24 часа след нападението срещу Америка все още няма яснота относно извършителите. Америка настойчиво сочи към Осама бин Ладен, Афганистан и останалия арабски и африкански свят, набеден за поддръжник на тероризма. Това напомня ситуацията след атентата в Оклахома, когато арабската психоза бързо обзе Америка, докато една случайност не доведе до идентифицирането на извършителя, млад американец.
Но докато още нищо конкретно не е налице и Афганистан все още го има на картата, имаме предимството да поразмислим върху онова, което наистина знаем, и да очертаем една по-обща картина за смисъла и посланието на това историческо изпитание, на което бе поставена западната цивилизация и останалия свят в качеството му на неин сателит. Нека веднага кажа, че се присъединявам към масовата оценка, че от 11 септември светът не е същият, най-вероятно за зло. Не е изключено обаче светът да извлече и поуки. Вярно е също, че това не е война срещу Америка в нейната битност на страна между останалите. Америка беше атакувана в битността на символ: символ на самата себе си като единствена суперсила и световен диктатор, задаващ параметрите и перспективите на развитие и функциониране на света; символ на реда, ценностните приоритети и начина на живот, наложени от нея и/или възприети от огромната част от света в процеса на неговата глобализация. В този смисъл атаката имаше смисъл на предизвикателство, което преподновява или по-точно реформулира епохата на противопоставяне. Десетилетие след победата на запада над проядения отвътре комунистически изток вакуумът, оставен след отпадането на ценностната и идеологическата алтернатива, се оказа запълнен по този отчаян и разтърсващ начин.
Ала вместо да се присъединяваме към ужаса и отмъстителността, които обземат масовото съзнание оттатък, по-добре да се опитаме заедно с по-мислещата част на Америка и света, да прочетем посланието на този акт. Защото при цялото ни съчувствие, при атавистичния ни или по-скоро култивиран от толкова масова култура автоматизъм на съпреживяването и идентификацията със съдбата на жертвите не можем да пропуснем, че актът е преди всичко идеологико-символически. Давам си сметка колко рискована е подобна позиция: сградите бяха ударени в работно време, тъй че смъртта на техните обитатели е била целена. Но ефективността на посланието на терористите е в права пропорция с накърняването на върховната ценност на западната цивилизация - индивидуалния живот. Ако някой иска да изпрати послание на западната цивилизация, все едно дали отвътре или отвън, той може да разчита да бъде чут само ако засегне нейния култ към живота, нейната вкопченост в него. Нямам представа какво е отношението към живота на терористите, но едно е сигурно: тяхната убийствена саможертва свидетелства, че за тях има и по-важни неща. Дали обаче те са изпитвали омраза към своите жертви? Едва ли. И не защото можеш да обичаш ближния си, но не и човечеството. За тях животът на жертвите е езикът на тяхното послание и силата на техния глас.
Отвъд океана продължават да набиват в общественото съзнание, че става въпрос за високо софистицирана, внимателно подготвена, перфектно изпълнена, скъпоструваща терористична операция, за която е отговорна суперорганизация, разчитаща на държавна подкрепа. Говори се за война и Америка се оглежда за по-едри държави одързостителки. В английските медии обаче се прокрадна хипотезата, че операцията всъщност би могла да бъде проведена с помощта на приличен компютър, пилотен симулатор, хладно оръжие и няколко самолетни билета; и че може би въобще не е скъпа и сложно организирана. И наистина, най-впечатляващото в случилото се е перфектната простота, смразяващата минималистична естетика, с която е замислена и осъществена атаката. Всички мобилни обаждания от бордовете на отвлечените самолети свидетелстват за едно-единствено оръжие на разположение на терористите - ножове. Цялата прецизна операция практически изцяло се опира на един чисто човешки фактор. Операцията е резултат от човешка ефективност, превръщаща чуждите ценности (върховенството на живота) в слабост, технологичните предимства (мощните самолети) в оръжие срещу притежателите им, а масовата им култура на филми-катастрофи и компютърни игри в ръководства за издевателски ироничната им буквализация. Така че едно от най-важните внушения е уязвимостта на свръхсилата, оголена като Голиат пред решимостта на един безкомпромисен Давид. Всъщност символичната ритуалистика е в самата сърцевина на събитието. Замисълът, близнаците, символизиращи американския и световен капитализъм, да се сринат след удар със самолети, принадлежни на същия този капитализъм, явно извиква образа с Родоския колос, чиито глинени крака са идентичните сгради на Световния търговски център. Оттам насетне нахвърлянето срещу Пентагона продължава и уточнява посланието. Ако първият удар се цели оттатък частно американското в глобалния капитализъм, управляван от търговския център, нападението срещу символа на американската военна мощ и власт има вътрешнодържавен адрес. При това, схванат естетически, актът явно проиграва най-баналните забавления на масите през филмите и игрите-катастрофи, като стоварва артефактите на Америка върху нея самата под формата на сбъднат кошмар.
Конкретният мотив на нападението може да се окаже или оповести като национален, религиозен или глобално-класов. В основата си обаче той е преди всичко отчаяно идеологически. В една ситуация на все по-безогледна американска и западна доминация, десетилетие след края на идеологическата алтернатива, в неведоми среди на изток, а защо не и на запад, мисълта за идеологическо предизвикателство, съпротива и борба е кристализирала в този свръхнатоварен символически акт. Неговият дълбок смисъл е не толкова да се постави под въпрос западната визия за света и живота, колкото да се изкрещи наличието на друга визия и смисъл, отвъд личния просперитет и материалното благоденствие, гарантирани от един арогантен икономически, финансов и военен диктат над останалия свят, принуден да колаборира. Няма никакво съмнение, че Америка е далеч по-сложно място и че тя не може да се изчерпи с такива семпли послания и ценности като протестантския материалистически морал на повърхностната ефективност или като арогантната претенция за единственост и непогрешимост, опрени на мощта и пренебрежението към различните други. За последните десетина години Америка си създаде неприятели далеч не само в арабския свят; тя всъщност превърна целия останал свят в своя притихнала и смирена опозиция. Опозиция, която сега изразява съчувствие към невинните жертви и жажда за разправа с извършителите, но която призовава към самовглеждане отстрана на суперсилата в мига на нейната доказана крехкост.
Сега Америка признава, че това е удар срещу американския начин на живот, фаворизиращ свободата за сметка на сигурността и че в резултат съотношението между тях ще претърпи корекция. Това означава ограничаване на свободата на западния гражданин. Ала дали тази атака не означаваше и реакция срещу присвояването на цялата свобода от страна на една цивилизация, на една страна, на един тип обществено поведение, ценности и начин на живот за сметка на свободите на всяка друга цивилизация, страна, обществена структура, ценности и начин на живот. И вместо да се търсят средства за изкореняване на тероризма, по-добре да се потърсят средства за изкореняване на неговите причини: геополитически, глобално-икономически, междуцивилизационни и пр.
Преди повече от две години по повод на войната срещу Югославия изразих хипотезата за неизбежността на ответна реакция на унижените и оскърбените срещу глобалната американизация върху производството на универсални справедливост, ценност и смисъл. Тогава изразих опасението, че съпротивата едва сега започва да събира сили, аргументи и световна обществена подкрепа. Сега отблъскващата гледка на ликуващите палестинци и повече или по-малко ритуалната съпричастност на лидери, институции и индивиди от цял свят фиксират двата полюса, между които се оформя действителното обществено мнение. А то съчувствено чува плача на жертвите, докато разбиращо се вслушва и в отчаяния крясък на самоубийствения палач.
Виж видео 
