Дион Ленард, ултрамаратонец: Бягането на дълги разстояния е като огледало на живота

Дион Ленард среща Гоби през 2016 г., като този момент променя живота на двамата

© Dion Leonard

Дион Ленард среща Гоби през 2016 г., като този момент променя живота на двамата



Да намериш приятел в пустинята е като да търсиш игла в купа сено. Именно в пустинята Гоби ултрамаронецът Дион Ленард среща куче, което се превръща в негов верен спътник в живота. През 2016 г. то бяга плътно до австралиеца в по-голямата част от 250-километровото му бягане в Китай по време на един от най-тежките ултрамаратони в света.


Ленард, който в началото на декември ще бъде гост в "Дни на предизвикателствата" и ще представи книгата си "Да откриеш Гоби", разказа пред "Дневник" за трудното си детство, уроците от бягането, мотивацията, възприятието му за успеха и любовта си към Гоби, която впоследствие се губи в Китай, но по-късно двамата отново се намират.


Кое запали интереса ви към бягането?




- Започнах да бягам, за да отслабна. Бях с наднормено тегло, пушех и пиех много, като това ме накара да направя промяна и да заживея по-здравословно.


Направих облог с приятел, че мога да го победя в полумаратон. Така започна всичко с махмурлук и тренировки още на следващия ден. Победих го, като избягах разстоянието от 13 мили (21 км) за 1.29 ч. и го отпразнувах с няколко бири. Тогава бях на 38 години.


Кое ви насочи към ултрамаратоните?


- Основаната причина да се обърна към ултрамаратоните беше книга, която взех на жена ми. В нея бяха показани най-големите спортни предизвикателства по света. Казах й, че на която и страница да отвори, ние ще отидем на това събитие.


Тя отвори на страница, в която се разказваше за 250-километрово състезание в пустинята Сахара (Marathon des Sables). Казах й, че задължително ще отидем. Дори завърших шести, което беше изненадващо, защото за конкуренция имах много професионалисти. Преди състезанието тренирах в продължение на три месеца, което не е чак толкова много в сравнение с повечето хора, които бяха там.


Дион Ленард, ултрамаратонец: Бягането на дълги разстояния е като огледало на живота

© Dion Leonard


Казаха ми, че трябва да тренирам здраво и да видя какво ще излезе. Никога преди не бях участвал в ултрамаратон и наистина нямах идея какво правя. Бях изненадан колко добре се справих и това ми даде мотивация да тренирам повече.


Какви емоции ви донесе успешното завършване на първия ви ултрамаратон?


- Чувството, че си постигнал нещо и си завършил подобно голямо състезание в пустинята при екстремни условия, е уникално. За това състезание трябваше сам да нося всичката си храна, за да оцелея през седмицата.


Но то не опира само до физическите усилия с бягането, а също и до предизвикателствата пред ума да опиташ се вдъхновиш и мотивираш. Да се убедиш, че ще бягаш всеки ден, без да спираш. Големият въпрос е имаш ли психологическата устойчивост, за да завършиш състезанието.


- Какво ви движи към успеха и как изглежда той във вашето съзнание?


- Имах трудно детство. Бил съм малтретиран и бит. Напуснах дома си в ранна възраст, когато бях на 13. Когато се сблъсках със света, трябваше да уча и работя, за да си осигуря храна. Това ме направи много целеустремен и решителен човек от ранна възраст.


Когато бягам, съм пределно фокусиран и крайно упорит. Много от отрицателните неща, които се случиха в детството, ги трансформирам в положителна нагласа, когато бягам. Харесва ми да изляза и да се състезавам, да бягам с най-добрите състезатели в света и да сравнявам времето и темпото си с тях.


Дион Ленард, ултрамаратонец: Бягането на дълги разстояния е като огледало на живота

© Dion Leonard


Не винаги успехът е да спечелиш състезанието, а той понякога е самият път, който си извървял по време на надпреварата. Понякога това ти помага да научиш нещо за себе си, което искаш да промениш, за да се превърнеш в по-добър човек.


Какви други уроци ви дава бягането?


- Бягането на дълги разстояния е като огледало на живота. Има толкова много възходи и спадове. Има трудни моменти, през които вероятно не можеш или не искаш да преминеш, но ако продължиш да настояваш, знаеш, че в края те очаква голяма награда. С бягането се развиваш като човек и ползите му ти помагат в живота.


В продължение на 240 мили и 8 часа бягане карам тялото и ума си да стигат до екстремни граници. След това се връщам към ежедневието и дребните неща вече не ме дразнят. Преживяваш много по-тежки моменти в състезанията и това разширява мирогледа ти.


Какви мисли преминават през главата ви, докато бягате?


- Някои мисли от детството изскачат в съзнанието. Знам, че има много хора, които ме подкрепят, гледат, искат да се представя силно и това ми дава сили. Късметлия съм, че мога да правя това, с което се занимавам и това е причината да работя и тренирам усилено. Знам, че това няма да продължи вечно и се стремя да постигам високи резултати.


Имате ли граници, които никога не бихте преминали?


- Всички си поставяме някакви граници, но те се размиват с времето. Догодина ще участвам в състезание с дължина 330 мили (531 км) в Калифорния, като никога досега не съм бягал толкова много.


Ако никога не се предизвикаш, ти никога не се учиш и развиваш. Понякога трябва да поемеш риск, дори и накрая да не се справиш с нещо.


Ленард заедно с Гоби

© Dion Leonard

Ленард заедно с Гоби


Кой е любимият ви ултрамаратон?


- Най-лесният отговор тук е състезанието, в което срещнах Гоби. То промени живота ми. Харесва ми да бягам в Китай, но това състезание беше удивително благодарение на това малко куче. Срещата ни промени и двамата завинаги. Невероятно е къде ме отведе животът след това.


Вие ли намерихте Гоби или Гоби намери вас?


- Вероятно тя ме намери и предпочете мен пред всички други състезатели. По време на състезанието кучето пробяга 80 мили (128 км) в тези екстремни условия.


По-късно тя се изгуби в Китай и аз се върнах, за да я открия. Вероятно това, че се намерихме два пъти, е най-удивителното в цялата история. И двамата се намерихме, което промени завинаги живота ни.


Какви трудности преживя Гоби и как тя успя да устои на предизвикателството?


- Има въпроси, на които никога няма да мога да си отговоря. Единствено Гоби може да каже как е успяла, как се е озовала в пустинята, какво е правила там, как е живяла и защо избра мен.


В близко бъдеще Гоби ще влезе в ролята на филмова звезда

© Dion Leonard

В близко бъдеще Гоби ще влезе в ролята на филмова звезда


Как бихте описали връзката между човек и куче?


- Ние сме свързани и тя иска да е всяка минута до мен. Преди изобщо не съм имал куче и ми е непознато да имам силна връзка като тази. Тя беше изчезнала и ми отне доста време и средства, за да я намеря. Явно е било писано да се случи и някаква голяма сила е направило така, че ни е събрала.


Участва ли Гоби на ваши състезания и какви са бъдещите ви съвместни планове?


- Тя вече не участва в ултрамаратони, но все още обича да бяга по 4-5 км на ден. Тази история скоро ще стигне до Холивуд. В процес на работа е и ще бъде много интересно да видим историята на голям екран.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK