От двете страни на плета

Когато гледах впечатляващото изпълнение на Колин Пауъл пред Съвета за сигурност с всичките онези пукащи разговори, сателитни снимки и внимателно изработени телевизионни моменти, си задавах въпроса с какво то промени възгледите ни за войната в Ирак. И си отговарях: почти с нищо. Не бях убеден в нейната правота, съмненията в аргументите на противниците й останаха.

Повечето хора се възхищават на решителността и ненавиждат колебанията. Партийните действия изискват ярко противопоставяне и преувеличаване и на най-малките различия. Медиите, яростно борещи се за зрители, слушатели и читатели, плачат за силно поляризирани позиции: Буш срещу Саддам, Бен срещу Тачър. Но по въпроса за Ирак аз бих защитил измъчената либерална амбивалентност. Да си либерал не означава винаги да бягаш от трудните въпроси. Преди време бях твърдо против съветската инвазия в Чехословакия и Афганистан, против американската интервенция в Никарагуа и Салвадор, за военната намеса в Босна и Косово, за войната срещу "Ал Каида" в Афганистан, и всичко това от твърди либерални позиции. Ирак обаче е друга и далеч по-трудна работа и от двете страни на плета има поне по четири силни аргумента.

ЗА


1. Режимът на Саддам е един от най-отвратителните в света. Той подложи кюрдите на геноцид и държи с терор собствения си народ. Отстраняването му би било благословия за страната и региона.

2. Саддам двукратно нападна съседите си. Той притежава, както отбеляза Пауъл, големи количества от ужасни химически и биологични оръжия и ги крие. Той се опитва да се снабди с ядрено оръжие и ако това стане, ще бъде истинска катастрофа за света.

3. За последните 12 години той не изпълни 16 резолюции на ООН. Той очевидно не иска да се разоръжи или да сътрудничи на инспекторите. (Кой самоуважаващ се диктатор би го сторил?) В този аспект международното право дава аргументи за война, по-силни от тази в Косово.

4. Последици (оптимистични). Свалянето на Саддам може да бъде катализатор за демократичните промени в Близкия изток. Един мирен, проспериращ и възстановен Ирак, една "иракска Западна Германия", може да бъде модел за целия регион. Следващите стъпки са Саудитска Арабия и Иран. Разпространението на свободата в края на краищата може да доведе и до решаването на израелско-палестинския конфликт.

ПРОТИВ

1. Войната трябва да бъде последното средство. Колкото и магически прецизни да се умните американски бомби, ще загинат невинни иракчани. Не може ли Саддам да продължи да бъде сдържан както досега?

2. Теорията за "справедливата война" изисква справедливи намерения. Не съм убеден, че намеренията на Буш са такива. В процентно отношение те следват така:

- Войната срещу тероризма премина във война за вътрешна американска сигурност, 20 %.

- Истинско убеждение, че Саддам е заплаха за свободния свят, 20%.

- Недоволство, че Осама не беше заловен, и убеждение, че с мощ Саддам може да бъде победен, 15%.

- Чувство за несвършена работа плюс личният гняв на Буш към "човека, който се опита да убие татко ми", 15%.

- Вътрешнополитически ползи за Америка, отбелязани от съветника на Буш Карл Роув, 10%.

- Чувство, че няма връщане назад. Как Буш би се кандидатирал за следващите президентски избори, ако Саддам още е на власт, 10%

- Надежди за промяна в Близкия изток и ползи за Израел, 5%.

- Петрол, 5%.

3. Връзките на Саддам с "Ал Каида" са маргинални. Документите на Пауъл не доказаха нищо. Осама и Саддам са две лоши, но и различни неща.

4. Последици (песимистични). Дори и ислямските фанатици да мразят Саддам, американско-британската "империалистическа" инвазия ще увеличи възможностите за терористични атаки в Европа и Америка. Ако искате да демократизирате Близкия изток, войната не е добра изходна точка. Нежна революция в Иран, демократични реформи в Саудитска Арабия и свалянето едновременно на Шарон и Арафат ще свърши по-добра работа. Служещите като модел "окупационни" демокрации Западна Германия и Япония са изключение, а не правило. По-вероятно е да видим една "иракска Югославия", разкъсана между сунити, шиити и кюрди. Америка на Буш няма представа как се изграждат национални държави и международните администрации в Босна, Косово и Афганистан го доказват.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK