Кашмир - конфликт без край

От дома си в Манали, малко градче в подножието на Хималаите, където се е оттеглил на неколкодневна почивка, премиерът на Индия Атал Бихари Ваджпайе обмисля шансовете на страната си в новия спор с вечния враг Пакистан. От деня на атентата в Килучак в индийската част на Кашмир, когато бяха убити 34 души - повечето жени и деца на военни, индийският министър-председател е между чука и наковалнята. Същото чувство изпитват и останалите му колеги в правителството. Той е раздвоен между желанието да отговори на предизвикателството, независимо от последиците, или да се поддаде на силния международен натиск, особено от американска страна, да успокои играта.

Засега изглежда, че Индия е склонна да даде последен шанс на международната общност да убеди Пакистан да се изтегли от линията на контрол, разделяща двете части на Кашмир. Ваджпайе смята, че е свършил своята част от работата, като е предупредил света за помощта, която съседната на Индия държава оказва на сепаратистките партизански групи в Кашмир. В последното си обръщение към международната общност той директно зададе въпроса: "Защо и колко време трябва да търпим терористичните актове, след като светът се е обявил срещу тероризма, а американските войски именно за това са в Афганистан." Премиерът вече дълбоко съжалява, че страната му не е отговорила на кръвопролитната атака срещу парламента през декември 2001 г. "Индия трябваше да отговори в този момент. Светът обаче ни помоли да бъдем търпеливи и ни увери, че това няма да се повтори. А инцидентите продължиха."

Несъгласието на международната общност не е единственият проблем на Делхи. Индийските военни твърдят, че армията не е готова за широка офанзива. Анализаторите смятат, че стремежът към натрупване на значителен ядрен арсенал сериозно е отслабил конвенционалната мощ на индийската армия.


Въпреки това през декември Индия извърши масова мобилизация на запасняци и успя да изпрати по разделителната линия в Кашмир 700 000 души. Те заеха позициите си и зачакаха. Нещо, което изнерви главното командване на армията дотам, че началникът на генералния щаб постави пред министерския съвет въпроса какъв е смисълът на операцията. Полученият отговор - оставате тук до октомври - не удовлетвори особено генералите. Наистина за тогава са предвидени избори в Кашмир, но военните не мислят, че те ще променят сериозно нещо.

Тактика на извиване на ръце

Ваджпайе смята, че има основание да прехвърли отговорността за решаването на проблемите му с Пакистан на САЩ. След атентата срещу парламента в Делхи индийското правителство отправи чрез Вашингтон към Исламабад две основни изисквания. От тяхното изпълнение зависеше извеждането на индийските военни части от спорната зона. Първо, Исламабад да предаде на Индия 25 души, включени от Делхи в черния списък на терористите. И, второ, окончателно спиране на трансграничния тероризъм.

След като не получи никакъв отговор на изискванията си Индия остана с дълбокото убеждение, че САЩ не са поставили достатъчно сериозно въпроса пред пакистанския президент генерал Первез Мушараф. Делхи изтълкува мълчанието с факта, че Америка е предпочела да защити интересите си, като привлече Пакистан в антитерористичната коалиция срещу "Ал Кайда", пред уреждането на пограничните проблеми между дългогодишните врагове.

Сега Индия за първи път има инструмент за натиск. Например като декларира, че може да провали антитерористичната кампания, като нападне Пакистан. Това обяснява засилването на военната реторика през последните десетина дни.

Появиха се и други мнения. Според тях авторите на атентата в Калючак може би са същите, които извършиха нападения и в Пакистан и чиято цел там е да дестабилизират правителството на Мушараф. Следователно атентатът в Калючак е "провокация", на която Делхи не бива да се поддава. Индийски политици са убедени, че президентът на Пакистан е по-малкото зло и че противопоставянето със съседа не е в интерес на Индия. Пред Ваджпайе стоят за решаване две еднакво трудни задачи - да убеди едновременно и политиците, и общественото мнение в страната си в благоприятна за военна интервенция срещу Пакистан посока. Според сондаж, публикуван в седмичника "The Week", 74% от индийците одобряват война срещу Пакистан, за да бъде решен въпросът в Кашмир. Което означава, че в политически план правителството на Индийската народна партия на Ваджпайе, обединяваща националисти хиндуисти, засега печели от напрежението. Тоест една премерена и ограничена индийска офанзива по границата не може да бъде изключена напълно. Особено ако терористите извършат друг зверски атентат.

От другата страна на границата, в Исламабад, генерал Мушараф също не се чувства особено комфортно. Той също е подложен на разнопосочен натиск. За пакистанците е изключено да преговарят за Кашмир. "По буферната линия не става нищо необичайно. Ние няма да позволим износ на тероризъм за която и да било съседна страна", заяви в декларация, разпространена от в. "Вашингтон пост", генералът.

Всички разчитат на посредници

Проблемите са няколко. Дори и генералът да е искрен в желанието си да контролира ислямските екстремисти, те се ползват с пълната подкрепа на хора от тайните служби и държавната машина. Освен това държавният глава на Пакистан не би искал конфликтът в Кашмир да бъде сведен до прост въпрос на разправа с терористи, както според него Индия би искала той да изглежда. За да развърже възела, генерал Мушараф трябва да постигне политическо решение за спорната област. Нещо, което да може да продаде едновременно и на армията, и на общественото мнение.

Намесата на международната общност в кризата предизвиква до известна степен интернационализирането й - отдавнашно желание на Пакистан, отхвърляно упорито от Индия. Независимо от участничките в събитията обаче рискът от един конфликт между двете ядрени държави е твърде голям, за да остави света безразличен. Както при всички регионални конфликти и при този мисията не е лесна. Основното е Индия и Пакистан да бъдат убедени, че международната общност не е пожарна команда, която ще се хвърля всеки път, когато на някои от страните им хрумне да си запалят огън. И че без решение за Кашмир той винаги ще тлее. А досега не се вижда никаква политическа перспектива, която да удовлетвори едновременно Кашмир, Индия и Пакистан.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK