Сантиметърът на упоритостта и търпението, който сбъдна мечтата на Владимир Илиев

Сантиметърът на упоритостта и търпението, който сбъдна мечтата на Владимир Илиев

© Reuters



Медалът е доста близо. В някои състезания е просто на един сантиметър", заяви Владимир Илиев в интервю за "Дневник" през февруари 2017 г., когато спечели първата европейска титла в историята на българския мъжки биатлон.


Звучеше смело, но не и нелогично. Илиев винаги е бил сред най-бързите биатлонисти в света и много пъти в кариерата си е оставал на един точен изстрел от място на почетната стълбичка - и на световни първенства, и в стартове от Световната купа.


Две години по-късно състезателят от Троян улови този един сантиметър, който толкова дълго му убягваше, и сътвори най-великия момент за българския мъжки биатлон - сребърен медал от световното първенство в Йостерсунд.




При това той успя да го направи в най-неудобната си дисциплина - 20 километра индивидуален старт. Освен че e най-дългата дистанция в биатлона, тя има четири стрелби и всяка грешка носи по една наказателна минута. Или иначе казано - дава предимство на по-добрите стрелци пред по-добрите бегачи.


Илиев обаче направи забележително състезание и изненада големите фаворити. Той свали 19 от 20-те мишени на стрелбището, показа отлично ски бягане и демонстрира характер по изключително тежката последна обиколка, за да изпревари с четири стотни носителя на осем златни медала от световни първенства Тарей Бьо.


"Чувствам се невероятно. Може би още не мога да осъзная какво се случи. Много дълго очакван успех. Това са 16-17 години огромен труд. Просто малко хора знаят колко труд означава този медал", каза Илиев пред Би Ти Ви.


"Тези, които са ми най-близки, знаят колко часове на ден тренирам. Всяка една година не съм се разхлабвал за секунда, така да се каже. Много години не съм си позволявам дори да ходя на почивка, само и само да мога да тренирам. И ето, че се получи", допълни той.


Миг за историята


Илиев стана първият български представител при мъжете, който печели отличие от световно първенство. Досега най-добрите постижения бяха две пети места на Владимир Величков в дисциплината спринт - през 1982 г. в Минск и през 1985 г. в Руполдинг.


Другите две челни класирания при мъжете бяха шести места на Илиев в преследването в Контиолахти през 2015 г. и на Красимир Анев в спринта в Антхолц-Антерселва през 2017 г.


Сантиметърът на упоритостта и търпението, който сбъдна мечтата на Владимир Илиев

© Андрей Иванов, Българска федерация по биатлон


Илиев, който в неделя ще навърши 32 години, изравни и най-доброто постижение за България от световни първенства изобщо - сребърния медал на Цветана Кръстева в спринта на 7.5 километра през 1989 г.


Другите три български индивидуални отличия от шампионати на планетата са бронзови на 15 километра - два на Екатерина Дафовска (1995 и 1997 г.) и един на Ива Шкодрева (1991 г.).


"Не могат да се опишат емоциите, които преживяхме по време на състезанието. Огромна благодарност на Владо, на треньорите Захаров и Панков, на невероятния ни ваксмайсторски екип начело със Сашо Младенов, Краси Стоилков, Боби Петров и първата жена ваксмайстор Стефка. Дадоха всичко от себе си за този успех", написа олимпийската шампионка от Нагано `98 и президент на Българската федерация по биатлон Екатерина Дафовска.


Трудният път към медала


Въпреки че в продължение на пет-шест години показва потенциал да се бори за място на почетната стълбичка в голямо състезание, Илиев стигна до историческия медал в момент, в който никой не очакваше това да се случи.


Българският биатлонист имаше две тежки години след спечелването на европейската титла. Той влезе с големи очаквания в олимпийската година след златото от Душники Здруй, но не успя да изпълни целта си за призово класиране в Пьонгчанг 2018.


В Световната купа нещата също не се развиваха според очакванията. Илиев нямаше нито едно влизане в топ 20 през миналия сезон, а през лятото трябваше да лекува ишиас. През настоящия сезон той имаше проблеми със стрелбата, особено от положение легнал, където успеваемостта му спадна до 67%.


Най-доброто му класиране преди световното беше 25-о място. В допълнение той се разболя покрай пътуванията от световните купи в САЩ и Канада за европейското първенство в Минск, което предхождаше световното.


"От Владо очаквахме доста години, така да се каже, да направи някакво изригване. Просто не сме очаквали да се случи през този сезон, когато не му вървеше, особено в стрелбата. Изненада ни. Не сме спали цяла нощ от вълнение", коментира Дафовска пред БНТ.


Сантиметърът на упоритостта и търпението, който сбъдна мечтата на Владимир Илиев

© Reuters


Трудните моменти не сломиха българския биатлонист, който продължи да работи упорито. В хода на сезона той непрекъснато подобряваше беговата си форма и чакаше търпеливо момента и условията, в които стрелбата му най-накрая ще се получи.


"Нашият екип се справи много добре. Аз също взех важни решения в хода на състезанието, което допринесе за хубавите стрелби. Най-вече (при избора на) самите позиции в коридорите. Доста добре си построих тактиката", обясни Илиев.


Усетил възможността да се бори за историческо постижение, българинът показа изключително спокойствие и издържа на напрежението. Той не трепна в най-критичния момент в биатлона - последната стрелба, свали всичките пет мишени, а след това изстиска и последната капка сила в резервоара си, за да се пребори с тежката последна обиколка насред ниските температури и прясно навалялия сняг.


"Дадох всичко от себе си. Наистина ми беше изключително тежко. Може би в последните 20 състезания не ми е било толкова тежко в последна обиколка. Вероятно заради условията се получи така, защото на всички им беше тежко. Казвах си, че трябва да дам всичко от себе си и каквото стане", каза Илиев на пресконференцията на тримата призьори.


Снимка на деня: Владимир Илиев и най-великият момент за българския мъжки биатлон >


С надежда за по-добри дни


Историческият медал на Илиев идва в години, в които условията за практикуване на биатлон в България са изключително занемарени. Въпреки че все още има много деца, които желаят да тренират, на практика няма къде и повечето се отказват още на юношеско ниво.


За националните отбори федерацията успява да осигури много добри условия за подготовка в чужбина и участията в състезания. Дори това обаче се превърна в сериозна трудност в последно време, след като Министерството на младежта и спорта реши да намали парите на биатлона и да го премести от втора в трета група на държавното финансиране.


"Затвърдихме представянето си в мъжкия биатлон и показахме, че се работи. Биатлонът не е спорт за трета група. Доказахме на всички, че трябва да бъде в първа", каза Дафовска.


"Надяваме се на по-добро финансиране, защото само ние си знаем как се справяме. С доста задължения ще завършим сезона и дори нямам представи как ще платим премиите", допълни тя.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK