Бъдещето на "Червена лисица" в Македония остава неясно

НАТО ще продължи мандата на мисията си "Червена лисица" в Македония до средата на декември, но бъдещето на тази мисия в дългосрочен план остава под въпрос. Генералният секретар на НАТО, Джордж Робъртсън, също потвърди, че Алиансът "ще продължи мисията си до 15 декември, след което трябва да се преразгледа ситуацията", предаде в сряда АФП.

От своя страна македонският президент Борис Трайковски във вторник поиска в официално писмо до генералният секретар на НАТО продължаването на мисията на Алианса в Македония

Настоящият мандат на операция "Червена лисица", включваща около 700 войници, изтича на 26 октомври.


Решението за продължаване на мандата на силите на НАТО в Македония трябва да бъде подложено и на парламентарен вот в Холандия, която от месец юни пое командването на мисията в Македония, на мястото на Германия.

Разположени през септември 2001 година, войниците от мисията имат понастоящем задачата да осигуряват безопасността на цивилните наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и от Европейския съюз.

Джордж Робъртсън потвърди, че засега не е взето никакво решение, за това какво ще стане след 15 декември - ще има ли въобще военно присъствие в Македония и ако има, кой ще поеме командването на новата мисия.

В края на срещата на министрите на отбраната от Евросъюза в Сарагоса на 22 и 23 март върховният представител на ЕС в областта на външната политика и сигурността Хавиер Солана заяви, че съюзът планира да поеме от НАТО мисията "Червена лисица" в бившата юго-република през септември.

Макар че мисията "Червена лисица" е съставена изцяло от военнослужещи от европейски страни, ЕС все още има нужда от командните структури на НАТО, за да може да поеме ръководството на операцията. А споразумението, което осигурява достъп на ЕС до възможностите за планиране на пакта, бе блокирано в края на миналата година заради разногласия между Атина и Анкара.Гърция е против това Турция, която не е член на ЕС, но пък е водеща сила в НАТО, да участва в планирането на мисии на европейските сили за бързо реагиране. Тя се опасява, че като член на НАТО Турция ще може да блокира мисии на ЕС.Анкара пък се тревожи за влиянието си в Източното Средиземноморие и затова държи да се вслушват в мнението й винаги когато ЕС поиска от НАТО съдействие в областта на военната техника или разузнаването. Водена от тези съображения Турция наложи на НАТО забрана върху какъвто и да било военен контакт с ЕС.

Миналия уикенд министрите на отбраната от ЕС, събрани на остров Крит потвърдиха, че "всички възможности за споразумение са отворени". Въпреки това много от тях все по-често изразяват съмнение в необходимостта от продължаване на военната мисия в Македония.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK