Как Големия Фил падна на нивото на Марадона

© Reuters

Когато Аржентина катастрофира срещу Германия в четвъртфиналите на световното първенство в Южна Африка, селекционерът Диего Марадона отнесе разкъсващи критики за наивните си (и дори абсурдни) тактически решения. Това, което във вторник направи много по-качествен и доказан с годините специалист като Луис Фелипе Сколари, беше много, много по-лошо.

Всичко, което можеше да се обърка, се обърка за неговата Бразилия при унизителната загуба с 1:7 от Германия в първия полуфинал на световното първенство. Всеки в отбора пое отговорност за поражението, но вината в най-голяма степен трябва да бъде хвърлена върху Големия Фил. Представянето на неговите футболисти беше неочаквано слабо дори за съперника им, но то се оказа следствие от истинския шок, в който те изпаднаха. Шок, предизвикан от стратегията на треньора, оказала се същински подарък за Йоахим Льов.

Бразилия започна мача на много висока скорост с дълбока преса в половината на Германия. Крайните бранители играеха като крила, а централните бяха изтеглени далеч от наказателното поле. Още в първите десет минути сигналната лампа за Сколари светна, след като при три контраатаки германците се оказаха с числено предимство срещу защитата на съперника. Първите две не доведоха до сериозна опасност, но при третата се стигна до ъглов удар, след който падна първия гол в мача. Томас Мюлер показа слабостта на бразилците при статични положения, която до този момент само отличната игра на Тиаго Силва прикриваше.

След гола Бразилия продължи с първоначалния си план. Резултатът беше истинска катастрофа - още четири гола в рамките само на шест минути. Сколари просто не разполагаше с играчите, които да изпълнят неговата стратегия. Всъщност твърде малко отбори могат да надиграят състава на Льов с подобна тактика. В последните четири години бундестимът изглеждаше напълно безпомощен само в два случая - срещу Испания на световното през 2010 г. и срещу Италия на европейското през 2012 г.

В първия случай испанците просто не дадоха топката на своя съперник и на практика не му позволиха да атакува. Във втория италианците избраха изчаквателна тактика с отлично подредена отбрана, стояща в близост до своето наказателно поле, която не остави никакви празни пространства на бундестима.

Стратегията на италианците се доказа като най-практичното решение за противодействие на германците. Това се видя и на световното първенство в Бразилия. Просто Алжир не разполагаше с необходимата класа, за да се възползва. Постепенните атаки не са силата на бундестима, колкото и да се опитваше Йоахим Льов да докаже противното. Скоростта, директният стил, мълниеносните контраатаки са. Доказаха го и Юп Хайнкес в "Байерн", и Юрген Клоп в "Борусия".

Сколари избра да атакува агресивно, но заложи на футболисти, които твърде често рискуват да играят едно на едно с противниковите защитници. Освен това в неговата халфова линия липсваше човек, който да организира играта. Нито Фернандиньо, нито Луис Густаво, нито Паулиньо, нито Оскар, а още по-малко Рамиреш имат тази способност. Притежава я Фелипе Коутиньо, но той нито веднъж не беше повикан в състава под ръководството на Сколари. Притежава я и Лукаш Лейва, но и той остана извън състава.

Все пак дори с тях едва ли нещо щеше да се промени, просто защото стилът на Сколари никога не е бил такъв. Силата на този бразилски отбор е в играта на контраатака, в използването на скоростта на фланговите играчи. По този начин "селесао" нанесе първата тежка загуба на хегемона Испания във финала на Купата на конфедерациите.

По този начин трябваше да подходи и срещу Германия. Бразилците трябваше да предоставят контрола върху топката на съперника и да изчакват своите шансове. С тази стратегия Сколари постигна много успехи, но се отказа от нея именно срещу най-силния съперник, който срещна на мондиала.

© Reuters

Другата голяма грешка на Сколари беше, че направи своя отбор прекалено зависим от Неймар. В продължение на две години селекционерът концентрира играта на тима около него във всеки един мач и нито веднъж не опита алтернативна стратегия. Разбира се, младият нападател показа, че въпреки възрастта си може да се справи с големите очаквания. Но преди 12 години в Южна Корея и Япония Сколари имаше три големи звезди, около които градеше играта си - Роналдо, Ривалдо и Роналдиньо. Сега разполагаше само с една и когато ударът с коляно на Хуан Сунига сложи край на участието му на световното, целият отбор се оказа напълно безпомощен и безидеен.

След всеки следващ мач, в който Бразилия печелеше, но разочароваше с играта си, Сколари се оплакваше, че останалите играчи твърде много разчитат на Неймар. Това обаче нямаше как да се промени за няколко седмици, след като беше налагано две години.

При всички положения настоящият отбор на Бразилия не разполагаше с класата на шампионския състав от 2002 г. Вероятно, ако още сто пъти играеше този полуфинал с Германия, "селесао" щеше да загуби поне 70. Но нямаше да изтърпи най-голямото унижение в цялата си футболна история.