"Тенис, ще ми липсваш": докосващите думи на Мария Шарапова

Мария Шарапова обяви края на кариерата си

© Reuters

Мария Шарапова обяви края на кариерата си



Мария Шарапова слиза от голямата сцена на тениса. Рускинята го направи със стил, уважение и любов.


Тя отправи послание чрез есе, публикувано във "Вог" и "Венити феър", където изрази чувствата си в решителния момент да се отдели от голямата си любов,


Шарапова описа тениса като своята планина, която ѝ е разкрила прекрасни гледки. И заяви, че е готова да се насочи към следващото си предизвикателство.


Есето, с което Мария Шарапова се сбогува с тениса




"Как оставяш зад гърба си единствения живот, който си познавала? Как си тръгваш от кортовете, на които си тренирала още когато си била малко момиче? Играта, която обичаш - тази, която ти донесе сълзи и неописуема радост. Спорт, в който откри семейство и привърженици, които те подкрепяха повече от 28 години?


За мен това е ново, така че, моля, простете ми. Тенис, казвам сбогом.


Преди да стигнем до края, позволете ми да започна с началото. Спомням си, че първият път, когато видях тенис корт - баща ми играеше на него. Бях на четири години в Сочи, Русия - бях толкова малка, че мъничките ми крака висяха от пейката, на която седях. Толкова малка, че ракетата, която взех, беше два пъти по-голяма от мен.


Когато бях на шест, прекосих цялото земно кълбо до Флорида с баща ми. Тогава целият свят изглеждаше гигантски. Самолетът, летището, голямата шир на Америка... Всичко беше огромно, колкото жертвата на родителите ми.


Когато започнах да играя, момичетата от другата страна на мрежата бяха винаги по-големи, по-високи и по-силни; а величията в тениса по телевизията изглеждаха недосегаеми и недостъпни. Но малко по малко, с всекидневни тренировки на корта, този почти митичен свят ставаше все по-реален.


Фотогалерия: Кариерата на Мария Шарапова - успехи, мода, любов и допинг изпитание >


Първите кортове, на които някога съм играла, бяха от неравномерен бетон с избледнели линии. С течение на времето те се превърнаха в кален клей и най-разкошно оформената трева, на която краката на човек някога могат да стъпят. Но никога и в най-смелите си мечти не съм си и помисляла, че някога ще спечеля на едни от най-големите сцени в спорта и то на всяка настилка.


"Уимбълдън" изглеждаше като добро място за начало. Бях наивна 17-годишна, все още колекционираща пощенски марки и не разбирах измерението на победата си, докато не пораснах и се радвам, че не съм го разбирала.


Моето предимство обаче никога не е било в това да се чувствам превъзхождаща останалите играчи. То беше усещането сякаш съм на ръба да падна от скала - и затова постоянно се връщах на корта, за да разбера как да продължа да се изкачвам.


US Open ми показа как да преодолея разсейването и очакванията. Ако не можеш да се справиш с вълнението на Ню Йорк - тогава летището е почти в съседство. Довиждане!


Australian Open ме заведена място, което никога досега не е било част от мен - към изключителна увереност, която някои хора наричат "да си в зоната". Наистина не мога да го обясня, но това беше добро място, на което да си.


Клеят на откритото първенство във Франция разкри почти всичките ми слабости - за начало неспособността ми да се плъзгам по него - и ме принуди да ги преодолея. Два пъти. Това беше хубаво усещане.


Тези кортове разкриха моята истинска същност. Зад фотосесиите и красивите тенис рокли те разкриха несъвършенствата ми - всяка бръчка, всяка капка пот. Те изпитаха характера ми, моята воля, способността ми да обуздавам своите емоции така, че да работят за мен, вместо срещу мен. Между техните линии уязвимостта ми беше в безопасност. Каква късметлийка съм аз, че съм открила начин, чрез който се чувствах толкова открита и също толкова удобно?


Едно от ключовите неща за моя успех беше това, че никога не поглеждах назад и никога не гледах напред. Вярвах, че ако продължа да давам най-доброто от себе си, бих могла да тласна себе си към невероятно място. Но не можеш да подчиниш тениса - просто трябва да продължиш да се съобразяваш с изискванията на корта, докато се опитваш да потиснеш непрекъснатите задни мисли в ума си.


- Направи ли достатъчно, че и повече, за да се подготвиш за следващия си съперник?


- Взел си си няколко почивни дни - тялото ти губи своята увереност.


- Това допълнително парче пица? По-добре се погрижи със страхотна сутрешна тренировка.


Слушайки този глас толкова осезаемо, предчувствайки всяко негово излияние, е начинът, по който приех тези последни негови сигнали, когато те дойдоха.



Един от тях дойде миналия август на US Open. Зад затворените врати, 30 минути преди да изляза на корта, имах процедура, за да подготвя рамото си, за да изкарам мача. Контузиите в рамото не са нещо ново за мен - с течение на времето сухожилията ми се стопиха. Имала съм много операции - една през 2008 г., друга процедура миналата година - и прекарах безброй месеци в терапии. Самото излизане на корта в този ден беше като победа във финала, въпреки че всъщност трябваше да е първата стъпка към победата. Споделям това не от съжаление, а за да обрисувам своята нова реалност. Тялото ми се беше превърнало в повод за разсейване.


"Струваше ли си всичко това" - по време на кариерата си това дори никога не е стояло като въпрос, но накрая беше различно. Моята психическа устойчивост винаги е била най-силното ми оръжие. Дори и моят съперник да е бил по-силен физически, по-уверен или дори просто по-добър - можех и успявах да надделея.


Никога не съм се насилвала да говоря за работа, за усилия или упоритост - всеки спортист разбира наизказаните жертви, които трябва да направи, за да успее. Но тъй като достигам до следващата глава в историята си, искам всеки, който мечтае да усъвършенства нещо, да знае, че съмненията и оценките са неизбежни. Ще се провалите стотици пъти, а светът ще ви гледа. Приемете го. Вярвайте на себе си. Уверявам ви, че ще надделеете.


Докато давах живота си на тениса, тенисът ми даде живот. Ще ми липсва всеки ден. Ще ми липсват тренировките и всекидневният ми режим: събуждането на разсъмване, да връзвам лявата си обувка преди дясната и да затворя вратата на корта, преди да ударя първата си топка за деня. Ще ми липсват екипът и треньорите ми. Ще ми липсват моментите, в които сме седнали с баща ми на скамейката на корта за тренировки. Ръкостисканията, когато печелиш или губиш. И спортистите, които независимо дали знаят или не, но ме тласнаха към това да бъда възможно най-добра.


Като поглеждам назад сега, осъзнавам, че тенисът е бил моята планина. Моят път беше изпълнен с долини и обходи, но гледките от върха ѝ бяха невероятни. След 28 години и пет титли от Големия шлем съм готова да изкача нова планина - да се състезавам на различен терен.


А това неуморно преследване на победи? То никога няма да намалее. Без значение какво предстои, ще влагам същия фокус, същата работна етика и всички уроци, които съм научила по пътя си.


В същото време има някои простички неща, към които се стремя: Усещане за спокойствие със семейството ми. Наслаждаване на сутрешното кафе. Неочаквани бягства през уикендите. Тренировки по мой избор (здравейте, уроци по танци).


Тенисът ми показа света и ми показа от какво съм направена. Така изпитвах себе си и измервах напредъка си. Така че каквото и да избера за следващата си стъпка, за следващата си планина, ще продължа да се боря. Ще продължа да се изкачвам. Ще продължа да се развивам."

Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Silence
    Silence
    Рейтинг: 500 Неутрално

    Голям стил и уважение, няма що. Затова почти никоя от дългогодишните ѝ опонентки не се е обадила да я поздрави или пожелае успех, и то не е от завист. Такава злоба (не спортна) дори у Уилиямс не може да се види. Успехите са безспорни, но Марчето е рядко неприятна и надменна персона. Завръщането след допинг скандала беше абсолютно безмислено, но тя си знае. Няма да ми липсва изобщо.

    Да минават изборите и да се маха Адриан, че дискусиите станаха на принципа: "Не е важно под какво, важното е да пействам"
  2. 2 Профил на Noise
    Noise
    Рейтинг: 2595 Неутрално
  3. 3 Профил на magelan
    magelan
    Рейтинг: 1055 Неутрално

    До коментар [#1] от "Silence":Има една дума която я определя като личност- фалш . И това се усеща дори и в последното и интервю. Неприятно и неприятна. Вярно е само че след наказанието игра само защото имаше течащи договори. Комерсиална на макс. Това отблъсква

  4. 4 Профил на One Hour
    One Hour
    Рейтинг: 2052 Неутрално

    Думи на откровение, женски и навяващи лека тъга.
    Пример за упоритост увенчана с безспорни успехи.
    Пред това всички забежки и забележки бледнеят :)

  5. 5 Профил на byrd
    byrd
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Докосващи думи...? Ох , Гугле. ! На български се казва трогателни!

  6. 6 Профил на Nozo No
    Nozo No
    Рейтинг: 833 Неутрално

    Бе един от треньорите й преди време (май баща й) го каза че ако за последно място даваха най-много пари щеше да е непрекъснато последна

  7. 7 Профил на Боби Колев
    Боби Колев
    Рейтинг: 1660 Весело

    Мдам...малки грешки я проваляха срешу Уилиямс.

    Малка грешка има и сега...една буква е сбъркала само от цитата в заглавието.

    Но, въртиме го, сучеме го - преуспяла с труд и пот.
    Заслужава уважение не по-малко от всеки друг шампион, а самият факт, че има 5 големи шлема показва, че не е случаен шампион (както Каро стана почти случайно номер 1 например).

    Не става дума за пристрастия.

    Мария си заслужава уважението, както и всички други позитиви и негативи от кариерата си.

    http://www.bbc.com/news/magazine-37612083
  8. 8 Профил на Visoka Topola
    Visoka Topola
    Рейтинг: 356 Неутрално

    За едни завършва.
    За други започва.

  9. 9 Профил на hary
    hary
    Рейтинг: 464 Неутрално

    Дълги години ѝ бях фен. Тъжно, наистина - голяма красавица, (като девойче беше просто бъбрече...), невероятни победи и пет титли от Големия шлем! Забъркаха я в скандал с тоя мелдоний, хванаха я само месеци, след като препаратът беше забранен... Все си мисля, че тук и политика има замесена, и Мария без вина опра пешкира.
    Както и да е, заслужава едно голямо благодаря за емоциите! И най-добри пожелания за в бъдеще!

  10. 10 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 2363 Неутрално

    И аз благодаря на наша Маша и й желая успех в живота и занапред.

  11. 11 Профил на chepokalipsis
    chepokalipsis
    Рейтинг: 1185 Неутрално

    "Тенисът ще ми липсва, но повече ми липсва химията", само щото е "Шарапова", отърва по-дълго наказание.

  12. 12 Профил на noo
    noo
    Рейтинг: 528 Неутрално

    Победите на всички настилки от Големия шлем, показва голяма класа. Малцина са го правили. Достойна за уважение!

  13. 13 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4658 Неутрално

    Красиво го е написала Мария. Страхотно присъствие имаше на корта. Остави сериозен белег в историята на тениса.

    Кой продаде къщата, дарена от проф. Елисавета Карамихайлова на катедра физика към СУ, а впоследстие на нейно място бе построен хотел? Кой/и са тези престъпници?!
  14. 14 Профил на Инженер Раул Викторов
    Инженер Раул Викторов
    Рейтинг: 676 Неутрално

    Гришата се изложи с нея...

  15. 15 Профил на Mia san Bayern
    Mia san Bayern
    Рейтинг: 1949 Неутрално

    И тениса ще липсва на Шарапова.

  16. 16 Профил на Николай Георгиев
    Николай Георгиев
    Рейтинг: 1749 Весело

    Наистина са "докосващи", ама по-скоро за "затрогващи" или "трогателни".
    Като превеждаме, нека не е буквално

  17. 17 Профил на buzanka
    buzanka
    Рейтинг: 532 Неутрално

    Страхотна спортистка, но допинг скандалът уби кариерата й. След това нещата бяха на доизживяване и този край е логичен.

    Обичам да слушам само себе си




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK