Скот Юрек, ултрамаратонец: Изследвай потенциала си и се раздай докрай за немислимото

Скот Юрек, ултрамаратонец: Изследвай потенциала си и се раздай докрай за немислимото

© издателство



За Скот Юрек бягането и напрегнатите моменти са необходимост, която му помага да учи за живота. На 45 години американецът е със статут на жива легенда, като той е печелил най-трудните ултрамаратони в света - "Спартатлон" (245 км), "Хардрок" (160 км), "Бедуотър" (216 км). Юрек е избиран още за приключенец на годината, а през 2015 г. постави рекорд за скоростно изминаване на Пътеката на Апалачите (3500 км). Американецът разказа пред "Дневник" за бягането като забавление, търсенето на мотивация, преодоляването на бариерите на тялото и ума, преобразяването му след голямото пътешествие, растителната диета и примера, който иска да бъде пред света.


Кога започна приключението ви в бягането?


- Като дете обичах да тичам и да си играя около къщата. Участвах в някои кратки състезания, но по това време не се наслаждавах на тичането. Единствената причина, по която се запалих, бяха северните дисциплини. Когато открих планинското бягане, започнах да се наслаждавам.




Отне ми известно време да премина от това, да мразя бягането, до момента, в който го заобичах. Имах връзката с планинското бягане, защото израснах с лов, риболов и прекарвах доста време в гората.


Занимавах се със ски бягане и в крайна сметка бях въвлечен в планинското бягане от приятели, които са ултрамаратонци. Записах се за първия си маратон и месец по-късно, когато бях на 20 години, завърших първото си състезание с дължина 80 км. Казах си, че никога няма да го повторя. Въпреки че завърших на второ място, си казах: "Това е глупаво".


Много неща се случват, след като приключиш състезанието. Тогава е трудно, но чувството изчезва и си казваш, че може да го направиш отново. Необходимо е време, за да осмислиш преживяното. Оценявам трудностите и моментите на забавление и наслада.


Преодоляването на трудностите ли харесвате най-много в бягането?


- Когато се състезавах, беше забавно да натискам докрай и да видя на какво съм способен, да печеля и поставям рекорди. С времето осъзнах, че истинската причина, заради която съм там, е да тествам възможностите на тялото и съзнанието и да видя какъв е техният потенциал.


Когато бягаш в продължение на много километри, винаги има възходи и спадове. В един момент всичко може да се обърка. За мен бягането прилича много на живота. Тичането ме подготвя за живота и животът ме подготвя за тичането. Има връзка между двете по същия начин, както се справяш с предизвикателствата. Не виждам бягането като спорт, то просто е част от начина ми на живот.


Скот Юрек, ултрамаратонец: Изследвай потенциала си и се раздай докрай за немислимото

© издателство


Какви са главните трудности при бягането на дълги разстояния?


- От гледна точка на физиката трябва да управляваш мускулната умора и болката, която се появява при бягането на дълги разстояния. Хидратирането и храненето са много важни. Конкретно балансирането на нуждите на тялото откъм енергийни запаси и запазването на температурата на тялото в норми. Тичането произвежда топлина и те дехидратира. В ултрамаратоните е много важен балансът между двете.


По отношение на психиката най-голямото предизвикателство е да не позволиш на съзнанието ти да ти казва, че краят е твърде далеч, твърде топло или студено навън. Всички, които тепърва започват да се занимават със спорт или физически упражнения, имат същите мисли и бариери в ума.


В главата има много шум и големият проблем за разрешаване е не да игнорираш тези мисли, а да разделиш какво наистина може да ти навреди на тялото и кое е временно преживяване.


Как тренирате съзнанието си?


- Най-добрият начин е да се поставя в трудна ситуация. Това означава да изляза за тренировка с преодоляването на голяма надморска височина и наличието на екстремни условия. В крайна сметка умът трябва да започне да се справя с трудностите.


Процесът е различен за всеки човек. За някои след 2 или 3 км съзнанието казва, че може би ще бъде много трудно. За мен знам, че мога да бягам дълги разстояния, преди това още да се е случило. Мога да избегна трудни ситуации, така че да не се поставям в риск.


Напрегнатата обстановка е най-добрият учител. Медитацията може да помогне, но заобикалящата среда е определяща.


Скот Юрек, ултрамаратонец: Изследвай потенциала си и се раздай докрай за немислимото

© издателство


Какви емоции ви доставя бягането?


- Преживяването е смесица от усещания. Отстрани изглежда забавно, но съм вложил толкова много упорита работа. Понякога има наслада, тъга, неудовлетвореност и моменти, в които всичко се нарежда перфектно. Точно за това се бориш, за моментите, в които усещам, че мога да бягам безкрайно много.


Какво ви мотивира да продължавате да се занимавате с бягане?


- Мислил съм си, че няма нужда повече да го правя. Мога просто да изляза за лесно бягане и да не излизам от зоната си на комфорт. Това е период, в който не съм бил убеден, че искам да се предизвикам и все още мисля, че има какво още да извлека като поука.


Има моменти, когато се предизвиквам и си казвам, че сега е време да ми е лесно. Имах нужда от голямо предизвикателство като Пътеката на Апалачите. Това ме развълнува много.


Намирайки мотивация в момент, в който си от доста време в спорта, трябва да намериш нещо, което да запали интереса ти обратно. Това беше причината за голямото пътешествие.


Има ли граница, която не си позволявате да преминете?


- Съзнанието ми казва да спра и се изненадвам, че това е нещото, което ме връща да го правя отново и отново в продължение на толкова години в спорта. Всеки път, когато достигам лимита, знам, че има още отвъд него. Понякога сами си слагаме граници и се спираме за това, което можем да постигнем.


Седмица преди пътуването имах контузия и си казвах, че това е краят, свършено е с плана. Възстанових се и преодолях психологическите задръжки и проблемите със съня. Възможностите на тялото имат граници, но това е вълнуваща област за изучаване.


Важно е да слушаш тялото си. Умът е удивително средство, но има моменти, когато ни поставя бариери. Понякога е по-лесно да спреш и да не направиш нищо. Винаги съм бил заинтересован как мога да продължа да го правя и все още не мисля, че знам всички отговори.


Скот Юрек, ултрамаратонец: Изследвай потенциала си и се раздай докрай за немислимото

© издателство


Какво място в бягането заема храненето?


- Диетата е много важен аспект за дългосрочното здраве и за някого, който се състезава отдавна. Храненето е важно за способността за възстановяване на тялото, затова вярвам, че растителната диета е толкова могъща.


Не е нещо, което ще изям и ще се почувствам по-добре в сравнение с някого, който яде месо. Всичко опира до дългосрочните ползи върху тялото, как се възстановяваш и преодоляваш стреса и болестите. Заради това е толкова силна растителната диета.


За ултрамаратонците е изключителното важно да захранват тялото си. Когато се състезавам, приемам гелове, барчета и подобна храна, която е типична за спортистите. Гледам да се храня с необработена храна. Приемам храни, които са богати на въглехидрати и с малко протеин и мазнини като ориз и други.


Също банани и други плодове. Понякога е трудно да дъвча и храносмилам, когато тичам, така че винаги търся меки храни, които мога лесно да погълна. Сухите храни са трудни за преглъщане и не са за предпочитане при 10 или 15-часово бягане.


Къде е любимото ви място за бягане?


- Трудно е да кажа, но гледката в Хималаите е просто хипнотизираща. Великолепно е да имам възможността да обикалям по света. Гледам с нетърпение да бягам в България. Изглежда като перфектното място за бягане. Където и да си, дори изучаването на града и околността може да бъде забавно.


Кое състезание ще помните винаги?


- Имал съм много чудесни моменти, като един от тях е поставянето на първия ми рекорд в бягането на 100 мили в надпреварата Western States през 2004 г. С години се опитвах да подобря рекорда и най-накрая успях. Чувството беше велико.


"Спартатлонът" също е едно от тези състезания, заради чувството да опозная различна култура и спечелването на надпреварата три пъти. Това състезание е много специално. Хората, историята, културата и конкуренцията го правят специално.


В живота си не съм правил нищо като изминаването на Пътеката на Апалачите. Дори да не беше състезание, аз се борех за скоростно изминаване на трасето. Толкова много спомени изскачат в съзнанието ми за това уникално приключение. Продължи 46 дни, като изминавах по 80 км на ден. Трудно друго състезание може да се доближи до Пътеката на Апалачите.


С какво Пътеката на Апалачите е толкова митична?


- Най-общо това е много лично пътешествие. Удивителното беше да завърша на върха на планината. Просто е трудно да го изразя с думи. Сякаш съм изживял целия си жизнен път. Въпреки всичките възходи и падения, накрая бях разочарован, че приключи. Чувството беше великолепно след всичко преживяно по пътя. Приключението определено промени нещо в мен.


На финала при преодоляването на Пътеката на Апалачите

© издателство

На финала при преодоляването на Пътеката на Апалачите


Какъв пример искате да дадете с бягането и начина си на живот?


- Преди всичко искам да бъда пример във воденето на здравословен начин на живот. Всеки има собствени цели, което е важно и дори не трябва да са екстремни като моите, но искам да оставя послание на хората, да изследват своя потенциал. Да се раздадат за това, което смятат за немислимо.


Така учим най-добре за нас самите. Това може да бъде много могъщо. Не опира само до физическата част, а е нещо много лично, вътрешно и духовно.


Следвам своя път и предполагам, че така промотирам растителната диета и здравословното хранене. Отраснах с ядене на тонове месо, лов и риболов и никога не съм си мислел, че ще се обърна към растителната диета.


В САЩ е често срещано хората да ядат месо дори за закуска. Опитвам се да преобърна тези стереотипи, като в момента има страхотно движение и хора по света осъзнават, че традиционните храни не е задължително да съдържат месо, макар че е част от културата на много народи.


Това отправя послание към проблемите на бъдещето и какво ще предложи то, ако се изчерпят запасите от животински продукти.


Как очаквате да се развие бегаческото движение в бъдеще?


- Времето, прекарано в тичане, е вълнуващо, защото опознаваш различни места по света. Знам, че в България бягането става все по-популярно. Вълнуващо е, защото има увеличение на броя на жените, които се записват за състезания. Специално в Европа бягането е доминирано с участието на повече мъже.


Хората вече предпочитат да бягат по-дълги дистанции. Има милиони, които бягат в маратона, което сравнено с преди 30 години, е лудост. Тенденцията е такава, че ултрамаратоните стават все по-популярни и въпреки че хората ги смятаха за лудост, възприятието постепенно се променя.


Бягането е просто занимание. Нямаш нужда от отбор или зала. Ако дори не искаш да си купиш обувки, можеш да тичаш бос. Това ми харесва, че бягането е чист и прост спорт, който е достъпен за много хора.


Най-големият проблем е времето. Ако работиш физическа работа, нямаш много време и енергия да отидеш да бягаш. Но ако все пак имаш малко време, нямаш оправдание, че не спортуваш или извършваш физически упражнения. Най-хубавото нещо е, че можеш да го практикуваш навсякъде.


Прекарваме толкова много време пред телевизора и в интернет. Според мен е необходимо да се върнем към корените си, когато хората са били много по-мобилни и активни от лудия технологичен свят в днешни дни.


Какъв съвет може да дадете към начинаещите бегачи?


- Те трябва да продължат да бягат за забавление. Някои хора претренират и се вманиачават в числата. Понякога е хубаво да оставиш това настрана и да бъдеш като дете, което се наслаждава на бягането.


Намери нови интересни места за бягане. Понякога затъваш в рутина, ако бягаш 3 или 4 пъти в седмицата на пътека. Излез навън и изследвай нови места. Бягането в групи също е полезно. Имам приятели, които бягат с мен и ме предизвикват и тласкат напред. Тичането с други хора ми помогна много през годините.


Бягането е социален опит и спортът може да бъде твърде индивидуален. Затова е важно да бъде включена социалната насоченост.


Какви са бъдещите ви планове?


- Искам да направя още едно приключенско бягане като това по Пътеката на Апалачите. Това беше преди близо четири години и съм готов да направя нещо ново за месец и да се опитам да поставя отново рекорд.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK