Как да бъдем щастливи

Най-сериозният проблем, пред който е изправено човечеството от съществуването си до наши дни, е този за прехраната. Желанието е нормално човешко състояние, а необходимостта то да бъде задоволено е един от най-добре развитите ни инстинкти. Днес обаче сме свидетели на нещо необичайно - за първи път в историята проблемите, с които се сблъсква обществото, изместват фокуса си от борбата за оскъдната прехрана към борбата за усвояването на излишъка. Живеем в една пренаситена икономика, в която всички индустрии - стари и нови, са претоварени от излишен капацитет. По пътищата има толкова много автомобили, че няма къде да се карат, имаме толкова много храна, че страдаме от затлъстяване, магазините предлагат такъв богат избор от продукти, а ние нямаме време и сили да им се насладим. Всичко е прекалено и парадоксалното е, че точно това е мечтаната страна Утопия, към която са се стремили нашите предци, но не са си представяли, че ще стигне дотук. Защо тогава не проявим малко благодарност към съдбата и да започнем да се чувстваме щастливи.

Съдбата ни е предначертана още в далечната 1930 г., когато британският икономист Джон Мейнърд Кейнс издава есето си "Икономическите възможности за нашите внуци". В него той отбелязва, че като цяло стандартът ни на живот не е претърпял съществени изменения в хода на историята. Разбира се, имало е върхове и спадове, но не и за прогресивно подобрение. Съществена промяна настъпва с индустриалната революция, пише Кейнс. Въпреки огромния прираст на населението средният стандарт на живот нараства четири пъти в САЩ и Европа от 1700 г. и Кейнс предрича, че ръстът ще продължи с още по-бързи темпове през следващите 100 години. Той твърди, че съвсем скоро смятаният за вечен проблем на човечеството - борбата за прехрана - ще престане да съществува. На негово място, казва Кейнс, ще изникне проблемът как хората да използват свободата си, за да употребяват икономическите си предимства за един по-спокоен и мъдър живот. И в двата случая Кейнс се оказва прав. Ръстът на производството на глава от населението се движи съобразно неговите прогнози, а преходът ни от общество на ненасита към общество на пренасита е приблизително толкова алармиращ, колкото той предрича.

Без съмнение икономическият ръст е дал на човечеството качествено различно схващане за просперитет, но не е успял да удовлетвори простичкото човешко усещане за благополучие. Нещо повече, така наречените изследвания върху щастието в САЩ, Великобритания и континентална Европа сочат, че нивата на "щастливост" или не са помръднали нагоре, или са спаднали през последните 30 години. Би могло просто да се заключи, че благата не са разпределени поравно, но това няма да обясни общата меланхолия, обхванала обществото. За целта ни е нужна теория като тази за йерархията на нуждите на Ейбрахам Маслоу. Според него на най-високото равнище на човешка мотивация стои необходимостта от реализация, която се появява едва след като човек е задоволил елементарните си физически, битови и емоционални нужди. Върхът на пирамидата на Маслоу се нарича самоактуализация - това е моментът, в който личността постига щастие, защото се е реализирала според възможностите си. Естествено парите са съществена част от предхождащото щастието развитие на индивида. Проблемът обаче е, че посветили целия си съзнателен живот на борбата за насъщния, хората са стигнали до извода, че по-големият просперитет води до по-голямо щастие дори когато елементарното удобство отдавна е постигнато. В същото време изследванията върху щастието сочат, че докато хората с по-ниски доходи изпитват задоволство при покачване в заплатите им, веднъж достигнали едно ниво, всяко последващо увеличаване не само не носи повече щастие, но то дори може да "намалее".


За хората лайтмотивът, че щастието не се купува с пари, е стар като света. Всяко застаряващо хипи ще ви каже, че именно този лозунг е залегнал в основата на културната революция от 60-те години и че всъщност е заимстван от доста по-стари революции. Доста по-различно звучат обаче тези разсъждения, когато ги прехвърлим към обществата и държавите като цяло. В продължение на повече от 50 години правителствата по целия свят използват брутния вътрешен продукт като синоним на благополучие. Ако обаче приемем, че тази връзка не съществува, изниква логичният въпрос защо БВП винаги трябва да върви нагоре. Основният проблем при замяната на БВП с щастието е, че продуктът измерва само нещата, които могат да се купят с пари, и пропуска да отбележи по-сложните нужди на хората, след като покрият елементарните си необходимости. Нещо по-лошо, БВП понякога отчита като добри неща, които правят хората нещастни. Така например, когато престъпността расте, хората харчат повече за камери, аларми, нервнопаралитични спрейове и БВП регистрира повишена грижа за сигурността, което е погрешно, защото разходите се дължат на по-голямата несигурност.

В такъв случай съвсем логично звучи предложението БВП да престане да служи като мерило за щастието. Вече има опити в тази посока, като в основата им стои БВП, но от него се изключват разходите за "злините", следващи от благополучието. Подобен критерий е индексът за устойчиво икономическо благополучие, който взима за основа личните разходи, прибавя към тях неплатените часове в домакинството и изважда разходите за справяне с престъпността, злополуките и замърсяването. Индексът прави и скала на щастието съобразно средата, в която човек работи и живее с оглед на завистта, която би предизвикало заплащането му сред околните. Друг индекс е така нареченият индикатор за изначален прогрес, който следва приблизително същия принцип на изчисление, като добавя стойността на доброволния общественополезен труд и изважда часовете, неизползвани за почивка от хората, работещи извънредно. Тези мерки не са идеални, но са едно добро начало, защото, както казваше Кейнс, западните общества ще достигнат до предела си, когато ще трябва да навлязат в постмодернизма с ново понятие за щастие, насочено не към икономиката, а към политиката и културата.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK