Любо Ганев: Вратата за Матей е отворена, стига да иска да помогне на отбора

Ганев заяви, че най-важната цел в Лондон е била изграждането на отбор

© Дневник

Ганев заяви, че най-важната цел в Лондон е била изграждането на отбор



Водачът на волейболната делегация Любомир Ганев даде отлична оценка за представянето на отбор в Лондон. Той изрази съжаление за пропусната възможност за медал, тъй като младите момчета, в които никой не е вярвал преди олимпиадата, са заслужавали отличие. Ганев заяви, че пред този отбор тепърва предстоят успехи, а място в него има и за Матей Казийски, стига той да пожелае да се върне.


За разлика от първия мач с Италия днес загубихме. Защо се получи така?


- Този път мачът ни не се получи. Рискуваха и ни натиснаха със сервис. Извадихме няколко топки, но не можахме да ги отиграем. Дори и след тези добри изяви в защита трябваше да рискуваме повече. Не може да спечелиш бронзов медал, без да рискуваш, защото все пак е последен мач. Съжалявам, че не можахме да спечелим, защото момчетата заслужаваха медал. Имахме сили, но не стана така, както искахме. Не използвахме възможността, когато водехме с 3-4 точки в третия гейм да дръпнем с 5-6 точки и мачът на практика да приключи. Оставихме се да ни вземат този трети гейм и в четвъртия вече беше трудно да продължаваме. Поздравления за Владо Николов, защото си направи достойно бенефиса в националния отбор.




Въпрос на опит ли беше разликата в този мач или на нещо друго?


- Тези момчета наистина бяха много амбицирани. Те видяха, че израснаха като отбор. Повярваха в себе си, и то заслужено, защото това, което показаха и като мислене, и като игра, мога само да им сваля шапка. Цяла България трябва да им свали шапка. В момента вече знаем, че сме отбор. Естествено, че възможността да играеш за медал и онзи ден, и днес ги притеснява. Аз оня ден на шега им казах: "Нищо не е станало, вие искате още с първата си олимпиада да станете златни медалисти. После как ще ви амбицираме да дойдете в националния отбор." Вчера всички си говорихме, че ще трябва да дадат максимума си от себе си, но понякога не се получава... Аз го отдавам на липсата на опит. Тези момчета не са играли така допреди един месец и независимо от всичко намериха верния си път. Успяха да си намерят лидера в отбора, повярваха си, че заедно могат да направят много неща. Това е пътят, по който трябва да вървим.


Това все пак е най-доброто класиране от 1980 г.


- За нас не беше толкова важно представянето. Беше важно да изградим отново отбора. Сега мога съвсем откровено да заявя, че допреди два месеца нямахме отбор. Ние имахме отделни състезатели, но не играехме като отбор. Сега вече отборът е изграден. Всеки знае, че трябва да идва в националния отбор, да участва в тренировките и да играе мачовете с желание. Не само заради тях самите и заради треньорите, а заради отговорността пред цяла България. Мисля, че тази важна цел я постигнахме. Каквото и да стане оттук нататък, който и треньор да дойде и да ги сложи на пейката и да им каже "от теб нищо не става", те вече знаят, че стават. Сигурен съм, че този млад състав има две-три олимпиади пред себе си. Сигурен съм, че в следващите мачове ще бъдат много по-уверени в себе си.


Казал си, че и двамата треньори остават. Това факт ли е?


- Това е лично мнение като един от членовете на управителния съвет. Поздравления за този тандем, защото работеше перфектно. Камило работи по 20 часа на ден. Той не идваше на тренировките между мачовете, за да подготви следващия мач. Трябва да се гледат поне 40-50 мача на противника, за да се изкарат 20-30 минути есенция. Ако някой ме пита, не с две, а с колкото може ръце ще гласувам.


Имаш ли желание да върнеш Матей Казийски и да седнете да говорите?


- Винаги съм искал и много пъти съм го търсил. Още преди финалите трябваше да се видим. Повтарям, че националният отбор е за този, който иска да играе в него. Тук не се плащат пари. Дори да има някакви премии, никой не играе за премиите, а за това на гърдите. Никой не гледа името отзад на фланелката. Тук трябва да са само тези, които са напълно мотивирани и играят с желание. И трябва да вярва, че отборът е силен. Защото лично Матей на първата известна среща с него и Андрей Жеков каза: "Ама не си мислете, че нашият отбор е толкова силен." Защо да не е силен? Ти не си ли един от най-добрите нападатели в света? Двамата ни блокировачи не са ли сред най-добрите в света? Цецо не е ли един от най-добрите нападатели в света? Пък дори и да е така, отборът да не е силен, младите не трябва да го знаят. Какъв ще бъде стимулът да го викнат в националния отбор и той да знае, че отива в слаб отбор? Тук всеки, който идва, трябва да е с желание да помогне на момчетата до себе си, да помогне на целия отбор.


Мислите, че останалите биха могли да приемат Казийски обратно?


- За да се стигне да бъде приет Матей, трябва първо той да поиска. Тук въпросът не е като кое е първо – яйцето или кокошката. Тук се знае кое е първо. Ако Матей има желание, той винаги е добре дошъл. Може да помогне много, стига да иска да го прави.


Какви резерви има в този отбор, защото например Владо Николов казва, че се отказва, за да даде път на някой млад?


- Този отбор има много резерви, защото изиграхме мачовете благодарение на желанието за игра, влагането от сърце и радостта от играта. Още липсва опит. Синхронът трябва да се автоматизира, а не всеки път да се гледаме към пейката. Липсва ни още това автоматизирано умение какво да се прави във всяка ситуация. Тези неща за съжаление се изграждат с мачове, не става с тренировка. Колкото повече мачове изиграят тези момчета, толкова този отбор ще става по-опитен и ще показва много по-големи резултати. Аз винаги съм вярвал и казвал, че ние разполагаме със силен отбор, колкото и да не ми вярваха. Нима имаше на тази олимпиада отбор, който да не можем да победим, ако играем добре?


Може би всеки, ако не ни изпълнява силен сервис.


- Поляците също изпълняваха много силен сервис, но посрещахме добре. Днес комбинацията с техния силен сервис и липсата на шанс при нас да си отиграем топките доведоха до загубата.


Кой ще е следващият капитан?


- Не знам, това ще бъде решено от отбора. Може би най-старият ще стане капитан, каквато е била традицията в българския волейбол.


Може ли да е някой не толкова стар, както беше с Андрей Жеков?


- Повтарям, че отборът трябва да реши, но аз видях израстването на много хора. Например на Жоро Братоев, който много се интересува от волейбол и буквално живее с волейбола. Той примерно все пита за това, че никога не сме имали такъв изявен разпределител като Бланже в Холандия или Гърбич в Сърбия. Ето сега е моментът той да стане. Цецо Соколов е момче, което в следващите 10-12 години ще носи този отбор на гърба си. Няма естествено сам да играе, но през него ще минава основният процент на атаки. Той има тези качества, играе на благодатен пост на диагонал на разпределителя и е такъв характер, че всички в отбора ще искат да му помогнат. Защото, за да бъдеш лидер, не означава само да си добър играч. Винаги сме имали много добри играчи, които не са били лидери. А той има тези качества.


На вас лично тази олимпиада донесе ли ви лично удовлетворение като водач на делегацията?


- Много се радвам, че бях един месец с тези момчета, че ме накараха да се почувствам 20 години по-млад. Надявам се да съм успял със съвети, с поведение и държание да им помогна да разберат какво трябва да правят. Защото пътят на волейболиста е само един – той трябва да се показва на игрището. Ето аз се занимавам от 15 години с бизнес и за мен още говорят като за волейболиста Любо Ганев. Затова им казвам: "Каквото и да правите, за вас ще си спомнят по това, което правите на игрището."


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK