Академия за рицари

В академията "Васил Етрополски" тренират около 500 деца

© Георги Кожухаров

В академията "Васил Етрополски" тренират около 500 деца



Времената на рицарите са отминали отдавна, но не и изповядването на рицарските добродетели и ценности. Те са залегнали дълбоко във философията на фехтовалната академия "Васил Етрополски".


С богатство от общо около 500 състезатели и близо 20 треньори в девет града тя навлиза в десетата година от създаването ѝ. А целите, които ръководството ѝ си поставя, са изграждането на успешни спортисти и добри хора.


Един от първите успехи на академията е Панчо Пасков. Сабльорът предизвика сензация на олимпийските игри в Рио 2016, където още в първия кръг отстрани действащия световен шампион Aлексей Якименко.




Сега от академията гледат уверено и с надежда към идните олимпийски игри - Токио 2020 и Париж 2024. Директорът ѝ Запрян Ванчев каза пред "Дневник", че има много млади и талантливи състезатели с качества да донесат успехи на България.


Утъпканият път


Фехтовката далеч не е най-популярният спорт в България, а и по света. Въпреки това страната има своите големи успехи благодарение на Васил Етрополски, на когото е кръстена академията. През 1983 г. той става световен шампион на сабя във Виена и същата година е избран за най-добър спортист на България. Освен това три пъти печели Световната купа.


С основаването на академията през 2009 г. той и съмишлениците му се надяват пътят да бъде продължен. Но всеки път започва с малки и последователни стъпки.


Директорът на академията Запрян Ванчев показва трите оръжия във фехтовката - сабя, рапира и шпага

© Георги Кожухаров

Директорът на академията Запрян Ванчев показва трите оръжия във фехтовката - сабя, рапира и шпага


Първата крачка пред академията е да се привличат деца. Ванчев посочва, че се полагат много усилия, като вниманието се насочва към учениците. Освен това академията се стреми да представя дейността си при организиране на масови спортни събития и празници.


Колкото до популярността на спорта и ползите от него - Ванчев смята, че фехтовката има своето много ясно обособено място. "Популярен спорт вероятно е този, който всички разбират, а фехтовката може би никога няма да бъде такъв и това му е хубавото. Хората, които го практикуват, трябва да не са обикновени. Фехтовката изисква много задълбочаване, иска много въображение. Отделно е и огромното търпение, защото един добър състезател се гради девет-десет години. Затова и Панчо и Любчо (Любослав Бурнев) са първите от академията, които стигат това ниво, към което се стремим", обяснява директорът на академията.


Според думите му фехтовката носи реални и практични качества на състезаващите се. "Концентрацията е най-малкото. Всички съвременни фехтувачи са невероятни атлети. Хората, които не ги познават, не могат да преценят каква степен на атлетизъм, психическо и физическо усилие има по време на един двубой. За минута стигаш до такива нива на концентрация и след секунди стигаш до успокоение. Има жив противник, реална заплаха. Няма друг спорт, който да дава подобни условия."


Наравно със спортните качества от академията се стремят да развиват и държат на високо ниво човешките добродетели и ценности. Стъпка в тази посока е и награда, с която за втора година ще бъдат отличени млади хора до 20 години за доблест и благородство.


Ванчев посочва, че на ръководството и треньорите в академията не се налага изрично да изискват от децата да са добри в училище просто защото те са успешни ученици. "Спортът е такъв, че предразполага за това всичките да са добри ученици. Фехтовката дава много самочувствие и много добър начин на мислене", допълва той.


И отчита, че възрастта за начало на спортния път във фехтовката е паднала значително и вече има деца на по пет-шест години, които се включват. "Има много игрови елементи, но им действа отлично за координацията, ориентацията в пространството. Идва чудесно поколение", казва Ванчев. В академията има и хора над 30-годишна възраст, които се включват като любители.


Акцентът във "Васил Етрополски" пада върху сабята - едно от трите оръжия във фехтовката (другите са рапира и шпага). Академията разполага с две професионално оборудвани зали - в София и Бургас. Ръководството разчита много на спонсорите си, за да се осигурява бюджетът на школата от около 50 - 60 хил. лева годишно.


Фотогалерия: Мускетари или рицари - талантите на българската фехтовка >


Самият спорт е сравнително достъпен, като за пълна екипировка, с която може да се изкара между две и четири години, са необходими около 500 лева. Месечните такси за състезателите са съобразени и в по-малките градове са по 20 лева, а в София достигат до 60 лева за осем-девет тренировки.


Най-добрите състезатели получават перспективи. "Можеш да се забавляваш и без да ставаш световен шампион, но тези, които имат качества, могат да се издържат. Има държави, в които най-добрите получават подкрепа. Панчо след 16-ото място в Рио получи стипендия за подготовка за 2020 г.", обясни директорът на академията.


Към олимпийския връх


Поставянето на стабилна основа дава поводи на ръководството на академията да мечтае за олимпийски успехи. "Васил Етрополски е ставал световен шампион, печелил е и Световната купа. България обаче все още няма олимпийски медал, олимпийски шампион, и това е нещото, което ни липсва", казва Ванчев.


От думите му се разбира, че погледите са насочени към голямата надежда на българската фехтовка Йоана Илиева, която е на 17 години. "Има чудесна перспектива. Три години поред спечели Европейската купа за кадети, стана пета на младежките олимпийски игри. Тази години влезе в годната категория и вече влезе в Световната купа за девойки, като веднага спечели две състезания."


Ванчев обясни, че ще е изключително трудна самата борба за класиране за олимпийските игри. Въпреки това той е положително настроен за бъдещето на Илиева. "Йоана има реални шансове и за Токио 2020, но за мен е по-реално е да бъде в Париж."


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ywk50370410
    ywk50370410
    Рейтинг: 267 Неутрално

    Браво,

    страхотен пример

  2. 2 Профил на Imeto mi
    Imeto mi
    Рейтинг: 807 Неутрално

    Невероятен спорт. Много добро мислене.

  3. 3 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 4047 Неутрално

    "...Институцията на рицарството, със своите правила, ритуали се оформя като такава едва през ХІ век, когато църквата и суверените осъзнаха, че спешно трябва да насочат пламенността и високомерието на младите феодали към занятия по-малко глупави и безсмислени от това да се убиват в двубои с копия и мечове, и по-малко пакостни от това да искат откуп от селяни и търговци. И тогава на тези бурни и размирни млади глави се предложи един екзалтиращ, и по-малко аскетичен идеал, бихме го нарекли дори „романтичен” – рицарството. Едно младежко движение за пораснали бой-скаути. И точно по това време се появи романа за рицарството и рицарските поеми, във формата в която го познаваме.

    Но рицарят, той си съществуваше и през VІІІ-ия век. Това беше мъжа на кон, “благородника”- германец, свободен, т.е. нито роб, нито слуга, имащ правото да носи копие и меч, отдаден с цялата си душа на своя военачалник, който обикновено сам бе избрал... и разполагащ със средства да се снабди с кон, оръжие, екипировка, също и с оръженосец и с един или двама слуги. Карл Велики, пристрастен към славното римско минало, виждаше в рицарството едно продължение на римското Съсловие на конниците, и без много-много да го разбира, го възприемаше по един свой, малко варварски начин...."

    "Каналът на Каролингите", Каванна

    Фехтовачите може би и те са рицари, но от по-късно време, 17, 18 в. Иначе фехтовката е много красив спорт, нещо като художествена гимнастика за мъже.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK