Откъс от "Роджър Федерер" на Рене Щауфер

Издателство "Premium books"

Издателство "Premium books"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Роджър Федерер", с автор Рене Щауфер, предоставен от Издателство "Premium books"


Втората част на официалната биография на Роджър Федерер излиза до дни на българския книжен пазар. За всички аспекти от пътя на легендарния швейцарец от детството му до наши дни авторът Рене Щауфер разказва увлекателно и изчерпателно. Той има богати впечатления от дългогодишните си контакти с гения на тениса и го описва като пълнокръвна личност. Има и безброй интересни епизоди от кариерата и живота на Маестрото, за които ще научите за първи път.


Благодарение на издателство Premium Books биографията на Федерер вече е в България скоро след официалната премиера на книгата за рекордьора по титли от Големия шлем.




Тенис се е играл и преди появата на корта на швейцарския виртуоз, ще се играе и след като реши да приключи мисията си в динамичния спорт с жълтата топка. Но едно е сигурно: без него тенисът, който той направи да изглежда дяволски лесна и проста игра, няма да бъде същият.


За Роджър Федерер тенисът до голяма степен е забавление, дори хоби. "Понякога си просто късметлия, че можеш да играеш – казва той веднъж. – Някои хора и медии, за съжаление, не разбират, че е съвсем в реда на нещата да играеш тенис и да му се наслаждаваш. Те смятат, че ти трябва постоянно да печелиш, че успехът задължително трябва да има история, иначе всичко е безсмислено, но може би всеки трябва да погледне нещата отстрани и да се запита защо започнах да играя тенис. Защото го обичах. Той е любимото ми хоби, което се превърна в професия. Някои просто не го разбират...", признава Маестрото в биографията си.


Преводач Силвия Стоянова


Читателите на "Дневник" могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Предговор към българското издание


Висотите, които достигна Роджър Федерер в своята над 20-годишна професионална кариера, както и множеството рекорди, които записа на свое име, го правят основен кандидат за почетното звание "Най-велик тенисист в историята" или дори "Най-голям спортист за всички времена". Но за да се твърди това със сигурност, трябва да почакаме швейцарецът да сложи край на състезателната си дейност или да осъзнаем колко много е направил. За това определено ще помогне и биографията му, която държите вече в ръцете си.


За всички аспекти от живота на Федерер авторът Рене Щауфер разказва увлекателно във втората част от биографичната книга, посветена на именития му сънародник. Той има богати впечатления от преките си контакти с гения на тениса и го описва като пълнокръвна личност. Има и безброй забавни епизоди от кариерата и живота на Маестрото, за които ще научите за първи път.


Най-актуалната биография на Федерер излиза и в България скоро след официалната премиера на книгата.
Тенис се е играл и преди появата на корта на швейцарския виртуоз, ще се играе и след като реши да приключи мисията си в динамичния спорт с жълтата топка. Но едно е сигурно: без него тенисът, който той направи да изглежда дяволски лесна и проста игра, няма да бъде същият.


Величието на Федерер е не само в изявите му в турнирите по света, в които спечели над 100 титли. То се простира и върху поведението му извън корта. Той въведе нов етикет в отношенията между играчите, който се спазва от почти всички сега. Именно Роджър зададе тона на джентълменското поведение към големите си съперници Надал и Джокович и на взаимното им уважение, което е в рязък контраст с конфликтите, характерни за топ играчите от миналия век.


Той съзнава мисията си да бъде световен лидер и вдъхновител за младите и затова още на 22 години основава своята фондация, която е помогнала на хиляди деца в Африка да получат качествено образование и възможност за по-добър живот.


Професионалният шанс ми позволи да започна общуването си с Роджър през далечната 2004 година. Благодарение на тогавашния му пресаташе Томас Вердер успях да направя интервю за списание "Тенис клуб" с швейцареца, който към онзи момент беше вече водач в световната ранглиста и горд притежател на четири титли от Големия шлем. Това остана и единственото засега обширно индивидуално интервю на родения в Базел шампион за българска медия.


Федерер отговори писмено на всички въпроси, без този за наскоро подарената му в Гщаад крава Жулиета, и изпрати снимки. Той беше в началото на дългия път и не можеше да си представи, че ще подобри тогавашния рекорд на Пийт Сампрас от 14 трофея в Големия шлем. "Ако успея да спечеля още една титла от Шлема догодина, аз ще бъда щастлив. А ако успея да остана още малко № 1 в света, ще бъда още по-щастлив." Времето показа, че е бил прекалено скромен в очакванията си.


Още тогава Федерер твърдеше, че "Уимбълдън" е любимият му турнир и че има неутолима жажда за победи и няма нужда да се мотивира допълнително преди мач. За България знаеше малко – спомена сестри Малееви и най-вече Магдалена.


Може би най-важното от интервюто беше това, че сложи край на дилемата сред българските медии Роджър ли е или Роже, като самият Маестро разясни кое е правилното произношение.


Големият шампион обясни и отношението си към парите и славата, което според мен не се е променило много в следващите 15 години. "Винаги се държа естествено и не обичам да бъда високомерен. Така съм възпитан от моите родители. Да имаш пари, е чудесно, но това не е всичко в живота", каза тогава Федерер.


През годините имах щастието да бъда на няколко пресконференции на Маестрото в Ротердам и Лондон като пратеник на racketi.com и tennis24.bg и усетих на живо харизмата му. Той отговаряше изчерпателно на въпросите, колкото и нелепи да бяха те или пък се повтаряха. Говореше първо на английски, после на немски и накрая на френски. Има хубаво чувство за хумор, на което станах жертва и аз веднъж. В Ротердам през 2018 г., след като беше спечелил полуфинала си, го попитах какво мисли за съперника си на финала в неделя (Григор Димитров вече се беше класирал). Той ме погледна сериозно и на свой ред запита: "А кой е той?". Тъкмо започнах смаян да обяснявам и Федерер се засмя шумно, като започна да разказва колко много харесва българина и какъв чудесен играч е той.


Такъв е Роджър, който и след загуба се държи професионално с медиите и никога не отказва на феновете автограф или да се снима с тях. Може би и затова практически никога няма свободни места за неговите мачове, дори и за тези от началните кръгове на турнирите, в които участва.


В биографията му има едно изречение, което като че ли най-добре характеризира това явление в спорта:
"Федерер е толкова силен, защото притежава удивителна съвкупност от качества, едно неповторимо съчетание от атлетизъм, чувство към топката, талант, отдаденост, ум, здрави нерви, дисциплина, прозорливост, координация и жертвоготовност".


Желая приятно пътешествие по страниците на тази книга, която разказва през какво е преминал този тенис великан, за да се оформи като спортист и човек, стремящ се непрестанно към съвършенство.


Любомир Тодоров, консултант и редактор на българското издание


Откъс


ЕДИН ЗА ВСИЧКИ


В кариерата на Федерер важно място заема както съперничеството му с Рафаел Надал, така и с останалите претенденти – Анди Мъри и Новак Джокович. Неслучайно ги наричат "Big Four" – Голямата четворка. Британецът, победител на "Уимбълдън", US Open и два пъти олимпийски шампион, пренаписа историята на тениса на страната си; сърбинът успя да излезе от сянката на двамата топиграчи и се преобрази по един феноменален начин в сериен победител. Фокусът върху този квартет показва, че Федерер, като доайен на групата (Надал е с почти пет години по-млад от него, шотландецът и сърбинът – с почти шест), още преди този период е въвличан в ожесточени съперничества.


В продължителната си кариера се е срещал с играчи от много поколения. Федерер се е състезавал срещу Пийт Сампрас и Андре Агаси, който е с единайсет години по-възрастен, могъл е да премери сили с пет и повече години по-големите от него победители от Големия шлем и № 1 в световната ранглиста Густаво Кюртен, Патрик Рафтър и Евгений Кафелников. Имал е класни противници от своето поколение – Марат Сафин, Лейтън Хюит, Хуан Карлос Фереро и Анди Родик.


Защитава позицията си на водещ член на "Голямата четворка", държейки в шах също и едно малко изгубено поколение от седем до десет години по-млади играчи – Милош Раонич, Кей Нишикори, Марин Чилич, Хуан Мартин дел Потро и Григор Димитров. Също така мери сили и с играчи като Ник Кириос и Александър Зверев – германецът е с почти шестнайсет години по-млад от него.


Когато като тийнейджър Федерер щурмува върха, дълго време не става ясно, че той ще се открои като най-добрия играч от своята възрастова група, ще показва невероятно постоянство години наред и ще бъде успешен дори в напреднала за спорта възраст. Едберг, Бекер и Къриър са напуснали, времената на Сампрас и Агаси клонят към края си, мъжкият тенис се намира в преходна фаза.


Липсват очертания, на върха има вакуум, който всмуква нагоре случайни играчи. В борбата за № 1 цари оживление: в периода 1998–2004 г. дванайсет играчи стигат до тази позиция, десет от тях са нови: Риос, Моя, Кафелников, Рафтър, Сафин, Кюртен, Хюит, Фереро, Родик и Федерер. Когато той достига до върха, оживлението отминава и там внезапно се възцарява спокойствие. Швейцарецът оглавява класирането, като в най-продължителната си фаза това продължава 237 седмици – повече от четири години. По този начин той установява хегемония в Голямата четворка.


От лятото на 2000 г. започна една рекламна кампания, създадена от маркетинговите стратези на АТР. Рекламата представляваше не отделни играчи, а една група от устремени млади професионалисти, слоганът гласеше: "New Balls, Please" (Нови топки, моля). Талантливите младежи бяха застанали в поза на гладиатори, преметнали войнствено ракетите си през рамо, а лицата им бяха сърдити.


Повече от дузина играчи минаха през тази реклама рано или късно – шестима от тях станаха победители в Големия шлем. В нея се снимаха и други: Гембил, Лапенти, Сабалета или Кийфер, които не успяха да оправдаят високите очаквания на всички към тях. Надал, Джокович и Мъри по онова време бяха още непознати тийнейджъри.


Федерер трябваше първо да сломи тежката съпротива. Срещу Хюит загуби седем от първите девет двубоя, срещу британеца Хенман шест от първите седем, а срещу Налбандян – първите пет. "Беше ми трудно да разбера защо или повеждах в резултата или изоставах – каза той след един мач с аржентинеца. – Знам, че трябва да играя агресивно. Но не знаех колко рисковано постъпвам при сервиса. Той достигаше до твърде много топки и можеше да прочете играта ми като отворена книга. Аз просто не бях хитър като него."


Това трио се превърна в негов "страховит противник", докато Федерер не се освободи от тази своя грешна представа. Той намери ключа към победата срещу всеки от тях и промени изцяло характера на тези двубои. Когато те се отказаха, той водеше и срещу тримата в личните им резултати: 7-6 срещу Хенман, 18-9 срещу Хюит и 11-8 срещу Налбандян. Хюит, който в продължение на 80 седмици беше № 1, загуби през 2004 и 2005 г. девет двубоя, като в пет сета падна с 0:6, а точно пет от тези загуби бяха в турнири от Големия шлем.


Австралиецът не се умори да доказва, че Федерер води тениса към ново ниво и принуждава останалите играчи да го следват. "Всеки се нуждае от малко време, за да го настигне. Но това ще стане, ако е добре мотивиран – защо иначе един Агаси на 35 години иска да бъде все по-добър." Наистина превъзходството му било малко разочароващо, призна Хюит през 2005-а, след деветото си поредно поражение: "Но трябва да се анализира цялата картина. И аз съм убеден, че съм по-добър играч от времето, когато бях № 1".


Още по-тежко понесе господството на Федерер Анди Родик, неговият предшественик на върха. Когато американецът се оттегли на 30 години, през 2012-а, в общия им резултат срещу трите му победи стояха 21 загуби. Точно осем от тях бяха от Големия шлем, половината от тях – отново на финал: три на "Уимбълдън" и една на US Open. Без съмнение, Родик щеше да спечели повече от един "мейджър", ако по-възрастният с една година Федерер беше станал футболист.


Американецът понесе съдбата си с достойнство и с щипка хумор: "Все пак го победих в последния мач. Има късмет, че се отказвам" – пошегува се той веднъж. После добави сериозно: – Ценя уважението, което той винаги ми е засвидетелствал през годините. Странно е, когато трябва да споделиш с някого частица от твоята история, това ти помага да определиш кой си. И аз съм щастлив, че част от моето "определение" е толкова благородна човешка личност като Роджър. Щеше да бъде по-трудно, ако човекът, който в продължение на едно десетилетие ме разбиваше на корта, не притежаваше сила на характера".


Като повечето други и Родик признава превъзходството на Федерер – отчасти с неприкрито учудване: "Физически той е най-талантливият, срещу когото някога съм играл. Също и психически се превърна във великан. Той успяваше да печели точки даже тогава, когато аз смятах, че нищо повече не може да се направи. Така ти изпомпва въздуха от дробовете и те поставя под натиск. Мислиш си, все пак ще трябва да се направи нещо по-добро, но не си сигурен дали въобще е възможно. Мога да кажа само едно: свалям му шапка!".


Срещу Агаси Федерер загуби първите си три мача, но имаше достатъчно време да обърне и този дуел в своя полза: 8-3. Със Сампрас се срещна само веднъж, на легендарния осминафинал на "Уимбълдън 2001", което се смята за най-важния му успех дотогава.


По същото време, когато отначало се справяше трудно срещу Надал, неговия най-силен съперник, започна и надпреварата му с Джокович по не толкова вълнуващ начин. Сърбинът беше от онези играчи, които най-много побеждаваше, а срещу Надал – най-често губеше (В началото на октомври 2019 г. изостава в общия резултат от двубоите им с 22-26 победи. – Бел. ред.). Той реши в своя полза първите четири дуела със специалиста от основната линия – през 2006 и 2007 г., и показа, че е малко впечатлен от сърбина. След втората им среща, в Женева в турнира за купа "Дейвис", се стигна до раздор.


Аз бях в Женева като репортер на "Тагесанцайгер" и когато на пресконференцията се изказа негативно против Джокович, без да каже нищо конкретно, аз му зададох въпрос на швейцарски немски какво точно има предвид. Обобщих отговора му в статията си така: "Той (Федерер) го упрекна (Джокович) за това, че злоупотребява с медицинските паузи, за да накара противника си да загуби самообладание. "Не вярвам на неговите контузии – каза той. – Джокович вече опита (преди два дни) да обърка Вавринка по същия некоректен начин". Историята предизвика огромна буря в Сърбия, стана причина да се пълнят страниците на вестниците, да се дописват и пренаписват.


Затова никак не беше чудно, че някои от привържениците на Джокович се изказваха лошо за швейцареца. Към тях спадаха и родителите му Сърджан и Диана. Това стана ясно през 2008-а, когато техният Ноле спечели първата си титла от Големия шлем в Мелбърн, като на полуфинала победи и Федерер. Тогава той вече страдаше от инфекциозна мононуклеоза, без още никой да знае за това, и трябваше да се бори в третия кръг срещу Янко Типсаревич в смазващ петсетов мач. The king is dead, long live the king (Кралят е мъртъв, да живее кралят!) – така безчувствено коментира майката на Джокович победата на сина си над Федерер пред "Сидни Морнинг Хералд". Баща му разпространяваше теорията, че времето на Федерер е изтекло и че оттук нататък той няма да се справи с Новак.


Какво беше мнението му за швейцареца и колко дълбоко се беше забило жилото от Женева, се разбра по-късно, когато след пет години Сърджан Джокович го нападна директно пред сръбския вестник "Курир". Вестникът го цитира по следния начин: "Може и да е най-добрият играч в историята, но като човек е точно обратното. Той атакува Новак на купа "Дейвис" в Женева, защото разбра, че става дума за неговия наследник и затова се опитва по всякакъв начин да му създаде лошо име". Впрочем в онази среща в Женева Джокович беше № 21 в света и Федерер го победи с 6:3, 6:2, 6:3.


Така двубоят между двамата се изравни, но той остана в сянката на класиката Федерер срещу Надал. Това е свързано с начина им на игра – той беше по-малко контрастен, а и през годините Джокович беше третият играч – първият преследвач на титлата, който разрушаваше играта и изпускаше искри. Значимите финали между Федерер и Джокович бяха изключение, по правило те се срещаха на полуфинали. Точно десет от техните петнайсет срещи на турнири от Големия шлем до 2018 г. се състояха в този цикъл, между 2008 и 2013 г. дори девет бяха последователни.


За първи път се срещнаха в борба за титлата на US Open през 2008-а, когато Джокович загуби в мач от три сета. Следващите им три финала в Големия шлем се случиха много години по-късно, когато Федерер се намираше в малък спад и през 2014-а на "Уимбълдън", както и през 2015-а отново там и на US Open трябваше да поздрави сърбина за победата. Докато швейцарецът от Базел не можа никога да се дуелира с Надал в Ню Йорк, с Джокович го направи точно шест пъти, като спечели първите три мача, а следващите три изгуби. Той не беше близък с Джокович така както с Надал, но отношенията помежду им (поне това, което показваха) демонстрираха взаимно уважение.


Същото важи и за отношенията между Федерер и Анди Мъри, които се задълбочиха, когато най-напред шотландецът излезе в Цюрих в полза на фондацията на Федерер, а той пък след това се реваншира в Глазгоу, като облече шотландска пола. Но и между тях преди имаше напрежение. На шотландеца не му харесваше, че Федерер капризничи публично, че той играе дефанзивно, далече зад основната линия и че изчаква – забележете!, след като Мъри го победи в Дубай през 2008 г.


Дуелът с шотландеца започна негативно за Федерер, той загуби шест от първите им осем срещи. Обаче след 25 мача водеше 14-11, а също спечели и първите три финала за титла от Големия шлем срещу Мъри: в Ню Йорк през 2008-а, в Мелбърн – 2010-а и през 2012 г. на "Уимбълдън". Само четири седмици по-късно на същия корт (Уимбълдън) се срещнаха на друг важен финал, за златния олимпийски медал. Мачът беше разочарование за Федерер, той нямаше никакъв шанс и загуби с 2:6, 1:6, 4:6.


Своя незабравим олимпийски момент Федерер изживя два дни преди това, когато спечели един епичен полуфинал срещу Дел Потро. След близо 4 часа игра този мач беше записан като най-дългата среща от три сета в ерата на професионалистите – той завърши 3:6, 7:6(5), 19:17. Благодарение на тази победа Федерер продължи напред към борбата за олимпийското злато, което загуби, и празнува сребърния си медал така, сякаш беше златен. Такъв вече беше спечелил преди четири години в Пекин, в двойка с Вавринка.


Продължителната кариера на Федерер беше белязана от забележителни промени в начина на игра и в техническото развитие, като революцията в ракетите и кордите, забавянето или изравняването на настилките, което доведе до появата на "пауъртениса" и до залеза на залеза на "сервис-воле" културата. В края на 2018 г. той беше участвал в 1440 сингъл мача на най-високо ниво срещу 328 различни противници и беше спечелил 1180 от тях. Полагаше усилия да осигури на подрастващите играчи възможност да тренират или да загряват с него, канеше ги на тренировъчен лагер, най-вече на Цюрихското езеро или в Дубай. И този списък е подобаващо дълъг.


Въпреки класата му в края на 2018-а имаше 23-ма съперници, срещу които балансът му беше отрицателен. Тринайсет от тях беше срещнал в началната фаза на кариерата си. Към противниците, с които беше играл най-малко два пъти и по-често беше губил, отколкото печелил, се числяха (освен Джокович и Надал) Алекс Кореча (2-3), Доминик Хръбати (1-2), Томас Енквист (1-3), Уейн Ферейра (1-2), Евгений Кафелников (2-4), Густаво Кюртен (1-2), Патрик Рафтър (0-3) и Франко Скилари (0-2). На практика тези загуби са от ранните му години, когато още не беше узрял за шампион. "Тогава още нямаше този топспин бекхенд – спомня си южноафриканецът Ферейра, – затова на никого не казвам, че балансът ми срещу него е положителен."


Развитието на Федерер преминава през няколко фази, но винаги разполага с високо прецизен, разнообразен мощен сервис. През годините той напредва с малки крачки, но много ярко. В началните си години на професионалист играе много по-често "сервис – воле", отколкото в късните години. Заедно с това се опитва да движи съперниците си с разнообразни и необикновени удари, да ги излъже и да използва слабостите им – къса топка, дълга, ляво, дясно, бързо, бавно, високо, дълбоко, слайс, топспин...


"През 90-те всеки играч имаше няколко силни страни. Или добър сервис и силен форхенд, или силен бекхенд, или добри волета. Но едва ли имаше и един, който да сервира добре и едновременно с това да разполага с добър форхенд и бекхенд – казва Федерер, когато е 36-годишен. – Междувременно това се промени. Сега всеки удря и от двете страни еднакво силно и ти нямаш спокойствие дори за момент.


Това стана основна база на играчите. Има разлика в подвижността им или в силните им страни при играта на мрежата, но всеки удря силно от основната линия." Затова и той променя тактиката си. "Понеже стана все по-трудно да изиграеш съперника си или да го излъжеш, понякога се налага да надвиеш огъня с огън. Затова започнах да играя по-агресивно. Преди изпълнявах бекхенда със слайс, днес обаче го правя повече с топспин."


Федерер мечтае за дълга кариера много отрано и работи, за да постигне мечтата си. На 25 години казва: "Жалко, че кариерата на един играч в тениса е по-къса, отколкото в голфа. Там има играчи, които трийсет години участват в турнири и се срещат с четири, пет поколения. В тениса може около десет години, това едва стига за две поколения. Доброто изключение е Агаси – той закачи от поколението на Макенроу, после от това на Сампрас и сега от нашето". Беше щастлив, че е излизал и срещу Сампрас, и срещу Агаси.


"Когато стана на трийсет, ще дойде следващото поколение – играчи, които са с около десет години по-млади от мен. Бих искал да видя колко добри ще станат. Затова до 2012 година ще играя непременно. Тогава на "Уимбълдън" ще бъде олимпийският турнир, който за мен е мечтаната комбинация." Това, което още не знае тогава, е, че неговата кариера ще продължи много по-дълго.


Обстоятелството, че му се удаде да се задържи на върха за такъв дълъг период и в напреднала за тениса възраст да печели още титли от Големия шлем, е следствие от редица причини. Най-точно ги описва неговият фитнес треньор, който сам имаше голяма заслуга за това: "В моите очи той все още е най-добрият тенисист – каза той през лятото на 2018 г. – В тениса не трябва да бъдеш еднакво бърз при всеки старт.


Трябва да издържиш дълго да бъдеш бърз, трябва ти непрекъснато повтаряща се бързина на реакциите – не еднократна, както е при един бегач на 100 метра. И тъй като по-скоро става дума за издръжливост, възрастовите групи в спорта се разместват. Един маратонец на 36 не се счита за толкова стар, докато на един спринтьор на същата възраст ще му кажат: ти какво правиш още тука? Но в тениса са важни други ценности".


Федерер е толкова силен, защото притежава удивителна съвкупност от качества, едно неповторимо съчетание от атлетизъм, чувство към топката, талант, отдаденост, ум, здрави нерви, дисциплина, прозорливост, координация и жертвоготовност. Той е разбрал, че за да се задържи 20 години на върха, трябва да се облегне на стратегически обмислено далновидно планиране.


Започва отрано да планира графика си за цялата година – тренировки, турнири и фаза на възстановяване по начин, по който не го е правил нито един топ играч. При изготвянето му решаваща роля има целият му екип. Както и разбирането на Федерер, че един тенисист не може 365 дни в годината да играе с пълния си потенциал и че понякога временният отказ или отстъпление могат да дадат по-добър резултат.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Платон  Фъшкиев
    Платон Фъшкиев
    Рейтинг: 1018 Неутрално

    Пуснете сега и откъс от "Григоръ Димитров".

    И те вечно ще горят в огъня на своя собствен ад и ще копнеят за смърт и унищожение.Но никога няма да се доберат до смъртта.
  2. 2 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1533 Неутрално

    ето туи е голямиа тенесист ! оспехи занапреде !





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK