Занижени критерии или просто няма кой друг: какво показва Футболист на годината

Като няма друг - Немодрук" - това гласеше преди повече от две десетилетия шега с вратаря на ЦСКА Евген Немодрук в началото на XXI век, останала във фолклора на българския футбол.

В днешно време тя може да бъде припомнена или перифразирана покрай неизбежната анкета за Футболист №1 на България. Церемонията се проведе за 62-ри път и за трети път беше спечелена от Кирил Десподов.

Нападателят на "Лудогорец" изпревари играещия във "Вердер" (Бремен) Илия Груев-младши, а трети остана Ивайло Чочев ("ЦСКА 1948").

С третата си награда Десподов се нарежда до Ивелин Попов (2015, 2016 и 2017 г.) и легендата Христо Бонев. Пред тях са единствено Христо Стоичков с пет и Димитър Бербатов със седем победи в ежегодната анкета. Редовно, когато стане въпрос за Футболист на годината, се изтъква фактът, че този приз никога не са печелили заслужили играчи като Петър Жеков ("Златна обувка"), Димитър Якимов, Георги Денев, Наско Сираков, Божидар Искренов и др.

От "Златна топка", през финал в Шампионска лига до ...

Едно от редовните обяснения е, че преди години изборът е богат, особено в края на 80-те и през 90-те години на ХХ век. Така Христо Стоичков логично е избиран многократно за №1, при положение че е носител и на "Златната топка".

В същото време играч от световна класа като Красимир Балъков има два приза, а Емил Костадинов и Любослав Пенев печелят по веднъж. От по-старите легендарният Георги Аспарухов-Гунди също е с един приз.

Като действащ шампион на Бундеслигата през 1998 г. Мариян Христов не успява да спечели.

След ерата на "Златното поколение от САЩ `94" в началото на XXI век изборът падаше върху други. От една страна, Димитър Бербатов, играещ финали в Шампионската лига с "Байер" (Леверкузен) и "Манчестър юнайтед", и подобряващ рекордите по голове, а от друга - върху Мартин Петров и Стилиян Петров, дългогодишни футболисти във водещите първенства.

След "Трите коня", както самите те се нарекоха, призьор стана Николай Михайлов (2011 г.) - по онова време шампион на Нидерландия с "Твенте" и най-добър вратар в първенството.

Последва победа на Георги Миланов от "Литекс", която му осигури трансфер в ЦСКА (Москва). След това Иван Иванов през 2013 г., шампион по онова време с "Партизан" и участник в Шампионската лига с "Базел". През 2014 г. Владислав Стоянов спечели безкомпромисно покрай първия поход на "Лудогорец" в Шампионската лига.

След него в три поредни години спечели Ивелин Попов, при когото аргументите също бяха сериозни. Той беше водещ играч на "Спартак" (Москва) и шампион в Русия, докато първенството се отличаваше с качество. Също така и капитан на националния отбор.

Попов е и последният българин, играещ в чужбина, който печели Футболист №1. Последваха трите победи на Кирил Десподов (2018 в ЦСКА и два пъти поред с "Лудогорец"), разделени от двете поредни на Димитър Илиев от "Локомотив" (Пловдив).

Във всяка от годините имаше по-скоро елемент на компромисен вариант - в първата година Десподов се бореше с 42-годишния Георги Петков, спечелил Купата на България със "Славия". След това Илиев спечели купата с "Локомотив", но също така беше считан за неутрален, тъй като не е от "Левски" или ЦСКА - двата клуба с най-голяма подкрепа.

През 2021 г. Десподов изпревари с 47 т. Мартин Камбуров, който тъкмо беше подобрил рекорда по голове в българския футбол.

Година без успехи

Настоящата победа на Десподов идва само с 14 т. пред Илия Груев, но така и не стават ясни критериите, по които един футболист заслужава да бъде отличен като най-добър.

Тук вината не е на Десподов или останалите, които обаче са лицето на българския футбол, когато той няма никакви успехи. Или за успех се отчита запазването на мястото в Дивизия С на Лигата на конференциите, разгром над Гибралтар или прекъсването на серия от 22 поредни мача без победа като гост.

През календарната 2022 г., която би трябвало да се вземе за отправна точка, Десподов е с едни гърди пред другите заради титлата на "Лудогорец", както и това, че отборът му играе в европейските турнири. Нападателят завърши годината с 41 мача, 13 гола и 12 асистенции.

От тях обаче само едно попадение дойде в Лига Европа.

В същото време през 2022 г. третият Ивайло Чочев има впечатляващите 19 гола за дефанзивен полузащитник, както и седем асистенции в 31 мача. Халфът на "ЦСКА 1948" не играе и в националния отбор, след като по незнайни причини не попадна в сметките на новия селекционер Младен Кръстаич.

Вече трикратният победител покрива редица критерий като капитан на националния отбор във възраст, в която влиза в най-добрите си години и участник в европейските турнири. Десподов е и един от двамата българи с водеща роля в "Лудогорец". Анкетата обаче следва естествения си път, който, уви, е надолу.

Цялостната ситуация обаче трябва да бъде като сигнална лампа за ръководството на Българския футболен съюз (БФС). Иначе в противен случай в следващите години изборът ще се прави основно от това дали има българин във водещите отбори.