Стефан и Максим Иванови за началото на мисия "Неверест": Все едно се учиш да ходиш

Максим Иванов

© Neverest Ocean Row

Максим Иванов



Вече близо седмица Стефан Иванов и 16-годишният му син Максим очакват зелена светлина, за да продължат опита си да прекосят Атлантическия океан с лодка. Двамата започнаха предизвикателството с дължина 6000 км на 14 юни, но бяха принудени да спрат на 26 юни заради проблем с автопилота на лодката, който служи за задаване на посоката на движение.


В момента те се намират на остров Лансароте, който е част от Канарските острови. Стефан и Максим Иванови изчакват доставянето на част, с която ще могат да поправят автопилота и да продължат напред към бреговете на Бразилия.


Пред "Дневник" двамата българи разказаха за впечатленията си от мисия "Неверест" в първите 12 дни в открити води.




Чувствате ли се подготвени след първата част от предизвикателството?


Стефан Иванов: Физически сме напълно подготвени. Нямахме някакви мускулни трески, не бяхме съсипани от гребането като усилие. Някои хора казват, че първите два-три дни си като пребит, не можеш едва ли не да разгънеш лакътя си, толкова силно са ти се схванали мускулите. При нас нямаше такива проблеми, дори и мазоли нямаме или някаква преумора.


Не бяхме готови обаче за техниката на гребане в тези големи вълни. Просто не бяхме срещали такива вълни. В океана е много странно това, че няма хоризонтална повърхност. Дори когато гледаш в хоризонта, виждаш едни големи хълмове, които се движат към теб или в друга посока. Върху тези хълмове има вълни и върху вълните има по-малки вълни. Непрекъснато си в някаква разбушувана стихия. Първоначално това е малко стряскащо, защото не знаеш къде е границата, не знаеш кое вече е опасното. Струва ми се, че първите вълни са опасни, а после се оказва, че може да гребеш със затворени очи над тях.


Стефан (вляво) и Максим Иванови са решени да продължат въпреки повредата

© Neverest Ocean Row

Стефан (вляво) и Максим Иванови са решени да продължат въпреки повредата


Какво друго ви изненада дотук?


Стефан Иванов: Това, което беше непредвидено, е, че автопилотът ни започна да изключва самостоятелно от време на време. Първо един-два пъти на ден, после след час, след това дори по няколко пъти на час. Това е доста опасно, защото той поддържа посоката, в която се движим. Особено нощно време, когато не знаеш откъде идва вятърът и вълните, като гребеш в почти пълен мрак. Дори луната изгрява малко преди слънцето, така че в голяма част от нощта е пълен мрак. Ако изключа автопилота, вятърът или вълните могат да завъртят лодката и да я изложат с борда към вълните и съответно да я превъртят. Заради това трябваше да спрем непредвидено и да изчакаме да получим тези резервни части за автопилота.


Оказа се също, че силиконът, който бяхме взели и е предназначен за морски цели и яхти, не беше добър уплътнител и почти всички складови отделения се пълнеха с вода, където имаше и храна. Добре, че е вакумирана и голяма част от храната не беше засегната. Но това въздейства на движението ни. Ние трябваше всеки ден да изпомпваме от 50 до 100 литра вода на ден от тези складове. Това също беше нещо непредвидено. Лодката ставаше много тежка. Вместо да се движи с 2-3 възела, се движеше с 1 възел. При спирането ни извадихме всички люкове и ги залепихме с по-надежден полимер. Надяваме се, той да издържи.


Максим Иванов: През нощта дори и топовата лампа да свети на максимум, човек вижда само на четири-пет метра около него. Иначе е пълен мрак и абсолютно нищо не се вижда. Човек е изложен на големи вълни и ни трябва този уред, за да държи посоката.


Какво е усещането да плавате през нощта?


Максим Иванов: Аз лично игнорирам емоцията. През деня тренирах за този момент с гребане за 5-10 минути със затворени очи, за да се уверя, че дори и без да виждам вълните, ги усещам и мога да греба. Баща ми има голям проблем с това. Той въобще не обича да не вижда вълните и мрази да се изключва топовата лампа. Ако я изключиш, не се вижда и на 1 метър.


Стефан Иванов: Все едно те хвърлят в една нова реалност. Все едно се учиш да ходиш. При нас е точно така - учим се да гребем в неблагоприятна среда с тези вълни. Надяваме се да не се преобърне лодката. С времето човек придобива увереност и усещане.


През нощта видимостта е ограничена

© Neverest Ocean Row

През нощта видимостта е ограничена


Какви опасности крие океанът?


Стефан Иванов: При големите вълни лодката се вдига над тях. Опасни са гребените, вливащите се вълни, които вече могат да залеят лодката и да я преобърнат. Височината на вълните не е чак толкова опасна. Дори средната вълна да е 2.5 м, на две-три минути минава вълна, която е два пъти по-голяма, а след няколко часа преминава три пъти по-голяма вълна с височина около 7.5 м.


Не може да се каже, че гребеш в еднакви условия и вълни. Това е нещо като нов спорт. Все едно се учиш да караш сноуборд и минаваш различни хълмчета. Всеки склон е различен, някой са по-заледени, други са по-отвесни, при трети трябва да сечеш напряко склона. По същия начин е и с вълните. Не ги посрещаш под един и същи ъгъл, а под най-различни ъгли. Доста е забавно и си нащрек. Понякога два часа гребане минават като за десет минути.


Как най-често протича денят ви?


Максим Иванов: Започвам да греба в 7 ч., греба два часа и като ми свърши реда, влизам в кабината и взимам нещо да ям. Може да бъде нещо малко, сладко или цял пакет лиофилизирана храна. Ям нещо, след като съм гребал. После спя за около час и 20 минути, като ми остават още 15-20 минути, за да се подготвя за следващото гребане. Преди да започна да греба, трябва отново да хапна нещо.


Със сигурност храненето ми беше най-трудното. По-трудно е от физическото натоварване, по-трудно от спането и от постоянното слънце. Човек, когато е в тази кабина, някак си не му се яде. Не само че лодката се клати постоянно, но е и ужасно задушно и топло вътре. Заедно с потта и умората на човек въобще не му се яде. Със сигурност знам, че съм ял по-малко, отколкото е трябвало. Вероятно съм отслабнал повече от планираното. Задачата ми, като тръгнем отново, е да се фокусирам повече върху диетата и да поддържам калориите, които са ми нужни.


Стефан Иванов: В смените трябва да се вплете превеждането на прогнозата на вятъра, което правим поне два или три пъти на ден. Да изсушим нещо намокрено, да търсим из складовете на лодката за нещо, което ни трябва и не знаем къде сме го сложили, да напишем имейл на съпругата ми. Чрез нея държим контакт със света. Нямаме достъп до интернет, а по-скоро изпращаме няколко реда на нея и тя ги публикува. Провеждаме разговори с нея, с някои приятели и нашите навигатори по сателитния телефон. Времето лети и тези 12 дни по-скоро бих казал, че са шест или седем.


Стефан и Максим Иванови за началото на мисия "Неверест": Все едно се учиш да ходиш

© Neverest Ocean Row


Как поддържате лична хигиена?


Стефан Иванов: За тоалетна имаме една кофа и една бутилка и оттам вече всичко отива в океана.


Максим Иванов: За къпане използваме мокри кърпички и сухи шампоани. Човек не става толкова мръсен, колкото в града. Там няма нищо, което може да ни намърси, единствено много сол се събира по нас. Не се къпем всеки ден. Мием се веднъж на три-четири дни, защото това отнема усилия и не е чак толкова спешно и важно.


До среща с пирати не се стигна, но как успяхте да се справите в екстремната ситуация?


Максим Иванов: Тъкмо свършвах да греба, баща ми ме смени и аз тъкмо влизам в кабината. Загледах се в картографа, който ни показва къде точно се намираме и дали има други кораби около нас. Видях, че има два кораба на около 10 морски мили от нас. Единият беше пред нас, а другият зад нас, като ние сме на около 50 морски мили от брега. Заради това е малко странно и двата кораба да са се насочили точно към нас. Започна да ми става интересно. Продължих да гледам и тогава видях, че и двата кораба почти едновременно изчезват от картата.


Обикновено това става, когато някой кораб изключи нарочно тази система, за да не се вижда на другите картографи. Тогава вече си казах, че това наистина е много странно и трябва да се замисля какво може да бъде. Предния ден Николай Джамбазов ни беше предупредил за пирати до брега на Мароко. Тогава се сетих, че е много вероятно това да са пирати, понеже са се насочили към нас и са ни от двете страни. Обикновено на картографа се виждат имената на корабите, но тези два кораба нямаха имена, а само номерата им бяха изписани. Тогава бях почти сигурен, че са пирати.


Да призная, не ме беше страх. Веднага се мобилизирах и не исках да губя време в притеснение. Отворих люка и казах: "Тате, мисля, че има кораби, които идват към нас, и мисля, че са пирати. Мога ли и аз да изключа нашата система", понеже те не виждат къде сме искали да изключим нашата система, за да можем да избягаме. Той каза, че е малко рисковано, но се съгласи да изключим системата.


Тогава се сетих, че те знаят горе-долу нашата локация. В морето, когато наближиш на 3-4 морски мили, започваш да виждаш лампата на другия кораб. Тогава казах на баща ми, че трябва да изключим и лампата. През това време всъщност вятърът беше доста силен с вълни до пет метра и е доста опасно да се изключи лампата. Баща ми ми каза, че не би искал да гребе без лампа, но предложи, докато той гребе, да гребе с лампа, но когато му свърши реда, аз мога да я изключа. Това беше перфектно, защото те сигурно щяха да наближат след час и половина или два.


Съгласих се и си легнах да спя. Като станах, изключихме лампата и гребах два часа без лампа. Беше напълно тъмно и аз едвам виждах на един метър от мен, но го направих, за да сме спокойни. Когато изключих лампата, въобще не се притеснявах. Сметнах, че нашата лодка е толкова мъничка и сме сред толкова огромни вълни в този мрак, че шансът да ни открият е много малък и няма смисъл да се притеснявам. Гледах техните топови лампи и виждах как наближават, обаче бяха надалеч.


Лодката е на пристанището в Лансароте в очакване да потегли.

© Neverest Ocean Row

Лодката е на пристанището в Лансароте в очакване да потегли.


Какви незабравими мигове ви се случиха досега?


Стефан Иванов: Имаше красиви моменти, в които звездите на небето бяха безброй, тъй като нямаше луна, а едновременно с това във водата имаше фосфоресциращ планктон. Изглеждаше сякаш милиони светулки са плъзнали във водата. Чувството беше сякаш се намираш във космоса и отвсякъде има звезди. Гледката беше приказно красива.


Как ще повлияе непредвиденото спиране на плановете ви?


Стефан Иванов: Имаме храна за около 70 дни и може би за тези 12 дни да сме изяли храна за седем или осем. Може би ще ни стигне и храната не би трябвало да е проблем.


По отношение на придвижването сме по план. Общото време във водата сигурно ще бъде някъде между 60 и 90 дни. Дотук сме изминали около 1000 км от общо 6000 км. Изминали сме малко повече от една шеста за 12 дни гребане. Дотук условията не бяха най-благоприятните, тъй като две нощи и половин ден бяхме на плаваща котва, а в доста голяма част от времето се движехме при страничен вятър. За да достигнем този остров, трябваше да гребем почти на 90 градуса спрямо вятъра, което беше безкрайно уморително. Тогава лодката е безкрайно тежка и се движи с много бавна скорост към целта. Средната ни скоро до момента е по-слаба, отколкото би била оттук до Кабо Верде. Вече оттам към Южна Америка ще видим.


Сигурен съм, че ще има нови предизвикателства. Почти всеки ден има нещо ново, което ни изненадва и нещо, с което не сме свикнали.


Красивите гледки са част от положителната енергия, която зарежда двамата българи

© Neverest Ocean Row

Красивите гледки са част от положителната енергия, която зарежда двамата българи

Коментари (26)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 3722 Неутрално
  2. 2 Профил на m_todorov
    m_todorov
    Рейтинг: 804 Неутрално
  3. 3 Профил на Араламбене му е майката
    Араламбене му е майката
    Рейтинг: 1065 Неутрално

    Автопилоти, джипиеси, сателитни телефони, соларни батерии, пречистватели на вода, хранителни концентрати, непотопяем съд... Ма щом казвате, че имали и кауза... А! Забравили са им каузата бе!

  4. 4 Профил на lpi31580057
    lpi31580057
    Рейтинг: 1186 Неутрално
  5. 5 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2289 Неутрално

    Страхотна мисия!
    Такива хора променят света!
    Уважение!

  6. 6 Профил на Ivan_
    Ivan_
    Рейтинг: 3054 Неутрално

    Момента с люковете учлътнения е доста тревожен. Не може на ппдобна лодкс да оставиш да влиза вода, това е нещото което може да я пптопи. Дано наистина да са го р шоли този проблем... И след лато са спрели да заредят ппвече храна, ако имат възможност да я вземат....

    Модератора е неадекватен!
  7. 7 Профил на Jordan J
    Jordan J
    Рейтинг: 1037 Неутрално

    От все сърце им желая успех и да преодолеят всякакви трудности!
    Малко ме смущават своеволията на автопилота и дали ще имат резервен план, ако се повтори повредата навътре в океана, където възможностите за импровизация ще бъдат много малко? По-добре още тук, на острова, да решат въпроса с възможна най-надеждно оборудване.
    Още веднъж УСПЕХ !

  8. 8 Профил на uq
    uq
    Рейтинг: 1568 Неутрално

    Дива работа, ама щом ги кефи, няма лошо

  9. 9 Профил на Корки
    Корки
    Рейтинг: 2749 Неутрално

    Навлизат в конските ширини, дано имат спокойно време и попътен вятър.

    Свободата е възможноста сам да си наложиш дисциплина, преди да са ти я наложили други.
  10. 10 Профил на Ivan_
    Ivan_
    Рейтинг: 3054 Неутрално

    До коментар [#7] от "Jordan J":

    Автопилота не е чак такъв проблем според мен. Дето се вика и да не знаят накъде гребат теченията все ще ги изкарат на суша, пък дали ще е Бразилия или Доминикана няма голямо значение... Вода да не поемат, това е ключовото...

    Модератора е неадекватен!
  11. 11 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 2052 Неутрално

    Каква е тази "топлова лампа" бе, Дневник? Да не би да са казали "топова", от английското "top" – навигационната лампа, която е най-горе на корабите?


    До коментар [#9] от "Корки":

    Навлизат в конските ширини, дано имат спокойно време и попътен вятър.
    —цитат от коментар 9 на Корки


    Как така навлизат? Щом са на Канарите, значи вече са ги минали.

  12. 12 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 2052 Неутрално

    До коментар [#10] от "Ivan_":

    До коментар [#7] от "Jordan J": Автопилота не е чак такъв проблем според мен. Дето се вика и да не знаят накъде гребат теченията все ще ги изкарат на суша...
    —цитат от коментар 10 на Ivan_


    В техния случай е голям проблем, защото автопилотът ги държи срещу вълните за да не ги завъртят странично и да не ги преобърнат.

  13. 13 Профил на Сд
    Сд
    Рейтинг: 812 Неутрално

    Мисия "Неправететова"

  14. 14 Профил на valerie pvi
    valerie pvi
    Рейтинг: 524 Неутрално

    Успех момчета. Няма нищо по - прекрасно от това да имаш мечти и да ги следваш.

  15. 15 Профил на hanseatic
    hanseatic
    Рейтинг: 789 Неутрално

    Малко са, но все-пак имаме такива българи. Шапо! Приятно е да знаеш, че нацията ни не се състои само от страхливци, крадци, пеевци, гешевци и друга безродна паплач.
    Пожелания за успешен край на това смело и не безопасно пътешествие!!

  16. Успех!

    ДА на АЕЦ Белене! Ядрената енергетика е гарант за безкарбоново бъдеще! Потомствен антикомунист!
  17. 17 Профил на Yts00648481
    Yts00648481
    Рейтинг: 5 Неутрално

    Да приемат техническия проблем като знак и да прекратят пътуването.

  18. 18 Профил на доктор Арнó Ебé
    доктор Арнó Ебé
    Рейтинг: 321 Неутрално
  19. 19 Профил на georgi_ww
    georgi_ww
    Рейтинг: 566 Неутрално

    До коментар [#11] от "tamada":

    По-скоро "топова светлина", ама за повечето хора морето е свързан с плаж, бира и бикини.
    Браво, че са стигнали до Ланзароте! Пак си е постижение!

  20. 20 Профил на mastikata
    mastikata
    Рейтинг: 725 Неутрално

    Такива хора ме изпълват с дълбоко уважение и.. ярост. Ярост към самият мен, познатите ми, малкият, но за сметка на това изключително прост български народ. Срещу какво се изправят и преодоляват тези хора! И как ние си седим, мляскаме и гледаме като телета как шепа мърляви прасета ни пият кръвта, серът ни по главите и ни се присмиват.

    Граждани бият ПРАСЕТА брат!
  21. 21 Профил на KaV
    KaV
    Рейтинг: 1030 Неутрално

    Невероятни хора! Пожелавам им успешна мисия с по-малко проблемни моменти.

  22. 22 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 3377 Неутрално

    Както казват бабите. Всичко е смях и игри докато някой си загуби окото.

  23. 23 Профил на Valeria
    Valeria
    Рейтинг: 656 Неутрално

    С интерес прочетох интервюто.Голямо приключение и огромен риск. Успех.

  24. 24 Профил на Ivan_
    Ivan_
    Рейтинг: 3054 Неутрално

    До коментар [#12] от "tamada":

    И като ги преобърнат с тази лодка каквомси мислиш, че ще стане? Изключваме проблема, че няма да могат да гребът...

    Модератора е неадекватен!
  25. 25 Профил на Paris Hilton
    Paris Hilton
    Рейтинг: 317 Неутрално

    До коментар [#24] от "Ivan_":

    Лодката е направена по начин, да може да се обърне обратно... Пълна е с въздух, така че нито ще потъне, нито ще стоят с главата надолу.

  26. 26 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 2052 Неутрално

    До коментар [#24] от "Ivan_":
    До коментар [#25] от "Paris Hilton":

    Преобръщането винаги е проблем, особено в тази теснотия – винаги може да се нараниш сериозно.
    Иначе да, направена е да минава през оверкил. https://www.facebook.com/NeverestOceanRow/videos/543393066350579/





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK