Трудният път от олимпийските медали към нормалния живот

Майкъл Фелпс е най-успешният олимпиец с 18 златни медала

© Reuters

Майкъл Фелпс е най-успешният олимпиец с 18 златни медала



Майкъл Фелпс изкара последните си засега олимпийски игри и може спокойно да се отдаде на дълга кариера като рекламно лице на зърнени храни и енергийни напитки.


Но за много други атлети оттеглянето от активния спорт и намирането на работа извън плувния басейн, залите и лекоатлетическата писта може да се окаже доста по-трудна задача.


"Олимпийците притежават невероятен обхват от качества като решимост, постоянство, работна етика и състезателен хъс. Те би трябвало да им гарантират успех в живота след края на спортната им кариера и в преследването на цели, на пръв поглед много по-ниски и достижими от олимпийското злато. Това обаче невинаги е така", обяснява Стивън Райн от Университета в Куинсленд.




В неговото изследване са участвали само осем спортисти, но то ясно демонстрира разминаванията между очакванията и реалността и колко е трудно за изглеждащите непобедими атлети да направят прехода към нормалния живот.


Проучването сред бивши олимпийски атлети показва, че те страдат от дезориентация, депресия и неувереност в себе си, когато заменят спорта с друга кариера. Качества като организираност и постоянство са били доста полезни за спортистите при последващата им реализация, но покорството, перфекционизмът и склонността към съревнование всъщност са се оказали проблематични.


Независимо от това олимпийците имат едно много важно качество – как да понасят второто място. Или още по-добре – третото. Във финала на почти всяка дисциплина може да се забележи следната тенденция – златният медалист е видимо щастлив и въодушевен, сребърният е мрачен, а бронзовият изглежда почти толкова радостен и удовлетворен, колкото и шампиона.


"Това се дължи на феномена "хипотетично мислене", или теорията за това какво можеше да се случи", коментира професорът по мениджмънт от Университета в Станфорд Боб Сътън пред вестник Washington Post.


Докато сребърният медалист се сравнява с първия, бронзовият прави съпоставка с всички останали състезатели, които въобще не са стигнали до подиума. "Ключовото в случая е поставянето на едно "може би". Сребърният медалист вижда себе си като първия губещ, докато бронзовият се възприема като последния победител", обясни Сътън.


Лидерите в конкурентни области като спорта и бизнеса винаги се сравняват с най-добрия и биха се наслаждавали повече на постиженията си, ако се сравняват с тези, които не са били толкова близо до успеха, допълват учените.


Според изследването драматичната промяна между всекидневните дейности е особено трудна за спортистите. "При някои атлети смяната на средата след излизането им от спорта и вливането им в нормалния живот води до дезориентация, депресия и неувереност в себе си", обяснява Райн.


Според него трябва да се разглежда по-сериозно проблемът с адаптацията на елитните спортисти след края на активната им кариера. "Резултатите показват колко е важно да изследваме какво и как формира развитието на олимпийците и как тези фактори да бъдат подобрени. Това може да спомогне за създаването на практики и стратегии в работата на треньорите, за да направят състезателите по-адаптивни към живота им след спорта", смята Райн.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Ogiigo
    Ogiigo
    Рейтинг: 1113 Неутрално

    Голяма кариера- реклано лице! Е нали все някак трябва да осребри медалите и титлите.

    Колкото един предмет е по-кух, толкова повече шум вдига.
  2. 2 Профил на Марин
    Марин
    Рейтинг: 500 Неутрално

    "Сребърният медалист вижда себе си като първия губещ, докато бронзовият се възприема като последния победител."
    Това е много добро попадение, показва че хората са доста елементарни същества.

    ... потим ... не за славата ... създава изкуство!
  3. 3 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 2990 Весело

    Адски тренди. Post-Olympic stress disorder.

  4. 4 Профил на Vladimir Karolev
    Vladimir Karolev
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    [quote#1:"Ogiigo"]Голяма кариера- реклано лице! Е нали все някак трябва да осребри медалите и титлите.[/quote]

    Викаш, по-добре да стане държавен чиновник? Комунизмът е диагноза.

    Governments never learn. Only people learn.
  5. 5 Профил на juve
    juve
    Рейтинг: 434 Неутрално

    Според мен е грешка да се обобщават олимпийците - една част от тях са примати, които независимо от желязната воля и трудоспособност, не биха били способни да се реализират след спорта в области, където е нужен умствен труд и известна доза интелект. Има и други шампиони, които не само не отстъпват, но и превъзхождат голяма част от образованите хора чрез природен интелект и любознателност. Те се адаптират адски лесно и стават дори по-успешни в тази кариера, отколкото в спорта. Примери: Боян Радев, Пеле, Еузебио, Платини, Сергей Бубка, отчасти Стефка Костадинова и т.н. Има и друго, освен генетичния момент. Спортното битие, което определя съзнанието на изграждащата се личност за цял живот. Помислете за нашите спортни среди и приматското ниво на голяма част от спортистите. В заключение - не бива да се обобщава - всеки шампион е индивид, а и като всеки човек, който започва да си търси работа, нужна е и известна доза късмет.

  6. 6 Профил на groznik90
    groznik90
    Рейтинг: 627 Неутрално

    От спортисти до спортисти има разлика - едните печелят медали, другите просто участват. Ивет Лалова разказваш как в Италия повечето спортисти са част от полицията или армията. Ако няколко пъти не можеш да се класираш на предните места в състезанията, те пращат на редовна служба.

  7. 7 Профил на gsb
    gsb
    Рейтинг: 648 Неутрално

    [quote#6:"groznik90"] Ивет Лалова разказваш как в Италия повечето спортисти са част от полицията или армията. [/quote]
    Ние тва го знаеме бееее! Централен Спортен Клуб на Армията и Левески-Спартак към МВР. То това не е случайно. В армията и полицията кюфтетата винаги са най-големи и на корем

  8. 8 Профил на gsb
    gsb
    Рейтинг: 648 Неутрално

    А четвертьи
    Тот, что крайниьи по колонь
    Так бежить ни дла чего, ни для кого


    Висотски го е рекъл мнооого отдавна това

  9. 9 Профил на Ogiigo
    Ogiigo
    Рейтинг: 1113 Неутрално

    До коментар [#4] от "vladimirkarolev":

    Уважаеми,
    Вижте първото изречение от информацията!

    Колкото един предмет е по-кух, толкова повече шум вдига.
  10. 10 Профил на xxxxx1963
    xxxxx1963
    Рейтинг: 434 Неутрално

    В нормалния живот няма медали, няма аплаузи, има само сиво всекидневие, на което те не са свикнали. Освен това трябва да имаш някаква професия, а повечето спортисти нямат такава. Какво могат те да предложат на пазара на труда? Те разполагат с качества като решимост и състезателен дух, но това не е достатъчно в нормалния живот. Трябва да имат и някои знания и умения, които те разбира се нямат. У нас повечето се подвизават на ръководни длъжности във федерациите, а в някои случаи стават рекламни лица. Повечето се реализират като тренери, не винаги особено успешни.

  11. 11 Профил на Vladimir Karolev
    Vladimir Karolev
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    [quote#9:"Ogiigo"]Уважаеми,
    Вижте първото изречение от информацията![/quote]

    Че какво лошо има да е рекламно лице на зърнени храни и енергийни напитки?

    Governments never learn. Only people learn.
  12. 12 Профил на vasil_jordanov
    vasil_jordanov
    Рейтинг: 328 Неутрално

    [quote#10:"xxxxx1963"]В нормалния живот няма медали, няма аплаузи, има само сиво всекидневие, на което те не са свикнали.[/quote]

    Е, ако твоето всекидневие е сиво и скучно, не на всички хора е такова. Има хора, които знаят как да направят живота си интересен.

    А дори си мисля, че на спортистите всекидневието е доста по-скучно и сиво. В крайна сметка те спазват много по-тежки режими, отколкото нормалните хора. Докато тренировките са 340 дни в годината, то състезанията и времето за слава са само 2 седмици.

  13. 13 Профил на Paolo Di Canio
    Paolo Di Canio
    Рейтинг: 1439 Неутрално

    Хората не могат да приемат, че ежедневието на големия спортист е по-монотонно от тяхното собствено, което не значи сиво, но карай. Те имат очи за ПР-а на спортния клуб, към който принадлежат и си мислят "гледай, гледай какви пари, какви коли, какви жени - у-а, леле мале". Не че някои не издържат и не пипат в кацата, но заплащат с лихвите после, с кариерата си, за повечето, от които тя е всичко, което имат. Истината е, че в живота всяко постижение, без изключение, е плод на ограничаване на комфорта и "нормалния начин на живот". В обратното вярват жертвите на продукти от всякакво естество, чиято масова пропаганда ги прави най-малкото верни потребители на съответния боклук. Иначе децата на големите производители на алкохол, цигари и какво ли още не, не се докосват и на сантиметър от живота на простосмъртните потребители и жертви. Изключения винаги има, но "който има очи ще види, който има уши ще чуе" - за авторството на горното незнаещите да питат Гугъл.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK