Али Бейли: Най-трудната част от бягането е моментът преди да си обуеш маратонките

Али Бейли е намерила в бягането своето спасение от депресията



Има ли нещо общо между депресията и бягането? За Али Бейли депресията е проблемът, а бягането е решението и я вдъхновява да предприеме стъпки към положителна промяна.


"Аз не съм феноменален атлет или удивителен човек. Аз съм напълно нормална и това, което най-вече правя, е да се уча от живота."


Така накратко Бейли описа себе си, въпреки че за миналата година е пробягала над 60 състезания. Англичанката, която гостува в България за семинара "Физкултура", учи от живота чрез бягането на дълги разстояния. То ѝ вдъхва жажда за нов живот и ѝ помага да види света в действителност, като се откъсне от натиска на социалните мрежи и обществото.




Бейли започва да се занимава с бягане преди осем години по препоръка на лекаря ѝ като начин да се справи с депресията. По това време тя живее в Лондон и има престижна работа в музикалната индустрия.


"Работата ми беше много стресираща и ориентирана към постигането на определени цели. Започнах да бягам в ултрасъстезания, посетих много държави, запознах се с нови хора и това ме накара да осъзная, че не е необходимо да живеем по начина, по който го правим, с целия социален натиск", каза Бейли пред "Дневник".


Англичанката учи от живота чрез бягането на дълги разстояния

© Allie Bailey

Англичанката учи от живота чрез бягането на дълги разстояния


Тя признава, че постепенно бягането я е направила по-спокойна, по-приемаща и по-малко съдеща другите. Най-трудната част по пътя към промяната за Бейли е била да опознае себе си и да осъзнае, че обкръжението ѝ влияе отрицателно.


"Имах представа за себе си, че съм готин човек заради работата, която мислех, че ме определя. Но действително не се харесвах особено, докато не започнах да се срещам с хора от бягането и се сблъсках с голямата им доброта. Започнах да слушам повече, отколкото да говоря."


"Трудно е да се откъснеш от посоката, която си мислил, че е добра за теб. Преместих се от Лондон в провинцията. Беше ми трудно, но промяната дойде за добро. Аз съм си същият човек, но вече се справям с нещата по по-добър начин", разказа Бейли.


Али Бейли: Най-трудната част от бягането е моментът преди да си обуеш маратонките

© Allie Bailey


За нея мотивацията е да провери докъде се простират възможностите на тялото и ума, но никога не би се поставила в опасност. Бейли вярва, че осъществяването на целите започва с една крачка и хората не бива да се страхуват от провала.


"Има дни, в които не искам да изляза навън. Винаги казвам, че най-трудната част от бягането е моментът преди да си обуеш маратонките. Излезеш ли през вратата, тогава можеш да продължиш. Дори да се провалиш, това е нещо, от което се учим. Всичко още от ходенето и говоренето научаваме от грешки. Провалът трябва да бъде празнуван като житейски урок, а не като нещо лошо", каза Бейли.


Англичанката е била най-близо до границата на възможностите си в Панама, където с малко храна и вода е трябвало да се измъкне сама или да успее да повика спешна помощ с хеликоптер. Друго нейно предизвикателство представлява бягане при минус 47 градуса в Монголия.


"Трудното беше да се храня и да пия вода, защото всичко замръзваше. Държах провизиите си близо до тялото си и в спортния сутиен. Преживяването беше странно и забавно. Помня, че хвърлих подхранващ гел на земята и той се разпръсна на милиони парчета", заяви Бейли.


Замръзналите мигли по време на бягането в Монголия

© Allie Bailey

Замръзналите мигли по време на бягането в Монголия


Водена от любопитството си да опознава нови места, англичанката се зарежда от любовта към природата. Според нея най-добрият начин хората да разберат как действията им влияят върху природата е да излязат навън и да видят с очите си.


"Бяхме в планината в България и аз често питах къде са мечките. В такъв момент не искаш да се озовеш в опасност, но в същото време ти е любопитно. От друга стана, крокодилите в Панама изглеждаха невероятни. Ние бяхме в каяци по водата, като те просто можеха да ги обърнат, но нямаше нищо такова. То беше повече чудене, отколкото истински страх. Имаше съвсем други неща, за които да се притесняваш. Удивително е да видиш този свят с очите си и да разбереш какво се случва с природата", допълни англичанката.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK