Тежестта на таланта: как младите се справят със стреса в елитния футбол в България

Българските футболисти постепенно осъзнават необходимостта от работа със спортен психолог



  • Българските клубове трябва да се грижат повече за психичното здраве на играчите, смятат млади футболисти.
  • Само един участник в Първа лига - "Черно море", в момента има постоянен психолог за мъжкия си отбор.
  • Според футболисти и експерти се наблюдава положителна тенденция в този аспект от подготовката, но промяната става бавно.

Докато вадеше топката от мрежата, младият вратар бавно осъзна тежестта на грешката си. След дълга серия от отлични представяния 18-годишният футболист беше загубил концентрация само за момент, оказал се фатален за отбора му. Последният съдийски сигнал сложи началото на един от най-тежките периоди в живота на тийнейджъра.


С повече от дузина мачове в Първа професионална лига вратарят беше впечатлил фенове и специалисти с острия си рефлекс и отлична игра с крака. За един миг обаче меденият месец приключи. Сега в главата му се въртеше единствено злощастният епизод, който щеше да го преследва седмици наред.


"Беше нещо ново", каза талантът, който пожела да остане анонимен. "Това е като първата целувка. Или първото ти гадже. Или къде си бил, когато си разбрал, че Кобе Брайънт е починал. Винаги ще го помниш."




Обсипан с критики от футболни сайтове и телевизионни коментатори, вратарят дълго изживявал болезнения спомен. Младежът се нуждаел от време, за да възвърне увереността си, преодолявайки ключово предизвикателство, заплашило да прекрати обещаващата му кариера още в зародиш.


Футболът, безспорно най-популярният спорт в България, привлича хиляди деца в клубните школи всяка година. Малцина успяват да извървят дългия стръмен път, в чийто край ги очаква професионален договор. Но когато пристигнат на голямата сцена, повечето дебютанти се оказват неподготвени за съпътстващото медийно внимание и други източници на стрес, които застрашават душевното им здраве и често водят до дълги периоди на депресия.


В поредица от интервюта осем български футболисти на възраст между 18 и 25 години споделиха как напрежението в елитния спорт влияе на психиката и спортната им форма. Играчите пожелаха анонимност, докато разказваха за преживяванията си. Повечето са носили екипите на водещи български отбори, както и на младежкия национален тим.


Младежите вярват, че българските клубове трябва да обърнат по-голямо внимание на психичното здраве на състезателите си. Работата със спортни психолози в момента почти напълно отсъства от подготвителния процес у нас, показа допитване до всички участници в Първа лига. Принудени да се справят най-често сами с разочарованието от неуспехи, негативни коментари и физически травми, повечето футболисти реагират по един и същи начин. Затварят се в себе си и отказват да четат новините.



Големите очаквания


За елитните футболисти ограничаването на стреса е ключово изпитание. Резултатът от него може да определи посоката на развитието им. Някои процъфтяват на голямата сцена. Други постепенно потъват в отчаяние.


„Психиката е едно от най-важните неща във футбола. Не се иска само да тичаш и да риташ топката. Трябва да мислиш“.



"Когато не си добре психически, започваш да разсъждаваш по друг начин. Така не използваш пълния си потенциал", заяви 21-годишен нападател.


Преди интервютата всички осем футболисти - един вратар, трима защитници, двама халфове и двама нападатели - бяха играли професионално в продължение на поне две години. Запитани кой е бил основният им източник на стрес досега, играчите почти без изключение посочиха себе си.


"Напрежението не идва от външни фактори. Аз самият си го създавам", каза 23-годишен защитник, който сега играе в чужбина.


"Когато не успееш да оправдаеш собствените си очаквания, това събужда разочарование. Футболът е това, с което се занимавам, и е най-близо до сърцето ми. Няма как да не ми се отразява."


Тежестта на таланта: как младите се справят със стреса в елитния футбол в България

© LAP.BG


Освен личната амбиция младежите изтъкнаха външни фактори, заплашващи да разклатят психичното им здраве. Сред тях е рискът от тежки контузии. Допълнително напрежение носят също очакванията на феновете и медийният натиск. Вратарят например си спомни как журналисти и привърженици са коментирали незадоволителното му представяне в шампионатен мач.


"Написаха, че съм провалил отбора", каза той. "Не знаех как да се справя с това и прекалено много ме жегна. Приех го прекалено емоционално. А колкото по-емоционално приемеш нещо, толкова повече го запаметяваш."


Играчите са притеснени и от цялостната нестабилност на българския футбол. Редица елитни клубове са измъчвани от постоянни финансови проблеми, произтичащи от лошото им управление. Липсата на сигурност кара състезателите да се безпокоят за заплатите и договорите си. А дългата непредвидена пауза, предизвикана от коронавируса, е поредното сериозно ментално предизвикателство.


Психология на победата


На футболния терен отборната химия е решаваща съставка за успеха. Не такава философия обаче изповядват играчите, когато изпитат стрес в личен план. Вместо да разчитат на колектива, повечето футболисти се опитват да потушат напрежението без чужда помощ. Една от причините за това се крие в подготовката им още от деца.


От известно време организации в Западна Европа и Съединените щати усилено насърчават открити обсъждания за психичното здраве на атлетите. Българските клубове разчитат на по-консервативни методи. Затова и футболистите у нас все още израстват с навика да се затварят в себе си в случай на душевен товар.


Свързах се с всички 14 участници в Първа лига, за да разбера дали работят със спортни психолози - висококвалифицирани експерти, превърнали се в основна част от елитния спорт в по-богати страни. В момента единствено "Черно море" е осигурил такъв специалист на мъжкия си отбор - Кристина Димитрова, която обаче съвместява дейността с друга длъжност в административния отдел на "моряците".


Няколко клуба в лицето на "Лудогорец", "Левски", ЦСКА, "Локомотив" (Пловдив), "Берое", "Славия" и "Витоша" (Бистрица) временно са използвали услугите на психолог в периоди от предишни сезони. Обикновено ръководителите се обръщат към подобен специалист непосредствено преди важен мач, но не го наемат за постоянно.


ЦСКА и "Лудогорец" са ползвали психолог в работата си

© LAP.BG

ЦСКА и "Лудогорец" са ползвали психолог в работата си


"При нас е всеки сам за себе си", сподели защитник за ситуацията във водещ български клуб. "Опираш до близки и приятели. Няма специални психолози да ти помагат в тази област. Мисля, че това е нещо много хубаво. Но при нас го няма."


Повечето интервюирани футболисти имат епизодичен опит със спортни психолози - най-често по време на лагери с националния отбор. За петима от тях само една сесия е била достатъчна да ги убеди, че ще имат полза от подобни взаимоотношения в бъдеще. Един 25-годишен нападател, продължил кариерата си в Западна Европа, разказа как терапевт му е помогнал да разбере, че никой не е имунизиран срещу сценична треска.


"Най-същественият ми спомен от разговора ни беше, когато ми каза, че стресът е най-нормалното нещо. Има го дори при най-големите футболисти. Ти работиш цяла седмица, за да играеш добре в неделя. Ако в неделя преди мача не изпитваш напрежение, ти не си човек."


От всички осем участници единствено вратарят се среща със спортен психолог в свободното си време. Освен това документира преживяванията си в дневник.


"Ако го задържиш в себе си, не става по-добре. Даже е обратното. Гледам да говоря, за да мога да се освободя от това напрежение", каза той.


Според него е важно българските футболисти открито да обсъждат емоционалния товар. Вратарят допълни, че по-опитните спортисти трябва да дават пример на младите си колеги, особено по време на изтощителната изолация, предизвикана от коронавируса.


Вятърът на промяната


Спирането на първенствата заради пандемията подтикна Асоциацията на българските футболисти (АБФ) да предложи на играчите у нас безплатна консултация със спортния психолог Румен Колев. В началото на май капитаните на пет отбора от Първа лига призоваха колегите си да се възползват от услугата. В продължение на две седмици Колев приемаше обаждания от играчи на отворена телефонна линия.


"Предвид стигмата в България и предразсъдъците към този вид услуги, определено съм приятно изненадан от степента на активност", каза Колев.



Според него все повече българските спортисти разчитат на експертна психологическа помощ. Някои треньори също вярват в ползите от подобни сесии. Други възприемат терапевтите като заплаха за собствения си авторитет.


"Има някаква форма на ревност и лека параноя от страна на треньори, не само във футбола, че се създават условия и пространство играчът да коментира някакви неща с психолог, а да не ги коментира с треньора. Едва ли не му изземваш някаква функция или пък го изместваш като доверен човек."


Този страх е сред водещите причини българските клубове масово да нямат спортен психолог в щабовете си. Дори да могат да си позволят терапевт, футболните ръководители у нас обикновено възлагат тази роля на старши треньора.


Но според интервюираните играчи повечето български треньори не умеят да общуват правилно с възпитаниците си. Това увеличава нуждата от привличането на специално подготвени специалисти в тази област. Младежите са особено критични към цялостния подход в детско-юношеските школи, където се изгражда манталитетът на бъдещите професионалисти.


Тежестта на таланта: как младите се справят със стреса в елитния футбол в България

© LAP.BG


"Още от малки децата трябва първо да бъдат научени, че футболът е забавление и игра", каза един от интервюираните защитници. "Не е краят на света, ако загубиш определен мач. Треньорите се карат, викат, когато направиш грешка. Това е много лошо и може много да навреди на едно дете."


Както играчите, така и Колев отбелязват положителна тенденция в цялостното отношение към спортната психология у нас. Те вярват, че промяната се дължи основно на обмена на опит между български играчи и треньори и колегите им в други първенства.


"Във всички аспекти - психологическа работа, материални бази, методики - има развитие. Просто се случва много по-бавно, отколкото в други по-развити държави", допълни същият защитник.


* Петър Георгиев е журналист на свободна практика. Работил е в БНТ като репортер на "По света и у нас" и водещ на информационното предаване #Европа. Получава журналистическото си образование в университета в Нюкасъл, Великобритания, и в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Публикувал е материали в британските издания "Гардиън", "Обзървър" и "Скай спортс". Автор е на подкаста "Виктория". Преди време Георгиев "изпита" българските спортни медии, като се представи за футболист на "Нюкасъл". Как и защо го направи - четете тук.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK