Лавина от търговски бойкоти

От едната страна на Атлантика американци изсипват бордо в реките. От другата - пацифисти блокират бензиностанции на Exon. В Америка отказват шампанското и спират да купуват мерцедеси. В Европа скриват уискито и обявяват война на хамбургерите. Списъците с продуктите, подлежащи на бойкот, нарастват с интензитета на бомбардировките над Багдад.

Едва ли някой мисли сериозно, че тази епидемия ще промени хода на войната. Психолозите твърдят, че като действие бойкотът не може да продължи достатъчно дълго време, тъй като интересът на хората и навиците скоро вземат връх. Поради една обикновена причина - да се откажеш от нещо само за да навредиш някому, изисква усилие.

Което, разбира се, не пречи на десетки организации да призовават гражданите към бойкот като


последно средство на натиск

Обикновено от тези действия страдат компаниите, които имат пряк досег с потребителите - хранителни компании, фармацевтични фирми, козметични концерни, автомобилостроители. Преди да избухне "войната срещу марките" от двете страни на Атлантика, Европа изживя десетки бойкоти - и между държавите, и между потребителите и националните правителства. Никой не може да каже кой спечели и кой загуби в тази игра на нерви. Призивът на гръцките синдикати за "ден без пазар" миналата година не намали цените на стоките след въвеждането на еврото. "Данон" не пострада съществено, когато през 2000 г. потребителите бойкотираха продуктите на компанията след уволнението на 1780 души в Европа. През 1999 - 2000 г. британските супермаркети бойкотираха френските ябълки и круши като отговор на отказа на Франция да отвори пазарите си за британското говеждо. В резултат британците ядоха испански плодове, а французите продаваха ябълките си в Испания. Говеждото ембарго приключи едва след като Франция получи последно предупреждение от Брюксел.

Но независимо от логиката компаниите се молят бойкотът да не придобие масов характер.

В Хамбург има ресторант, наречен Auberge Franсaise. От началото на войната собственикът не сервира бърбън, нито кока-кола, нито спрайт, нито американски цигари. "Сега обмислям да разваля договора с "Америкън Експрес". Всичко ще зависи от развоя на събитията в Ирак, казва той. И си признава, че акцията му едва ли ще навреди на компанията. Но "представете си, че 2000 ресторанта в Хамбург откажат да приемат "Америкън Експрес". Това вече няма да е шега". Със сигурност в "Америкън експрес" мислят за същото. От началото на кризата около Ирак арабският свят започна интензивен бойкот на американските заведения. Като резултат "Американа", компанията която притежава 560 заведения KFC, "Макдоналдс" и "Пица Хът" в страните от залива, регистрира спад в продажбите с 45% в Йордания, 40% в Египет и повече от 20% в ОАЕ. Нормално компанията прави оборот от 600 млн. долара годишно и печалба от 50 млн. долара.

Арабите започнаха да обръщат гръб на американските стоки още преди войната в Афганистан. Тогава "Макдоналдс", "Старбък" и "Найк", както и "Пепси" и "Кока-Кола" признаха, че негативната кампания им носи загуба от 20% до 40%.

Другата страна на бойкота

Първата жертва на антиамериканизма в Тайланд стана завод на "Кока-Кола", който захранва с популярната напитка 14 провинции в страната. Загубите от затварянето на предприятието паднаха не върху американците, а върху тайландските собственици на завода. И, разбира се, над работещите в него тайландци, които остават на улицата.

По същия начин стоят нещата и в американско-европейската канадска борба. Кой американски консуматор ще тръгне да чете списъка с десетки френски и германски компании и марки, преди да тръгне да пазарува. Под удара ще попаднат пет или десет продукта, които често пъти се произвеждат в САЩ, респективно в Европа. Да се бойкотира "Макдоналдс", където и да е по света, означава да се бойкотират местните доставчици, тъй като политиката на веригата е да купува местни продукти. Да се бойкотират френски и германски компании в САЩ означава да се бойкотират собствените пенсионни фондове, които са акционери в тези компании. Като не забравяме опасността от конфузии, породени от глобалния пазар. Според последно изследване американците се готвят да бойкотират "немската" бира "Хайнекен", която всъщност е холандска. Под ударите на антифренски настроените покупатели попада и американското кисело мляко "Йопле", произвеждано от американската "Дженерал Майлс", обърквано с киселото мляко на френската компания "Данон". От този ефект се притесняват и в "Перно-Рикар". Френската компания е един от тримата големи производители на спиртни напитки в света. Групата произвежда най-продавания алкохол в САЩ. Годишно американците купуват три милиона каси Seagram's Gin - най-продаваната напитка на компанията. "Перно-Рикар" има в Кентъки завод за производство на бърбън Wild Turkey, в Индиана - за джин и други високоалкохолни напитки. Групата прави 25% от оборота си на американския континент. Сега флагманът на компанията, конякът Martell, загуби 40% от обема на продажбите.

Политиката няма нищо общо с емоциите

Показа го миналата седмица Доналд Ръмсфелд, който въпреки натиска на патриотично настроени членове на Конгреса отказа да анулира договор с френската компания Sodexho, която снабдява с храни американските морски пехотинци. Договорът е на стойност 881 млн. долара. Миналата година Турция опита емоцията за решаване на политически проблем. Анкара се разсърди на Париж за приетия закон, признаващ за геноцид насилието над арменците през 1915 г. Последва отстраняването на електронната компания "Талес" от договора за построяване на радарни системи на летищата в Истанбул и Анкара на стойност $35 млн. Френски фирми бяха отрязани от търг за $1.4 млрд. за изграждане на магистрала в Измитския залив, а предварителният договор с "Алкател" за изграждането на разузнавателен сателит на стойност $200 млн. беше анулиран. След като спорът стигна до Европейската комисия, премиерът Бюлент Еджевит се обърна към нацията с думите: "Да не нараним сами себе си, като опитваме да нараним Франция."

В сайтовете, призоваващи към бойкот, се дават примери на "необходими" и "успешни" бойкоти. според тях през 80-те години светът е отказвал да купува южноафриканските ябълки Granny Smith и това е подкопало режима на апартейд. Всъщност икономическите санкции повлияха на Претория, а не консумативният бойкот.

Изтеглянето на "Триумф" от Бирма след преврата през май 1990 г. също не беше свързано толкова с нежеланието на жените да си купуват "кървави сутиени", колкото от желанието на компанията да запази имиджа си. Разкритията на Организацията за защита правата на децата "Глобал Марш" обвини миналата година световната федерация по футбол ФИФА, че компаниите, производителки на спортна екипировка и аксесоари, използват детски труд. След масирана кампания потребителите започнаха да бойкотират големите марки. Nike, GAP и останалите бяха обвинявани, че експлоатират деца, че условията, в които работят, са далеч от спортните идеали. Бойкотът отмина, а проблемът с експлоатацията на детски труд не беше решен. Още тогава Джоан Дусет, една от директорите в UNICEF, заключи: "Дори и утре хората да спрат да купуват един продукт, това няма да реши проблема, който е предизвикал бойкота. В случая - експлоатацията на детски труд."

Привържениците на търговските войни не се отказват. Интернет сайтът www.consumers-against-war. de претендира за пълна информация на американските стоки, подлежащи на бойкот. От другата страна на океана същото твърдят сайтовете www.Germanystinks.com и www.Francestinks.com.

Здравомислещите в Германия си дават сметка, че едва ли ренесансът на "Афри кола", германският конкурент на "Кока-Кола" от 20-те години, ще продължи дълго. "Политически правилната напитка" е просто фурорът на сезона. Като милитъри модата, заляла подиумите от Милано и Париж до Ню Йорк.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK