По пътя на маратоните: докъде стигна бягането в България

По пътя на маратоните: докъде стигна бягането в България

© KrisoK Photography



Бягането е лесно и достъпно занимание, но има ли интерес към дългите дистанции в България? През 2020 г. страната трябваше да приеме шест маратона - най-много досега, но в крайна сметка заради ситуацията с коронавируса бяха проведени четири - трите от веригата "Бягането като начин на живот" в София, Варна и Стара Загора, както и дебютиралият в Кюстендил.


В последните години бегаческите състезания ставаха все по-привлекателни. През 2016 г. беше поставено началото на "Бягането като начин на живот" с идеята да се улови и увеличи интереса към спорта. Организаторите на веригата получиха подкрепата на държавата чрез министерството на спорта.


Тази година от календара отпаднаха утвърдените маратони в Плевен и Пловдив, а на сцената излезе Кюстендил. Картината за последните пет години потвърждава раздвижването, като тази година по обясними причини има изключение.




Обикновено ключовите фактори за измерване на успеха на подобни събития са масовостта и резултатите. Очаквано, Софийският маратон събира най-много участници, като броят на завършилите дистанцията в маратона и полумаратона се увеличава двойно от 901 през 2016 г. до 1881 за 2019 г., като ръстът е над 108%.


Подобна е тенденцията в Пловдив, Варна и Стара Загора, макар и в по-малки мащаби. Маратонът в Плевен има постоянен брой участници в двете дистанции, като в периода от 2016 до 2019 г. завършилите традиционно са малко под 200.


По отношение на резултатите тази година падна рекордът при мъжете в Софийския маратон (2.13:03 часа), докато във Варна беше подобрено върховото постижение при жените с цели девет минути. С 2.35:14 ч. Клементине Муканданга покри олимпийския норматив.


Обяснението за силните резултати се свързва с наличието на силни бегачи, които решиха да се състезават в България на фона на вълната от отменени маратони по света заради пандемията.



Според Анатоли Илиев, който е сред организаторите на маратоните в София, Варна и Стара Загора, най-важната цел е изпълнена и събитията са получили стойност. По думите му тя се изразява в няколко компонента, сред които са увеличаващият се интерес и подобряването на резултатите в трите състезания.


"Явно е имало нужда от такава верига, или поне това показва досега. За четири-пет години едно състезание си показва дали има бъдеще и дали има развитие. Като организатори, ако върнем лентата, можем да кажем, че тази верига има бъдеще и изобщо бяганията са добре приети", каза Илиев пред "Дневник".


Фотогалерия: Лица, забележителности и рекорди в Софийския маратон >


Според него ръстът в броя на бегачите в маратона и полумаратона е ясен показател, че хората спортуват повече и отделят време в подготовка.


През 2020 г. усилията бяха насочени към привличането на повече български участници, за което имаше отделни бонуси. За крайния победител във веригата традиционно е предвиден джакпот на стойност 20 хиляди лева.


Илиев посочи, че трудността тази година е била свързана с осигуряването на спонсори заради обстановката с пандемията. Той уточни, че без бонуси за участниците и финансова подкрепа от общините, няма смисъл от провеждането на такъв тип състезания. От веригата единствено Софийският маратон осигурява голяма част от финансирането си чрез спонсори като "Уиз ер".


Неясното бъдеще


По думите на Илиев посоката на развитие на маратоните, която следват организаторите, се задава от състезателите. Той очаква бяганията да станат по-популярни в бъдеще.


"Аз съм много голям оптимист за следващата година, въпреки че не се знае още какво ще се случи. И трите града дават достатъчно основание, че такъв тип състезания се приемат много добре се създава бегаческа култура. Ако продължаваме в тази възходяща линия, значи нуждата от такъв тип бягания идва от само себе си", допълни Илиев.


До тази година интересът към състезания, които включват бягане в градска среда и планината, също се увеличава. В надпреварите, организирани от спортен клуб "Бегач", ръстът е с 20-25% всяка година, заяви председателят на организацията Еленко Еленков.


България обаче остава под средното за Европа по отношение на броя спортуващи. "Въпреки че ръстът е много голям, сме много назад в сравнение с Румъния, Сърбия и др.", каза Еленков.


Според него бягането няма да успее да се върна към предишните си нива в следващите една-две години.

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на goofy
    goofy
    Рейтинг: 604 Неутрално

    Няма изненади. За масовия българин спортът изобщо не фигурира сред приортетите, което го отдавам на ниската ни здравна култура. Младите най-често спортуват само за външен вид и то докато се задомят.

    Парадоксалното донякъде за данните от Варна е, че плувният маратон Галата-Варна привлича повече участници от този за бягане. Това просто няма как да е нормално.

  2. 2 Профил на Панайот Панайотов
    Панайот Панайотов
    Рейтинг: 1276 Неутрално

    До коментар [#1] от "goofy":

    Като трикратен участник в Маратон Варна, липсата на участници е обусловена и от неподходящо избратното трасе - 42 км дистанция включва четрикратно обикаляне в Морската градина на града, което е и свързано с прилично трупане на денивелация. Ако се обособи single lap (или поне двукратно преминаване) на трасето си мисля че Варна има шанс. Организаторите в интерес на истината от година на година, се стремят да подобряват нещата, това няма как да го отрека.

    Fun is just point of view.
  3. 3 Профил на Trayan
    Trayan
    Рейтинг: 1018 Неутрално

    Трябва да се уточни, че става дума само за градски маратони. Иначе има изобилие от такива сред природата – Хайдушки пътеки, Сливен, Батак, Via Pontica, Лудогорски маратон, Панчарево, Чепън, Зелен маратон, Тракийски царе, Шри Чинмой и други, които не разчитат на щедрите финанси на министерството, но предлагат много по-добро качество. Същото е и с ултра маратоните – Персенк, Трявна, Пирин, Каньона, Търново и т.н., както и по-къси – Боровица, Приста, Камчийски пясъци и много други.
    От градските трябва да се отделят Плевенски маратон, който беше първият нов градски маратон от една обиколка и зададе високо ниво на организация, както и Пловдивски, който в настоящето е най-добрият градски маратон в България. За държавните Стара Загора, Кюстендил, Варна и София – или добро или почти нищо. Похарчените обществени средства за последните сигурно се равняват на средствата, похарчени за всички останали състезания по бягане в България, в които са бягали поне 20 пъти повече хора и организацията е била на много по-високо ниво...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK