Мечтаната работа, която никой не иска

Мечтаната работа, която никой не иска

© Reuters



Управление на една от най-влиятелните и разпознаваеми марки в спортно развлекателната индустрия, офис в центъра на Лондон и близо милион паунда годишна заплата... За мнозина това вероятно звучи като мечтаната работа. Оказва се обаче, че не е точно така.


Висшата лига продължава да не успява да си намери изпълнителен директор. Около девет месеца след като дългогодишният ѝ ръководител Ричард Скъдамор обяви оттеглянето си, търсенето на подходящия човек остава в задънена улица.


Нещо повече - поне двама души вече са отказали да заемат поста. Три седмици, след като беше представена от Скъдамор като негов наследник, Сузана Динадж се оттегли. Изпълнителният директор по търговските въпроси на Би Би Си Тим Дейви също отказа.




Търсенето на точния човек излезе извън границите на Великобритания. Погледите бяха насочени към американския пазар, а наскоро "Таймс" съобщи, че президентът на испанската Ла Лига Хавиер Тебас е сред кандидатите.


Но защо никой не иска да стане директор на най-силното футболно първенство в света, чиито мачове всяка седмица се излъчват в 185 държави и което е в основата на бизнес за милиарди?


Сянката на Скъдамор


Някои от анализаторите и от хората, свързани с процесите във Висшата лига, коментират, че сянката на Скъдамор е това, което отблъсква възможните кандидати. В продължение на повече от 19 години досегашният изпълнителен директор беше в основата на това лигата да се превърне в един от най-ценните продукти в света на спорта.


Той съумя за две десетилетия да издигне английското футболно първенство до ниво, недостижимо за нито една друга футболна лига по света.


Ричард Скъдамор си тръгна, но все още няма желаещи да заемат поста му

© Asscociated Press

Ричард Скъдамор си тръгна, но все още няма желаещи да заемат поста му


Едно от най-силните му качества е това да преговаря, коментира "Индипендънт". Скъдамор обедини собствениците на 20-те клуба в лигата и да ги поведе в търсене на общо развитие.


През ноември изглеждаше, че промяната ще премине плавно и по план. Главният ръководител на Animal Planet Сузана Динадж беше посочена за наследник на Скъдамор. "Тя е водеща фигура в телевизионната индустрия, доказан бизнес ръководител и човек, с отличен нюх да развива таланти", обявиха тогава от комисията, ангажирана с избора на новия изпълнителен директор.


"Очаквам с нетърпение да работя с клубовете и екипа (на Висшата лига) и с тяхната подкрепа да разширим успеха на лигата за дълги години напред", каза самата Динадж. Скоро след това обаче тя промени намеренията си и се отказа.


Процесът върви изключително потайно. Твърди се, че клубовете не са знаели за кандидатурата на Динадж до деня, в който е трябвало да гласуват за нея.


Управление в бурни води


Темата за трудното поддържане на нивото, постигнато от Скъдамор, се съчетава и с политико-икономическата обстановка и предизвикателствата, произлизащи от това.


Нещо, с което се сблъска и самият Скъдамор. След постоянен растеж и напредък, преди година Висшата лига за пръв път направи крачка назад, като продаде телевизионните си права в Англия за 4.46 млрд. паунда. Сумата беше по-малка спрямо предишния договор (5.14 милиарда паунда).


Големите клубове искат да получават повече пари, а това ще се окаже едно от изпитанията за бъдещия изпълнителен директор

© Reuters

Големите клубове искат да получават повече пари, а това ще се окаже едно от изпитанията за бъдещия изпълнителен директор


Неизвестностите около "Брекзит" и променящата се медийна среда са други големи предизвикателства. Най-тежкото изпитание пред бъдещия изпълнителен директор обаче се очертава да дойде от вътре и да е свързано със стремежа на големите клубове да постигнат промени в начина на разпределянето на приходите от продажбата на телевизионните права на международните пазари, за да получават повече пари.


Темата назрява все повече, като преди месеци се появиха и хакнати документи, според които водещите клубове в Европа са обмисляли отделяне в своя Суперлига, водени от мисълта, че те са тези, които привличат големия интерес и съответно заслужават да получават повече и сами да определят правилата. В този контекст това ще е изключително предизвикателство пред човека, който ще ръководи Висшата лига. Той ще се окаже в центъра на плетеница от интереси за милиарди.


За много (малко) пари


Един от упреците към Висшата лига е, че има голямо разминаване между нивото на позицията и заплатата. Комисионерът в Националната футболна лига (НФЛ) в САЩ Роджър Гуудуел, например, получава над 30 млн. долара годишно след бонусите, пише "Уошингтън поуст". Изданието припомня, че преди време бившият комисионер на НБА Дейвид Стърн заяви, че Скъдъмор получава малко пари. Неназован източник на вестника посочва, че Висшата лига няма готовност да промени подхода си и да вдигне възнаграждението на изпълнителния директор.


Показателно е, че през ноември се получи кризисно положение веднага след излизането на информацията, че Скъдъмор ще получи 5 млн. паунда като "златно сбогуване" - сумата се формира, като всеки от клубовете във Висшата лига плати по 250 хил. паунда. Това беше посрещнато с критики от запалянковците, които посочиха, че ако даден клуб може да си позволи подобен бонус, то може да си позволи и намаляване на цените на билетите.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK