Алесандро Филипини: Парите не могат да гарантират, че планината ще приеме катерачите

Тази година десетима мъже влязоха в историята с първото зимно изкачване на К2, но по-късно петима души загинаха в опит да стъпят на втория по височина връх на планетата - сред беше и българинът Атанас Скатов

Парите не могат да гарантират, че планината ще приеме катерачите. Това смята Алесандро Филипини, който е един от водещите журналисти в сферата на алпинизма. Италианецът, който е съпруг на голямата българска волейболистка Цветана Божурина, от години след отблизо развитието на алпинизма и засилващите се комерсиални експедиции. Журналистът от "Гадзета дело спорт" говори пред "Дневник" за щурма към К2 (8611 м) в началото на годината, за предизвикателствата и споровете в алпинизма.

Вторият по височина връх на планетата беше изкачен за пръв път през зимата от Нирмал Пурджа и деветима шерпи. Провеждащата се успоредно мащабна комерсиална експедиция беше помрачена от смъртта на петима души, сред които и на българина Атанас Скатов. Твърденията са, че на 4 срещу 5 февруари много катерачи са се събрали на Лагер 3, където са прекарали тежка нощ заради студа и липсата на подходящи условия за почивка, след което някои са тръгнали да слизат. Сред тях е бил и Скатов, който пада и загива. В последните дни се обсъждат версиите дали това е станало заради грешка (версията на шерпите и организаторите на експедицията) или заради скъсано въже (както е записано в два от документите, издадени в Пакистан).

Каква е разликата между чистия алпинизъм и комерсиалните експедиции?
- Това са два напълно различни спорта. То е като Джиро д'Италия в колоезденето и карането на електрически велосипед. Комерсиалната експедиция е цяла инфраструктура, която позволява на хора да се качват на най-високите върхове в света, без да имат много опит. Това става с помощта на шерпи, с подготовката на маршрута, на лагерите, с осигуряване на храна и напитки, на кислород. Всичко е осигурено. Единственият проблем е, че планината си е планина и тя не се променя. Във всеки момент може да се появи проблем, който шерпите и водачите да не могат да посрещнат. В чистия алпинизъм, както казва (Райнхолд) Меснер, всеки носи лична отговорност.

Какви са отговорностите на фирмите, организиращи комерсиалните експедиции?
- Фирмата трябва да осигури оборудването на маршрута, но не е задължително да е на целия маршрут. Същото важи и за височинните лагери, защото винаги съществува въпросът дали планината ще го позволи или не. Хората не разбират, че не може да се гарантира подобно нещо. Това важи, например, и за Лагер 4 на Еверест, който е по-лесен за изкачване от К2. Ако времето е лошо и има силен вятър, няма как да стане. Клиентите искат гаранции, защото парите, които плащат, са много. Но парите не могат да гарантират, че планината е готова да приеме хората.

Алесандро Филипини (вдясно) заедно с легендата Райнхолд Меснер (със синьото сако; първият човек, изкачил сам Еверест, при това без кислород), и Нирмал Пурджа (в средата)

В тази експедиция под К2 изкачващите се са проявили абсолютна лудост, като са опитали да изкачат върха без аклиматизация. Най-добра, но все пак не напълно достатъчна аклиматизация са имали Джон Снори, Али Садпара и Саджид Садпара, които са нощували в ниския Лагер 3 на 7000 м, а Хуан Пабло Мор е прекарал една нощ във високия Лагер 3. Всички останали са се качили без аклиматизация на високия Лагер 3 и са искали да стигнат върха. С кислород или без - няма значение, защото без аклиматизация при липса на кислород човек ще загине. При изкачването си Нирмал и шерпите стигнаха върха от Лагер 3 за 15 часа. Но има и слизане - не знам, може би седем-осем часа. Това са общо 24 последователни часа, а за това време няма как да се осигури достатъчно кислород. Това е ясно. А сега казват, че не е имало кислород. Не е вярно. Имало е, но не достатъчно, за да се изкачат всички до върха.

Според вас изкачването е било грешка на клиентите или вина имат и организаторите?
- Проблемът на комерсиалните експедиции е, че никой не слуша директора на организацията. Той не може да командва изкачващите се, нито шерпите могат. В нощта на 4 срещу 5 февруари шерпите са казали, че трябва да се слиза, но катерачите са искали да се качват.

В подобен случай, когато клиентът настоява да продължи, каква е ролята на шерпите - длъжни ли са заради договора да продължат или е въпрос на морален избор?
- Въпрос на морал е. Не може да се говори за задължение. Има случаи, в които шерпи са загивали или измръзвали, за да бъдат с клиента си, но това е лудост и не е справедливо.

Колко струва участието в експедицията?
- Много е различно. Имало е хора, които са искали да се качат солово, и такива, които са очаквали пълно съдействие от агенцията. Сумите са между 20 000 и 50 000 долара.

Какво смятате за тази мащабна зимна експедиция на К2?
- Комерсиалните експедиции крият рискове, защото някои от хората нямат опит. Още повече през зимата и при това под К2, който е труден и изисква технически умения в някои участъци. Конкретно тази година организаторите имаха невероятен късмет, защото около месец времето отваряше възможност да са под върха. Обикновено прозорците през зимата са малко и кратки - като например полската експедиция имаше само една седмица за два месеца преди две години. За съжаление, сега лошото е, че някои катерачи загинаха.

Тази година членовете на експедицията в продължение само на един месец имаха възможността да се качват няколко пъти и този късмет с хубавото време за съжаление доведе до смъртта на няколко катерачи. Ако времето беше лошо както обикновено в този период, нямаше да отидат на толкова високо. Друго важно нещо е, че в дните, в които е трябвало да стоят в базовия лагер, намиращ се на 5000 м, и най-малкият здравословен проблем е голям. Така не всички са използвали лошите дни, за да са активни и да ходят до високия базов лагер или до базовия лагер на Броуд пик. Запазването на активността в лошите дни е трудно, но много важно при опит за зимно изкачване. Освен това успехът на Нирмал и шерпите имаше отрицателен ефект за останалите. Всичко изглеждаше много лесно, но всъщност не беше така.

Атанас Скатов изкачи десет от 14-те осемхилядника, но загина под К2

Каква информация имате за падането на Скатов?
- Знам, че неговият шерпа Лапка Денди каза, че не е имало скъсване на въжето. Това, което казва гъркът Антониос Сикарис е много ясно - проблемът е, че Скатов е слизал без пикел. Това е невероятна грешка. Независимо дали има или няма въже, без пикел няма надежда да се спре падане. Мисля, че както в случая на Сержи Минготе, който беше много добре подготвен алпинист, се е получила грешка. Винаги при слизането вниманието намалява спрямо изкачването, защото има умора, а адреналинът е по-нисък. Почти всички смъртни случаи на К2 са при слизането. Тежката нощ със сигурност е повлияла, но всички останали са слезли по въжетата.

Мениджърът на Скатов заговори за това, че се е наложило катерачи да правят въже от дрехи.
- Това е холивудски филм, не е действителността. Подобно нещо не е възможно да се прави на К2.

Каква е ролята на шерпите в тези експедиции?
- Става същото като с планинските водачи в Алпите. Те имат много голям опит и могат много повече от това да са помощници на клиентите. През 2020 г. шерпите имаха голям проблем, защото заради пандемията нямаха работа. Затова те бяха принудени да се насочат към Пакистан за голямата експедиция на К2. Но не може да се каже, че това е било грешка.

Какво смятате за Нирмал Пурджа, който привлече световното внимание най-напред с изкачването на 14 осемхилядника за 190 дни, а след това и с първото зимно изкачване на К2?
- Сега на К2 се качиха едновременно Нирмал и деветима шерпи, което е много голям успех и показва способностите на непалските шерпи в осемхилядниците. Те показаха огромни сила, качества, стратегия и логистика. А това, което хората не разбират за Нирмал, е, че той изкачи 14-те осемхилядника и сега К2 през зимата наравно с шерпите, а не благодарение на тях. Той не беше техен клиент, а се качваше успоредно с тях, което е различно.

Дали е използвал кислород, това е друг въпрос. Той е ползвал кислород при скоростното изкачване на 14-те върха заради сигурността си и да е по-бърз, но не е ползвал количествата, които ползват обикновените клиенти. Той показа, че е голям катерач. Не е алпинист, не е Денис Урубко, не е Райнхолд Меснер, нито Кристоф Виелицки. Но Нирмал е голям катерач, с невероятна сила, с невероятна психическа сила. Показа, че на осемхилядниците с лекота може да се постига всичко, ако имаш подготовката. С по-голяма лекота, отколкото тези, които имат претенциите да са големи катерачи, но както казва Меснер са просто катерачи на писти.

Какви са очакванията ви за следващите години?
- Очаквам занапред да има повече експедиции по другите върхове в Пакистан, които са много и са много красиви. Тази експедиция беше важна не само за Непал, но и за Пакистан. В надпреварата за осемхилядниците се надявам всяка година стойността да намалява, защото в Хималаите има много други красиви върхове както в Непал, така и в Тибет. Конкретно за К2 е възможно поляците да опитат зимно изкачване, но не очаквам да има друга такава голяма комерсиална експедиция през зимата.