Скот Юрек: Да изтичаш няколко хиляди километра

Скот Юрек: Да изтичаш няколко хиляди километра

© Издателство Вакон



На 12.07.2015 г. ултрамаратонецът Скот Юрек отбелязва поредното невероятно постижение в света на спорта – рекорд за най-бързо пробягване на Пътеката на Апалачите (3489 км) за 46 дни, 8 часа и 10 минути. Този рекорд и всичко свързано с него той описва в своята книга "Север". Определян е за един от най-великите бегачи на всички времена, с многобройни победи в "Спартатлон" (245 км), "Хардрок" (160 км), "Бадуотър" (216 км) и Западни щати (160 км). "Нешънъл Джиографик" го обявява за "приключенец на годината", а "Спортс Илюстрейтид" го нарежда сред 50-те спортисти в най-добра форма. Автор на бестселъра на "Ню Йорк Таймс" "Яж и тичай", Юрек участва и в книгата "Родени да тичат" и се появява на страниците на "Ню Йорк Таймс", "Ю Ес Ей Тудей", "Уолстрийт Джърнъл", "Тайм" и "И Ес Пи Ен". Познат със забележителната си издръжливост и бързина, той завършва първи в почти всички елитни ултрамаратони.


Скот е роден в Дълют, Минесота, на 26 октомври 1973 г. Има трудно детство, докато и двамата му родители се борят с тежки здравословни проблеми. Спазва собствен хранителен режим, изготвен специално за нуждите на организма му, и се храни изцяло с растителна храна. Започва да се храни здравословно, да спортува и да се обучава за кинезитерапевт, след като майка му се разболява от множествена склероза. "Когато имаш случай на хронично заболяване в семейството – ти или бягаш от мисълта, че можеш да влияеш на здравето си, или правиш всичко, на което си способен, за да останеш здрав. Аз избрах второто", казва той.


Днес той живее в Боулдър, Колорадо, заедно със съпругата си Джени и дъщеря им Рейвън. На 45 години, напълно здрав и готов за нови предизвикателства. Казва за себе си, че се наслаждава на живота, опитва се да бъде пример за останалите – за това "как можеш да остаряваш добре, ако водиш здравословен начин на живот, вместо да чакаш да грохнеш или да се разболееш."




Книгата му "Север" е вече на пазара, издадена от "Вакон". Ето и откъс от нея:


Скот Юрек: Да изтичаш няколко хиляди километра

© Издателство Вакон


Исках да се върна в горите на Минесота, където се бях влюбил в идеята за приключения и безкрайни пътеки, които променят живота. Изведнъж ми се прииска и да избягам от жегата. Набързо съставих план. Щях да пробягам някоя от националните туристически пътеки. Големите бяха три и ние се намирахме на една от тях – ТХП. Някои части от нея познавахме като на длан. Националната гранична континентална панорамна пътека беше най-дългата със своите 4990 километра, движеше се по гръбнака на Скалистите планини право през новия ни дом в Колорадо и ми изглеждаше като добър избор. Но по някаква причина не ми се нравеше.


Веднага щом идеята покълна в мен, започна да расте лавинообразно и да набира инерция: защо да не опитам да счупя рекорда за време по Пътеката на Апалачите? Беше идеална. Исках изцяло ново предизвикателство, а почти не бях ходил по туристическите пътеки на изток от Мисисипи. Джей Лу беше права – маратоните и ултрамаратоните вече не ме удовлетворяваха. И нищо чудно, при положение че през последните 20 години се бях състезавал до изнемога. Но рекорд за време сред горите и планините – едномесечно приключение, с което отново да си възвърна хъса? Бях изгубил желанието да надхвърлям физическите си предели и да надвивам съзнанието си, за да поглъщам километрите в състезанията на свръхдълги разстояния. Но все още обичах да бягам и да разучавам заобикалящата ме среда.


Харесваше ми да бъда сред природата. Дори и непознатото ме привличаше. Веднага ми допадна идеята да бягам на съвсем ново място, съвсем непознато и съвсем непланирано. Както обичаше да ми казва дядо, докато бродехме из 40-те му акра в Уисконсин: "Най-добрият начин да опознаеш земята си е да я обходиш". Всеки завой по пътеката, всяка гледка и скала, всеки кръстопът и начало на път щяха да са ми напълно неизвестни. Един нов, неоткрит свят зад всеки ъгъл. Разбира се, нямаше да бродя безцелно. Щях да гоня рекорд за време. Хорти го беше направил преди години. Знаех, че и аз мога. Може би точно от това имах нужда, за да разпаля отново пламъка, който Джей Лу бе забелязала, че гасне. По-късно щях да се занимая с подробностите, но почти веднага започнах да правя изчисленията наум. Щях да бягам и да се катеря със средна скорост от над 80 километра на ден в продължение на 45 дни през една от най-каменистите туристически пътеки на Земята. Щях да измина 3523 километра, докато се качвам и слизам по стотици хиляди метри денивелация.


В рамките на шест седмици щях да покрия цялата дължина на Пътеката на Апалачите по-бързо от всеки друг преди мен. Е, поне щях да опитам. А знаех, че сам не мога да си правя дори планове. Бяхме изминали километри в мълчание след караницата, когато спрях на едно възвишение и нададох гърлен гарванов вик. Това е нейното име по пътя – Гарван, заради цвета на косата й, както и по името на най-умните птици. Джей Лу изграчи в отговор и щом ме настигна, аз избълвах плана си.


- Мисля, че искам да измина Пътеката на Апалачите и да счупя рекорда. Пътеката се пресича от много шосета, където може да се срещаме и да сме заедно през деня. Може да обядваме заедно и ти да бягаш по малко с мен. Ще е като почивка, забавно приключение и за двама ни! Може би ако не преставах да говоря, тя нямаше как да откаже. Джей Лу се спря изтощена на място с объркан вид и се намръщи недоумяващо. И преди ме беше чувала да говоря за рекорди и прекосяване на дълги туристически пътеки, но това си бяха просто мечти. А имаше и маршрут, който беше много по-близо до нас от този на Апалачите и който и двамата обичахме.


От години живеехме в Сиатъл, така че Тихоокеанският хребетен път беше почти в задния ни двор. Бях изминал по-голямата част от него в щата Вашингтон и донякъде в Орегон, а през някои отсечки в Калифорния бях бягал на състезания. Джей Лу обичаше да си играем на "намери пресечки с Тихоокеанския хребетен път", докато пътешествахме из Южна Калифорния през уикенда. ТХП беше моята посока към дома, а сега се беше превърнала в нашата.


- Пътеката на Апалачите – каза Джей Лу с израз, който познавах твърде добре.
- Защо?
Последва тишина, оглушителна тишина, с която дори изначалното мълчание на пустинята Анза-Борего не можеше да се мери.
- Защото буксувам. Защото съм на 40 и искам отново да усетя какво е да стигнеш до предела си, а после да го надскочиш. Защото съм благодарен за всичко, което имам, и за малко имам нужда да си спомня какво е да нямам нищо.


Повече за книгата "Север" вижте тук.

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на leslin
    leslin
    Рейтинг: 583 Неутрално

    Учените казват,че ако бягаш интензивно повече от половин час на ден,си навреждаш на на сърцето повече,отколкото ако водиш заседнал живот.А може би и на ставите.Кой е прав,ще почакаме,да видим.Във всеки случай,кой каквото си направи,друг не може да му го направи.И ядял само растителна храна.Е как си набавя калории за изтощителните бягания.Абе по мое мнение не е добре,да не употребявам по-силни думи.Те се подразбират,с подтекст са.И последно,какъв е смисъла от това.Остава ли му време да свърши нещо полезно за околните.

  2. 2 Профил на Антикомунист и антиГЕРП
    Антикомунист и антиГЕРП
    Рейтинг: 722 Неутрално

    До коментар [#1] от "leslin":

    Мързела има хиляди оправдания!
    Когато натовариш един мускул, той възстановявайки се, се презапасява ис тава по-голям, по-издлъжлив и по-дълговечен.

    Но Ганя си знае:
    - Абе ти да не си луд, язе да одим да бегам 5 килметра, га че у дОма не ме чека жената с ракия и салата...

    Бъдещата устойчива енергетика ще е симбиоза между ядрени генериращи мощности и ВЕИ. Ето защо е важно да се построи безопасната АЕЦ Белене възможно най-бързо!!!
  3. 3 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 5204 Неутрално

    До коментар [#1] от "leslin":

    На ставите, и особено на сухожилията, със сигурност. Затова от ранни състезателни години започват приема на качествен глюкозамин, хондроитин, колагенов хидролизат и т.н.

    Стената на срама: Топ 10 на руските тролове във Форума - von_seeckt, Шопов, Julian Mall, Noise, WWW, Taiga, panzerino, КМЕТ В СЯНКА, Divi filius, kirka80286
  4. 4 Профил на pravets82
    pravets82
    Рейтинг: 466 Неутрално

    [quote#1:"leslin"]Учените казват,че ако бягаш интензивно повече от половин час на ден,си навреждаш на на сърцето повече,отколкото ако водиш заседнал живот.

    Можел ли да цитираш източници? Аз съм чувал от доктори точно обратното - че редовното бягане има дълготраен укрепващ резултат върху сърцето и кръвоносните съдове.

    В статията се говори за бягане на дълги и срвъх-дълги разстояния. Те се бягат с умерен (а не интензивен) пулс и темпо. За ставите бих се съгласил, ако маа всеки ден по асфалта, но той бяга с хубави обувки, правилна стойка по пътеки в гората. Натоварването сигурно не е толкова увреждащо... Човекът е на 45 и изглежда много по-добре от мнозина по-млади от него със "запазени" стави и сърце:)

    Когато гей жирафите заменят Снежанка е време да си стегнем куфарите!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK