Тито Томази, екстремен колоездач: Пътуването е най-добрият начин да учиш за живота

Тито Томази, екстремен колоездач: Пътуването е най-добрият начин да учиш за живота

© Личен архив



Тито Томази преобръща представите за придвижване на две колела, като предприема екстремни пътувания сред природата. Тя се превръща в негов дом по време на експедициите, които вдъхновяват французина да опознава нови култури. Томази, който ще гостува в България за фестивала на екстремните спортове "Дни на предизвикателствата", разказа пред "Дневник" за любовта към приключенията, риска и особеностите на спорта.


Кое запали интереса ви към планинското колоездене?


- В началото бях завладян от природата и чувството да преоткривам нови светове. Усещаш, че се зареждаш, чувстваш се малък и в същото време постигаш желаните цели. Пътуването с велосипед е винаги интересно, защото не се движиш бързо, така че имаш време да се срещаш с нови хора. Така можеш да проучиш държавите по различен начин и имаш повече време, за да се насладиш на мястото.




Харесва ми също приключенската част от заниманието, в която натискам до границите на възможностите си. Цялото предизвикателство е интересно, но най-важната част е краят му, когато се връщам и мога да споделя преживяното.


Планинското колоездене хоби или работа е за вас?


- От три години планинското колоездене е моя работа. Имам спонсори, които ми помагат за експедициите и проектите. Работя с тези марки за създаването на съдържание и развитието на нови технологии.


Какво е чувството да се спускате с висока скорост в планината?


- Изживяването е смесица от чувства от скоростта и адреналина, но също го има и усещането за свобода. Щастлив съм да бъда сред природата и да съм част от нея.



Какво място заема рискът в планинското колоездене?


- Винаги е хубаво да се страхуваш, защото страхът ще те измъкне от смъртта. Ако си изплашен, ти си внимателен. Рискът е част от страха. Ако те е страх, тогава взимаш предпазни мерки, за да не умреш.


Никога обаче наградата не е голяма, когато няма риск. Когато не си затруднен, тогава няма риск и усилието е статично. Колкото по-рисковано е дадено занимание, толкова по-опасно е то. Затова трябва да намерим баланса.


За мен рискът се проявява тогава, когато съм сам в планината и трябва да се погрижа за себе си. Ако имам проблем, понякога няма кой да дойде да ми помогне и дори не биха разбрали, че се е случило нещо неприятно.


Винаги карам с резерв и с поведението си гледам да вкарам риска в допустими граници. Рискуваме, защото това ни кара да се чувстваме живи. Понякога обаче трябва да следваме правилата на планината. Тя решава какъв е рискът и ти трябва да решиш дали да го приемеш, или да се откажеш. Не всичко на Земята е направено от човека и затова трябва да се съобразяваме със законите на природата.


Каква е рецептата за кураж?


- Вярвам, че във всеки от нас има по един супергерой. Той се събужда, когато му отвориш вратата за нови предизвикателства. Във всеки човек има огромно количество енергия, с която да постигне мечтите и целите си.


Най-трудното е да скъсаш оковите на страха, когато правиш нещо различно. През повечето време хората се страхуват да започнат нещо ново и така потискат собствения си супергерой. Стоят в комфортната си зона и винаги вършат едно и също.


Тито Томази, екстремен колоездач: Пътуването е най-добрият начин да учиш за живота

© Личен архив


Каква физическа и психическа подготовка изисква планинското колоездене?


- Подготовката играе важна роля в експедициите, които предприемам в планината. Основният проблем е голямата надморска височина. Карането в такива условия е трудно, а в спускането заради умората може да загубиш внимание за миг и да претърпиш инцидент, ако не си достатъчно силен.


Подготовката те калява за изпитанията. Тя не е нещо специфично. Просто трябва да прекарваш колкото се може повече време на велосипеда. За да бъда физически подготвен, изминавам 5-6 хиляди километра за година и правя преходи в планината.


Това може да те подготви физически, но след това трябва да си готов и психически за някои трудни дни. Психическата подготовка представлява повече от половината работа. Тя е важна, защото голяма част от приключението се намира в главата ти. Когато си сам в планината, прекараното време може да изглежда по-дълго, ако духът ти не е готов.


На първо място трябва да познаваш себе си добре, за да може да се довериш на възможностите си. Необходимо е още да знаеш причината за това, което правиш. Дори аз изпитвам трудности и в лошите дни се питам защо изобщо го правя.


Важно е да знаеш защо си стигнал дотук. Веднъж научиш ли, душата ти става по-уверена във взимането на решения. Не е задължително да медитираш или да правиш подобни неща, това може да проработи, но най-важното е да познаваш себе си и да знаеш от какво се нуждаеш и какво искаш.



Каква следа оставят приключенията в съзнанието ви?


- Животът може да изглежда различно, когато навлизаме дълбоко в съзнанието си. Подобно на мореплавател, който остава сам в лодката си за месец. Той винаги се връща променен. Чувството е същото, когато разчиташ изцяло на себе си в планината. Променяш се, учиш и се връщаш различен.


Всеки път научаваш нещо ново за себе си, планината и хората. Пътуването е вероятно най-добрият опит да учиш за живота. Правиш го бързо и не е нещо магическо, в което тепърва да откриваш истинското значение на живота. Всеки път се учиш и се превръщаш в по-добър човек.


В допълнение научаваш нещо и за другите хора. Това е нещото, което ми харесва в пътуването. Например в Непал хората са толкова различни. Прекарвайки време с тях, виждаш как живеят и това преживяване те кара да осъзнаеш какви късметлии сме да живеем в Европа. Тук имаме комфорт и всичко необходимо.


Кое приключение ще помните винаги?


- Определено първия път, когато бях в Еквадор. Направих дълъг преход по труден маршрут, като прекосих почти цялата страна. Преминах през много вулкани и села и не очаквах да имам енергията за толкова много невероятни преживявания.


Тито Томази, екстремен колоездач: Пътуването е най-добрият начин да учиш за живота

© Личен архив


За пръв път се бях захванал с проект с дължина три седмици. В началото беше стресиращо, като през първите два дни бях уплашен. Но след ден каране, проучване и запознанства с хора, разбрах, че това е подходящото приключение, което съм търсил. Случи се през 2012 г. и е отражение на това, което обичам да правя най-много.


Понякога приключенията не са планирани и идват спонтанно. Зависи от ситуацията, но е важно да си отворен и готов за нови преживявания, като често ми се случват изненади.


Кое е най-красивото място, на което сте карали?


- Перу е много красиво място, обвито с културата на инките и има наистина огромни планини. Когато опознаваш страната, се натъкваш на много селища с храмове. Природата е удивителна, но Непал също не отстъпва по хубост с Хималаите.


Трудно е да се каже кое е най-красивото място, защото френските и швейцарските Алпи и Доломитите в Италия също заслужават да бъдат посетени. Да сравниш подобни места е трудно, защото енергията и вибрацията на всяко са различни. Не опира само до това, което виждаш, а има значение и какво чувстваш.


Тито Томази, екстремен колоездач: Пътуването е най-добрият начин да учиш за живота

© Личен архив


Прави ли човечеството достатъчното, за да спаси природата?


- Днес сме големи късметлии да имаме нови технологии и толкова много възможности за приключения върху велосипед. Това е добър начин да се промотира природата, като привлечем вниманието към екологичните проблеми и повишим осведомяването по въпроса.


На някои места можем да видим големи стъпки към опазването на природата. В богатите страни има много инициативи. Те искат промяна, като споделят идеи и търсят решение на проблема. В страните с по-слабо образование хората имат различни проблеми. Те първо трябва да намерят храна, работа, да се погрижат за семействата си и след това да обърнат внимание на природата. Това прави случая малко по-сложен.


Не мисля, че първосигнално хората искат да унищожат природата. Но заради липсата на осведоменост и начина, по който се развива светът, някои хора забравят за проблема. Ще отнеме време, докато се върнем на правилния път.


Тито Томази, екстремен колоездач: Пътуването е най-добрият начин да учиш за живота

© Личен архив


Повишава ли се интересът към спорта?


- Движението ни е невероятно. Хората се сплотяват, защото споделяме една и съща страст към планината и колоезденето. В някои части като САЩ и Канада популярността на спорта е по-голяма. Във Франция и Европа има много естествени трасета, на които се събираме и правим състезания на различно ниво. Все още се учим да си съдействаме, за да създадем по-добра комуникация в движението.


Ядрото на движението не се е променило много, но в днешни дни има все повече хора, които се интересуват от планинското колоездене. Интересът расте още с навлизането на електрическите велосипеди. Запалваме все повече хора да карат. Много хора вече карат електрически велосипеди, но за мен това не променя нищо в целостта на движението. Интересно е да видим как светът на планинското колоездене ще се промени.


Какво е бъдещето на спорта?


- Велосипедите ще продължат да се развиват и електрическите модели ще се подобрят. Спортът се развива в две противоположни посоки. Някои са насочват към батериите, а други искат да проучат света. Определено се наблюдава промяна на "туризма" върху велосипед.


Хората искат да усетят различно пътешествие. Може би в бъдеще ще има повече хора, които ще карат сред природата. Ако имаме също повече познания за екологичните проблеми, вярвам, че ни очаква невероятно бъдеще.


Тито Томази, екстремен колоездач: Пътуването е най-добрият начин да учиш за живота

© Личен архив

Ключови думи към статията:

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Полковник за европейско развитие на България
    Полковник за европейско развитие на България
    Рейтинг: 2535 Неутрално

    Щастлив.

    Ние сме в държавата и държавата е в нас! Ние събираме бюджета и го раздаваме помежду си.
  2. 2 Профил на the_thraex
    the_thraex
    Рейтинг: 449 Неутрално

    част от глобалистката пропаганда е номадският начин на живот.

  3. 3 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 10512 Неутрално

    Живеем забързано с проблемите си и почти не мислим за природата и опазването й.

  4. 4 Профил на Г.Е.М.
    Г.Е.М.
    Рейтинг: 1342 Весело

    Екстра си е човекът, евалата му. И аз обикалям из града с колелото, ама не е същото. Тоя пич наистина е щастливец и се радвам, че е осъзнал това...

  5. 5 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1271 Неутрално

    просто мумче но с касмет. жилаиме му оспехи занапреде.

  6. 6 Профил на edin drug
    edin drug
    Рейтинг: 2501 Неутрално

    Обичам велосипедите ,също и пътешествията ,но отдавна в България няма условия за практикуване , особено е опасно ,ако излезеш на пътя с велосипед ,въпрос на време е да мине някой през теб.

  7. 7 Профил на Йоаникий
    Йоаникий
    Рейтинг: 986 Неутрално

    Въпреки че гоня 60-така, редовно колоездя и вече обмилям по-сериозни преходи в полупланински местности през лятото и есента. Автопоходите с пиене и плюскане са едно, а велопоходите - съвсем друго нещо. много по-истинско. Всекидневното (по възможност) колоездене (10-15 км) и плуване (поне 300-400 м) са безценни.

    Най-високите препятствия са тези, които сами си поставяме.
  8. 8 Профил на v_l
    v_l
    Рейтинг: 431 Неутрално

    Не знам защо това, kоето прави тоя пич се нарича "екстремно". Има доста по екстремни аспекти на планинското колоездене ...
    И също така у нас има хора, които правят подобни "експедиции", само че не вдигат толкова шум покрай това - само му се наслаждават ;) Перу уви ни е малко скъпичко още ... но из Хималаите не е като да не сме били. Европа, особено централна е толкова населено, че не бих го определил като експедиция така или иначе ... просто си караме там.
    Спорта уви у нас е доста непопулярен ... а не е като да няма къде да се практикува. Е да, не са специално маркираните и картографирани трасета и пътеки като в Алпите, но стига да има желание човек, материал не липсва. То като се замисля по нашите планини също може да си направи човек доста прилична експедиция ... има си някои доста диви места :)

  9. 9 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2348 Неутрално

    Че човека е добре е факт, че никак не му е лека работата също и че не може всички да сме такива е ясно и на децата.
    Но примера е добър и всеки, който ходи у нас по планините, среща много млади хора, които правят същото, естествено в по-малки мащаби. При всяко положение такова хоби/спорт и забавление е за предпочитане, пред това да висиш в кръчмата, пред телевизора или да се пулиш в телефона, та да видиш кой те или Не те "лайква".





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK