпки към опазването на природата. В богатите страни има много инициативи. Те искат промяна, като споделят идеи и търсят решение на проблема. В страните с по-слабо образование хората имат различни проблеми. Те първо трябва да намерят храна, работа, да се погрижат за семействата си и след това да обърнат внимание на природата. Това прави случая малко по-сложен.
Не мисля, че първосигнално хората искат да унищожат природата. Но заради липсата на осведоменост и начина, по който се развива светът, някои хора забравят за проблема. Ще отнеме време, докато се върнем на правилния път.
© Личен архив
Повишава ли се интересът към спорта?
- Движението ни е невероятно. Хората се сплотяват, защото споделяме една и съща страст към планината и колоезденето. В някои части като САЩ и Канада популярността на спорта е по-голяма. Във Франция и Европа има много естествени трасета, на които се събираме и правим състезания на различно ниво. Все още се учим да си съдействаме, за да създадем по-добра комуникация в движението.
Ядрото на движението не се е променило много, но в днешни дни има все повече хора, които се интересуват от планинското колоездене. Интересът расте още с навлизането на електрическите велосипеди. Запалваме все повече хора да карат. Много хора вече карат електрически велосипеди, но за мен това не променя нищо в целостта на движението. Интересно е да видим как светът на планинското колоездене ще се промени.
Какво е бъдещето на спорта?
- Велосипедите ще продължат да се развиват и електрическите модели ще се подобрят. Спортът се развива в две противоположни посоки. Някои са насочват към батериите, а други искат да проучат света. Определено се наблюдава промяна на "туризма" върху велосипед.
Хората искат да усетят различно пътешествие. Може би в бъдеще ще има повече хора, които ще карат сред природата. Ако имаме също повече познания за екологичните проблеми, вярвам, че ни очаква невероятно бъдеще.
© Личен архив
