Откъс от "Как Цар Футбол превзе България" на Теодор Борисов

Сдружение "Българска история"

© Сдружение

Сдружение "Българска история"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Как Цар Футбол превзе България" на Теодор Борисов, издавана от сдружение "Българска история"


Авторът е дългогодишният журналист от "Меридиан мач" и доктор по история. Книгата ще ви представи 50 по-малко познати истории, свързани с футбола. Чрез тях ще разберете как той се явява огледало на политическото и общественото развитие на страната в динамичния XX век, но и може да получите отговори на някои любопитни въпроси.


Кметът на кой български град забранява футбола? Къде е игран първият мач на осветление на Балканите? Коя оперетна прима е пионер на женския футбол в страната? Кои софийски квартали взимат участие в първия уговорен двубой в България?




Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Как един кмет забрани най-популярния спорт


Макар и понастоящем да се ползва със статута на най-популярен спорт в света, футболът също е имал своите тъмни векове, в които е бил преследван от управляващите кръгове. Началото е поставено в родината на съвременната версия на играта – Англия. На 13 април 1314 г. Едуард II взима под внимание оплакването на група лондонски търговци и забранява "боричкането около големи топки". Неговият наследник Едуард III е още по-конкретен в заповедта си от 1349 г.:


"Хвърлянето на камъни, играта с кегли, борбите, футболът, боевете с петли и други непочтени игри отблъскват цвета на младежта от стрелбата с лък и
хвърлянето на копие, вследствие на което Кралството за кратко време може да бъде лишено от стрелци, от което опазил ни Бог".


Тази политика бива продължена от Ричард II (1389) и Хенри IV (1401), но в крайна сметка първообразът на днешния футбол успява да оцелее.


Едва ли в град Фердинанд (понастоящем Монтана) през 1924 г. някой е знаел за тези събития с няколковековна давност, но на него е съдено да стане единственото населено място в България, където този спорт е забранен. Началните стъпки на футбола в града, носещ в миналото името Кутловица, не са никак лесни. Първата топка е донесена през 1921 г., а спомените на един от един от пионерите на спорта в града Иротей Давидов са красноречиви.


"След завършване на прогимназията в село Люта (впоследствие Владимирово) аз се записах да продължа образованието си в Михайловград (социалистическото име на Монтана навремето). По едно време гледам на поляната, сега заета от средното политехническо училище, няколко момчета ритат топка. Това нещо много ме заинтересува и аз се запознах с тия момчета. Дадох им 5 лева и започнах и аз да ритам. Футболната топка захвана да печели все повече привърженици, а най-добра почва тя намери в училището. Яви се наплив от футболисти, което наложи да се образува дружество. Така в града бяха образувани две дружества – "Ботев" и "Левски". Нашите тренировки продължиха няколко месеца и ето че новородените дружества се изправиха едно срещу друго да премерят силите си. Започна трудна борба за първенство в града и ние неведнъж излизахме победители. Формата на дружество "Левски" беше: червени фланелки с една бяла черта на гърдите на първия отбор и същите фланелки с две черти – за втория отбор. Формени гащета нямахме, а също и футболни обувки – играехме с терлици, а понякога и боси", казва Давидов.


Предвид факта, че спомените му са обнародвани през 60-те години, към тях трябва да се подходи критично, най-вече в частта, в която се обяснява, че след Септемврийското въстание през 1923 г. "Левски" за кратко преустановява дейност, докато "кървавата драма отмине". Запазените документи свидетелстват за съвсем друго нещо, след като с решение на Фердинандската общинска тричленна комисия от 16 април 1924 г. на клуба е отпуснато място за игрище в местността Предището, намираща се край река Огоста. През септември същата година обаче общинският съветник Косто Кацарски внася предложение за забрана на футбола в града. Причината – учениците, практикуващи този спорт, "разстройват здравето си, а някои даже счупват краката и ръцете си".


Въпросът е отнесен до кмета Тодор Грънчаров, който започва своя втори мандат начело на Фердинанд. Роденият през 1868 г. политик е сред най-уважаваните градоначалници в България, тъй като не само успява да запази спокойствието в града по време на Първата световна война заедно със заместника си Иван Цеков –
Куция, но и поставя началото на неговата електрификация и изграждането на канализация. Веднага след края на световния конфликт в града навлизат първият телефон, първият кинематограф, а през 1921 г. е създадено Търговското училище.


В случая обаче Грънчаров се превръща в противник на най-великата игра и след като проучва казуса, издава заповед 307а от 9 октомври 1924 г., с която забранява този спорт на територията на града като опасен за здравето. В нея се казва, че "родителите на ученици и младежи, заловени на същата игра, да се глобяват с по 250 лева за всеки случай и децата да се разгонват от общинските агенти със
съдействието на местната полиция".


Хрониките приписват на Грънчаров и създаването на вестник "Спортомразец", който трябва да пропагандира новата политика. Според тях веднага в редакцията на изданието се получава писмо от група футболни ентусиасти, които пишат: "Вестникът няма да има успех, защото платформата му е такава – да мрази всяко добро начинание, да опропасти състоянието си, но да напакости на съседа си, да си жертвува едното око, но да извади и двете на довчерашния си приятел".


Бройки от това полумитично издание не са достигнали до нас, но при всички положения, до изтичането на мандата на кмета Грънчаров през 1926 г. всеки, практикуващ футбол младеж е "персона нон грата" във Фердинанд.

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на nema_labavo
    nema_labavo
    Рейтинг: 2348 Неутрално

    Звучи интересно, май ще си я купя. Някой има ли мнение за Теодор Борисов?

  2. 2 Профил на cocoi
    cocoi
    Рейтинг: 546 Неутрално

    Звучи интересно, май ще си я купя. Някой има ли мнение за Теодор Борисов?
    —цитат от коментар 1 на nema_labavo


    Ами като ти звучи интересно , просто си я купи!Много важно какво ще напише някой във форума на Дневник за автора!!!
    След като я прочетеш , ще си изградиш собствено мнение за него!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK