Стефан и Максим Иванови: Човек израства извън зоната си на комфорт

Стефан и Максим Иванови: Човек израства извън зоната си на комфорт

© Neverest Ocean Row



"Нека всеки да намери своя Еверест. Името на лодката е Neverest, което за нас означава да не си почиваш, докато не се качиш на своя Еверест и посланието ми е човек да открие нещо ново".


Така накратко звучеше посланието на Стефан Иванов, преди заедно със сина си Максим да започнат опита си да прекосят Атлантическия океан с лодка, която двамата бяха построили сами. След 105 дни гребане и девет дни заради принудителното спиране в началото мисията им завърши успешно и те изкачиха своя Еверест.


Двамата българи планираха да гребат 6000 км от Портимао, Португалия до бреговете на Бразилия и да завършат изпитанието за 60 до 90 дни. В крайна сметка мисия "Неверест" приключи с изминати 8230 км (4444 морски мили), а крайната точка беше променяна няколко пъти (Венецуела, Френска Гвиана, Тринидад и Тобаго), преди да финишират в Барбадос.




След края на опита Стефан Иванов и 17-годишният му син разказаха пред "Дневник" за вълнението, трудностите, впечатленията и уроците от предизвикателството, което целеше да насочи вниманието към важността на донорството.


Какви емоции преминаваха през вас, когато видяхте сушата?


- Стефан Иванов: Все още сме в екстаз. Когато видяхме земя за първи път, просто се радвахме, че скоро ще се видим с любимите хора. Вече бяхме свикнали с режима. Можехме да се движим още дни, седмици, ако трябва и месеци. Не бяхме накрая на силите си. Имахме не само храна и вода, а и сили. Имахме и психическата нагласа да плаваме, колкото трябва. Когато видяхме земя, не смятахме, че най-после идва спасението, а по-скоро, че идва моментът, в който ще бъдем отново с близките си.


Стефан и Максим Иванови: Човек израства извън зоната си на комфорт

© Neverest Ocean Row


Кои бяха основните предизвикателства по време на плаването?


- Стефан Иванов: Най-очевидно беше физическото предизвикателство. Това безкрайно дълго гребане. Гребеш шест пъти на ден по два часа, всеки ден от седмица, месеца и тези 105 дни. Изчислихме, че всеки от нас е направил над 1 милион загребвания по време на плаването.


Другото очевидно предизвикателство бяха големите вълни, силният вятър, бурите. Тъй като не сме плавали в океана преди, не знаехме колко големи ще са вълните и колко опасно ще стане в бурите.


Когато покрай нас минаваха тропически бури и ураган, нещата наистина започнаха да стават предизвикателни и страшни. Лодката се мяташе като див кон. Понеже ти трябва да не изпаднеш от нея, огромна част от времето при бурите трябваше да прекараме в каютата. Ти си затворен в една кибритена кутия и все едно я използват гиганти да играят футбол с нея, като я подритват наляво-надясно в тези вълни. Само че не я преобръщат. Първо, защото с основната си тежест е на дъното и трудно се обръща, и второ, тя е вързана с 80-метрово въже, в чийто край има парашут - т.нар. паракотва, или морска котва. В тази връзка хем смятаме, че сме горе-долу в сигурно положение, хем не знаем дали това ще трае до момента, в който бурята ще стане прекалено силна.


Преди и след с Максим Иванов, който отслабна с 14 кг по време на мисията

© Neverest Ocean Row

Преди и след с Максим Иванов, който отслабна с 14 кг по време на мисията


Друго предизвикателство беше да се справим с всички неща, които се чупеха по време на плаването. Трябваше на ръка да пробиваме дупки. Имахме проблеми и със соларните панели. Морската вода корозира кабелите на три от четирите соларни панела и останахме без електрическа енергия. Имахме колкото да функционират комуникационните уреди. Нямахме енергия за десалинатора, който ни даваше чиста вода, нямахме енергия и за автопилота, който ни помагаше в управлението.


Не бяха непреодолими предизвикателства, а просто неща, с които трябва да се справим, иначе нямаше да можем да завършим плаването.


Какво ви изненада най-много по пътя?


- Стефан Иванов: Изненада ни най-много променливото време. Всички модели за прогнози, които следяхме, в един момент се оказаха неверни. До такава степен, че се прогнозира вятър на юг, но получаваш вятър на запад. В рамките на около месец и половина се лутахме в Междутропичната конвергентна зона, която е зоната между северните и южните пасати. В нея би трябвало да има безветрие, но всъщност няма безветрие, а има едни въртеливи движения на ветровете, които те бутат не в посоката, в която искаш да движиш през повечето време. Самите течения, които тези ветрове създаваха, са като едни въртележки. За една такава малка лодка, задвижвана само от един гребец, е много трудно да пребори.


Тези изненади с времето продължиха дълго и заради това закъсняхме толкова с приключването на експедицията. По някой път в рамките на един и същи ден времето се променя по пет-шест пъти на ден. Минава облак, обръща се на 180 градуса и втори път ни изкъпва.



Какво ви мотивираше да продължавате и да останете фокусирани до финала?


- Стефан Иванов: Ние бяхме в състояние в режим на оцеляване, в който не чувствахме много болка в тялото, въпреки че го преработвахме от гребане. Ръцете бяха претрити от греблата, а задните части бяха изранени от седлата. В това състояние тези неща не ги забелязваш и се фокусираш върху това, да се движиш в правилната посока, да не се поддаваш на вятъра и вълните да преобръщат лодката.


И понеже имаш на всеки два часа почивка, това все пак дава достатъчно време на организма да поеме глътка въздух. Учудващо, след като се чувстваш пребит от гребане, след два часа всичко започва наново и си достатъчно свеж да гребеш отново.


Стефан и Максим Иванови: Човек израства извън зоната си на комфорт

© Neverest Ocean Row


- Максим Иванов: Първоначално ме мотивираше просто интересът, исках да разбера повече за океана и какво е чувството да си там, изолиран за толкова много дни. Също ми беше интересно видя човек да страда, да усетя как е да ти е топло за дни наред без почивка. Оказа се, че не е приятно, но така се изгражда характер. По-нататък свикваш и дори не ти трябва мотивация. Просто беше супер приятно да те болят ръцете и краката, но това все пак е част от живота и в него има такива аспекти.


Кой момент от изпитанието ви е най-скъп?


- Стефан Иванов: Може би рождените си дни. Прекарахме великолепни рождени дни като в приказка. Те са един след друг на 24 и 25 септември. Още в първите минути хванахме най-голямата риба на куката - рибата махи-махи, която беше 1 метър дълга. Имахме най-спокойния ден при пълно безветрие. Тези два дни бяха и най-горещите, нямаше нито едно облаче на небето сутрин. Следобедите имахме невероятни дъждове със силен вятър, който те кара да чувстваш, че си в прегръдките на природата.


От какво значение беше това, че плавахте заедно?


- Максим Иванов: Винаги съм се разбирал много с баща си. Това приключение тества колко се разбираме, но не сме имали нито един спор за над 100 дни. Мисля, че е защото бяхме и двамата въвлечени в това, трябваше двамата да оживеем и просто зависехме един от друг. Ако нещо ми се случи, неговият живот става много по-труден. Нашият отбор беше перфектен. И двамата взаимно си помагахме много и нещата се наредиха перфектно.


Стефан и Максим Иванови: Човек израства извън зоната си на комфорт

© Neverest Ocean Row


Видяхте ли следи от замърсяване в океана?


- Стефан Иванов: Почти никакво. Видяхме шамандура, една топка, дъска за сърф. Може във водата да е имало микропластмаса, но да не сме разбрали.


Какви уроци ви даде предизвикателството?


- Стефан Иванов: За мен урокът е нещо, в което вярвам дълбоко още от много дълго време, че човек израства извън зоната на комфорта. Това беше урок, който отново научавах по време на плаването. Израства силата на духа и мускулите на такива екстремни натоварвания, бури, ветрове и вълни. Ставаш по-смел, по-спокоен, по-силен.


- Максим Иванов: Един от по-големите уроци беше това, колко е важна нагласата на човек. Осъзнах, че нашата психическа нагласа е перфектна за такова предизвикателство. Бяхме супер позитивни. Идеята беше просто да се забавляваме и да преживеем това нещо заедно. Ако човек с лоша нагласа влезе в такова предизвикателство, би му било много трудно, ако не и невъзможно.


Стефан и Максим Иванови: Човек израства извън зоната си на комфорт

© Neverest Ocean Row


Какво послание искате да оставите с прекосяването на Атлантическия океан?


- Стефан Иванов: Искаме да предизвикаме хората да излязат от зоната си на комфорт и да преследват смели мечти, смели проекти, смели начинания. Да вярват в успеха и да работят със собствени сили и постоянство, а и с помощта на свои приятели. Съдбата често помага на тези, които поемат по-големи предизвикателства, така че не трябва да се страхуват от тях.


- Максим Иванов: Хората не трябва да се страхуват да взимат такива решения и да мечтаят за големи приключения и постижения. Този страх въобще не е нужен. С един остър ум и добро планиране наистина всичко е възможно.

Коментари (25)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на КМЕТ В СЯНКА
    КМЕТ В СЯНКА
    Рейтинг: 5307 Неутрално

    Една история за силата и мечтата на баща и син , която трябва да се филмира след като се издаде книга.

    ИСТИНАТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСЯКА ВЛАСТ !ДОБРИЯТ ДАНЪКОПЛАТЕЦ СЕ ОСИГУРЯВА 40 ГОДИНИ И СЕ ВЪЗНАСЯ 2 МЕСЕЦА ПРЕДИ ПЕНСИОНИРАНЕТО !!!
  2. 2 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 3562 Неутрално

    Страхотни сте!
    Победихте себе си!

  3. 3 Профил на nhh18551388
    nhh18551388
    Рейтинг: 866 Любопитно

    Свят голям, откачалки всякакви. Странно, защо тия толкова ги рекламират точно тук?

  4. 4 Профил на waterfall
    waterfall
    Рейтинг: 1192 Неутрално

    Все още има такива хора - дръзновени и действащи, а не просто плямпачи. Това е много вдъхновяващо

  5. 5 Профил на balien
    balien
    Рейтинг: 276 Неутрално

    Много е трудно да излезеш от зоната си на комфорт за 110 дена ... Тези двамата ще има какво да разказват на внуците си и ще се помнят една идея по-дълго ! Поздравления

  6. 6 Профил на pariah
    pariah
    Рейтинг: 1224 Любопитно

    Големи мъже!
    С големи мъ..е!
    Поздравления за невероятния успех!

    - A witty saying proves nothing. Voltaire
  7. 7 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1648 Неутрално

    Уважение за тези ПИЧОВЕ!!!

  8. 8 Профил на Инженер Раул Викторов
    Инженер Раул Викторов
    Рейтинг: 287 Неутрално

    Браво! Такива българи трябва да са ни за пример!

  9. 9 Профил на Стефан
    Стефан
    Рейтинг: 495 Неутрално

    Свят голям, откачалки всякакви. Странно, защо тия толкова ги рекламират точно тук?
    —цитат от коментар 3 на nhh18551388


    А теб майка ти зи какво въобще те е родила!

  10. 10 Профил на KaV
    KaV
    Рейтинг: 932 Неутрално

    Малкия е възмъжал! Браво, страхотни мъже!

  11. 11 Профил на krasenoFski
    krasenoFski
    Рейтинг: 850 Неутрално

    Много е добре, че предизвикателството завърши успешно.

  12. 12 Профил на log_on
    log_on
    Рейтинг: 873 Неутрално

    Ето къде били истинските мъже.Някои ги търсят в кръчми и дискотеки.

  13. 13 Профил на chepokalipsis
    chepokalipsis
    Рейтинг: 1279 Неутрално

    Дано скоро да видим и голи до кръста жени на първа страница, нека има равенство!

  14. 14 Профил на m17
    m17
    Рейтинг: 2483 Неутрално

    До коментар [#12] от "log_on":

    Аз пък не смятам че това са истинските мъже. Това са двама авантюристи, които за собствен кеф са си организирали едно екстремно преживяване. Нищо против ама това не е героизъм, това е обикновен егоизъм. Героизъм е да излезеш от зоната си на комфорт и да направиш нещо за хората около теб или за обществото като цяло. Което може да е съвсем малко - да събереш боклуците по улицата на която живееш или много голямо - да инвестираш време и средства в някаква кауза. Но винаги е за друг, не за себе си!

  15. 15 Профил на log_on
    log_on
    Рейтинг: 873 Неутрално

    До коментар [#14] от "m17":

    Съгласен.

  16. 16 Профил на bobhunter
    bobhunter
    Рейтинг: 878 Неутрално

    Не всеки пример е пример за подражание, но винаги е опит, експириънс! Да докажеш на себе си, да докажеш на всички, че е възможно, е повече от героизъм! Хемингуей си купил яхта- рибарска лодка за да докаже на себе си, че може да си изкарва хляба не само като гениален писател, но и като обикновен рибар. "Хората - казва Хемингуей- когато им се дояде риба, отиват в магазина и си купуват. Ние я получаваме по друг начин. Борим се с нея, убиваме я за да се нахраним, но никой не я обича по- силно от нас. Тя е наша сестра!"- "Старецът и морето".

  17. 17 Профил на nhh18551388
    nhh18551388
    Рейтинг: 866 Весело

    До коментар [#9] от "Стефан":

    За да по@бвам от време на време твоята.

  18. 18 Профил на Октавиан
    Октавиан
    Рейтинг: 700 Неутрално

    И плебса има право на мнение....според някои...


    До коментар [#12] от "log_on":Аз пък не смятам че това са истинските мъже. Това са двама авантюристи, които за собствен кеф са си организирали едно екстремно преживяване. Нищо против ама това не е героизъм, това е обикновен егоизъм. Героизъм е да излезеш от зоната си на комфорт и да направиш нещо за хората около теб или за обществото като цяло. Което може да е съвсем малко - да събереш боклуците по улицата на която живееш или много голямо - да инвестираш време и средства в някаква кауза. Но винаги е за друг, не за себе си!
    —цитат от коментар 14 на m17


    за мен няма нищо нередно в редакцията на този вестник, като изключим, че е честно читателите да знаят, вестник с новини ли четат или сводки на политическа фондация с неясно финансиране и подизпълнител - псевдоопозиционна партия с ръководство произлизащо от тежката номенклатура на бкп, както и позиция за културата, която врагува с автентичната българска култура в интерес на други страни? Долу БКП и герберската болест! Долу комсомолската имитацията на преса!
  19. 19 Профил на Ebeneezer Goode
    Ebeneezer Goode
    Рейтинг: 731 Неутрално

    Аз (благородно) завиждам на този баща.
    Да успееш да дадеш такава възможност на детето си, такъв урок, който изгражда характера - безценно.
    Човек понякога поверява живота си на приятел, но не се случва отлкова често да го повери на детето си. Обикновено децата "се пазят" (което не е винаги добре, даже от един момент е вредно)
    Не мога да си представя колко силна е връзката между тях двамата след това приключение.
    Пожелавам им дълги години живот и здраве!

    Schrödinger's cat walks into a bar. And doesn't
  20. 20 Профил на Filofob
    Filofob
    Рейтинг: 1011 Неутрално

    Двамата са за наградата "Спортист на годината на България". А Максим, ако беше от някоя западна държава, където да раздухат пътуването, като нищо можешеда вземе Лауреус за екстремен спортист.

  21. 21 Профил на inikolaev
    inikolaev
    Рейтинг: 32 Неутрално

    До коментар [#3] от "nhh18551388":

    Тъпак

  22. 22 Профил на samoedin
    samoedin
    Рейтинг: 3844 Неутрално

    До коментар [#14] от "m17":

    "Аз пък не смятам че това са истинските мъже. Това са двама авантюристи, които за собствен кеф са си организирали едно екстремно преживяване. Нищо против ама това не е героизъм, това е обикновен егоизъм. Героизъм е да излезеш от зоната си на комфорт и да направиш нещо за хората около теб или за обществото като цяло. Което може да е съвсем малко - да събереш боклуците по улицата на която живееш или много голямо - да инвестираш време и средства в някаква кауза. Но винаги е за друг, не за себе си!"


    Имали сме и такива мъже и то не един или двама ! Ето един наш герой, без който държавата ни нямаше да съществува такава, каквато я виждаме днес:

    http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=18&newsid=117194

    Но това не пречи и ентусиастите да опитват неща, които вярват, че каляват волята им ! Вярно, не е точно да се наричат герои, но пък никога не е късно да направиш добри неща и за хората около себе си ! Вярвам, че затова сме тука на тоя свят !

  23. 23 Профил на тракиец
    тракиец
    Рейтинг: 311 Весело

    Заслужават уважение! Такива хора трябва да са пример за подражание, а не разни шишита...

    O sancta simplicita!
  24. 24 Профил на neut
    neut
    Рейтинг: 7635 Неутрално

    Нашите нови герои

    In the forest all animals are equal except a few that are more equal than the rest
  25. 25 Профил на profesionalist
    profesionalist
    Рейтинг: 1321 Неутрално

    Браво на пичовете за успешното пътешествие.Това е Океан с акули.По 10-20м. вълни видехме от кораба на Роял карабиен Експлоер оф си 14 етажен.Направо си е баш героиство за мен.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK