"Челси" действа по правилата, но поема голям риск с огромните харчове

Мащабните разходи на "Челси" за осем нови играчи по време на януарския трансферен прозорец може и да не нарушават правилата на финансовия феърплей (ФФП), но според водещ експерт по футболен бизнес това е огромна авантюра.

Клубът от Висшата лига беше много активен през трансферния период, за да подсили състава си. Сините счупиха британския трансферен рекорд и подписаха договор за осем години и половина със световния шампион с Аржентина Енцо Фернандес от "Бенфика".

С плащането на 107 млн. паунда (121 млн. евро) за задействане на освобождаващата клауза на Фернандес разходите на "Челси" през януари достигнаха почти 300 млн. паунда. Това е повече от общата сума на всички клубове в Бундеслигата, Ла Лига, Серия А и Лига 1.

След поглъщането на "Челси" от инвестиционна група, ръководена от американеца Тод Бьоли и Clearlake Capital, през май миналата година, клубът е похарчил повече от 500 млн. паунда за играчи, което поставя под въпрос ефективността на финансовия феърплей.

"Правилно е да се зададе въпросът как може един клуб да похарчи 486 млн. за два трансферни прозореца и да не нарушава правилата", каза пред "Ройтерс" експертът по спортен бизнес Роб Уилсън, ръководител на катедра "Финанси, счетоводство и бизнес системи" в университета "Шефилд Халам".

"Реалността е, че те са направили две неща. Едното е напълно допустимо съгласно нормативната уредба, което се нарича амортизация на договорите. Амортизирате договора за няколко години, така че той става много по-достъпен."

Според Уилсън това е "нагъл начин" да използваш разпоредбите в своя полза, а не просто да ги заобикаляш. Подписването за осем години и половина намалява стойността на договора на година до много по-малко число, за да остане в рамките на финансовия феърплей.

"Рискът е, ако използвам аналогия с покера, че това, което "Челси" направи през последните два трансферни прозореца, е да заложи всичко (all in) и да се надява, че това ще се изплати чрез подобряване на спортните резултати."

Рискът е голям, тъй като в момента тимът е десети във Висшата лига и трудно ще се класира в Шампионската лига чрез влизане в Топ 4.

Продължителни договори

При неопитни играчи, подписали дългосрочни договори, стойността им също може да спадне, ако се провалят.

"В много отношения смятам, че въпросът за ФФП е второстепенен по отношение на риска, който току-що поеха, защото сега наистина са ограничени до това, което могат да похарчат. Ако тези играчи не дават резултати или ако един или двама от тях получат тежка контузия, стойността им ще падне", казва още Уилсън.

"Всеки договор, който са подписали до януари, е намалил гъвкавостта им в рамките на ФФП и сега ходовете им са почти изчерпани."

Уилсън смята, че разходите на "Челси" са голяма подкрепа за мениджъра Греъм Потър, като се има предвид, че неговият предшественик Томас Тухел похарчи повече от 200 милиона паунда през летния прозорец.

Но той очаква период на стабилност в клуба.

"Челси" няма да харчи много през лятото, защото не мисля, че им е останало нещо", каза Уилсън. "Всички трансферни активности ще бъдат свързани с изходящи сделки", добавя експертът.

Макар че правилата на ФФП за продължителността на договорите може да се наложи да бъдат преразгледани, Уилсън заяви, че като цяло финансовият феърплей работи, като даде за пример "Нюкасъл юнайтед", който е сравнително сдържан на трансферния пазар, откакто през 2021 г. беше поет от консорциум, оглавяван от Публичния инвестиционен фонд на Саудитска Арабия.

"За разлика от това, което видяхме в "Манчестър сити" през 2010 г., когато те излязоха и похарчиха по същество един милиард паунда за три или четири години, "Нюкасъл" не може да го повтори, защото в противен случай ще наруши финансовия феърплей доста значително. Те не могат да си го позволят, тъй като искат да играят в Европа", каза той.

"Те показаха по-разумен подход към харченето и поставянето на границата."