Любо Ганев: Поставихме си задача да сплотим колектива и я изпълнихме

Според Ганев ключът към успешното представяне в Лондон е силния колектив и голямото желание

© Дневник

Според Ганев ключът към успешното представяне в Лондон е силния колектив и голямото желание



Водачът на волейболната делегация Любомир Ганев заяви, че ключът към успешното представяне на олимпийските игри в Лондон е в силния колектив, който се е изградил през последните месеци и в голямото желания на волейболистите да играят от сърце, да се учат и да израстват. Бившият национал е убеден, че България ще изиграе много силен мач и в полуфинала срещу Русия.

Коментарът ти за мача?*


- Това е победа на целия отбор и на целия колектив. От началото, като дойдоха, нямаха никакво отношение един към друг. Някой друг като му каже забий тук, забий там, забий по-така, всеки започва да се сърди. Промени се отношението един към друг, отношението към треньорите, има атмосфера, има колектив. Преди ходеха под строй и не можеха да излизат до 11 часа. Това е колективен спорт, не отидат ли момчетата да играят с удоволствие на тренировка и на мач, нищо не се получава. Не може да го накараш на сила. Първо – това не е клубен отбор да ти дават пари и да си кажеш: "А, хубаво, дават ми парите, каквото и да направя, няма значение. И да ме въртят си мълча". Това е национален отбор. Тук играе, който иска. Играе се с удоволствие и със сърце. Мога да кажа, че ме върнаха в младежките години, не бях слагал маратонки от 10 години, за да съм всеки ден с тях. И виждам как се променят с всеки ден. Няма ги тези отношения отпреди. Говорят си с треньорите, идват, интересуват се, питат, всички са заедно. Четири дни пътуваме в рейса с музика. 


В колектива ли се крие ключът към победите?




- Такъв колектив няма начин да не побеждава. Задачата, която си бяхме поставили да сплотим групата, я изпълнихме. Оттам нататък не знам какво можем да направим, защото тези момчета, по този начин... вчера си говорихме с международната федерация, виж какво нещо е волейболът. Пет години поляците се готвят, правят шампионат, наливат милиони в шампионата, по 7000-8000 души публика имат в залите. Всички състезатели с изключение на разпределителя играят в тяхното първенство само и само да спечелят тази олимпиада. Идвате вие, дето уж проблеми, уж не се знае кой ще играе, не се знае отбор има ли, състезатели има ли, няма ли, и виж какво става. Аз му казах, че важното е да излезеш и да го правиш с желание. 


За руснаците?


- Със сигурност ще направим един добър мач. Не искам да прогнозирам резултатите. Тепърва ще разучаваме как играе противникът. Виждате, че момчетата като отидат на сервис им се казва къде да бият, дали да е лек и силен. За пръв път се изпълняват всички тактически указания. Преди по три часа гледахме видео. То три часа филм не може да гледаш, въпреки че там се стрелят и се бият, и постоянно става, а камо ли три часа волейбол. Гледа се видео по 15-20 минути, максимум половин час. Казват им се по пет шест важни неща и всеки просто трябва да ги изпълнява.


Вие записвате ли ги?


- Абсолютно всичко. Имаме статистик горе, който записва всичко от първия до последния. Гледат се мачове. Камило на компютъра има стрийминг отзад. Той един път гледа отпред, а след 5-6 секунди гледа отзад и дава указания. Има го този тандем между Найден и Камило. Преди правихме същите работи, само че Камило не може да каже, защото излиза треньорът и само той трябва да говори. Просто нещата не се получаваха, защото сега има колектив не само в отбора. Всички, които са тук. Тези 18 души сме навсякъде заедно. Питат – тренер, може ли това - може. Шефе, може ли това - може. Аз, макар че изпълнявам ролята на шеф,им казах: "Аз не мога да съм  ви шеф, аз разсъждавам от ролята на спортист. Мога да ви науча как да се раздавате на игрището."


Значи ти си обединителят?


- Не, не се приемам като такъв. Тук трябваше да се върне климатът. Като дойдох, бяха разделени на три групи. Едните башки за себе си, другите - друго. Не си говореха помежду си. Отиваш на тренировка, виждаш как като сгреши някой първо никой не му казва, че е сгрешил. И второ – някой да му каже, че е сгрешил, той му отговаря: "А бе я си гледай работата". Това обединение идва отвътре, ние не можем да ги обединим. Можем да помогнем, да им покажем пътя. Те израснаха пред очите ми. Жорко (Братоев) има едно огромно израстване. Той идва при Найден всеки път, пита как да направи нещо. Виждаш човек, който се интересува. Ние можем да играем само, когато има отбор. Това е колективен спорт и сме силни, когато сме всички заедно. Видяхме днес, че в началото Цецо тръгна трудно, но всички други играха и не се усеща. Така че играят един за друг. А и нашата игра е построена така. Те си бяха поставили за задача да гонят Цецо. А пък ние казахме, че трябва да спрем Грьоцер. Или ако бие той сервис, се подава на най-сигурния човек в момента. Тези указания се спазват. Единствено не можахме да направим мач срещу Аржентина, защото ни разбиха с посрещане. Точка от сервис е може би най-лошото, което може да се случи на един отбор, защото убива цялата емоция. Затова навремето толкова обичах да бия сервиси, защото направо пречупваш отбора.


- Досега казахме, че играем за България и за феновете, но отсега нататък искам да играя за себе си. Защото нямате си представа в момента как се чувстват те. Тези, които за първи път са на олимпиада. Тошко, Теди и Владо са отделно, но тези девет момчета, които не знаеха допреди две седмици какво е олимпиада. Казах им преди месец и половина, когато станаха нещата: "Момчета, ще видите, недейте да мислите тези неща, които стават в България. Ще видите, че като отидете на олимпиада, ще се хванете за главата и ще си кажете: "Как съм могъл да се ядосвам за такива глупости". Викам, вашата работа е на игрището. Можете да покажете само с игра. Каквото и да правиш, каквото и да говориш, никой няма да те запомни. Ще те запомнят с играта на ирището. Искрено се радвам, защото за тях това е много важно. Това е може би най-важното нещо. Защото първо разбрахме, че имаме отбор. Преди това не знаехме ще има ли отбор, няма ли да има, кой ще играе, кой ще почне. Не се знаеше. Дали ще започне Владо, дали ще започне Цецо, дали с Вальо Братоев или Скримов. Когато започнахме тренировките все повече и повече, особено на лагера извън България, концентрирахме се. Започнахме да правим всичко заедно – заедно на магазина, напред-назад, всички тези неща създават групата. И когато има групата дори и Тошко Алексиев, който си е малко по-особен, идва с отбора. Скачат всички, скача и той. Ако играем така, ще си доставим още много удоволствие на нас и на десетките хиляди фенове, които сигурен съм не са спали.


*В интервюто са използвани и въпроси на други медии


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK