Българският професионалист, който избра да стане американски аматьор

Емил Милев избра свободата да стреля за удоволствие

Колко пъти сте чували от български спортисти да се оплакват, че парите за подготовка не стигат? Или че хвърлят неимоверни усилия, а с държавната стипендия дори не могат да издържат семейството? Или други драми в този дух? Вероятно често.

Това вероятно ще са последните жалби, които ще чуете от Емил Милев – българският стрелец, който на олимпийските игри в Лондон се състезава за САЩ. 44-годишният софиянец дори не е и от плеадата наши спортисти, които са избрали да се състезават под чужд флаг заради по-добрите финансови условия. Нищо такова. Историята му е друга и в нея вероятно могат да се разпознаят много американски олимпийци.

Когато преди повече от пет години години Милев реши да замине за САЩ, той избра различен начин на живот. Дори се отказа от спорта, за да се завърне в Лондон за петото си участие на олимпийски игри и за малко да се добере до финала в бързата стрелба с пистолет.

Днес Милев е аматьор в пълния смисъл на думата. Живее в Тампа, Флорида, работи като учител по физическо възпитание и в свободното си време тренира. За удоволствие.

"Ако бях останал в България щях да съм професионален стрелец, както останалите колеги, с които започнахме преди години. Мен не ме блазнеше тази перспектива и това беше една от причините да замина за САЩ. А някак не се виждах като треньор - това беше другата възможност за мен", коментира Милев пред "Дневник" малко след квалификациите в дисциплината в Лондон.

"Харесва ми идеята за аматьоризма, да го правя с удоволствие. Един такъв неуспех, защото моето представяне е неуспех, в България по-трудно се преживява, когато си професионалист. И има сълзи, драми. А в моя случай няма нищо такова", коментира Милев, който в Лондон остана 13-и.

Неговата звезда изгря в Барселона, когато заедно с Мария Гроздева се появиха като новото поколение стрелци след вече утвърдените имена на Нонка Матова, Весела Лечева и Таню Киряков. Четири години по-късно в Атланта спечели сребърен медал, а в Сидни през 2000 г. остана четвърти. Последното му участие под български флаг беше в Атина през 2004 г. След това избра свободата, но не политическата, а личната.

"По едно време не изпитвах удоволствие от стрелбата. Трябваше всичко да става непременно в някакви рамки и класирания. Докато сега гледам напред – имам си работата, мога във всеки момент да опаковам пистолета, да го окача на пирона, както се казва, и да приключа с тази емоция, с тази приятна страна на живота", казва Милев.

Милев сам финансира подготовката си, като получава само патрони от федерацията на САЩ по спортна стрелба

След заминаването си за САЩ той за известно време приключва със спортната стрелба. За да се окаже изненадващо през миналата година сред един от най-добрите състезатели на Панамериканските игри, където стана шампион за САЩ.

"С Владимир Шишков, който беше треньор във Варна дълго време, живеем в един град. Той беше инициаторът да започна отново да тренирам. Той ме побутваше: "Ставай рано!", "Тренирай!", "Хайде, да ходим на стрелбището!" и сега ми нещо като личен треньор", разказва Милев.

Покрай него Милев си върнал желанието да стреля, въпреки че това му изяжда от свободното време. Тренира два пъти седмично с патрони. Обикновено отива вечер на стрелбището – веднъж през седмицата и веднъж в събота. За тези 4-5 часа тренировки смята, че е бил "в общи линии" подготвен за олимпийските игри.

"Не е достатъчно, защото в повечето случаи съм уморен след работа. Но това е аматьорският живот", казва той. Това не му попречи да се представи относително сравнимо като постижения с българските професионалисти.

"Желание имам, но знаете как е след 8-9 часа работа. Трудно е, не може само желанието да те води. Затова отдавам до голяма степен класирането си за тази олимпиада на Владо Шишков", добавя той.

През ваканциите лети до Колорадо Спринг, където е олимпийският център на САЩ. Там провежда лагери заедно с други американски спортисти, не само стрелци. Българският стрелец споделя, че работата му като учител все пак му дава възможност да има свободно време за тези по-продължителни лагери. "Отпуска ми дават - неплатена, разбира се. Борим се с живота по този начин. Нямам привилегия като олимпийски състезател. Привилегията всъщност е, че ти дават отпуска", споделя Милев, който минава по традиционния път за всички американски олимпийци – през квалификации на националното първенство.

Сребърният медалист от Атланта вярва, че във всеки момент може да "окачи пистолета на пирона"

Естественият въпрос е как се финансира подготовката и какво получава от американския олимпийски комитет и местната федерация по стрелба. "В общи линии сам си финансирам подготовката. Имам подкрепата на едно местно стрелбище за практическа стрелба. Хората ми отделят една голяма част, за да мога да тренирам на пет мишени. Подкрепата е, че не плащам някаква голяма сума, а само нормален членски внос", казва той.

"Патроните получавам от федерацията на база на резултатите, защото там всичко зависи от тях. В момента съм на това ниво, на което се полагат патрони. Пистолетът ми е стар – дадоха ми го от "Пардини" още преди 5 години, защото имам добри отношения с тях", допълва Милев.

За за успее да се подготви естествено получава голяма подкрепа и то съпругата си Анина и двете си деца. "Със сина ми много често ставаме сутрин, отиваме на стрелбището, тренираме заедно. Той за удоволствие, аз по призвание", допълва Емил.

Казва, че възрастта също започва да му тежи, защото "очите понякога правят номера". " Понякога усещам болки в ставите, по-трудно отшумяват някои травми. Не е като преди", споделя Милев.

Сега след петата си олимпиада той не е сигурен дали ще има още. Зависи от това дали стрелбата ще му носи удоволствие или ще му тежи. Ако е второто, вероятно отново ще спре да се състезава. Ако ли пък ентусиазмът се задържи – защо да не опита и за Рио след четири години.

"За тази олимпиада не мислех много. Правеше ми удоволствие да се занимавам, отидох на състезания и постепенно резултатите ми започнаха да се подобряват. Класирах се за националния отбор, взеха ме на 1-2 турнира, там показах добри резултати. И така... Всичко става постепенно", разказва той.

"За по-нататък ще видим, на мен много ми се искаше тук да приключа подобаващо, поне да вляза на финал. А и заради града - имаше голяма подкрепа в нашия училищен дистрикт в Тампа. Писаха доста доста, говореха, представяха ме наляво-надясно", добавя Милев, който е единственият олимпиец от този 350-хиляден град.

Утре, когато се прибере в Тампа, той отново ще бъде същият учител по физическо възпитание. Ще се е завърнал с положителни емоции и ще може да продължи живота си без драми. Просто защото е избрал този път.

"Ето, сега мина състезанието, неприятно ми е от класирането, но всъщност от това нищо не зависи. Изкарах си приятно, опитах се. Изпитвах удоволствие да стрелям, въпреки че не се получи. Но животът продължава", завършва Милев.

Всичко, което трябва да знаете за: