Фотографът Маккъри откри след 17 години афганистанското момиче, донесло му световна слава

През юни 1985 г. на корицата на списание National Geographic се появи портрет на афганистанско момиче, направен от американския фотограф Стив Маккъри и донесъл на автора си световна слава. Огромните зелени очи на смуглата девойка, покрила косите си под червена шамия, говорят за трагедията на милионите бегълци от войната със съветските окупатори. Снимката на неизвестното момиче, обявено за "лицето на афганистанската трагедия", е увековечена още веднъж на корицата на специалното издание, съдържащо 100-те най-добри фотографии на списанието.

Името на младата жена е Шарбат Гула, днес тя е омъжена и има три дъщери. В априлския брой на National Geographic ще бъде публикувана втора нейна снимка, направена 17 години по-късно. На страниците на списанието ще бъде разказана и историята на Шарбат заедно с единственото интервю, което е дала за медиите. Специален едночасов тв репортаж, документиращ цялата одисея по откриването и идентифицирането й, беше излъчен в САЩ по канала MSNBC на 15 март. Филмът ще може да се види и по сателитния тв канал National Geographic в рубриката Expolorer.

Кариерата на Стив Маккъри претърпява драматичен обрат в началото на 80-те години, когато преминава пакистанско-афганистанската граница, дегизиран в традиционна носия, и се връща със зашити в подгъвите десетки заснети филмови ленти. През 1984 г. той придружава журналистката от National Geographic Дебра Денкър до крайграничните региони на Афганистан в близост до северозападната пакистанска провинция Пешавар - родината на пущуните, където по това време са съсредоточени близо три милиона афганистански бегълци и партийните централите на муджахидините. Двамата преминават историческия проход Хибер, който е под контрола на пущуните, и с риск за живота успяват да стигнат до бежанските лагери по планински път, подминавани от кервани камили с контрабандна стока и опиум. "Търсех спонтанния миг, когато човешката същност е неподправена и преживяванията са гравирани върху лицето", спомня си фоторепортерът. "Тогава душата на човека е като на показ и може да се улови в обектива", пояснява той. Както се разхождали между палатките на лагера и надничал под платнищата, съзрял момичето и поискал разрешение да го снима. "Погледът й ме омагьоса, в очите се беше събрал целият ужас на едно дванайсетгодишно дете от село, сравнено със земята, което беше оцеляло след бомбардировките и смъртта на всичките си роднини, и беше пътувало две седмици пеша из планините, докато стигне до бежанския лагер", припомня историята на прочутия си кадър авторът. Той така и не научава името на случайния си "модел", избран за корицата на броя, в който излиза репортажът. Репортажът предизвиква бурна обществена реакция в цяла Америка. Снимката на момичето се репродуцира хиляди пъти на плакати, гоблени и татуировки по целия свят. Фотоилюстрациите на Стив Маккъри от бежанските лагери са удостоени със златен медал на името на Робърт Капа за най-добър задграничен фоторепортаж - награда, която се присъжда за проявени изключителен кураж и предприемчивост. Оттогава фотографът многократно е бил до фронтовата линия по най-горещите точки на планетата - в Бурма, Йемен, Кашмир и Камбоджа, и е печелил много професионални награди. Мисълта за афганистанското момиче обаче не му дава мира и той години наред се опитва да открие следите му. През януари т.г. екип на списанието заминава за мястото да я търси за последен път, малко преди бежанският лагер Насър Бах да бъде разрушен. След като безрезултатно обикалят по околните села, човек разпознава момичето от снимката и довежда брат му. "В мига, когато видях очите, разбрах, че сме близо до целта", спомня си фотографът. Според ислямския закон обаче той няма право да види жената и изпраща колежка да я снима. Сравнявайки чертите на женските лица от двете фотографии, Маккъри не се съмнява в идентичността на обекта, но екипът ги подлага на ирисов тест - един от най-надеждните методи за личностна идентификация по ириса на окото, използвана от ФБР и на големите летища. "Очите й са запазили огъня и силата си. Остаряла е, но мисля, че все още е много красива въпреки трудния живот, отреден на народа й", развълнувано констатира фотографът.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK