Справка на отношенията между България и САЩ

На 19 септември 1903 г. се установяват дипломатически отношения между двете страни. На тази дата Джон Джаксън връчва акредитивните писма на княз Фердинанд като пръв държавен представител на САЩ в София. На 24 март 1910 г. САЩ признават независимостта на България. До откриването на българска легация във Вашингтон през 1914 г. защитата на българските интереси в САЩ е поета от руските дипломатически и консулски представителства.

До 1918 г. седалището на американския дипломатически представител в България е последователно в Истанбул, Атина и Букурещ. През 1918 г. САЩ откриват легация в София.

По време на Първата световна война легациите на двете страни временно преустановяват дейността си, без дипломатическите отношения да са прекъсвани. По време на Втората световна война дипломатическите отношения са прекъснати през декември 1941 г., когато България, обвързана с Тристранния пакт, обявява война на САЩ. На 28 октомври 1944 г. е подписано примирие между България и съюзниците, което е последвано от откриване на американско политическо представителство в София (5 декември 1944 г.) и съгласие на САЩ да приемат български политически представител във Вашингтон. До официалното признаване на българското правителство на 1 октомври 1947 г. защитник на българските интереси в САЩ остава швейцарската легация. На 15 септември 1947 г. влиза в сила мирният договор с България, след което САЩ признават българското правителство и дипломатическите отношения са възстановени.


На 19 януари 1950 г. дипломатическите отношения отново са прекъснати поради отказа на България да оттегли нотата си, с която американският посланик е обявен за "персона нон грата". Швейцарската легация в София поема интересите на САЩ, а полската легация във Вашингтон поема интересите на България.

На 24 март 1950 г. дипломатическите отношения са възстановени, а в началото на 1960 г. легациите в двете столици са отново открити.

През ноември 1966 г. дипломатическите представителства са издигнати в ранг на посолства.

След 1989 г. двустранните контакти между България и САЩ са активизирани на всички равнища, издига се тяхното ниво и се разширяват сферите на сътрудничество. Изгражда се договорно-правна база, съответствуваща на новите условия.

Извънреден и пълномощен посланик на България в САЩ: Елена Поптодорова - от 14 февруари 2002 г.

Извънреден и пълномощен посланик на САЩ в България: Джеймс Пардю .- от 13 май 2002 г.

Двустранни договорености:

15 април 1974 г. - София. Подписана първата консулска конвенция, ратифицирана от Сената на САЩ на 16 декември 1974 г. и подписана от президента на САЩ Джералд Форд на 28 януари 1975 г. Конвенцията е ратифицирана от Държавния съвет на България на 29 юни 1974 г. Разменени са ратификационни документи във Вашингтон на 28 април 1975 г. Влиза в сила на 28 май 1975 г.

29 ноември 1993 г. - С решение на Държавния департамент на САЩ България е включена в правителствената програма на САЩ "Зелена карта"за получаване на визи от САЩ.

23 декември 1993 г. - Министерски съвет приема решение за откриване на консулство на България в Ню Йорк. Открито през 1995 г. На 15 юри 1999 г. Министерски съвет приема решение консулството в Ню Йорк да стане генерално консулство с разширен консулски окръг.

17 май 1994 г. - Държавният департамент на САЩ въвежда нов визов режим за български граждани. Кандидатите могат да получат виза с право на многократно влизане и излизане в САЩ за срок от една година вместо досегашния срок от 6 месеца. Новият визов режим влиза веднага в сила.

23 февруари 1998 г. - Министерски съвет одобрява междуправителствено споразумение, според което българските студенти, специализанти и научни работници няма да плащат такси за влизане и пребиваване на територията на САЩ.

22 декември 2000 г.- Сключено взаимно споразумение между България и САЩ, с което се либерализира визовият режим. Българите вече могат да имат туристически визи за САЩ за срок до 10 години с многократно влизане.

17 май 2001 г.- Министерски съвет приема решение за откриване на генерално консулство на България в Сан Франциско,САЩ. Консулският окръг ще обхваща щатите Калифорния, Невада, Орегон, Колорадо, Вашингтон, Аризона, Ню Мексико, Тексас, Юта, Айдахо, Уайоминг и Монтана.

ПОЛИТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

Двустранни договорености:

14 февруари 1995 г. - Вашингтон. Подписана е Съвместна декларация за отношенията между САЩ и България, изграждани, според текста върху ценностите на демокрацията и човешките права.

6 февруари 1998 г. - София. Подписан Меморандум за разбирателство между правителствата на САЩ и България, ратифициран от Народното събрание на 10 юни 1998 г.

10 февруари 1998 г. - Вашингтон. Президентите Петър Стоянов и Бил Клинтън подписват съвместна декларация "Партньорство между България и САЩ за нова ера".

11 септември 2001 г.- Всички български държавни институции, парламентарно представени партии, организации изказват своята съпричастност към трагедията на американския народ по повод терористичните актове във Вашингтон и Ню Йорк. Народното събрание приема декларация (12 септември), в която призовава ООН да обяви 11 септември за Световен ден в памет на жертвите на тероризма. Министерски съвет обявява 14 септември за ден на траур в знак на съпричастност към трагедията в САЩ.

6 октомври 2001 г.- Като отчита представените убедителни доказателства, че терористичните нападения срещу САЩ от 11 септември са организирани и извършени от външни сили, правителството на България в декларация изразява пълна подкрепа и се присъединява към взетото на 4 октомври решение от Съвета на НАТО за прилагането на член 5 на Северноатлантическия договор. България ще съдейства като фактически съюзник на САЩ и страните от НАТО в мерките за борба със световния тероризъм и ще се придържа към ангажиментите, произтичащи от Северноатлантическия договор.

1 ноември 2001 г.- Комисията по международни въпроси към Камарата на представителите на САЩ е одобрила законопроект за по-нататъшното разширяване на НАТО, от който следва, че България и още 6 страни ще се присъединят към НАТО още през 2002 г.

9 април 2002 г. - Синсинати, щата Охайо. При отбелязване на Международния ден в памет на жертвите на Холокоста България получава специалн отличие за спасяването на своите евреи през 1943 г.

11 март 2003 г.- Вашингтон. Камарата на представителите на Конгреса на САЩ приема резолюция 77 "За отбелязване на 60-ата годишнина от спасяването на 50 000 български евреи от Холокоста и отдаване на заслуженото на българския народ за съхраняване и продължаване на неговата традиция на етническа и религиозна толерентност".

8 май 2003 г.- Вашингтон. Американският Сенат ратифицира протоколите за присъединяване на България и на още шест държави (Литва, Латвия, Естония, Словакия, Румъния, Словения), получили покани за членство в НАТО на срещата на върха в Прага.

Конгресна група за България

19 юли 2002 г. - учредена в Камарата на представителите на Американския конгрес по инициатива на българското посолство във Вашингтон. Групата се председателства съвместно от републиканеца Джо Уилсън и демократа Елтън Тошър. Подобна група се създава за първи път в 100-годишната история на двустранните българо-американски отношения.

Посещения от България в САЩ:

25 септември - 3 октомври 1990 - Ню Йорк. Посещение на президента Желю Желев за участие в работата на 45-та сесия на ОС на ООН. Неофициалната визита е първото посещение на български държавен глава в САЩ.

18-23 септември 1991 г. - Кратко делово посещение на президента Желю Желев по покана на губернатора на щата Охайо Джоржд Войнович и сдружението на американските бизнесмени "Сити клъб". Срещи с вицепрезидента на САЩ Дан Куейл, със заместник-държавния секретар Лорънс Игълбъргър и с членове на

Камарата на представителите.

1-11 март 1992 г. - Официално работно посещение на министър-председателя Филип Димитров. Среща с президента Джордж Буш, държавния секретар Джеймд Бейкър и съветника на президента по националната сигурност Брент Скаукрофт (3 март), с българската колония във Вашингтон, с бившия президент Роналд

Рейгън в Лос Анжелос (9 март), с ръководителите на Световната банка и МВФ (11 март), с генералния секретар на ООН Бутрос Гали (11 март).

20-24 април 1993 г. - Неофициално посещение на президента Желю Желев по повод откриването на Мемориален музей на Холокоста. Среща с президента Бил Клинтън, вицепрезидента Ал Гор (21 април).

2-17 юли 1994 г. - Посещение на президента Желю Желев. Присъства на полуфиналния мач между България и Италия на Световното първенство по футбол. Среща с вицепрезидента Ал Гор (16 юли).

12-16 февруари 1995 г. - Вашингтон. Официално работно посещение на президента Желю Желев. Срещи с министъра на отбраната Уилям Пери, държавния секретар Уорън Кристофър (13 февруари), с президента Бил Клинтън, вицепрезидента Ал Гор (14 февруари). Двамата президенти подписват Съвместна декларация за отношенията между САЩ и Република България, изграждани според текста върху ценностите на демокрацията и човешките права. На

15 февруари Желю Желев присъства в музея "Холокост" на благодарствена церемония, на която е отдадена почит към българския народ за спасяването на евреите по време на Втората световна война. На 16 февруари има среща с генералния секретар на ООН Бутрос Гали в Ню Йорк.

25-31 август 1996 г.- Вашингтон. Официално посещение на министъра на външните работи Георги Пирински по покана на Националния демократически институт.

14-19 юни 1997 г. - Вашингтон. Посещение на министъра на външните работи Надежда Михайлова по покана на държавния секретар на САЩ Мадлин Олбрайт.

5-14 февруари 1998 - Вашингтон. Официално работно посещение на президента Петър Стоянов по покана на президента на САЩ Бил Клинтън. Приета е съвместна декларация "Партньорство между България и САЩ за нова ера" (10 февруари).

9-11 март 1998 г.- Работно посещение на премиера Иван Костов по покана на водещата инвестиционна банка "Мерил Линч".

3-9 февруари 1999 - Посещение на вицепрезидента Тодор Кавалджиев за участие в 47-ата национална молитвена закуска.

22-26 април 1999 г. - Вашингтон. Посещение на президента Петър Стоянов по повод 50-годишнината от създаването на НАТО и срещата на високо равнище на НАТО.

22-26 април 2001 г.- Работно посещение на министър-председател Иван Костов по покана на вицепрезидента Дик Чейни. Среща с президента на САЩ Джордж Буш (23 април), сдържавния секретар Колин Пауъл (25 април).

4-6 декември 2001 г.- Вашингтон.Посещение на министъра на външните работи Соломон Паси.

9-13 март 2002 г.- Посещение на министъра на външните работи Соломон Паси. Срещи с президента на САЩ Джордж Буш (11 март), с държавния секретар Колин Пауъл (13 март).

20-25 април 2002 г.- Работно посещение на министър-председателя Симеон Сакскобургготски по покана на президента на САЩ Джордж Буш. За първи път български министър-председател посещава САЩ по покана на американски президент. Среща с президента на САЩ Джордж Буш , с държавния секретар Колин Пауъл (23 април).

24-25 февруари 2003г.- Вашингтон. Работно посещение на министър-председателя Симеон Сакскобургготски по лична покана на президента Джордж Буш. Симеон Сакскобургготски получава уверение, че България ще има гаранция за националната си сигурност при евентуален военен конфликт в Ирак не само като

тези за страна-член на НАТО, но и по-големи.

7 -9 май 2003 г.- Вашингтон. Посещение на министъра на външните работи Соломон Паси за участие в среща на министрите на външните работи на поканените за присъединяване в НАТО седем държави - България, Румъния, Естония, Литва, Латвия, Словакия и Словения.

Посещения от САЩ в България:

10-11 февруари 1990 г. - Официално посещение на държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър.

25-28 април 1990 г. - Посещение на помощник-държавния секретар на САЩ Ричард Шифтър.

7 юни 1991 г. - София. Посещение на вицепрезидента на САЩ Дан Куейл.

28-30 май 1992 г. - София. Посещение на първия заместник- държавен секретар и главен координатор на помощта на САЩ за източноевропейските страни Лорънс Игълбъргър.

17-18 март 1998 г.- Посещение на първия заместник-държавен секретар на САЩ Строуб Талбот.

22 юни 1999 г.- София. Посещение на Мадлин Олбрайт, държавен секретар на САЩ. Срещи с президента Петър Стоянов, министъра на външните работи Надежда Михайлова.

21-23 ноември 1999 г.- София. Посещение на президента на САЩ Уилям Джеферсън Клинтън. Това е първата визита в България на държавен глава на САЩ. Срещи с президента Петър Стоянов, министър-председателя Иван Костов, с председателя на Народното събрание Йордан Соколов.

22-23 ноември 1999 г.- София. Посещение на държавния секретар на САЩ Мадлин Олбрайт.

5 юни 2000 г.- София. Посещение на делегация на Сената на САЩ в състав: сенаторите Ричард Брайън и Ърнест Холингс.

ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

През 2002 г. САЩ заема около 4.7% от общия износ и 2.2% от общия внос на България, докато през 2001 г. делът на експорта за САЩ е представлявал около 5.6% от целия ни износ и съответно 2.6% от вноса. В търговията на България със САЩ износът за 2002 г. е намалял с 5.7% в сравнение с 2001 г., като САЩ заемат седмо място в износа на страната ни за света. Вносът също е намалял с 9.9%. Салдото се запазва положително и е на стойност 96.7 млн. щ.д.

През 2002 г. САЩ заемат 3.2% от общия стокообмен на България, съответно 2.2% от общия внос и 4.7% от общия износ на страната. За сравнение през последните четири години (1996-2002 г.) България заема около 0.02% от общия внос и 0.02% от общия износ на САЩ. От 159.8 млн. USD през 1990 г. същият е нараснал на 475.5 млн. щ.д. през 2001 г., като това е и най-високата стойност на двустранния стокообмен в посочения период.

Стокообменът през 2002 г. възлиза на 440.3 млн. щ.д. Износът съответно е 268.5 млн. щ.д., което е една от най-високите стойност през последните 10 години. Въпреки това, положителното търговско салдо в размер на 96.7 млн. щ.д не можа да достигне стойностите от над 130 млн. щ.д. през 1994 г.

Вносът на американски стоки през 1990 г. възлиза едва на 38.7 млн. щ.д. След подписването на Спогодбата за търговски взаимоотношения през 1991 г. и либерализирането на външната търговия на България в периода 1991-1993 г. се наблюдава нарастване на американския износ с около 30 млн. щ.д. годишно.

За същия период износът запазва стойностите си, след което бележи спад и се отчита най-ниската му стойност (58.6 млн. щ.д.) в разглеждания десетгодишен период. Сривът се дължи на наблюдавания през периода 1990-1992 г. спад на производството от около 20% годишно. Негативният търговски баланс в търговията със САЩ през този период съвпада с общата тенденция в търговията с държавите от ОИСР.

Салдото в търговията (fob-cif) със САЩ варира през годините от 131.7 млн. щ.д. (положително) през 1994 г. до 90.8 млн. щ.д. (отрицателно) през 1998 г. През 1999 г. салдото в стокообмена ни със САЩ е отрицателно за България, но е намалено на 47.2 млн. щ.д., като през 2000 г. се подобрява значително и

достига до - 1.2 млн. щ.д. За последните две години (2001 г. и 2002 г.) са регистрирани положителни салда съответно в размер на 93.9 млн. щ.д. и 96.7 млн. щ.д. Това е благоприятен обрат в стокообмена на България със САЩ след поредицата от негативни салда през предшестващите 4 години.

За периода 1992-2002 г. САЩ са на шесто място по размер на преките чуждестранни инвестиции в България - с 300.6 млн. щ.д.

Туристите от САЩ, посетили България през 2002 г. с цел туризъм са 25 417 души, което представлява намаление от 0.56% в сравнение с 2001 г.

Подписани споразумения и постигнати договорености:

22 април 1991 г. - Споразумение между Министерството на околната среда и Агенцията за защита на околната среда /ЕРА/.

22 април 1991 г. - Българско-американска търговска спогодба, влязла в сила от 22 ноември 1991 г.

7 юни 1991 г. - Подписана Спогодба за насърчаване на инвестициите между САЩ и България.

27 септември 1991 г. - Договор за техническа помощ по линия програмата за търговия и развитие на американското правителство.

25 март 1992 г. - Споразумение за сътрудничество между България и САЩ в областта на използването на ядрената енергия за мирни цели.

8 май 1992 г. - Договор за сътрудничество между енергийната асоциация на САЩ /ЮСЕА/ и Националната електрическа компания /НЕК/.

23 септември 1992 г. - Вашингтон. Подписан договор за насърчаване и взаимна защита на инвестициите между България и САЩ.

17 юли 1996 г.- Президентът на САЩ Бил Клинтън подписва Закон за предоставяне на България на статут на най-облагодетелствана нация.

Подписана е и прокламация, според която България става равноправен търговски партньор.

15 януари 1998 г. - Договор с "Уестингхаус" за 6 млн. долара кредит за АЕЦ "Козлодуй"; парите са за проучване състоянието на 5- и и 6-и блок.

2 февруари 1998 г.- Рамково споразумение за икономическа и техническа помощ за проекти в България.

20 май 1998 г.- Меморандум за разбирателство между софтуерната компания "Оракъл" и български министерства.

27 юли 1998 г. - София. Подписано е Споразумение за техническа, икономическа и друг вид съответна помощ между България и САЩ, ратифицирано и от двете страни и в сила от 1 февруари 1999 г.

14 октомври 1998 г. - Договор за създаване на смесено дружество за модернизация на ТЕЦ "Марица-изток"3 между НЕК и американската компания "Ентърджи пауър груп".

18 декември 1998 г. - Подписано споразумение на "Майкрософт" с българското правителство за стратегическо сътрудничество.

19 юни 1999 г. - Агенцията за търговия и развитие на САЩ взема решение да предостави на България субсидии от 588 хил. долара за изготвяне на на технико-икономическа обосновка на проекта за строителство на петролопровод на територията на Балканския полуостров.

26 юни 1999 г. - Конгресът на САЩ одобрява помощ от 25 млн. долара за България.

29 юли 1999 г. - МС одобрява Меморандум за разбирателство с правителството на САЩ за автоматизиране на системата за лицензиране на износа на България.

9 октомври 1999 г. - Подписан Меморандум за разбирателство и сътрудничество между представителите на "Булгаргаз" и на американската фирма "Енрон".

13 октомври 1999 г.- Американското правителство отпуска 4.250 млн. долара за проекта за опазване на биоразнообразието като признание за ценностите на българската природа в европейския контекст.

4 ноември 1999 г. - Министерски съвет одобрява Договор за стимулиране на инвестициите, който да замени подписаната на 7 юни 1991 г. Спогодба за насърчаване на инвестициите и според който американската инвестиционна подкрепа се осъществява от Корпорацията за задгранични частни инвестиции (OPIC).

4 ноември 1999 г. - Министерски съвет одобрява проект на спогодба между България и САЩ в пенсионното дело,чрез която българи, получаващи американска пенсия, ще могат да получават парите си в България.

18 ноември 1999 г.- София. Подписване на Договор за предоставяне на 25 млн. долара безвъзмездна помощ за България от правителството на САЩ - за преодоляване на негативните последици за българската икономика от кризата в Косово, подкрепа на програмата на правителството за подпомагане на безработните, съкратените работници, бедните пенсионери, косовските бежанци и Фонда за регионални инициативи.

24 януари 2000 г.- София. Подписан договор за безвъзмездна помощ от страна на Агенцията за търговия и развитие на САЩ и "Булгаргаз" в размер на 276 хил. долара.

6 ноември 2000 г. - Подписана споразумение между митническите администрации на България и САЩ.

7 ноември 2000 г. - Подписана Спогодба за взаимопомощ между митническите администрации на двете страни и насочена към сътрудничество в областта на превантивната дейност и техническа помощ в модернизацията

30 ноември 2000 г.- София. Подписан Меморандум за разбирателство в опазване на биологичното разнообразие и икономическо развитие. Правителството на САЩ предоставя безвъзмездно на българското екоминистерство 2.5 млн. долара.

13 юни 2001 г.- София. Подписани договори с американските компании AES и "Ентърджи" за изграждане на нова мощност и рехабилитация на ТЕЦ" Марица-изток 1 и 3".

8 ноември 2001 г.- НС ратифицира Договора за фиксално платежно агенство между България и Чейз Манхатън банк ,Лондон и Чейз Манхатън Банк Люксембург,СА, и Договора за подписване между България и Чейз Манхатън Интернешънъл Лимитид, Морган Стенли и Ко Интернешънъл Лимитид.

1 март 2002 г.- Подписано допълнение към договора за доставка на лигнитни въглища, които ще се изгарят в ТЕЦ"Марица-изток 3", Министерство на енергетиката и енергийните ресурси и американската компания "Ентърджи".

13 март 2002 г.- Народното събрание ратифицира договорите за оптимизиране на държавния дълг между България и Джей Пи Морган Секюрити Инк, Джей Пи Морган Юръп Лимитид и Соромон Брадърс Интернешънъл Лимитид, и на договора за фискално агенство между България и Джей Пи Морган Чейс Банк и други и на договора за дилър мениджъри между България и Джей Пи Морган Секюрити Инк, Джей Пи Морган Юръп Лимитид и Соломон Брадърс Интернешънъл

Лимитид.

7 юни 2002г.- София. Подписан Меморандум между правителството на САЩ и Сметната палата на България за осигуряване на техническа подкрепа. Той отбелязва началото на инициативата "Отворено управление", която ще бъде финансирана със 6,8 млн долара през следващите три години.

СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБРАЗОВАНИЕТО И КУЛТУРАТА

С решение на Великото народно събрание от 18 септември 1991 г. е основан Американският университет в България със седалище в Благоевград и му е даден статут на висше училище.

През 1991 г. в САЩ е създадено Дружество за приятелство с България.

През 1992 г. е възстановен Американският колеж в София, като частно училище на фондация "Sofia American Scools Inc" със статут на гимназия.

На 11 февруари 1993 г. е създадена Българо-американска комисия за образователен обмен "Фулбрайт" според подписано споразумение от септември 1992 г.

От края на май 1993 г. официално започва да функционира Американски културен център в София.

На 24 май 1994 г. в Ню Йорк е основан Съюз на българските студенти в САЩ.

На 16 септември 2002г. в Чикаго е открито първото българско училище в САЩ за деца на имигранти.

Подписани споразумения и постигнати договорености:

2 септември 1992 г. - Споразумение за обмен в областта на образованието и културата.

13 февруари 1995 г. - Споразумение за сътрудничество между държавните образователни и научни институции.

27 септември 1996 г. - Споразумение за научно и техническо сътрудничество между България и САЩ.

23 февруари 1998 г.- Междуправителствено споразумение, според което българските студенти, специализанти и научни работници няма да плащат такси за влизане на територията на САЩ, а американските студенти - в България.

26 юли 2000 г.- София. Подписано споразумение между БЧК и Амвериканския червен кръст.

2 ноември 2000 г.- Вашингтон. Подписано споразумение за опазване на културното и историческо наследство между България и

САЩ.

12 декември 2002г.- Вашингтон. Подписано Споразумение между България и САЩ за опазване и съхраняване на определени културни паметници.

ВОЕННО и МВР-СЪТРУДНИЧЕСТВО

Взаимни посещения

26 февруари 1996 г.- Посещение на министъра на отбраната Димитър Павлов.

12- 14 юли 1997 г. - Посещение на Уилям Коен, министър на отбраната на САЩ.

12-19 октомври 1998 г.- Официално посещение на министъра на вътрешните работи Богомил Бонев.

18-21 юли 1999 г.- Посещение на военна делегация, водена от министъра на отбраната Георги Ананиев. Първа официална визита на български военен министър.

13-15 август 2000 г.- София. Посещение на Джордж Тенет, директор на Централното разузнавателно управление /ЦРУ/.

9 октомври 2000 г.- София. Посещение на главнокомандващия на Комитета на началник-щабовете на САЩ ген. Хенри Шелтън.

15-20 януари 2001 г.- Вашингтон. Официално посещение на началника на ГЩ на БА ген. Михо Михов.

19-20 март 2001 г.- София. Посещение на директора на Федералното бюро за разследване/ФБР/ на САЩ Луис Фрий.

26-30 март 2001 г.- Вашингтон. Посещение на министъра на отбраната Бойко Ноев.

11-12 април 2002 г.- Вашингтон. Посещение на министъра на отбраната Николай Свинаров.

28 април 2002 г.- Вашингтон. Посещение на главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов по покана на американските специални служби.

27 септември 2002 г. - Вашингтон. Посещение на главния секретар на МВР ген.Бойко Борисов.

Постигнати договорености:

3 април 1992 г. - МС одобрява предложението на правителството на САЩ за участието на България в програмата "Международно военно образование".

1993 г. - Започва дейността си в България Програма за военни контакти. Постигната е принципна договореност за участието на България в програмата между военните министерства на двеете страни.

март 1994 г. - Президентът Бил Клинтън издава Меморандум с решение да се отмени наложеното по време на студената война забрана за продажба на оръжие и военна екипировка за 6 страни, сред тях и България.

1 февруари 1995 г. - Подписано споразумение по секретността между България и САЩ.

декември 1996 г. - САЩ изпращат за българската армия оборудване и инвестират в обучение на войници над 3 млн. долара /по програмата "Партньорство за мир"/.

1997 г. - САЩ даряват оборудване за 3 млн. долара за Центъра за сини каски в Карлово.

21 февруари 2001 г.- София. Подписано споразумение за придобиване на стоки и взаимно обслужване. САЩ е първата страна, с която България подписва споразумение за подпомагане в областта на логистиката.

24 септември 2001 г.- САЩ са поискали от България въздушен коридор за преминаване на самолети за антитерористична операция на армията на САЩ.

25 септември 2001 г.- Консултативният съвет за национална сигурност взема решение да препоръча на МС да предостави въздушен коридор за преминаване на транспортни самолети и хеликоптери за антитерористична операция на армията на САЩ

26 септември 2001 г.- МВнР изпраща до посолството на САЩ нота с положителен отговор на искането на САЩ за предоставяне на въздушното пространство.

13 ноември 2001 г.- Комисията по външна политика към Народното събрание одобрява проект за споразумение между САЩ и България, по силата на което личен състав и сили на НАТО ще могат да прелитат и преминават през територията на страната по време на операция "Трайна свобода" в Афганистан. Одобрено от Народното сбръние на 14 ноември 2001 г.

22 ноември 2001 г.- Нота с искане, свързано с използване на летището в Бургас, отправена към България от САЩ.

23 ноември 2001 г.- Бургас. Открита е първата в страната временна американска военна база за 6 американски самолети-цистерни, осигуряващи презареждането на бойни самолети, участващи в хуманитарните мисии в рамките на операция "Трайна свобода".

31 януари 2002 г.- Министерски съвет разрешава провеждането от американски експерти на изследване-оценка на система за управление на отбранителните ресурси в Министерство на отбраната. МС осигурява достъпа на американски експерти до информацията,необходима за изследването, на основание сключването през 1995 г. между правителствата на България и САЩ Споразумение за опазване на секретната военна информация. 21 февруари 2002 г.- София. Министерски съвет одобрява достъп на американски военни експерти до документи на Българската армия с гриф "строго секретно".

31 май 2002г.- София. България и САЩ подписват Меморандум за разбирателство, който предвижда Българската армия да унищожи своите ракети СС-23, СКЪД и ФРОГ.; ратифициран от Народното събрание на 12 юни 2002 г.

4 февруари 2003 г.- Отправена конкретна молба от правителството на САЩ към правителството на България за прелитане през въздушното пространство, транзитно преминаване и временно пребиваване на територията на България на въздушни сили и средства на САЩ и многонационалната коалиция, както и

България да изпрати военна част за ядрена, химическа и биологическа защита в кризисната зона, но не на територията на Ирак.

6 февруари 2003 г. - На открито заседание Министерски съвет приема решение, с което предлага на Народното събрание да разреши за срок от 6 месеца прелитане, временно пребиваване и транзитно преминаване през и на територията на България на сили и личен състав на САЩ и други държави от международна коалиция, в подкрепа на планиране на евентуална коалиционна операция във връзка с изпълнение на резолюция 1441 на Съвета за

сигурност на ООН за разоръжаване на Ирак. Правителството предлага още на парламента да разреши и изпращането и разполагането на български отбранителни формирования до 150 души за ядрена, химическа и биологическа защита. Одобрено от Народното събрание на 7 февруари 2003 г. Разрешава се

пребиваването на до 18 поддържащи въздухоплавателни средства с необходимия военен персонал и базирани на летище Сарафово в Бургас.

24 февруари 2003 г. - В 21.04 часа каца първият американски военно-транспортен самолет "С -130" Херкулес на бургаската писта в 21.04 часа. На 30 април 2003 г. отпътуват последните американски военнослужещи от контингента, разположен в базата в Сарафово.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK