Скот Юрек, ултрамаратонец: Изследвай потенциала си и се раздай докрай за немислимото

Скот Юрек, ултрамаратонец: Изследвай потенциала си и се раздай докрай за немислимото

© издателство



За Скот Юрек бягането и напрегнатите моменти са необходимост, която му помага да учи за живота. На 45 години американецът е със статут на жива легенда, като той е печелил най-трудните ултрамаратони в света - "Спартатлон" (245 км), "Хардрок" (160 км), "Бедуотър" (216 км). Юрек е избиран още за приключенец на годината, а през 2015 г. постави рекорд за скоростно изминаване на Пътеката на Апалачите (3500 км). Американецът разказа пред "Дневник" за бягането като забавление, търсенето на мотивация, преодоляването на бариерите на тялото и ума, преобразяването му след голямото пътешествие, растителната диета и примера, който иска да бъде пред света.


Кога започна приключението ви в бягането?


- Като дете обичах да тичам и да си играя около къщата. Участвах в някои кратки състезания, но по това време не се наслаждавах на тичането. Единствената причина, по която се запалих, бяха северните дисциплини. Когато открих планинското бягане, започнах да се наслаждавам.




Отне ми известно време да премина от това, да мразя бягането, до момента, в който го заобичах. Имах връзката с планинското бягане, защото израснах с лов, риболов и прекарвах доста време в гората.


Занимавах се със ски бягане и в крайна сметка бях въвлечен в планинското бягане от приятели, които са ултрамаратонци. Записах се за първия си маратон и месец по-късно, когато бях на 20 години, завърших първото си състезание с дължина 80 км. Казах си, че никога няма да го повторя. Въпреки че завърших на второ място, си казах: "Това е глупаво".


Много неща се случват, след като приключиш състезанието. Тогава е трудно, но чувството изчезва и си казваш, че може да го направиш отново. Необходимо е време, за да осмислиш преживяното. Оценявам трудностите и моментите на забавление и наслада.


Преодоляването на трудностите ли харесвате най-много в бягането?


- Когато се състезавах, беше забавно да натискам докрай и да видя на какво съм способен, да печеля и поставям рекорди. С времето осъзнах, че истинската причина, заради която съм там, е да тествам възможностите на тялото и съзнанието и да видя какъв е техният потенциал.


Когато бягаш в продължение на много километри, винаги има възходи и спадове. В един момент всичко може да се обърка. За мен бягането прилича много на живота. Тичането ме подготвя за живота и животът ме подготвя за тичането. Има връзка между двете по същия начин, както се справяш с предизвикателствата. Не виждам бягането като спорт, то просто е част от начина ми на живот.


Скот Юрек, ултрамаратонец: Изследвай потенциала си и се раздай докрай за немислимото

© издателство


Какви са главните трудности при бягането на дълги разстояния?


- От гледна точка на физиката трябва да управляваш мускулната умора и болката, която се появява при бягането на дълги разстояния. Хидратирането и храненето са много важни. Конкретно балансирането на нуждите на тялото откъм енергийни запаси и запазването на температурата на тялото в норми. Тичането произвежда топлина и те дехидратира. В ултрамаратоните е много важен балансът между двете.


По отношение на психиката най-голямото предизвикателство е да не позволиш на съзнанието ти да ти казва, че краят е твърде далеч, твърде топло или студено навън. Всички, които тепърва започват да се занимават със спорт или физически упражнения, имат същите мисли и бариери в ума.


В главата има много шум и големият проблем за разрешаване е не да игнорираш тези мисли, а да разделиш какво наистина може да ти навреди на тялото и кое е временно преживяване.


Как тренирате съзнанието си?


- Най-добрият начин е да се поставя в трудна ситуация. Това означава да изляза за тренировка с преодоляването на голяма надморска височина и наличието на екстремни условия. В крайна сметка умът трябва да започне да се справя с трудностите.


Процесът е различен за всеки човек. За някои след 2 или 3 км съзнанието казва, че може би ще бъде много трудно. За мен знам, че мога да бягам дълги разстояния, преди това още да се е случило. Мога да избегна трудни ситуации, така че да не се поставям в риск.


Напрегнатата обстановка е най-добрият учител. Медитацията може да помогне, но заобикалящата среда е определяща.


Скот Юрек, ултрамаратонец: Изследвай потенциала си и се раздай докрай за немислимото

© издателство


Какви емоции ви доставя бягането?


- Преживяването е смесица от усещания. Отстрани изглежда забавно, но съм вложил толкова много упорита работа. Понякога има наслада, тъга, неудовлетвореност и моменти, в които всичко се нарежда перфектно. Точно за това се бориш, за моментите, в които усещам, че мога да бягам безкрайно много.


Какво ви мотивира да продължавате да се занимавате с бягане?


- Мислил съм си, че няма нужда повече да го правя. Мога просто да изляза за лесно бягане и да не излизам от зоната си на комфорт. Това е период, в който не съм бил убеден, че искам да се предизвикам и все още мисля, че има какво още да извлека като поука.


Има моменти, когато се предизвиквам и си казвам, че сега е време да ми е лесно. Имах нужда от голямо предизвикателство като Пътеката на Апалачите. Това ме развълнува много.


Намирайки мотивация в момент, в който си от доста време в спорта, трябва да намериш нещо, което да запали интереса ти обратно. Това беше причината за голямото пътешествие.


Има ли граница, която не си позволявате да преминете?


- Съзнанието ми казва да спра и се изненадвам, че това е нещото, което ме връща да го правя отново и отново в продължение на толкова години в спорта. Всеки път, когато достигам лимита, знам, че има още отвъд него. Понякога сами си слагаме граници и се спираме за това, което можем да постигнем.


Седмица преди пътуването имах контузия и си казвах, че това е краят, свършено е с плана. Възстанових се и преодолях психологическите задръжки и проблемите със съня. Възможностите на тялото имат граници, но това е вълнуваща област за изучаване.


Важно е да слушаш тялото си. Умът е удивително средство, но има моменти, когато ни поставя бариери. Понякога е по-лесно да спреш и да не направиш нищо. Винаги съм бил заинтересован как мога да продължа да го правя и все още не мисля, че знам всички отговори.


Скот Юрек, ултрамаратонец: Изследвай потенциала си и се раздай докрай за немислимото

© издателство


Какво място в бягането заема храненето?


- Диетата е много важен аспект за дългосрочното здраве и за някого, който се състезава отдавна. Храненето е важно за способността за възстановяване на тялото, затова вярвам, че растителната диета е толкова могъща.


Не е нещо, което ще изям и ще се почувствам по-добре в сравнение с някого, който яде месо. Всичко опира до дългосрочните ползи върху тялото, как се възстановяваш и преодоляваш стреса и болестите. Заради това е толкова силна растителната диета.


За ултрамаратонците е изключителното важно да захранват тялото си. Когато се състезавам, приемам гелове, барчета и подобна храна, която е типична за спортистите. Гледам да се храня с необработена храна. Приемам храни, които са богати на въглехидрати и с малко протеин и мазнини като ориз и други.


Също банани и други плодове. Понякога е трудно да дъвча и храносмилам, когато тичам, така че винаги търся меки храни, които мога лесно да погълна. Сухите храни са трудни за преглъщане и не са за предпочитане при 10 или 15-часово бягане.


Къде е любимото ви място за бягане?


- Трудно е да кажа, но гледката в Хималаите е просто хипнотизираща. Великолепно е да имам възможността да обикалям по света. Гледам с нетърпение да бягам в България. Изглежда като перфектното място за бягане. Където и да си, дори изучаването на града и околността може да бъде забавно.


Кое състезание ще помните винаги?


- Имал съм много чудесни моменти, като един от тях е поставянето на първия ми рекорд в бягането на 100 мили в надпреварата Western States през 2004 г. С години се опитвах да подобря рекорда и най-накрая успях. Чувството беше велико.


"Спартатлонът" също е едно от тези състезания, заради чувството да опозная различна култура и спечелването на надпреварата три пъти. Това състезание е много специално. Хората, историята, културата и конкуренцията го правят специално.


В живота си не съм правил нищо като изминаването на Пътеката на Апалачите. Дори да не беше състезание, аз се борех за скоростно изминаване на трасето. Толкова много спомени изскачат в съзнанието ми за това уникално приключение. Продължи 46 дни, като изминавах по 80 км на ден. Трудно друго състезание може да се доближи до Пътеката на Апалачите.


С какво Пътеката на Апалачите е толкова митична?


- Най-общо това е много лично пътешествие. Удивителното беше да завърша на върха на планината. Просто е трудно да го изразя с думи. Сякаш съм изживял целия си жизнен път. Въпреки всичките възходи и падения, накрая бях разочарован, че приключи. Чувството беше великолепно след всичко преживяно по пътя. Приключението определено промени нещо в мен.


На финала при преодоляването на Пътеката на Апалачите

© издателство

На финала при преодоляването на Пътеката на Апалачите


Какъв пример искате да дадете с бягането и начина си на живот?


- Преди всичко искам да бъда пример във воденето на здравословен начин на живот. Всеки има собствени цели, което е важно и дори не трябва да са екстремни като моите, но искам да оставя послание на хората, да изследват своя потенциал. Да се раздадат за това, което смятат за немислимо.


Така учим най-добре за нас самите. Това може да бъде много могъщо. Не опира само до физическата част, а е нещо много лично, вътрешно и духовно.


Следвам своя път и предполагам, че така промотирам растителната диета и здравословното хранене. Отраснах с ядене на тонове месо, лов и риболов и никога не съм си мислел, че ще се обърна към растителната диета.


В САЩ е често срещано хората да ядат месо дори за закуска. Опитвам се да преобърна тези стереотипи, като в момента има страхотно движение и хора по света осъзнават, че традиционните храни не е задължително да съдържат месо, макар че е част от културата на много народи.


Това отправя послание към проблемите на бъдещето и какво ще предложи то, ако се изчерпят запасите от животински продукти.


Как очаквате да се развие бегаческото движение в бъдеще?


- Времето, прекарано в тичане, е вълнуващо, защото опознаваш различни места по света. Знам, че в България бягането става все по-популярно. Вълнуващо е, защото има увеличение на броя на жените, които се записват за състезания. Специално в Европа бягането е доминирано с участието на повече мъже.


Хората вече предпочитат да бягат по-дълги дистанции. Има милиони, които бягат в маратона, което сравнено с преди 30 години, е лудост. Тенденцията е такава, че ултрамаратоните стават все по-популярни и въпреки че хората ги смятаха за лудост, възприятието постепенно се променя.


Бягането е просто занимание. Нямаш нужда от отбор или зала. Ако дори не искаш да си купиш обувки, можеш да тичаш бос. Това ми харесва, че бягането е чист и прост спорт, който е достъпен за много хора.


Най-големият проблем е времето. Ако работиш физическа работа, нямаш много време и енергия да отидеш да бягаш. Но ако все пак имаш малко време, нямаш оправдание, че не спортуваш или извършваш физически упражнения. Най-хубавото нещо е, че можеш да го практикуваш навсякъде.


Прекарваме толкова много време пред телевизора и в интернет. Според мен е необходимо да се върнем към корените си, когато хората са били много по-мобилни и активни от лудия технологичен свят в днешни дни.


Какъв съвет може да дадете към начинаещите бегачи?


- Те трябва да продължат да бягат за забавление. Някои хора претренират и се вманиачават в числата. Понякога е хубаво да оставиш това настрана и да бъдеш като дете, което се наслаждава на бягането.


Намери нови интересни места за бягане. Понякога затъваш в рутина, ако бягаш 3 или 4 пъти в седмицата на пътека. Излез навън и изследвай нови места. Бягането в групи също е полезно. Имам приятели, които бягат с мен и ме предизвикват и тласкат напред. Тичането с други хора ми помогна много през годините.


Бягането е социален опит и спортът може да бъде твърде индивидуален. Затова е важно да бъде включена социалната насоченост.


Какви са бъдещите ви планове?


- Искам да направя още едно приключенско бягане като това по Пътеката на Апалачите. Това беше преди близо четири години и съм готов да направя нещо ново за месец и да се опитам да поставя отново рекорд.

Ключови думи към статията:

Коментари (27)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на truly
    truly
    Рейтинг: 1060 Неутрално

    46 дена по 80 км дневно? Дори тялото ти да не те предаде, психическата устойчивост трябва да е наистина уникална!

  2. 2 Профил на Густав
    Густав
    Рейтинг: 898 Неутрално

    "... В САЩ е често срещано хората да ядат месо дори за закуска. ... "

    С пренаселването на земята и климатичните промени растителната диета ще остане единствена алтернатива за оцеляване на човешкия вид. И не говорим за стотици години напред, а за съвсем обозримо бъдеще, в рамките на сегашното поколение.

  3. 3 Профил на patilanskomeze
    patilanskomeze
    Рейтинг: 1570 Неутрално

    Бягането е очевидно добра психическа терапия за някои видове истерици и депресари--браво на тях. Дирекно "нас не догонят космические евреи".
    Но да се пробутва като нещо самостойно полезно е абсурд. Както и "раздаването докрай".

    Това са физиологични резерви които са сложени в теб да ти помогнат в момент на крайна опасност--а не да ги гърмиш за забавление като "натурален" вид надрусване с ендорфини. Двайсе пъти ще се презаредиш, след двайстия--ще се презаредиш на 90% от преди, после на 80%, после на 70%, и като дойде житейската криза за която трябва да си 100% адекватен--курец с фасул.

    Чисто на ниво начин на живот, ако алтернативата на маниакалното тичане и тотално изцеждане на силитите си е да си пияница набиващ дюнери--ОК. И двата начина на живот еднако ще ти сговнят пенсионерските години--просто различни части на организъма ще са прецакани и ще друскаш различни куфарчета лекарства.

    Но ако човек вече се храни нормално и не прекалява с токсикоманията и се поддържа във форма--то излишъка енергия е много по-смислено да отива в комуникация с децата/семейството/приятелите си; творческо хоби; доброволстване; или инвестиция в кариерен ръст.

    Но ако без непрекъснато да си в движение и тотално изцеден--почваш да изкрейзваш и да искаш да се обесиш или почваш да виждаш марсианци--тогава, разбира се--движи се. Раздавай се докрай. Или мини 3-4 месеца терапия с торазин, също вариант.

    Но да повторя--тоталното физическо натоварване е смислена опция само за професионални спортисти. Те знаят че втората половина от живота им всичко ще ги боли и няма да могат да спят без болкоуспокояващи--но това е тяхна инвестиция. Всеки от тях се надява да стане звезда.

    А така просто "защото е полезно" да си изстържеш ставите и претовариш ендокринната система--не е супер гениално.

    Браво на човека че е намерил забавен за него начин да не се самоубие или полудее--но нека не се преструваме че това трябва да е някакво "вдъхновение за всички". Олимпийските рекорди са свидетелство за силата на човешкия дух. Ние това го уважаваме, но не тръгваме да ставаме олимпийци. А това тук дори не е толкова свидетелство за силата на човешкия дух, колкото "още един начин да си изтласкваш психозата в сравнително безобидни посоки".

  4. 4 Профил на voxy
    voxy
    Рейтинг: 968 Неутрално

    и защо да го правя? хора с психически проблеми раздават идиотски съвети, едно че е пълна безсмислица това, което прави, второ че е страшно вредно за тялото. Толкова вманиачени в износването на тялото свършват като Рони Колман - с патерици.

    -voxy
  5. 5
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  6. 6 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 2539 Неутрално

    Пичът ме кефи.
    Аз тичам почти всеки ден по един час.
    Сега пак отивам да тичам.

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  7. 7 Профил на neadekvaten
    neadekvaten
    Рейтинг: 276 Неутрално

    ...Браво на човека че е намерил забавен за него начин да не се самоубие или полудее--но нека не се преструваме че това трябва да е някакво "вдъхновение за всички". .... "още един начин да си изтласкваш психозата в сравнително безобидни посоки".
    —цитат от коментар 3 на patilanskomeze


    Като човек, който на млади години е бягал (не професионално), и дори на дърти години продължава да бяга по-малко, инстинктивно се бунтувам против коментара ти, но от гледна точка на разума признавам, че си прав. Много интелигентно и холистично обяснение даваш.

    Петър Дънов е казвал: "Не изразходвайте преждевременно енергиите на вашия организъм".
    Това е като да имаш контейнер с примерно 100 000 патрона (енергия), предназначени за цял живот, но с маниакални пресилвания да ги изгърмиш за 20 години, вместо за 80.

    Бягането е подходящ отдушник от стреса (по-приемлив от къркането и дрогирането), особено за хора с проблеми в личния и професионалния живот (или липсващи такива).
    Но ... в рамките на 2-8 км / ден, не повече (и то не всеки ден).
    То дава чувство за свобода, излизане, временно освобождение от матрицата, в която сме хванати (то и дрогирането е освобождение, но последствията са неприятни, понякога и фатални).

    Абе природата ни е дала тези ръце и крака, за да се движат и вършат нещо - ходене, бягане (чат-пат), физически труд (градинарство например).
    С тези компютри и смартфони ще мутираме в Татко Барба.

  8. 8 Профил на leslin
    leslin
    Рейтинг: 523 Неутрално

    „Скот Юрек, ултрамаратонец: Изследвайте потенциала си и се раздайте докрай за немислимото”

    Е да,за сметка на здравето на сърцето и други органи и системи.Абсолютно резервиран съм,да не употребявам по-силни думи.

  9. 9 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 3653 Неутрално

    До коментар [#6] от "Боян Таксиров":Сега пак отивам да тичам
    >>> Приятно тичане тогава.. Аз пък отдавна съм способен само да се разхождам, в това число и по споменатата в текста Пътека през Апалачите( минава наблизо тук..).
    Не ми се случва обаче да мина повече от десетина км.

  10. 10 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 3653 Неутрално

    До коментар [#3] от "patilanskomeze":
    Интересна гледна точка за същността на екстремалното бягане. Бях чел отдавна за стремежа към самоубийство( или балансирането на ръба ), замаскиран като желание да рискуваш живота си с алпинизъм , но за бягането от ..."космическите евреи":) чета за пръв път.
    п.п. Един страничен въпрос..Вие ли споменахте веднъж тук за знаменития преди много години пациент-Белия лъв?

  11. 11 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 2539 Неутрално

    До коментар [#9] от "тулса":

    Е, всеки според възрастта и възможностите си. Аз не се хваля, просто подкрепям споделеното от маратонеца в интервюто.
    Дългото бягане е повече от спорт и напълно мога да подкрепя Юрек, че опира до воля и психика, укрепва ги и бих добавил, че понякога върховото натоварване издига и съзнанието. Докато съм бягал съм имал съм периоди на голяма умора, искал съм да спра, но съм продължавал и само малко след това съм влизал в състояние,в което не съм усещал абсолютно никаква умора, а напротив, прилив на енергия и вдъхновение.

    Според мен затова си струва бягането, заради влизането в този ритъм, който постепенно задава и ритъма на живота ти.

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  12. 12 Профил на patilanskomeze
    patilanskomeze
    Рейтинг: 1570 Неутрално

    До коментар [#9] от "тулса":Е, всеки според възрастта и възможностите си. Аз не се хваля, просто подкрепям споделеното от маратонеца в интервюто.Дългото бягане е повече от спорт и напълно мога да подкрепя Юрек, че опира до воля и психика, укрепва ги и бих добавил, че понякога върховото натоварване издига и съзнанието. Докато съм бягал съм имал съм периоди на голяма умора, искал съм да спра, но съм продължавал и само малко след това съм влизал в състояние,в което не съм усещал абсолютно никаква умора, а напротив, прилив на енергия и вдъхновение.Според мен затова си струва бягането, заради влизането в този ритъм, който постепенно задава и ритъма на живота ти.
    —цитат от коментар 11 на Боян Таксиров


    Който си е намерил своето--респект.

  13. 13 Профил на babyroo
    babyroo
    Рейтинг: 896 Неутрално

    Преди доста време се оптах да обясня поведението на подобни, но не ме разбраха. Сега без надежда, ще опитам отново. При такива продължителни свръхнатоварвания мозъкът се подлага на сериозен недостиг на кислород. Това е застрашаващо живота състояние и за справяне с него се секретират вещества с опиоидно действие. Те субективно предизвикват огромно задоволство, като при оргазъм и сходни изживявания. След многократно подлагане на такъв стрес се развива зависимост. Известни са случаи на загинали, конструирали специални апарати за бавно самозадушаване, само за да изпитат това усещане и действието на тези ендогенни опиоиди. Подобно е поведението на алпинистите на осемхилядници, без допълнителен кислород.

    roo
  14. 14 Профил на patilanskomeze
    patilanskomeze
    Рейтинг: 1570 Неутрално

    Преди доста време се оптах да обясня поведението на подобни, но не ме разбраха. Сега без надежда, ще опитам отново. При такива продължителни свръхнатоварвания мозъкът се подлага на сериозен недостиг на кислород. Това е застрашаващо живота състояние и за справяне с него се секретират вещества с опиоидно действие. Те субективно предизвикват огромно задоволство, като при оргазъм и сходни изживявания. След многократно подлагане на такъв стрес се развива зависимост. Известни са случаи на загинали, конструирали специални апарати за бавно самозадушаване, само за да изпитат това усещане и действието на тези ендогенни опиоиди. Подобно е поведението на алпинистите на осемхилядници, без допълнителен кислород.
    —цитат от коментар 13 на babyroo


    Англоезичните си го наричат това "надрусването на бягащия" (Ранър'с Хай) и никой не го крие там. Смята се за съвсем готино нещо. Дори напоследък се смята че се активират едни вътрешни ендоканабиноиди.
    https://www.self.com/story/what-causes-runners-high-and-how-to-feel-it
    https://www.runnersworld.com/training/a20851505/how-to-achieve-a-runners-high/
    Има много бивши алкохолици, наркомани, и пушачи, които по този начин си контролират желанията. Браво на тях.

    А това със самозадушаването е повече въпрос на "авто-еротична асфиксия".
    https://en.wikipedia.org/wiki/Erotic_asphyxiation
    Ако излезе извън контрол--намират после съответния човек задушен с пакет или обесен, може би с порно на компютъра, и викат полиция. Ако е станало в хотел--то смъртта е настъпила вследствие на фетиш игра довела до летален изход, а ако са го намерили роднини--сцената се "оправя"--и после почват обяснения за "трагично самоубийство", ако е известен човек--статии за "коварната скрита депресия която дебне под усмивката".

    Средно положение е дебилната "игра на удушаване" с която малки дебилчета си правят бързо надрусване от задушаване: https://en.wikipedia.org/wiki/Choking_game

  15. 15 Профил на patilanskomeze
    patilanskomeze
    Рейтинг: 1570 Неутрално

    Добавка: деца, не се самозадушавайте за кеф!
    Да кажем "не" на дебилизма!

  16. 16 Профил на patilanskomeze
    patilanskomeze
    Рейтинг: 1570 Неутрално

    Добавка: деца, не се самозадушавайте за кеф!
    Да кажем "не" на дебилизма!

  17. 17 Профил на Густав
    Густав
    Рейтинг: 898 Неутрално

    До коментар [#14] от "patilanskomeze":

    Като например вокалиста на Инексес. Първоначалната версия беше, че се е самоубил. В последствие семеството му оповести, че е нещастен случен при маструбиране със самозадушаване.

  18. 18 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 2539 Неутрално

    До коментар [#13] от "babyroo":

    Мозъкът се оросява и снабдява с кислород най добре пред телевизора, с шопска и шише ракия, докато гледа самозадушаващи се с тичане футболисти-наркомани, асфиктомани :)))

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  19. 19 Профил на Манчо
    Манчо
    Рейтинг: 2072 Неутрално

    Този човек трябва да бъде уважаван заради това, че дава импулс на много хора да се заемат със спорт и то сред природата, на най-хубавото място.
    Иначе, що се отнася до самия него, спортната му активност е , меко казано, спорна, но ние нямаме право да го съдим, тялото и здравето му са си негови!

    Истинско удоволствие за полуграмотни хора, като мен, е да общуват с големите демократично-джазови интелектуалци от форума на Дневник!
  20. 20 Профил на babyroo
    babyroo
    Рейтинг: 896 Неутрално

    Некви хорица леят Уики ерудиция... По кротко! Особено ми хареса прозрението:
    "Дори напоследък се смята че се активират едни вътрешни ендоканабиноиди."
    Дали уважаемият автор разбира смисъла на това писание? Що не погледне пак в Уики?
    Та по добре си активирайте комплексите в по познати области.

    roo
  21. 21 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 3653 Неутрално

    До коментар [#14] от "patilanskomeze":Ако излезе извън контрол--намират после съответния човек задушен с пакет или обесен, може би с порно на компютъра,
    >>>> Kill Bill..:) Дейвид Карадайн така си отиде.

  22. 22 Профил на patilanskomeze
    patilanskomeze
    Рейтинг: 1570 Неутрално

    До коментар [#13] от "babyroo":Мозъкът се оросява и снабдява с кислород най добре пред телевизора, с шопска и шише ракия, докато гледа самозадушаващи се с тичане футболисти-наркомани, асфиктомани :)))
    —цитат от коментар 18 на Боян Таксиров



    Некви хорица леят Уики ерудиция... По кротко! Особено ми хареса прозрението:"Дори напоследък се смята че се активират едни вътрешни ендоканабиноиди."Дали уважаемият автор разбира смисъла на това писание? Що не погледне пак в Уики? Та по добре си активирайте комплексите в по познати области.
    —цитат от коментар 20 на babyroo


    Само в случай че някой се засегна--моето предупреждение срещу самозадушаването беше към евентуални тинейджъри четящи дискусията.
    Когато се споменават теми като самозадущаващи се мастурбатори, мисля че не е лоша идея човек да помни--дори със закъснение, хаха--че това може да го прочете ентусиазиран младок и да тръгне да се беси докато лъска бастуна.
    Та това беше смисъла на предупреждението. "Не бъди дебил, младеж, не си заслужава".
    А не призив "за бога, братя, не тичайте," ако така го е изтълкувал някой.
    Тичайте, тичайте, и братя и сестри:)

  23. 23 Профил на I
    I
    Рейтинг: 2084 Неутрално

    Българина се пази да не се изхаби. В гроба, където попада рано от инфаркт или друго сърдечно заболяване трябва да е здрав!

    Плаши се от runner's high и много обича да обсъжда ендорфините седнал на трапезата с часа ракия.

    Did you know ... that no-one ever reads these things?
  24. 24 Профил на babyroo
    babyroo
    Рейтинг: 896 Неутрално

    Единият не разбира, и хоп втори? Та как да му обясниш на невежия, колко глупост има в написаното от него? Да се върнем на сакралната фраза: "Дори напоследък се смята че се активират едни вътрешни ендоканабиноиди." Дори горила ще умре от смях.
    А моят фаворит "I" трябва да научи ,че "българина" се учи да членува от първи клас. После сяда на ракийка да бистри ендорфините...

    roo
  25. 25 Профил на I
    I
    Рейтинг: 2084 Неутрално

    До коментар [#24] от "babyroo":

    Ох, горкото... (правилно ли те членувах)?

    Did you know ... that no-one ever reads these things?
  26. 26 Профил на babyroo
    babyroo
    Рейтинг: 896 Неутрално

    Основното образование е полезно дори на неопределените членове... Пак издишаш (отзад)???

    roo
  27. 27 Профил на I
    I
    Рейтинг: 2084 Неутрално

    До коментар [#26] от "babyroo":

    Не помня дали имам основно образование, но не разсъждавам за runner's high на чаша ракия. Предпочитам да изтичам 8-10 мили. :)

    Did you know ... that no-one ever reads these things?




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK