Александър Гинзбург до смъртта си не повярва на промените в Русия

Един от ключовите архитекти на съветското дисидентско движение, човекът, който през 1959 г. създаде понятието самиздат и дълги години ръководи фондация "Солженицин", почина на 65 години в петък в Париж. Александър Гинзбург бе постоянен критик на КГБ и репресивната комунистическа система, като още през 1966 г. публикува "Бяла книга" за процеса срещу дисидентите Даниел и Синявски.

Той излежава три присъди - от 1960 до 1962 г. е в трудов лагер, през 1967 г. е арестуван и осъден на пет години, а през февруари 1977 г. след 17 месеца разпити властите отново го осъждат на осем години за антисъветска дейност, но с още четирима дисиденти са разменени в Ню Йорк за двама съветски граждани, арестувани в САЩ за шпионаж.

Гинзбург ръководи фондация "Солженицин" от създаването й през април 1974 г., т.е. само два месеца след изгонването на писателя от СССР. Фондацията се финансира преди всичко от авторския хонорар от книгата "Архипелаг Гулаг", но една четвърт от средствата са набирани в Съветския съюз при невъзможни условия . Целта й бе да подпомага политически затворници и техните семейства, като до времето, когато Гинзбург е арестуван през 1977 г., са раздадени 210 000 английски лири.


Гинзбург стана още по-омразен на властите, когато през 1976 г. основал група, която да следи изпълнението на Хелзинкската харта за правата на човека. Разпитът му през 1977 г. е проведен от 6 следователи от КГБ. По закон следствието не би трябвало да продължава повече от една година, но срокът му е удължен със специален указ на Леонид Брежнев.

Гинзбург е изправен пред съда през 1978 г. Признат е за виновен, осъден на осем години и изпратен в трудов лагер в Мордовия. Процесът предизвиква световен интерес и става причина Конгресът на САЩ да намали подкрепата си на плана за по-нататъшно ядрено разоръжаване.

През 1979 г. Гинзубрг заедно с още четирима дисиденти неочаквано е прехвърлен в Москва, където е уведомен, че е лишен от съветско гражданство и ще бъде депортиран извън страната. Преди отпътуването за САЩ го обличат в раздърпан български костюм. В Ню Йорк дисидентите са разменени за двама руски шпиони. В началото Гинзбург живее със Солженицин в дома му във Върмонт. Съпругата му заедно с малките му синове Алесандър и Алекси остава в Москва, за да изчакат разрешение осиновеният син на семейството - Сергей, тогава на 19 години, да отпътува с тях. След като получават отказ през 1980 г., Ирина заминава само с двамата си сина.

По това време Гинзбург е много известен дисидент на Запад и през януари 1980 г. е поканен за среща с Маргарет Тачър на "Даунинг стрийт" 10. Обикаля САЩ и изнася лекции, като продължава да се грижи за фондация "Солженицин".

Свидетелства във Вашингтон пред конгресната комисия, наблюдаваща изпълнението в СССР на споразумението от Хелзинки за правата на човека. "Искам да подчертая, че нарушаването правата на човека в трудовите лагери не е резултат от лично своеволие, а политика, съгласувана с правителството, което е най-ужасното", казва той пред комисията. Гинзбург обаче не пести критики и към домакините, като още в началото заявява, че никога не би напуснал СССР по собствено желание, че знае, че в САЩ не го очаква "земният рай" и че сделката за размяната му с шпиони е "недостойна".

Той не остава дълго в Америка. Премества се в Париж, където работи като журналист за седмичното издание "Русская мысль". След падането на комунизма избира да остане във Франция и не контактува с новата власт. Президентът Путин описва като "бивш полицай от нисък ранг, наеман да шпионира семействата на подозрителни граждани". Ветеранът на съветското дисидентство до смъртта си не повярва на промените в Русия - малко преди смъртта си прави изказване, че в близките 80 години в Русия едва ли ще бъде създадено "нормално, либерално общество".

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK