© Reuters
Летните олимпийски игри в Пекин през 2008 г. отбелязаха завръщането на Китай на световната сцена. С присъждането на страната на домакинството Международният олимпийски комитет (МОК) прогнозира, че форумът може да помогне за подобряване на правата на човека, а китайските политици намекнаха за същото.
Близо 14 години по-късно Пекин отново приема олимпийски игри - този път зимни. Сега липсват подобни обещания, като темата, за която се говори най-много, е продължаващата две години пандемия от коронавирус. Игрите напомнят и за възхода на Китай, но също така и за пренебрегването на гражданските свободи.
Това доведе до дипломатически бойкот на редица страни, включително САЩ. Щатите нарекоха интернирането на повече от 1 милион уйгурски мюсюлмани геноцид.
Правозащитни организации представиха доказателства за принудителен труд, арести и изтезания, които Китай нарича "лъжата на века".
С все по-голямо политическо, икономическо и военно влияние, Китай се тревожи по-малко от глобалния контрол, отколкото през 2008 г. Пандемията му даде и по-голям контрол върху олимпийските игри, тъй като чуждестранните журналисти ще бъдат отделени в балон от местното население.
"Към момента няма какво да се доказва. Игрите през 2008 г. бяха като излизане на сцената и всичко това, което се прави, беше потвърдено в последното десетилетие. Усеща се по-малко външно влияние и китайското правителство знае много добре, че неговото глобално икономическо надмощие му позволява да прави каквото си пожелае", пише в свое писмо до "Асошиейтед прес" Аманда Шърман, наблюдател на китайската политика от унивеситета във Фрайбург.
МОК също нямаше много опции в избора на града домакин. Имаше шестима кандидати, като Норвегия и Швеция се отказаха по политически и икономически причини. Швейцария и Германия също отпаднаха след гласуване на референдум, а накрая Пекин надви Алмати (Казахстан) с 44:40 гласа. Гласуването беше направено с хартиени бюлетини, след като МОК съобщи, че при първото по електронен път се е появил проблем.
Президентът на МОК Томас Бах нарече Китай "безопасен избор". Страната беше похарчила 40 милиарда долара за игрите през 2008 г., а освен това авторитарното управление не се нуждае от одобрение на гражданите. Също така през този месец Казахстан беше разтърсен от масови протести и политическо вълнение.
© Reuters
МОК позволи на Китай да избегне и мониторинг за правата на човека. Едва от следващите летни игри в Париж през 2024 г. градовете домакини ще трябва да се придържат към Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека.
"Страната, която приема игрите, не е Китай от 2008 г", казва Ай Вейвей, известният китайски художник дисидент. Той проектира стадиона "Птиче гнездо" за игрите преди 14 години и нарече това "надежда за нова откритост пред света".
По-късно художникът съжали и нарече игрите "фалшива усмивка". През 2011 г. той беше хвърлен в затвора, а сега живее в изгнание в Португалия.
"Днес Китай се отклони още повече от демокрацията, свободата на печата и правата на човека и реалността стана още по-сурова", добавя Ай.
Примерите за промените в Китай от 2008 г. досега са много. Сред тях са забраната за излъчване на кадри от протести и демонстрации, както и много по-малкият брой журналисти от чужбина, които са допуснати на игрите. В икономически и политически план Китай също е различна страна. Си Дзинпин, който беше в организационния комитет на Пекин 2008 г., оглави комунистическата партия четири години по-късно, а от 2013 г. и страната.
Припомня се и ситуацията от 2008 г., когато Китай се оплака, че протестите за човешки права около Тибет политизират игрите. Сега страната опитва да убеди всички, че олимпийските игри са само спорт и политиката не трябва да се намесва.
"Няма страна в света, която да е пренебрегнала мандата на Олимпийската харта и в същото време да държи политиката извън спорта", казва Виктор Ча, служил в Белия дом при Джордж Буш и автор на книгата "Отвъд крайния резултат - политиката на спорта в Азия".
"Доколко светът би искал игрите да са лишени от политика е сложен въпрос. Ние можем само да се сетим за думите на Джордж Оруел - "Спортът е война, като изключим стрелбата".
