Томас Хубер, катерач: Ако липсва риск, ти просто съществуваш

Томас Хубер е движен от желанието за приключения и откриването на нови хоризонти, в основата на които стои положителната му нагласа. Катерачът от Германия се чувства обвързан с природата, която му дава ценни уроци за живота. Хубер гостува в България за фестивала на екстремните спортове в края на миналата година - "Банско филм фест", и разказа пред "Дневник" за любовта си към планината, мотивацията да се катери и границите, които никога не си позволява да преминава.

Как се запалихте по катеренето?

- Започнах, когато бях още много малък. Баща ни ни водеше в планината и в началото бяхме много ентусиазирани с брат ми. Обичахме да сме сред природата. Баща ни беше велик катерач и ни показа какво е чувството да бъдеш в планината.

В началото ми харесваше просто защото прекарвах време в планината. Катеренето е сложен процес, но тренирахме здраво от ранна възраст. В крайна сметка открихме, че заедно можем да бъдем невероятен екип.

Какви емоции ви доставя катеренето?

- Катеренето ме кара да съм любопитен по начин, по който мога да преоткривам нови неща. В катеренето никога не знаеш какво можеш да постигнеш. Това е магията на всичко. Ако знаеш, че можеш да направиш дадено нещо, то вече не ти интересно. В катеренето винаги има бариери и трябва да работиш здраво, за да стигнеш до момента, в който ги премахваш.

Не опира просто до катеренето, а до начина, по който се справяш с всеки специален проект. Катеренето е цял процес, който е съвкупност от много аспекти. Трябва да работиш, да тренираш и да чакаш удобния момент.

Томас Хубер, катерач: Ако липсва риск, ти просто съществуваш

Какво се крие зад успеха ви в катеренето?

- На заден план са провалите. От личен опит знам, че провалът е част от цялата игра. Вярвам, че ако приемеш провала като част от пътя към успеха, ти се превръщаш в боец. Най-силните хора са тези, които могат да изведат поука от провала.

В даден момент замисляли ли сте се да се откажете, когато ви е било трудно?

- Никога в живота си не съм имал такъв момент. От една страна, аз съм късметлия, че имам брат ми. Той някакси успява да се предпази от контузии, като се е случвало да съм в болница, а той да катери някъде, и това ме дразни. Тогава си казвам, че искам да се върна, колкото е възможно по-бързо. Така след всяка операция излизам по-силен.

Какво ви мотивира да продължавате да се занимавате с катерене?

- Мотивира ме да преоткривам себе си. Това, което ме кара да продължавам, е да ставам по-добър в катеренето и да съм в планината.

Всичко в обществото ни сякаш се движи по определен модел и имаме сигурност. В планината обаче ти си единствената причина нещата да се случат. Тогава усещаш какво наистина означава да живееш. Имам нужда да правя нещо, което ме кара да натискам до границите на възможностите ми.

Хората трябва да си поставят собствен стандарт, а не някой друг да ги контролира. Не трябва да мислиш какво правят другите. Най-важното е да си поставиш твои приоритети, които да следваш. Тогава знаеш, че си на правилен път.

Къде е границата на риска, която не бива да прекосяваме?

- От една страна, ако липсва риск, ти просто съществуваш. Същото е като да седиш на дивана и да гледаш телевизия. Тогава мисълта ти не работи. Няма значение дали си катерач, просто излез навън и подишай свеж въздух. Намери себе си сред природата и виж какво може да преоткриеш в живота си.

Границата, която не искам да прекося, е когато вече не мога да пресметна риска и се оставям в ръцете на Бог. Ако осъзная, че съм сломен, никога не прекосявам тази линия.

Томас Хубер (вляво) заедно с брат си Александър

Какви мисли ви минават през главата, когато се катерите?

- Концентриран съм напълно в това, което правя. Превръщам се в машина, когато катеря. Но всеки път, когато съм в базовия лагер, отделям време за молитви. Това е моята медитация. След това слушам природата и знаците й.

За мен е важно да имам добро предчувствие, за да се впусна в приключението. Ако по някаква причина не се чувствам комфортно, тогава не отивам, защото животът има по-голяма стойност от всяко предизвикателство в планината. Това обаче не означава, че не давам всичко от себе си, но най-важното за мен е, че имам три невероятни деца и искам да ги видя как растат.

Колко важно е положителното мислене в спорт като катеренето?

- Положителното мислене е всичко. Ако нагласата ти е отрицателна, можеш да си останеш вкъщи. Понякога хората имат проблеми с мен, защото винаги мисля положително, дори и в напрегнати случаи. Моята чаша е винаги наполовина пълна, никога не е наполовина празна.

Казват ми, че не мога да съм винаги позитивен. Защо не? Не се дръжте като сломени. Така нищо няма да промените. Понякога променям мисленето на другите, но се случва и хората покрай мен да полудеят.

Какви уроци ви дава катеренето?

- Понякога най-трудните неща не водят до най-добрия резултат, но всяка отделна история е важна. За мен катеренето не означава да се прибера в къщи като герой. Искам да срещам нови хора и да уча за културата им.

Трябва да се уважаваме и да отдаваме значение на религията. На първо място сме хора и трябва да ни е грижа за природата. Това, което съм научил от катеренето, е че светът ни е уникален. Необходимо е да се грижим повече за него, защото децата ни също искат да живеят в хубав свят.

Определено не правим достатъчното, за да опазим природата. Хората се мислят за богове. Ние сме създателите на катастрофата. Ще се събудим, когато стане наистина болезнено. В момента е болезнено, но не достатъчно. Един ден ще се затрием, ако продължаваме в същия дух.

Кой е най-успешният ви проект?

- Един път всичко се навърза по перфектен начин като парчета от пъзел. Това се случи през 2001 г. на Огре. Много експедиции се бяха провалили. Ние отидохме за Огре 3, първият склон от величествена планина. Всички се провалиха, а ние направихме второ слизане. Беше лудост, като дори не бяхме затруднени. Просто нещата се подредиха на мястото си.

Коя е най-лудата история, която си спомняте?

- Лудите случки с брат ми са безброй. Вероятно най-странната е да катерим през нощта, когато сме изпили по осем бири. Тогава бяхме доста забъркани след купон.

Кое е най-красивото място за катерене?

- Най-красивото място е домът ми. Харесва ми да ходя също до Пакистан и Патагония. Но ако трябва да откроя едно място, ще избера Бавария, където живее семейството ми.

Как решавате коя да е следващата ви експедиция?

- Това е процес от осъществяването на много неща. Всеки миг оказва влияние върху живота ти и трябва да имаш смелостта да го приемеш. Винаги казвам, че всички моменти от живота ми са важни за нещо конкретно в бъдещето. За да избера да тръгна на експедиция, тя трябва да изглежда невероятна, граничеща с невъзможното и много хора да са опитали късмета си. Не мисля за трофеи, а търся моя път в живота.