Григор Димитров за протегнатите детски ръце, колекционерството и адреналина

© LAP.BG

За силната връзка между Григор Димитров и майка му Мария, както и за ролята на баща му Димитър се знае доста. Българският тенисист даде нов поглед към възпитанието си и примера на родителите си, който следва. В пространно интервю за Hello Monaco той разказа защо е основал фондацията си, за мечтите си и за темите, които го вълнуват извън тениса.

Спомен от детството за протегнатите ръце

"Винаги съм имал силно отношение към благотворителността. Миналата година, когато се контузих сериозно за пръв път, се прибрах у дома, в България. Бях заедно с майка ми и реших да посетя няколко места, просто за да видя как живеят децата там. Исках да посетя най-вече сиропиталищата, за да видя как се справят децата. Гледката не беше лека, беше тежко. Тежко е да виждаш деца, които на практика нямат никакъв шанс в живота. Затова основах своя благотворителна фондация - фондация "Григор Димитров", така че съм много щастлив. В България е. В миналото сме помагали на няколко местни фондации. Надявам се да имаме възможността да направим повече, когато положението се подобри".

"Положението с домовете за деца в България не е трагично, но имам лична история. Когато бях дете, майка ми ме вземаше от училище. По пътя имаше светофар и спирахме там, за да изчакаме. Там имаше дом за сираци и децата всеки път протягаха ръце през оградата. Майка ми ми казваше "Сине, тези деца са там, защото нямат семейства". Това много ме натъжаваше и плачех всеки път, когато минавахме от там. Един ден майка ми ме попита: "Искаш ли да им помогнеш?", а аз отговорих: "Да, искам да им помогна някой ден". Тогава тя ми каза: "Стани добър тенисист и помагай на децата". Тази мисъл остана в главата ми още от дете. Винаги съм искал да изградя такъв тип училище".

На въпроса дали има мечта, Димитров отговаря: "Баща ми винаги ми казва: "Единственият начин да продължаваш напред е да продължаваш да мечтаеш". Затова продължавам да мечтая - всеки ден имам различна мечта".

Българинът посочва, че цени високо семейството. Добавя също, че в Монте Карло се чувства като у дома си.

Тенисист, когото да победи

"Изпълних тази цел миналата година срещу Роджър (Федерер) на US Open. И мисля, че да го победя в такъв момент (четвъртфинала в Ню Йорк) и по начина, по който стана - това значеше повече за мен, отколкото срещу всеки друг играч. Разбира се, ценя толкова много други победи, които съм постигнал, но точно тази има много по-голяма стойност от просто победа за мен."

На въпрос за почитателите, Димитров отговаря: "През годините започнах да оценявам феновете по много по-различен начин. Когато играеш, атмосферата е напълно различна с фенове по трибуните. Да играеш пред 20 000 души в "Медисън скуер гардън" е невероятно. Същото е чувството и всеки път, когато съм си у дома, в България. Когато играеш вечерен мач в Ню Йорк, се чувствам като истинска рок звезда, ставаш безсмъртен."

Различен, с нужда от адреналин и любов към стойностните неща

Няколко пъти в интервюто Димитров казва, че иска да бъде различен, да мисли извън рамките.

Попитан с какво би се занимавал след края на кариерата, посочва: "Имам толкова много интереси по толкова точки по света преди коронавируса. Обичах да ходя на модни ревюта. Голям почитател съм на архитектурата. Важно нещо е, че наистина искам да помогна на следващите поколения тенисисти в ранна възраст, когато са между 10- и 20-годишни, защото смятам, че това е едно от най-важните неща за подрастващите играчи".

© LAP.BG

"Имам нужда да усещам адреналина си. Зависим съм от физическата дейност. Не мога много да стоя у дома. С времето се научих да ценя природата, обичам да съм навън. Обичам да правя много неща - да съм на морето, обичам планинското колоездене, да се състезавам на писта."

Димитров разказва, че колекционира часовници, като още пази първия, който си е купил. Също започва да колекционира ретро автомобили - страст, която е усетил в Лос Анджелис.

"Имам много произведения на изкуството у дома. Имам съвременно изкуство. Всяко нещо, закачено на стената ми, е там, защото има смисъл за мен. Не купувам нищо, само защото е хубаво. Когато някой дойде вкъщи, започва да пита това от къде е, онова от къде е. Харесва ми, защото е по-цветно и всяко нещо има своята история".

Без алкохол и с лек режим

"Никога през живота си не съм опитвал алкохол. Харесва ми да вечерям със семейството и приятелите си. Искам животът ми да бъде по-спонтанен. Да шофирам наоколо, да изпия чаша хубаво кафе. Харесва ми да съм вкъщи и да пиша. Просто записвам мислите си, когато съм в настроение за това."

"Обикновено три-четири дни преди турнирите, както и по време на самите турнири, се опитвам да се храня по-здравословно от обикновено. Приемам по-лека храна и никога не смесвам храните. В тези периоди не приемам глутен в никакъв случай, но не изпадам в крайности. Харесвам риба. Два пъти седмично ям месо. Освен това много обичам сладко - шоколадови бисквити, сладолед и шоколад. Обичам лакомствата, но не съм зависим от тях. Никога не ми се е случвало да стигам до състояние от типа "Човече, трябва да хапна шоколад, иначе ще се разтреперя". По време на турнирите съм много дисциплиниран."